Р Е Ш Е Н И Е № 41

Гр. Кюстендил 21.04.2016 г.

В и м е т о н а н а р о д а

Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

при секретаря М.С. и с участието на прокурора от КОП БОЙКО КАЛФИН, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 67 по описа за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Присъда № 4/18.01.2016 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1334/2015 г. по описа на съда, с която подсъдимата Л.А.С.,*** е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл.311 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдана по това обвинение. Сочат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в неправилно позоваване на І-инстанционния съд на общи постановки от гражданското право, нямащи отношение към конкретния казус относно констатацията на съда за удостовереното от нотариуса право на собственост, прието от съда като правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и оттук и липса на яснота според прокурора за мотивите на съда, дали му основание за оправдаване на подсъдимата. По-нататък са развити съображения за несъстоятелност на тезата за същността на нотариалния акт по обстоятелствена проверка като диспозитивен, а не като удостоверителен документ, като се излагат доводи, че ТР № 11/2013 г. по т.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС не следва да се приема като определящо за вида на нот.акт по чл.587 ГПК, а за това следва да се съблюдава константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция. Според прокурора съществува неяснота в мотивите на протестираната присъда относно правните изводи за оправдаване на подсъдимата, както и немотивираност на база какви доказателства е приел съда, че в процесния документ се съдържат неверни обстоятелства и че нот.акт е бил отменен от гражданския съд. В протеста е изразено и несъгласие с мотивите на присъдата за субективната несъставомерност на инкриминираното обвинение, като според прокурора съдът не се е позовал на образованието, професионалния опит на подсъдимата, както и че подсъдимата е вписала в документа идентификационния номер по кадастралната карта на гр.*** на недвижимия имот, за собственици на който е признала лицата С. и С. Г.. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда по повдигнатото обвинение. Доказателствени искания не са направени.

В с.з. прокурорът поддържа протеста и счита атакувания съдебен акт за незаконосъобразен и неправилен, поради което моли за уважаване на протеста поради безспорно установена съставомерност на обвинението.

Защитникът на подсъдимата адв.А.Р. пледира за постановяване на решение, с което да се потвърди оправдателната присъда поради несъставомерност на обвинението, тъй като е налице както обективна, така и субективна несъставомерност. Правният извод на нотариуса относно правото на собственост не обуславя наказателна отговорност.

В последната си дума пред съда подсъдимата помоли съда да потвърди първоинстанционната присъда и да я признае за невиновна.

КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните на база обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл.НПК правомощия, прие от фактическа и правна страна следното:

С обжалваната присъда подсъдимата Л.А.С.,*** е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл.311 ал.1 НК – за това, че на 16.01.2009 г. в гр.***, обл.*** като длъжностно лице – **** РС-**** , вписана в **** под № ***, в кръга на службата си е съставила официален документ – Констативен нотариален акт № ** т.*** рег.№ ** н.д.№ ***от *** г./вписан в Агенцията по вписванията с акт № *** т.*** вх.рег.№ ** д.№ ***,парт.книга *** от ** г./в който удостоверила неверни обстоятелства - признала правото на собственост на С. И. Г. и С. А. Г. , и двамата от гр.***, обл.*** за собственици на основание покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект с идентификационен номер ***, находящ се в гр.**, ЕКАТТЕ *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г.на изп.директор на Агенцията оп кадастър, с адрес: гр.***, ул. ** № *** ет.***, със застроена площ от *** кв.м, с предназначение „жилище, апартамент”, при съседи: под обекта – самостоятелен обект с идентификационен номер № ****, а в действителност С. И. Г. и С. А. Г. не са придобивали чрез покупко-продажба въпросния недвижим имот, а с нот.акт № *** том *** рег.№ ***, дело № *** от ** г. оп описа на А. Р.. – ** с район на действие РС - ***, са придобили само жилище, находящо се на ет.*** от същата жилищна сграда- самостоятелен обект с идентификационен номер № ***, ведно с целия таван на сградата/, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и на осн.чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение.

ДРС е установил правилно фактическата обстановка по делото, поради което не се налага цялостното й преповтаряне в настоящото решение.

Безспорно е установено, че Н.. С. и Х. С. са упълномощили с нотариално заверено пълномощно С. А. Г. да ги представлява пред данъчните власти, пред финансови институции, общини и пред нотариуса да продаде от тяхно име на съпругата си С. И. Г., при цени и условия, каквито договори, собствения им недвижим имот, представляващ: жилищен имот, находящ се в гр***, ул.***№ **, ведно с отстъпено право на строеж от 65 кв.м част от УПИ V-** в кв.** по плана на гр.**, като жилищният имот се състои от 2 стаи, хол, кухня, антре, тоалетна, вход от северната страна на сградата, мазе в северната й част ии ½ ид.част от антрето в мазето и входа за мазето, ведно с целия таван на сградата, като описаните жилищни помещения се намират на втория етаж на сградата, ведно с третата гаражна клетка откъм жилищната сграда със застроена площ 28 кв.м и незастроена площ от 26 кв.м, построена в имота.

На 31.05.2005 г. упълномощеният С. Г. по силата на правомощията му с даденото му пълномощно продал на съпругата си С. Г. : недвижим имот - жилище, находящо се на втория етаж на жилищната сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в част от парцел V-*** в кв.** по плана на гр.**, действал към *** г., на ул.** № **, от 2 стаи, хол, кухня, антре, тоалетна, вход от северната страна на сградата, мазе в северната й част и ½ ид.част от антрето в мазето и входа за мазето, ведно с целия таван на сградата. Тази продажба била оформена с нот.акт за покупко-продажба № *** том **рег.№ ** дело № ** г. от нотариалния регистър на А. Р., *** с рег.№ ***на Нот.камара и с район на действие РС – гр.***. Видно е от съдържанието на този нот. акт, че в сделката не са включени правото на строеж и гаражната клетка, въпреки че фигурират в пълномощното на Г.. В сделката не е включен и третия етаж на сградата в посочения имот.

И последното е така, защото прехвърлителите Х. и Н. С. запазили за себе си третия мансарден етаж от жилищната сграда в посочения имот, където останали и техни лични вещи. Този мансарден етаж, видно от документите по делото, се намира между втория жилищен етаж, собственост на С. и С. Г. и таванския етаж на сградата.

На 18.12.2006 г. Х. С. починал. Г. тогава решили да се снабдят с документ за собственост и върху третия етаж на сграда в посочения имот, като за целта С. Г. на 28.02.2008 г. подала заявление за промени в кадастралната карта, като с нот.акт № *** г. се легитимирала като собственик на имота. Издадена била схема № 3444/10.09.2008 г. на самостоятелен обект в сграда **** и била връчена на С. г..

На 16.09.2008 г. С. и С. Г. се явили в нот. кантора на подсъдимата - нотариус Л.С. *** и заявили желанието си да им бъде издаден документ за собственост върху посочения самостоятелен обект - третия етаж на жил.сграда-с идентификатор ***. Пред нотариус С. Г. се легитимирали като собственици с нот. си акт за покупко-продажба на втория жилищен етаж – н.а. № *** г. и Схемата на кадастъра с № 3444/10.09.2008 г. на самостоятелен обект в сградата, както и удостоверение за данъчна оценка.

На 16.01.2009 г. подсъдимата в качеството си на нотариус в нот. си кантора съставила по реда на чл.587 ал.1 ГПК Констативен нотариален акт № ***т.** рег.№ *** д.№ ** , с който е признала С. И. Г. и С. А. Г. за собственици на основание покупко-продажба на недвижим имот: самостоятелен обект с идентификационен номер ***, находящ се в гр.***, ЕКАТТЕ **** по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г.на изп.директор на Агенцията по кадастър, с адрес: гр.***, ул.***№ *** ет.**, със застроена площ от 33 кв.м, с предназначение „жилище, апартамент”, при съседи: под обекта – самостоятелен обект с идентификационен номер № ****, който обект попада в сгрлада с идентификационен номер ***, построена в поземлен имот с идентификационен номер *** по кадастралната карта на ***. Нотариалният акт е вписан в Агенцията по вписванията.

С нотариална покана от 27.09.2011 г. С. Г. е поискала Н. С. да й предостави владението върху недвижимия имот на третия етаж от жилищната сграда на ул.** № *** който е обект на процесния констативен нот.акт.

На 13.06.2012 г. С. Г. и С. Г. продали на сина си въпросния трети етаж от посочената жилищна сграда, като с влязло в сила на 16.10.2014 г. Решение на ДРС по гр.д.№ 1761/2012 г. с предмет чл.124 ГПК е признато за установено, че собственици на процесния трети етаж от посочената жилищна сграда по наследство са наследниците на Х. С. – Н. С. и дъщеря му Ю. П. и със същото решение е отменен процесния нот.акт № ***г. Решението на ДРС е потвърдено от КОС.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

За да е съставомерно от обективна страна престъплението по чл.311 ал.1 НК, е необходимо кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на този текст: деецът да е длъжностно лице, което в кръга на службата си е съставило официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства – т.е.да е извършило лъжливо документиране. Изпълнителното деяние се състои в съставяне на официален свидетелски документ, в чието съдържание са отразени неверни факти. А неверни са тези факти, които не отговарят на действителността. Възможно е, но не е нужно за довършване на престъплението да се използва документа – било от дееца, било от трето лице.

В случая е налице длъжностното качество на подсъдимата – тя е *** и е длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.”б”НК. В кръга на службата си тя е съставила гореописания констативен нотариален акт, който е официален документ, тъй като е съставен по определен ред и форма. Само че, признавайки сем. Г. за собственици на споменатия имот с издадения констативен нотариален акт, подсъдимата не е извършила”лъжливо документиране” по см.на чл.311 ал.1 НК. Това е така, защото, като е признала посочените лица за собственици на основание покупко-продажба на имот, подсъдимата е извършила юридическа преценка и е формирала правен извод въз основа на представените й документи, че Г. са собственици на имота, а не е отразила директно факт от действителността. Признаването на правото на собственост не е свързано с директно отразяване в документа на факти от действителността и именно затова не представлява „лъжливо документиране”. Лъжливо документиране би имало, ако например в нот.акт е отразено, че определени лица са се явили лично при нотариуса, пък в действителност те не са се явили там. Правният извод за правото на собственост с констативния нот.акт е правна дейност и преценка, извършена въз основа на представени документи, а не директно отразяване на факти от действителността. Изводът на нотариуса дали едно лице е собственик /или не/ на един имот се прави въз основа на представени пред него документи.

Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен документ/официален или частен/, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност/ вж ППВС № 3/23.03.1928 г. , т.12 от него/. Лъжливото документиране следователно представлява директно отразяване на факти, които не съответстват на обективната действителност.

Удостоверителните/свидетелстващи/ документи удостоверяват факти и обстоятелства, съществуващи извън волята на дееца в обективната действителност. Затова те могат да са с вярно или с невярно съдържание. Официални удостоверителни документи са: диплома, СУМПС, болничен лист. Удостоверителните документи имат функцията да материализират такива изявления, съдържанието на които отразява съществуващи извън тях факти или изявления на други лица с правно значение. Тъкмо удостоверителната функция на тези документи се явява засегната в случаите на лъжливо документиране. Само удостоверителните документи могат да бъдат с вярно или невярно съдържание. Документът е с невярно съдържание, когато в него са внесени неверни обстоятелства от категорията на онези, които е предназначен да удостовери.

Дейността на нотариуса при издаване на констативни нот.актове се свежда до две специфични действия: 1/. да извършва проверка на собствеността и 2/. да направи правен извод дали лицето е собственик.

Констативният нот.акт е дефиниран от чл.586 ГПК. Доказателствената сила на констативния нот.акт може да се опровергае с всички допустими доказателствени средства по ГПК.

Същността на констативния нот.акт е уредена в съдебната практика със задължителен характер и това е ТР № 11/2013 г. съгласно неговата дефиниция той се ползва с доказателствена сила за извършените пред нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус на посочените в него време и място; че са представени описаните в него документи. Дейността на нотариуса в производството по чл.587 ГПК не е свидетелстваща, а решаваща. Нотариусът не удостоверява ЮФ, а се произнася по съществуването на едно право. Затова и констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт. В това се изразява удостоверяващата функция на констативния нот.акт по документи, какъвто е процесният такъв. Правният извод на нотариуса за съществуването правото на собственост се счита верен до доказване на противното с влязло в сила съдебно решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нот.акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има интерес от това.

По всички така изложени съображения се извежда правния извод, че не е налице третият елемент от обективната страна на престъплението по чл.311 ал.1 НК – отразяване на неверни обстоятелства/факти/ в нотариалния акт, които не съответстват на действителността.

За съставомерността на деянието по чл.311 ал.1 Нк от субективна страна е необходимо освен пряк умисъл още едно условие - документът да е съставен с цел да бъде използван той като доказателство за тези обстоятелства от съставящото го лице или от други лица.. Т.е. престъплението се извършва в изпълнение на предварително поставена цел в съзнанието на дееца, на която е подчинено издаването на този документ. Тази специална цел категорично не е доказана по делото. Подсъдимата е съставила констативния нот.акт в кръга на службата си като длъжностно лице. Но в нейното съзнание по никакъв начин не се установи да е била налична тази специалната цел на чл.311 ал.1 НК. А престъплението се извършва само при форма на вината”пряк умисъл” в изпълнение на поставената специална цел. Т.е. подсъдимата, когато е съставила констативния нот.акт, не е целяла съставянето му с цел той по-късно да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Да, нот.акт действително е бил използван по-късно от придобилите от процесния нот.акт собственически права С. и С. А.. Не бива обаче според настоящия състав да се смесва наличната специална цел у придобилите права от нотариалния акт със субективната съставомерност на престъплението”лъжливо документиране” по отношението на подсъдимата нотариус С..

По всички така изложени съображения се налага извода за обективна и субективна несъставомерност на обвинението, поради което е налице хипотезата на чл.304 НПК и подсъдимата следва ад бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, което правилно и законосъобразно е сторил ДРС с протестираната присъда.

С горното изложение съдът даде отговор защо приема доводите в протеста за незаконосъобразност на оправдателната присъда за неоснователни. Позоваването в мотивите на присъдата на постулати от ТР № 11/23013 г. настоящият състав не намира за изолирано от правните изводи за несъставомерност на обвинението. И в настоящото решение се преповториха някои от тях, но както в него, така и в протестираната присъда позоваването на тези постулати е в конкретна връзка с обективната несъставомерност на процесното обвинение по чл.311 ал.1 НПК. Както се посочи вече, нот.акт е официален удостоверителен документ. Но този факт и това, че е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, не обосновават автоматически извода, че при съставянето му е извършено от нотариуса лъжливо документиране. И подробно се посочи по-горе откъде се извежда този извод. Неправилно в протеста е обвързана разпоредбата на чл.179 ГПК със съставомерността на престъплението по чл.311 ал.1 НК. Не от това, че констативният нот.акт може да бъде отменен в исково производство се обуславя несъставомерността на обвинението от обективна страна, а това, че констативния нот.акт не отразява директни факти от действителността, а с него се констатират права. Съдът не споделя доводите в протеста, че е било налице пряк умисъл у подсъдимата за съзнателно вписване на неверни обстоятелства, че въз основа на отделния идентификационен номер на самостоятелния обект-трети етаж- съзнателно е вписала, че представлява самостоятелен обект. Тези твърдения са несъстоятелни и на тях е отговорено от въззивния съд с горното изложение в частта му за субективната несъставомерност на деянието. Липсва и специалната цел, такава, каквато е посочена в ОА - на стр.14 от него - в обстоятелствената му част. Да, констативният нот.акт е бил използван от сем. Г. и предвид последващите им действия – прехвърляне на етажа на сина им се създава убеждението, че те са целели именно тези последици. Т.е. у тях специалната цел е била налице. Прави впечатление, че всичките им сделки с различните обекти от имота са изповядвани при различни нотариус. Но това по никакъв начин не означава, че и подсъдимата е действала с вменените й от обвинението пряк умисъл и поставена специална цел, защото не се установи тя да е свързана по някакъв начин с действията на приобретателите сем.Георгиеви..

При служебната проверка на присъдата съдът не намери основания, различни от посочените в протеста, които да налагат отмяната й и постановяване на нова осъдителната такава, както се претендира в протеста. Присъдата на ДРС е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4/18.01.2016 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1334/2015 г. по описа на съда.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: