Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

                                  гр.Кюстендил, 16.03.2016г.

 

                             В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение, в откритото

заседание на седемнадесети февруари

през две хиляди и шестнадесета година , в състав

 

                                      Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                             Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                              МИЛЕНА БОГДАНОВА

 

при секретаря  Г.К.

с участието на прокурора  Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова         ВНОХД  № 42

по описа за 2016г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

                   Д.Гюрова- прокурор при Дупнишката районна прокуратура протестира присъда №113/25.11.2015г. на Дупнишкия районен съд по НОХД № 87/2015г. на същия съд, с която  подсъдимата Е.М.К.  е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.212, ал.1- затова, че на 15.09.2008 г. в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица”, магазин на „Евро клима” ЕООД гр. Дупница, чрез използване пред служител на „Евро клима” ЕООД гр. Дупница на неистински документ- договор за потребителски заем № 4615310005/15.09.2008г., сключен между „Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр. София и потребител Г. М. Т., на който е придаден вид, че е подписан в графа „потребител” от Г. М. *** и протокол за приемане на закупена стока, финансиран съгласно договор с „Ти Би Ай Кредит” ЕАД № 4615310005/15.09.2008г. между Г. К. и Г. М. Т., на който е придаден вид, че е подписан в графа „клиент” от Г. М. Т., е получила без правно основание чуждо движимо имущество - 1 бр. климатик марка „Фуджи” на стойност 1 200 лв., собственост на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр. София с намерение да го присвои.  На осн. чл.304 НПК подс.К. е оправдана по повдигнатото обвинение. В протеста се съдържат оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото и се твърди, че не е извършен задълбочен анализ на събраните доказателствени средства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна присъда.

                   Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител не поддържа протеста и изразява становище, че  присъдата следва да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда.

                   Защитникът на подс.К.- адв.Кр.Р. пледира за потвърждаване на присъдата на ДРС.

                   Подсъдимата Е.М.К. не се явява пред въззивния съд. По отношение на същата производството по делото  е проведено при усл. на чл.269, ал.3, т.3, т.4, б.”А” НПК в условията на задочност. По същия начин е протекло производството и пред КОС, доколкото по делото са налице категорични доказателства, че същата е напуснала границите на страната през 2009г. и след тази дата не се е връщала  обратно.

                    Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 ПК и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира протеста за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен поради следните съображения:

                     Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено  значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по  делото се установява следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивния съд:

            Подс.К. през 2008г. работела в „Балканфарма”, гр.Дупница, където функционирала ВСК. Със св.Т. (Г.) били дългогодишни колежки и се познавали добре. В началото на м. септември я помолила да й стане поръчител и й поискала личната карта, за да й впише данните пред ВСК. Св.Т. (Г.) й предала личната си карта.

         С личната карта на св.Т., подс. К. на 15.09.2008г. отишла в магазин за техника, собственост на „Евро клима” ЕООД, находящ се в гр.Дупница. „Евро клима” ЕООД имало договор за съвместна дейност и представителство с „Ти Би Ай Кредит”ЕАД и правото да подписва с клиенти договори за кредит, които закупуват стоки на изплащане. Тъй като К. имала финансови проблеми, тя предоставила на св. Г. К., работеща в магазина, личната карта на св. Г. Т. и след предварителна уговорка със св. Г. К., управител на „Евро клима” ЕООД, същата заявила, че желае да закупи климатик марка „Фуджи” на изплащане. Съставено било искане-декларация за потребителски кредит, което К. попълнила саморъчно, като вписала имената на св.Т. и се подписала като кандидат. След като заявлението било одобрено от „Ти Би АЙ Кредит”ЕАД, К. подписала договор за потребителски кредит от името на св.Г.Т. (Г.) в размер на 1 200 лева и протокол за приемане на закупената стока, финансирана съгласно договора с „ТИ БИ АЙ Кредит”ЕАД. В действителност подс. К. със съгласието на св.Г.К. и съпругата му св.Г.К. не получила никаква стока, а на ръка й била дадена сумата от 1 200 лева. Това станало съгласно уговорките със св.К., с които същата се разбрала да вземе сумата от 1 200 лева, а не климатика съгласно оформените документи за пред кредитната институция.

      След като взела парите, подс.К. внасяла ежемесечно парични вноски по сметка на кредитодателя, като погасила 5 месечни вноски- за периода от 16.10.2008г. до 14.03.2009г., след което спряла да плаща.

      През месец март на 2009г. св. Г.Т. (Г.)  получила писмо от „ТИ БИ АЙ Кредит”ЕАД, с което била уведомена, че е налице неизпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит, по който до този момент постъпвали суми. Св.Т. (Г.) отишла в магазина на „Евро клима” ЕООД в гр.Дупница, узнала за горните обстоятелства. Установила, че  личната й карта е била използвана от друг, за което сигнализирала в РУ”Полиция” Дупница.

          Видно от заключението на графическата експертиза по делото е, че ръкописния текст, изписан върху копие от лична карта на Г. М. Т. ”вярно с оригинала” с голяма степен на вероятност е изпълнен от Е.М.К.; както и че подписите върху протокол за приемане на закупена стока, договор за потребителски кредит, искане-декларация за потребителки кредит, с голяма степен на вероятност са положени от Е.М.К.. От изготвената по делото СЧЕ се установява, че стойността на климатика е 1 200 лева.

         След спиране на плащанията на 12.10.2009г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с длъжник Г. М. Т. за сумата от 1038, 53лева главница и законна лихва върху главницата. Срещу нея било образувано изпълнително дело.

                   За да стигне до описаната фактическа обстановка,   първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този съд е направил и анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Проведен е  подробен разпит на св.Т. (Г.), Г. К.,  Г. К., Б. Г., като ДРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при  спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава, в коя част и  защо. В този аспект  в оценъчната си дейност ДРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение,  обсъдил ги е  всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил.  Въз основа на анализ на всички доказателствени източници  ДРС  е стигнал до единствения закономерен и обоснован  извод- че подс. Е.К. не е осъществила фактическия състав на инкриминираното й с обвинителния акт престъпление. Според настоящата инстанция същата е осъществила състав на престъпление по  чл.309, ал.1 НК, но е налице невъзможност за преквалификация на деянието. На съдебното следствие са били събрани доказателства за наличие на нови фактически обстоятелства, сочещи необходимост от  изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, което не е сторено от страна  на ДРП. В този аспект следва да се подчертае следното, като с настоящето въззивната инстанция допълва мотивите на ДРС:

                На първо място въззивният съд изцяло споделя доводите на ДРС досежно престъплението по  чл. 212, ал.1 НК. За да е налице извършено престъпление „документна измама”, следва да е налице съгл. ППВС №8/1978г. ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за присвояване. Документите служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му. Документната измама представлява съставно престъпление, включващо два акта. Първият от тях е осъществен, когато деецът лично използва документа, като го представя пред лице, в чиято фактическа власт се намира имуществения предмет на посегателството. Вторият акт е получаване лично  от извършителя на чуждото имущество. От субективна страна документната измама е престъпление, което може да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл и на изрично посочената користна цел.

                  В случая действително изпозваният документ от страна подс.К.- договор за потребителски заем № 4615310005 от 15.09.2008г. представлява неистински документ по см. на чл.93, т.6 НК, доколкото му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето Г. М. Т. за сключване на договор за заем, а не на действително легитимиралото се с чужда лична карта лице Е.К.. На този договор е придаден вид, че в графата „клиент” е подписан от св.Т., респ. че е налице съгласие на същата за сключване на договор за потребителски заем.  Вярно е и това, че подс.К. с факта на полагане на подписа си  вместо св.Т., е участвала в съставянето на този неистински документ. Фактът на съставянето на неистинския документ обаче не е относим към фактическия състав на престъплението по чл.212, ал.1 НК. За да са съставомерни нейните действия е необходимо да се установи, че тя е използувала неистинския документ с ясното съзнание, че е такъв и че без правно основание  получава имущество, което не й се следва. Същата обаче не е получила вещта (климатика), за което й е повдигнато обвинение, а пари- 1 200 лева. Това обстоятелство безспорно е установено по време на проведеното съдебно следствие и представлява нов факт, какъвто не е бил въведен с  обвинителния акт (в него се сочи, че чуждото имущество е вещта- климатика, а не парите). Налице е следователно изменение в предмета на престъплението, което обаче не е въведено в обвинението по реда на чл.287 НПК.

                    Безспорно е в практиката и в теорията, че когато на съдебното следствие се разкрият нови фактически обстоятелства, е необходимо да се направи изменение на обвинението, без значение дали това изменение води до прилагането на закон за по- тежко  наказуемо, еднакво или по- леко наказуемо престъпление. При положение, че  на съдебното следствие събраните доказателства изменят съществено фактическите обстоятелства на деянието в ОА (както е в случая, доколкото се изменя предмета на присвоеното имущество- не вещта климатик, а пари), то е задължително да се направи изменение на обстоятелствената част на обвинението, доколкото тези нови обстоятелства пораждат необходимост от нови усилия на защитата при упражняване правото на защита.

                     Това обаче не сторено от страна на ДРП, поради което  ДРС правилно се  произнесъл в рамките на съществуващото обвинение и  в рамките на ОА. Несъмнено подс.К. е използвала неистинския документ като средство за въвеждане на заблуждение в длъжностните лица, упражняващи фактическа власт върху парите (кредитната институция), за да извършат действия на фактическо разпореждане с тези пари. Под влияние на това заблуждение тази институция е отпуснала заем на друго лице, който фактически е използван от страна на подсъдимата. Последната обаче не е получила твърдяното в ОЧ на ОА чуждо имущество- климатик, в каквато насока е ОЧ на ОА, а друго имущество- пари, за което не е повдигано обвинение. Налице е следователно невъзможност от страна на ДРС, както и на КОС за коригира липсата на този важен факт в настоящата присъда, поради което подсъдимата обосновано е била оправдана по повдигнатото обвинение.

                     На второ място КОС се съгласява с ДРС и относно доводите за липсата на умисъл за документна измама по чл.212, ал.1 НК. Действително подс.К. с факта на легитимирането си като друго лице е съставила неистинския частен документ и го е употребила, за да докаже, че съществува  задължение за друго лице, (с което е осъществила фактическия състав на чл.309, ал.1 НК), но по делото не са налице доказателства, че същата е действала  с умисъл да присвои  противозаконно имуществото- предмет на престъплението (пари). Свидетелство за това е обстоятелството, че същата е започнала изплащането на дължимия заем, като е внасяла вместо титуляра по същия няколко месечни вноски, което е указание за намерението й да върне сумата. За умисъла на едно лице се съди от неговите фактически действия- както по време на деянието, така и след това. При документната измама деецът винаги действа със специфично користно намерение– да присвои противозаконно имуществото, предмет на престъплението. Затова когато деецът е използвал неистински документ, заблудил е съответното лице и е получил суми, но намерението му не е било да го присвои, а е поел задължение да го върне, не е налице документна измама (РС-57-92- І НО; Р- 272-83- ІІ НО). Отделен е въпроса, че видно от доказателства по делото е, че св.К. са били най- малкото наясно, че вследствие използвания документ  подс. К. не е получила климатик, а пари, респ. същите са улеснили с поведението си подсъдимата, което не означава обаче, че същата е действала с цел да присвои парите, а е индиция за намерението й да ги върне.

                   На следващо място, съставянето на неистинския договор за потребителски заем не поставя въпроса за наличието на елемент от състава на престъплението по чл.212 от НК, защото в изпълнителното деяние влиза само използването му. Тази разпоредба поглъща съответните документни престъпления и по принцип няма пречка, ако не се установят всички признаци на документната измама, съдът да преквалифицира деянието в съответното документно престъпление, което в случая би било по  чл.309, ал.1 НК. В случая това е невъзможно както поради липсата на посоченото изменение на обвинението, така и  доколкото в ОЧ на ОА не се съдържат факти относно съставомерността на престъплението по чл.309, ал.1 НК. То е типично двуактно престъпление, като изпълнителното деяние  включва освен съставянето на неистински документ, и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на някое право или задължение, или някое правно отношение. Липсата на фактически обстоятелства в ОА по отношение на втория акт- употребата на документа и липсата на конкретизация относно вида на отношенията или задълженията, обект на въздействие с неистинския документ, води до невъзможност за преквалифиция от чл.212, ал.1 НК в чл.309, ал.1 НК без изменение на обвинението  в тази част, което е възможно единствено пред първата инстанция. Отделен е въпроса, че към настоящия момент както подобно изменение по реда на чл.287 НПК, така и преквалификация биха били невъзможни, доколкото по отношение на престъплението по чл.309, ал.1 НК е изтекла абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК.

                По тези съображения и  след посоченото допълване на мотиивте на ДРС, въззивният съд намира, че развиваната в протеста теза за доказаност на обвинението е напълно несъстоятелна и неподкрепена с доказателства по делото. Изводите на ДРС, че подс. К. не е осъществила описаното в ОА престъпление са обосновани и законосъобразни, почиват на вярна интерпретация на доказателствените средства по делото, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства, които са обсъдени  логично и не са изопачени. В този аспект същата правилно е оправдана съгласно разп. 304 от НПК. Ето защо присъдата на ДРС е правилна и обснована и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК следва да бъде потвърдена изцяло.

                  Водим от гореизложеното и на осн. чл. 334 т.6  вр.чл.338 НК, окръжният съд

                              

                                  Р          Е       Ш         И   :

 

     

                     ПОТВЪРЖДАВА  присъда   № 113, постановена на 25.11.2015г. от Дупнишкия районен съд  по НОХД № 87/2015г. по описа на същия съд.

             

                      Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                          2.