Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                N 87

 

                                 гр.Кюстендил, 28.06.2016г.

 

                              В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                            мл.с.        СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

 

        при участието на секретаря Л.Н. и на прокурора                                                          А.Байрактарски, като разгледа докладваното от съдия НАЧЕВ чнд 69 по описа за 2016 година

 

 

          Производството по делото е по реда на Глава ІІІ, Раздел І от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/.

           В Окръжен съд гр. Кюстендил е постъпило искане от Федерално министерство на правосъдието, гр.Бон, Федерална Република Германия с приложено  удостоверение по чл. 4 от Рамково решение  2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за налагане на   финансови санкции № 4 Cs 80 Js 103634/ 13 от 01.06.2014г., постановено от Районен съд гр.Еслинген, Федерална Република Германия, по отношение на  С.З.К., български гражданин, роден на ***г. гр.Кюстендил, с адрес : гр.Кюстендил, ул.”***” № ***.  Финансовата санкция е в размер общо на 1 911.95 € според записаното в удостоверението и е наложена на К. за извършено престъпление по чл.263 ал.1 от Наказателния кодекс.

Санкционираното лице С.К. не се явява в съдебно заседание, като по отношение на него е допуснато предоставянето на правна помощ и за негов процесуален представител е назначена адв.А.В..

 

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на искането.

Адв.В. пледира за постановяване на решение, с което да се откаже признаване на решението.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                С горепосоченото искане Кюстендилският окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на Решение от 01.06.2014г., влязло в сила на 18.07.2014г. Същото е издадено от орган на Федерална република Германия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансова санкция - задължение за заплащане на сума от общо 1 911.95 € за извършено на 08.06.2013г. в гр.Еслинген престъпление по чл.263 ал.1 НК, а именно – покупка на дрехи от магазин чрез въвеждане в заблуждение и използване на банкова карта без покритие, с което е причинена щета в размер на 79.80 € . То е извършено от С.К.,***.  

             От удостоверението по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС се установява следното: 

Издалият решението орган е Районен съд гр.Еслинген, ФРГ. Лицето е с посочено име и адрес, като обичайното му пребиваване е в изпълняващата държава по смисъла на закона - Република България. Решението е влязло в сила на 18.07.2014г. Паричната сума, наложена с него, е за общо 1 911.95 евро, от които 1 800 € финансова санкция и 111.95 € – деловодни разноски. Престъплението се изразява в покупка на дрехи от магазин чрез въвеждане в заблуждение и използване на банкова карта без покритие, с което е причинена щета в размер на 79.80 €.

       Видно от отбелязване в т.2 б”б” от удостоверението производството  по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от съдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.  

        От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 във вр. с чл. 15 ал. 4 и 5 от Закона, компетентен да признае и допусне изпълнението на

 

 

решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т. е Кюстендилският окръжен съд.

            От съдържанието на удостоверението по  чл.4 от закона  и на преведеното надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че българският гражданин С.З.К. е санкциониран с влязъл в сила на 18.07.2014г. акт на съдебен орган във ФРГ за плащане на финансова санкция, наложена за извършено нарушение по чл.263 ал.1 от Наказателния кодекс. Касае се за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, издаден от съдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела.  В този смисъл липсват основанията на чл.3 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.

            Актът на съдебния орган по чл.3 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС  е придружен с удостоверение, което се изисква по чл.4, ал.1, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае престъпление, което попада в хипотезите по чл.30 ал.2 / мошеничество по чл.14 ал.2 т.20/ и в този случай не се изисква изследване на двойна наказуемост.

           В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението, визирани в чл. 35 ал.1 т.1 - 8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства на постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в Република България или  друга, различна от издаващата държава, решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското законодателство и престъплението, извършено във ФРГ, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния, наложената финансова санкция не е по - малка от 70 евро. Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна отговорност. От съдържанието на удостоверението и на решението е видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава  относно правото си да обжалва решението - факултативното основание за отказ по чл.35 т.9 от Закона не е налице. Не е налице и основание за отказ

по т.10 от същия закон – действително липсва отбелязване дали засегнатото лице се е явило лично или не, но в удостоверението изрично е посочено, че К. е бил уведомен за правото на обжалване, т.е. изпълнено е от издаващата държава условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона. Наличието на едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.

                Предвид изложеното, Окръжният съд приема че са налице условията по чл. 30 ал. 2 от Закона за признаване на решението, като липсват основанията по чл. 32 ал. 2 за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16 ал. 8 съдът следва да определи размера на паричното задължение в левова равностойност  според съотношението евро/ български лев към момента на постановяване на решението / 01.06.2014г./. Размерът на наложената с решението парична санкция е 1 911.95 €, чиято левова равностойност е в размер на 3 739 45 лева. Посочената равностойност е съобразена с фиксирания курс на еврото към лева към датата на постановяване на решението. Не са представени доказателства по чл.33 от закона за пълно или частично изпълнение на наложената санкция, поради което и не следва да се прилага приспадане по реда на чл.17.

 Предвид изложеното и на основание чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Кюстендилският окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

               ПРИЗНАВА решение за налагане на   финансови санкции № 4 Cs 80 Js 103634/ 13 от 01.06.2014г., постановено от Районен съд гр.Еслинген, Федерална Република Германия, по отношение на  С.З.К., български гражданин, ЕГН **********, роден на ***г. гр.Кюстендил, с адрес : гр.Кюстендил, ул.”***” № ***, за извършено на 08.06.2013г. в гр.Еслинген, ФРГ, престъпление по чл.263 ал.1 от Наказателния кодекс - покупка на дрехи от магазин чрез въвеждане в заблуждение и използване на банкова карта без покритие, с което е причинена щета в размер на 79.80 €.

                Решението на издаващия орган ведно с решението на окръжния съд  да се изпратят след влизане в сила на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и по реда на ДОПК.

 След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение му на основание чл.36 във вр. с  чл.22 ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението съдът следва да бъде уведомен с цел уведомяване на  компетентния орган на издаващата държава.

Решението може да се протестира, съответно обжалва, пред САС в 7 - дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.

На основание чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на компетентния орган на издаващата държава - Федерално министерство на правосъдието, гр.Бон, бул.”***” , Федерална Република Германия.

На осн. чл. 38 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието на Република България.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           1.           

 

 

                                                                                     2.