Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

                               гр.Кюстендил, 08.03.2016г.

 

                             В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателна колегия,  

в откритото заседание на седемнадесети февруари

през две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

                                         Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                               Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                МИЛЕНА БОГДАНОВА

 

при секретаря  Г.К.

с участието на прокурора от КОП Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова       ВНАХД  № 41

по описа за 2016 г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на глава XХI НПК- “Въззивно производство” вр. чл. 378, ал.5 НПК.

          М.Крушовски- прокурор в Районна прокуратура гр.Дупница протестира  решение № 367/ 02.11.2015г. на Дупнишкия районен съд, постановено по НАХД № 699/ 2015г. по описа на същия съд, с което подсъдимия Й.Д.П. ***, Кюстендилска област е признат за невиновен в това, че на 27.04.2015 г. в района на бистро „Пако” на ПП-1/ Е-79 при управление на л.а. м. „БМВ”, м. 320Д, негова собственост си е служил с контролни знаци- 2 бр. немски регистрационни табели с номер НР 04819, издадени за друго МПС.  На осн. чл. 345 НК вр. чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение.  В протеста се релевират съображения за неправилно приложение на закона, като се твърди, че доводите на ДРС за приложение на чл.9, ал.2 НК са необосновани и неправилни. Иска се отмяна на решението  и постановяване на ново,  с което П. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, респ. му се наложи предвиденото в закона наказание.

           Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител  поддържа протеста. Изразява се становище, че решението на ДРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

           Защитникът на подс.П.- адв.С. пледира за потвърждаване на решението на ДРС.

           Въззиваемата страна по протеста Й.Д.П. се явява лично в съдебно заседание, твърди, че е невинен и иска потвърждаване на оправдателна присъда.

           Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.313 и чл. 314, ал.1 НПК, като  провери  правилността и обосноваността на атакуваното решение, счита, че протеста е допустим, доколкото е предявен от надлежна страна и в срока по  чл. 319 НПК. Разгледан по същество, е неоснователен по следните съображения:

               Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено  значение за правилното решаване на делото по същество, като от него  се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от въззивния съд:

                   В края на м.април 2015г. подс.П. закупил л.а. м.БМВ от гр.Петрич. На 27.04.2015г. отишъл да го докара от града заедно със св.Стоичков и с приятелката си. Взел автомобила, сключил застраховка „ГО” и отишъл до КАТ Петрич за издаване на разрешение за временно движение на автомобила и за издаване на транзитни регистрационни номера. Поради технически проблем пункта за временна регистрация не работел. След като изчакал по 14,00 часа и пункта не бил отворен,  подс.П. се обадил на негов познат от Петрич, който му дал такива табели. Поставил ги на закупения автомобил и тръгнал към гр.Дупница. В района на бистро „Пако” на главен път Е- 79, бил спрян за проверка от служители на КАТ Дупница, при която се установило, че табелите не били издадени за това МПС.

                       ДРС е признал П. за невиновен в осъществяване на фактическия  състав на деянието по  чл.345, пр.1 НК.  Съдът е приел, че  извършеното от подсъдимия деяния е малозначително по см. На чл.9, ал.2 НК.

                      На базата на възприетите фактически обстоятелства  първоинстанционният съд  законосъобразно  е приел, че е налице хипотезата на  чл.9, ал.2 НК. Обоснован е извода на ДРС, че подсъдимият само формално е осъществил състава на престъплението по чл.345, ал.1 НК. Действително, същият е поставил на собственото си МПС, което не е било регистрирано в КАТ,  регистрационни табели, издадени за друго МПС, респ. налице е първата форма на изпълнителното деяние по чл. 345, ал.1 НК- служене с истински контролни знаци, издадени за друго МПС. И деянието е извършено  с това действие, доколкото престъплението е резултатно и престъпният резултат се изчерпва с окачването на нередовния знак.  Същевременно въззивният съд се солидаризира със становището на първостепенния съд относно възможността да се приложи разп. на  чл. 9, ал.2 НК. Доколкото обаче ДРС не е разграничил в коя от двете хипотези на чл.9, ал.2 НК попада настоящето деяние и доколкото изложените в него доводи в тази насока са твърде повърхностни и фрагментарни, се налага допълване на мотивите  в тази насока в следния смисъл:

                      Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК се прилага тогава, когато деянието формално осъществява признаците на престъпния състав на  съответната правна норма, но същото не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай КОС счита, че с оглед спецификата на случая е  налице втората хипотеза по  чл.9, ал.2 НК- че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Наличието на малозначителност се определя тогава, когато се съобразят всички фактически обстоятелства, които се отнасят до конкретното деяние и затова  за достигнатата степен на обществена опасност следва да се прецени какъв е обекта на посегателство, степента и обхвата на неблагоприятното въздействие върху него, начините и средствата на въздействие, особени те качества на субекта, допълнителни неблагоприятни последици и др.  Следва да се отчетат мотивите на дееца- същият не е имал обективната възможност да извърши регистрация на автомобила в гр.Петрич поради технически проблеми на пункта за временна регистрация и липсата на финансови средства да остане в града, за да извърши регистрацията на следващия ден; самия обект на посегателство- същият е поставил табелите върху собствения си автомобил. Същият не е имал за цел да ползува автомобила в този му вид, а единствено да се прибере в този ден в гр. Дупница, където да извърши регистрацията на автомобила. Свидетелство за това е и факта, че документите на автомобила са били изрядни и  че той добросъвестно е сключил застраховка „ГО”. Използуването на автомобила ( привеждането му в движение) е резултат от необходимостта той, св.Стоичков и приятелката му да се приберат в гр.Дупница и невъзможността да прекарат деня и нощта в гр.Петрич поради липса на финансови средства. От друга страна деянието е разкрито още същия ден по повод рутинна проверка от страна на контролните органи, респ. не  било допуснато нарушение на правилата за движение, нито пък са настъпили вреди от деянието. Не на последно място следва да се отчете младата възраст на дееца, който е бил навършил 18 годишна възраст, но мотивите за деянието са били свързани с младежко лекомислие и липса на трезва преценка на ситуацията. Затова и КОС намира, че тези обстоятелства обуславят извода, че обществената опасност на деянието е явно незначителна.

                В този аспект КОС счита, че разп. на  чл.9, ал.2 НК   е израз от и на потвърждение на това, че формалното криминализиране на едно деяние не е достатъчно само по себе си, за да бъде то престъпление Необходимо е съответното деяние съдържателно да разкрива висока степен на обществена опасност. В настоящия случай по  посочените  по- горе съображения КОС счита, че следва да се приеме тезата за формалното осъществяване на  признаците на състава на разп. на чл. 345 ал.1 НК и че обществената опасност на деянието е явна незначителна, респ. че не следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия.

                Изводите на съда по същество са обосновани и почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, налагащи отменяването на решението и връщането на делото за ново разглеждане, поради което решението на ДРС, след посоченото допълнение на мотивите, следва да бъде потвърдено изцяло.

               Водим от гореизложеното и на осн.чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.6  вр.чл.338 НК, окръжният съд

 

                        

                                  Р          Е       Ш         И   :

 

   

                ПОТВЪРЖДАВА  решение  № 367 на Дупнишкия районен съд от 02.11.2015г. по НАХД № 699/2015г. по описа на същия съд.

                Решението не подлежи на обжалване.

                           

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.