Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

                           гр.Кюстендил, 07.03.2016г.

 

                       В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение ,

в откритото заседание

на седемнадесети февруари

през две хиляди и шестнадесета,    в състав                                                                                                                               

                                                                      

                                          Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                  Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                  МИЛЕНА БОГДАНОВА

 

при секретаря  Г.К.

с участието на прокурора от КОП Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова         ВНОХД  № 35

по описа за 2016 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК-  “Въззивно производство”.

     С присъда №107/ 11.11.2015г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 373/2014г. по описа на същия съд подс.С.С.Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по  чл.195, ал.1, т.7 НК- затова, че на 10.11.2013 г. в гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, от лек автомобил с рег. № КН 5456 АС, е отнела чужди движими вещи  на  обща  стойност 329 лева  от владението на собственика им Илияна Г. С. от гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да   ги   присвои,  в  немаловажен  случай,  като кражбата е извършена повторно. На осн. чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК Д. е осъдена на ЛС за срок от 1 година, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от  3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Приложена е и разп. на чл.25 от НК, като ДРС е наложил по- тежкото от определеното от него наказание и това по  НОХД № 194/2014 год. На ДРС- а именно  ЛС за срок от 1 година с приложение на чл.66 от НК.

             Присъдата се протестира от ДРП в частта относно размера на наложеното наказание. Изтъкнати са доводи за несправедливост на същото и неправилно приложение на разп. на чл.66 отг нК. Сочи се, че размера на наказанието ЛС  е занижен и не е съобразен със степента на обществена опасност на подсъдимата. Иска се увеличение на размера му към средния, предвиден в закона, отпадане приложението на чл.66 от НК и приложение на  разп. на чл.24 НК.

             Присъдата се обжалва и от адв.Н.Н.- служебен защитник на подс.Д.. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушено право на защита на обвиняемата и в нарушение на разп. на чл.29, ал.2 НПК. Наведени са доводи и за недоказаност на обвинението, респ. за незаконосъобразност на присъдата поради противоречие  със закона. Иска  се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или на прокуратурата, алтернативно-  постановяване на нова, оправдателна присъда.    

               Представителят на КОП поддържа протеста на ДРП и изразява становище пред въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на размера на наложеното наказание с отпадане приложението на чл.66 от НК.

               Служебният защитник на подс. Д.- адв.Н. поддържа жалбата, както и доводите, подробно изложени в нея. Излага доводи за липса на доказателства, установяващи виновността на подсъдимата и пледира за постановяване на оправдателна присъда или за отмяна на същата и връщането на делото за ново разглеждане от ДРП или от ДРС.

                 Подсъдимата С.С.Д., редовно призована, не се явява пред въззивния съд. Същата е уведомена за възможността делото да се разглежда  внейно отсъствие, поради което  същото е разгледано при усл. на чл.269, ал.3, т.3 НПК.

                 Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 НПК и като съобрази релевираните в протеста и въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същите за допустими, доколкото са предявени от надлежни страни в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество протеста е основателен частично в частта по отношение на размера на наказанието- основание за изменение на присъдата по чл.337, ал.2, т.1 НПК, а въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

                  Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено  значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

         Подс. Д. е осъждана както следва: със споразумение по  НОХД № 1394/2008г. на ДРС, влязло в сила на 27.01.2009г. е осъдена на ЛС за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Изпитателният срок на присъдата е  изтекъл на 27.01.2012 г. Със споразумение по НОХД № 194/2014 г. на ДРС, в сила от 24.04.2014 г. е осъдена на  ЛС за срок от 1 година с приложение на чл.66 от НК за деяние, извършено на  12.11.2013 г.

         Около 16,30 часа на 10.11.2013г. св. И. С. паркирала ползвания от нея лек автомобил пред дома си дома си, находящ се в гр. Сапарева баня на ул. „Васил Левски” № 17. Влязла в жилището си за малко, като не заключила автомобила. На предната дясна седалка на последния оставила портмоне, съдържащо личната й карта, свидетелство за управление на МПС, пропуск и ключ от стаята на общежитието и в гр. София, дебитна карта на нейно име от „Банка ДСК”, както и една банкнота с номинал от 50. На същото място, до посоченото портмоне, св.С. оставила малка черна чанта тип „несесер”, съдържаща мобилния й телефон марка „Ейч Ти Си”.

        Скоро след това по улицата преминала подс. С.Д.. Последната видяла намиращите се на предната дясна седалка вещи, отворила предната дясна врата на автомобила, взела ги и се отдалечила. Действията на последната били наблюдавани от св. И.Г., съсед на С., през прозореца на дома му. Г. не могъл да разпознае Д. поради разстоянието, на което се намирал от нея, но възприел действията й, ръста й, дължината на косата, облеклото на същата и посоката, в която се отдалечила.

          На съседната улица подс.Д. проверила съдържанието на взетите от нея вещи, прибрала банкнотата от 50 лева, мобилният телефон изключила, след което го захвърлила в близка тревна площ, а портмонето с останалите вещи изхвърлила в контейнер за смет. Впоследствие Д. похарчила парите.

          Междувременно св.С. установила липсата на вещите, съобщила на майка си св.Г.С.. Последната се опитала да позвъни на мобилния телефон на дъщеря си, но същият бил вече изключен. В последствие св. Г. разказал на пострадалата и майка й, че е видял извършването на кражбата и, че извършителят е жена.Св.С. подала сигнал в ПУ Сапарева баня. На следващия ден св.С., ориентирана от св. Г. за посоката на движение на извършителя на кражбата,  обиколила тревните площи около дома си и огледала подробно намиращия се в близост контейнер за смет. В него открила захвърленото портмоне на дъщеря й, съдържащо всички отнети вещи, с изключение на банкнотата с номинал от 50 лева, за което уведомила служителите на полицията.

          Вследствие проведените ОИМ св.С. установил местонахождението на подс.Д., като последната признала пред него, че тя е  отнела процесните вещи и опасала мястото, където ги е изхвърлила. Мобилният телефон не бил открит, същият не е регистриран  в мрежите на мобилните оператори в страната след кражбата.

         Общата стойност на отнетите вещи и пари възлиза на 329 лв. В хода на производството тази сума е възстановена от дъщерята на подсъдимата на св.С., която е  декларирала пред съда, че вредите й са въстановени и няма претенции към подсъдимата.

                 За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно св. С., Г.С., И.С., И.Г.,  св.С., св.М. и Хр.М., като техните показания са обсъдени подробно.  Обсъдени са показанията на последните двама свидетели дъщеря и зет на подс.Д., като ДРС е дал убедителен отговор на въпроса защо не кредитира показанията им в частта, в която същите създават алиби на подсъдимата на датата на кражбата- както поради противоречието с останалия доказателствен материал, така и поради близките им роднински отношения с подсъдимата. Останалите свидетелски показания също да обсъдени, като ДРС мотивирано им се  доверил. Тези показания са единни, последователни и идентични по отношение обстоялствата, които всеки един от свидетелите е възприел и взаимно се потвърждават помежду си. Техните показания, съпоставени с мястото на намиране на част от  открадните вещи и обясненията на подсъдимата пред съдия  са напълно  последователни, логични и взаимно подкрепящи си. Освен това пок. на св.Г. имат характер на преки доказателствени средства, доколкото този свидетел е бил очевидец на деянието и в този аспект имат сериозна доказателствена тежест. ДРС е изпълнил задълженията си задълбочено и подробно да обсъди всички доказателствени източници, да ги провери и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при  спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и  защо. В този аспект  в оценъчната си дейност ДРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение.

          Доколкото подс.Д. е отказала да дава обяснения пред съда, ДРС  по надлежния процесуален ред- чл.279, ал.1, т.4 НПК е приобщил обясненията по ДП, дадени в пред съдия от ДРС по реда на чл.222 НПК. С оглед възражението във въззивната жалба, че тези обяснения следва да се изключат от доказателствения материал и за наличието на основания за предубеденост на съдебния състав, КОС дължи произнасяне по него. Безспорно е, че съдът, който разглежда дело, независимо в каква процедура, следва да бъде "независим" и "безпристрастен" по силата на чл.10 НПК и чл.6, §1 ЕКСП. От разпоредбата на  чл.29, ал.2 НПК, гарантираща на подсъдимата правото на "непредубеден" съд, следва, че в състава на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение по делото. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт  да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение непредубедеността на съда.

          В конкретния случай, съмнението за предубеденост на състава е изразено поради обстоятелството, че председателят на съдебния състав- съдия Пейчева е участвала като съдия в процедура по  чл.222 НПК на ДП. Обясненията на подс.Д. по реда на чл.222 НПК са дадени пред съдия С. П. на 21.02.2014г., когато същата вече  е била обвиняема  по делото. Преди провеждане на разпита, на обв.Д. са били подробно разяснени правата й по НПК, в това число и правото да ползва защита. Същата е знаела, че е привлечена към наказателна отговорност, но изрично е отказала да ползва адвокатска защита. При наличието на този отказ и доколкото защитата на обв.Д. с оглед тежестта на повдигнатото обвинение не е била задължителна, липсата на защита не се отразява върху законосъобразността на последвалия разпит по реда на чл.222 НПК. От друга страна този протокол е бил приобщен към доказателствените материали по надлежния процесуален ред- чл.279, ал.1, т.4 НПК и представлява годно доказателствено средство, доколкото е бил депозиран пред съд. Обстоятелството, че съдия П. е била съдията в производството по чл.222 НПК, пред когото е проведен разпита  на Д. на ДП, и че същата е й председател на съдебния състав по настоящето дело, не представлява основание за отвод по чл.29 НПК, поради което КОС отхвърля този довод като несъстоятелен. Разпитът по чл.222 НПК не е сред кръга на актовете, при чието участие съдията следва задължително да се отведе. Същият  не попада и сред кръга на обстоятелствата по ал.2 на чл.29 от НПК, доколкото в производство по чл.222 НПК делото не се представя на съдията, респ. същият не е запознат с материалите по ДП и няма как да формира мнение по въпросите, свързани с доказването. В производството по чл.222 НПК разпитът се провежда пред съд с цел гарантиране в най- пълната степен правото на защита на обвиняемия, но самото следствено действие се провежда от органа на ДП. По същия начин следва да се разгледа и отвода на един от съдебните заседатели, доколкото от съдебните протоколи не се установява наличие на предварително формиране на фактите по делото. Това е така, защото основанието за отвод по този текст не се презюмира, а следва да бъде установено, докато в случая, от данните по делото не може да бъде направен извод, че някой от членовете на първоинстанционния съд е бил заинтересован или предубеден. Липсва и порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Предубеждението, в условията на  чл.29, ал.2 НПК е извън т. нар. "безусловни" основания за отвод по ал.1 на нормата и може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното убеждение на член от състава не може да се формира свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени източници. Мотивите на постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда и да позволяват на контролните инстанции и на страните по делото да проследят начина, по който то е формирано. В конкретния случай, съдържанието на контролирания съдебен акт недвусмислено сочи на липсата на такова опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав, защото не обективира негова предубеденост и пристрастност при формирането му. Ето защо КОС отхвърля довода за предубеденост и пристрастност в съдебния състав като неоснователен.

       Доколкото ДРС е приобщил обясненията на подс. Д. от ДП пред съдия, този съд се съобразил с двоякия им характер- на годно пряко доказателствено средство по см. на чл.115 от НПК и от друга страна- като израз на защитната й позиция. От друга страна хипотезите на прочитане на обяснения на обвиняем, дадени пред орган на ДП, съставляват отклонение от основни принципи на наказателния процес. Затова чл.279, ал.4 НПК не третира такива обяснения като пълноценно доказателство и забранява осъдителната присъда да почива само на тях. За съблюдаване на това ограничение съдът следва да изследва внимателно въпроса дали обвинението се подкрепя и от другите доказателства. ДРС правилно ги е съпоставил с останалите  гласни доказателствени средства,  преценил е, че самопризнанието се подкрепя и от косвените свидетелски показания  на св.И.С., Г.С., св.Г. и св.С. в отделните им части относно местоположението на автомобила, вещите, начина на отнемането, местонахождението им след кражбата, относно предприетите ОИМ и резултатите от тях.  В този аспект тези обяснения не са единствения доказателствен източник, поради което не е налице нарушение на чл.279, ал.4 НПК.

      С тези си доводи КОС дава отговор и на довода във въззивната жалба относно доказаността на авторството на деянието. (Що се касае до доводите за погрешна дата на протокола за разпит на обвиняемата от разследващия орган, то несъмнено е, че е налице техническа  грешка и това действие е извършено след предявяване на ППО ). При мотивиране на своето вътрешно убеждение,  ДРС е изложил достатъчно убедителни  и законосъобразни аргументи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това  число и относно авторството на деянието. От събраната доказателствена маса следва КОС приема за безусловно установено, че именно  подсъдимата Д. е извършител на процесната кражба.  Затова и ДРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.

               ДРС е дал аргументиран отговор за признаците на деянието от обективна и субективна страна, които се споделят от въззивния съд. Обосновано действията на подсъдимата са окачествени като покриващи признаците на деянието по  чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 НК.  От обективна страна на 10.11.2013г. подс. Д. е отнела чужди движими вещи на обща стойност 329 лева от владението на св.И. С., без нейно знание и съгласие. Не е налице съгласие за това на собственичката на вещите, като намерението на подсъдимата е било те да бъдат противозаконно присвоени. Кражбата е повторна по см. на чл.28, ал.1 НК, доколкото подсъдимата е била осъждана  с друга присъда, по която е бил изтекъл изпитателния срок по чл.66 от НПК, но не е бил изтекъл срока по чл.30 от НК. Деянието е довършено, доколкото подсъдимата е осъществила своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи. Без значение  е обстоятелството, че част от тях впоследствие са били изхвърлени. Деянието й е извършено при пряк умисъл, доколкото  подсъдимата е съзнавала, че отнема чужди движими вещи без знанието на собственика и въпреки това е насочила усилията си към осъществяване на кражбата, искайки и постигайки обществено опасния резултат- преминаването на вещите от патримониума на собственика в своя, мотивирана от искането си да настъпят желаните общественоопасни последици.

                 При определяне вида и размера на наказанието следва са се отчетат всички обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимата- степента на обществена опасност на деянието правилно е  относително висока,  доколкото са засегнати обществени отношения, свързани със собствеността. Степента на обществена опасност на подсъдимата е относително висока, доколкото същата е била реабилитирана по право по чл.86 НК, като от друга страна спрямо нея е поставено друга осъдителна присъда за деяние, извършено в същия период от време. Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени  сравнително ниския размер на предмета на престъплението и самопризнанието на ДП. Неправилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено и възстановяването на вредата, тъй като това не е сторено от нея. Като отегчващо отговорността обстоятелство следва да се отчете наличието на друго осъждане, като ДРС необосновано е отчел като такива високата стойност на предмета на вредата и начина на извършването на кражбата. При преценка на тези обстоятелства съдът счита, че правилно  наказанието е определено  при превес на смекчаващите отговорността обстятелства, но неправилно е размера на наказанието е определен в минималния такъв, предвиден в закона- ЛС за срок от 1 година. КОС счита, че размера на наказанието следва да се определи над минимума, предвиден в закона- а именно ЛС за срок от 1 година и 6 месеца. В този аспект КОС намира протеста на ДРП в тази част за основателен, поради което на осн. чл.337, ал.1, т.1 НПК увеличава размера на наложеното наказание от 1 година на 1 година и 6 месеца.

                     При определяне на начина на изтърпяване на наказанието въззивният съд намира преценката на ДРС  за възможността за приложение на чл.66 от НК за обоснована. КОС намира, че определеното наказание следва да се изтърпи отложи по реда на чл.66, като единствено не се съгласява с размера на определения от ДРС изпитателен срок и счита, че същия следва да бъде завишен, като по този начин дава и отговор на доводите в протеста за възможността от приложение на чл.66 НК.

                    Съдебната практика и доктрина приемат безпротиворечиво, че чл.66 от НК всякога следва да се прилага, след като същестувавт предпоставките за това. Налице са две предпоставките, предвидени в тази разпоредба са налице- на подсъдимата е определено наказание ЛС под 3 години и същата е неосъждана, тъй като  е реабилитирана по право по  чл.86 от НК (към датата на деянието е бил изтекъл изпитателения срок на присъдата, определена от ДРС по НОХД №1394/08г. на ДРС).От друга страна следва да се прецени  дали е налице и третата предпоставка- целите на наказанието могат да се изпълнят по този начин. При преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в обществото и пр. В случая с конкретното деяние са засегнати важни обществени отношения, свързани със конситтуционно регламентираното право на собственост. От друга страна  това поведение е било продиктувано от липсата на средства на подсъдимата и тежкия й семеен живот, като следва да се отчете и факта на възстановяване на вредите, макар и не от самата нея. В този аспект конкретната степен на обществена опасност на деянието е относително висока.  От друга страна не може да не отчете и обстоятелството, че в същия период от време подсъдимата е извършила друго престъпление. Това обстоятелство обаче бе преценено от настоящия състав при определяне размера на наказание и е довод на КОС за увеличение на неговия размер, но не и за мотивиране необходимостта от отпадане приложението на чл.66 от НК. За конкретната степен на обществена опасност на един деец се съди не само от тези обстоятелства след извършване на престъплението, а от самите фактически обстоятелства по време на извършването му и по  конкретния механизъм на деянието. В случая подсъдимата се е възползвала от отворения автомобил и конкретната ситуация, като веднага след отнемането на същите е изхвърлила част от вещите. Тези обстоятелства несъмнето представляват акт на поведение, в което се проявява личността на подсъдимата и сочат на наличето на относително висока степен на обществена опасност на същата.

                   При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс  между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките  престъпления. Нейните цели винаги  се постигат чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект, независимо от другото осъждане на подсъдимата, КОС счита, че специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез приложение на института на условното осъждане.   Единствено приложението на чл.66 от НК ще способствува за нейното превъзпитание и осмисляне на собственото  й поведение, без да е необходимо същата да бъде извеждана от обществото. Същевременно с оглед укоримостта на нейното поведение и обекта на посегателство,  КОС намира, че следва да се увеличи размера на изпитателения срок по чл.66 от НК- от 3 години на 4 години, като счита, че този размер на изпитателния срок, ведно с увеличения размер на наказанието в най- пълна степен ще доведе до изпълнение на  целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото.

               В този аспект КОС не споделя доводите на ДРП за необходимостта от приложение на чл.24 НК и счита, че с коригирания размер на наказанието и увеличения изпитателен срок по чл.66 от НК успешно ще се постигнат целите на превецията по чл.36 НК.

               Изменението на размера на наказанието налага и корекция на присъдата  в частта по приложението на  чл.25 НК. Несъмнено настоящето деяние е в съвкупност с деянието по НОХД № 194/14г. на ДРС, с което е наложено наказание ЛС за срок от  1 година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. КОС следва да измени присъдата и в тази част, като определи по- тежкото измежду наказанието по  НОХД №194/14г. и коригираното наказание по  НОХД 373/14г. на ДРС: а именно ЛС за срок от 1 година и 6 месеца, като следва да се измени и размера на изпитателения срок на определеното общо наказание- от 3 години на 4 години.

                По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.2, т.1 НПК вр. чл.338  НПК, окръжният съд

              

                                

                                    Р       Е        Ш        И   :

 

    

                  ИЗМЕНЯВА присъда №107 от 11.11.2015г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 373/ 2014г. по описа на същия съд в частите на наложеното наказание и на приложението на чл.25 НК, като

                  УВЕЛИЧАВА  размера на наказанието  ЛС от 1 година на 1 (една) година и 6 (шест) месеца и

                   УВЕЛИЧАВА размера на изпитателния срок по чл.66 НК от 3 години на 4 (четири) години.

                  ОПРЕДЕЛЯ по- тежкото общо наказание между присъдите по НОХД №194/14г. и  по  НОХД 373/14г. на ДРС- а именно ЛС за срок от  1 (една) година и 6 (шест) месеца, чието изтърпяване ОТЛАГА с изпитателен срок от 4 (четири) години, считано от влизане на присъдата в сила.

                  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

 

                  РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.              

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                 

           

                  ЧЛЕНОВЕ :         1.                                      2.