Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                              Гр. Кюстендил  14.03.2016 г. 

                              В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в разпоредителното заседание на осемнадесети февруари  две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                    СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

при секретаря м.С. и с участието на прокуорра от КОП БОЙКО КАЛФИН, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНАХД № 28 по описа за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   Производството по делото е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.375  НПК и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемия А. М., от гр.***, Р *** срещу Решение №  373/21.12.2015 г. на КРС, постановена по НАХД № 1384/2015 г. по описа на съда,  с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 168 ал.1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на *** лв. Сочат се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се за отмяна на решението в частта му за наложеното наказание/което се извлича от лаконичната обстоятелствена част на жалбата/ и  налагане на наказание в минимален размер. Доказателствени искания не са направени.

       Прокурорът пледира за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

       Защитата на подсъдимия в лицето на адв. В.М. в с.з. допълни съображенията си в жалбата, че подсъдимият не е имал умисъл за извършване на престъплението и пледира за отмяна на І-инстанционното решение, тъй като държавните служители в консулството не си свършили работата, а е трябвало да уведомят гражданите, решили да гласуват в България.

     В последната си дума обвиняемият помоли съда да му отмени наложеното наказание”глоба”.

    КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните на база обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл.НПК правомощия, прие от фактическа и правна страна следното:

   С обжалваното решение обвиняемия А. М., от гр.***, Р ***, с двойно гражданство - **** и ***, ЕГН **********, работник в дружество”****”, с адрес в РВ Б***: гр.****, ул.*******, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 168 ал.1 НК – за това, че на 25.05.2014 г. в гр.**** , Р *** на изборите за членове на Европейски парламент от Р **** е упражнил избирателно право, гласувайки в избирателна секция № **** под № ***в Списъка за гласуване извън страната, без да има това право съгласно изискванията на чл.350 ал.1 и пар.1 т.2 б.”а” ДР от Изборния кодекс, а именно – не е живял най-малко през последните 3 месеца преди изборите на територията на Р България или друга държава, членка на ЕС, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на *** лв.

     Фактическата обстановка по делото е правилно установена от КРС в рамките на фактическите положения , посочени в постановлението на  КРП и съгласно разпоредбата на чл.378 ал.3 изр.І-во НПК и настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря.

       От обективна страна по делото е установено безспорно, че на 25.05.2014 г., когато са насрочени избори за членове на Европейския парламент от Р България, обв. М. се  явил в изборна секция № ****, разкрита в гр.***, като бил вписан  под № ***в Списъка за гласуване извън страната. Преди да гласува,  той собственоръчно попълнил Декларация по чл.33 ал.2 и чл.350 ал.1 и пар.1 т.2 от ДР на Изборния кодекс. С тази декларация отй декларира следните обстоятелства: че е навършил 18 години *** гражданин, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание ЛС и е живял най-малко 3 месеца преди изборите в Р ****или друга държава членка на ЕС. След попълването на декларацаията той упражнил правото си на глас, което било надлежно отразено чрез вписването му в списъка за гласуване под № ***, М. се подписал срещу името си и данните от личната му карта в този списък.

       Дефиницията на понятието ”живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз” се съдържа в разпоредбата на пар.1 т.2 б.”а” от ДР на ИК, а именно:

= *** гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република *** или в друга държава – членка на Европейския съюз.

    В Писмо рег.№ 348000-6130/14.09.2015 г. на ОД МВР-Кюстендил РУ Дупница е посочено, че постоянният адрес на обвиняемия е в гр.****, ул.****** и настоящият му адрес е в Р ***. Съобщението за постоянния му адрес е приложено на л. 28 от ДП, а Удостоверението за промяна на постоянния му адрес е приложено на л.29 от ДП, е от 28.09.2015 г. От тези документи се обосновава извода, че обвиняемият няма настоящ адрес на територията на Р ***, а само постоянен такъв и към момента на провеждане на изборите за европарламент, и към датата на удостоверението. Съгласно дефиницията на пар.1 т.2 б.”а” от ДР на ИК ,за да се приеме, че като *** гражданин/какъвто е от 2010 г./ обвиняемият е живял най-малко 3 месеца на територията на страната, той трябва да има и настоящ, и постоянен адрес на територията на Р България. М. има само постоянен адрес ***. Не са представени доказателства той да има регистрация по настоящ и постоянен адрес  и в друга държава, челнка на ЕС. А посочените условия е задължително да са налице кумулативно, за да може съгласно чл.350 ал.1 от ИК лицето да има право да гласува. След като е попълнил декларацията, обвиняемият е бил вписан в избирателния списък въз основа на нея.

   Като е упражнил избирателното си право - гласувал в избори за Европарламент като ***гражданин, без да отговаря на едно от кумулативно  визираните в чл.350 ал.1 ИК условия – че не е живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, тъй като няма адресна регистрация по настоящ адрес на територията на Р България/ а настоящият му такъв е в Р ***/, няма настоящ и постоянен адрес на територията на друга държава-членка на ЕС, обвиняемият М. от обективна страна е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.168 ал.1 НК.

     От субективна страна престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл, за окето се съди оп обективон извършените от обвиняемия действия. Обвиняемият, който владее добре говоримо и писмено *** език, е попълнил декларация по чл.350 ал.1 ИК, вкл. и реквизита й, че е живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, за да може да гласува. При това положение той е бил наясно, че не е живял 3 месеца в България по см. на пар.1 т.2 б.”а” ДР на ИК и въпреки това е попълнил декларацията, след което е упражнил правото си на глас. А след като не е изпълнил едно от кумулативно предвидените условия в чл.350 ал.1 ИК, той е нямал такова право и е знаел за това. В с.з.той и защитникът му твърдят, че не е бил запознат със закона. Съдът счита, че е било необходимо не да познава *** избирателен кодекс, а вярно и точно да попълва посочените в декларацията за обстоятелствата по чл.350 ал.1 ИК данни, което е предпоставка за упражняване правото на глас. Пък и е важим принципа, че незнанието на закона не извинява незнаещия го.

            Чл.168 ал.1 НК предвижда  две алтернативни наказания за всеки, който упражни избирателно право или гласува на референдум, без да има такова право -  „пробация” до 6 месеца или „глоба” от 100 до 300 лв.

  Тъй като обвиняемия М. е неосъждан, не е наказван досега по административен ред и предвид предвидените канаказиния за инкриминираното престъпление, от оп отношение на него е налице хипотезата на чл.78 а ал.1 НК за освобождаване от наказателна отговроност с налагангане ан иадминистративно наказание”глоба” и КРС с обжалвананото решение правилно е приложил този институт. Настоящият състав намери за правилон и законосъборазно определено, както  и за справедливо размера на административното наказание”глоба” в минималния законов размер от ***лв.   

     Оплакването в жалбата за намаляване размера на глобата въззивният съд намери за неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.78 а ал.5 НК е неприложима. И това е така, защото за престъплението по чл.168 ал.1 НК се предвижда освен наказанието”глоба” от 100 до 300 лв. и друго по-тежко от него наказание – „пробация”. А за да е приложима разпоредбата на ал.5, е необходимо законодателят да е предвидил наказание ”глоба” или друго по-леко наказание, която хипотеза в случая не е налице.

     Въззивният съд намери за неоснователно и оплакването за липса на субективния елемент на престъплението и изложи съображенията си за това по-горе.

    При служебната проверка на атакуваното решение съдът не откри основания,  заради които да го отмени или измени. Като правилно и законосъобразано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закони,  решението на КРС следва да се потвърди.

    Водим от излеженото, Кюстендилският окръжен съд

 

                                       Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/21.12.2015 г. на КРС, постановено по НАХД № 1384/2015 г. по описа на този съд.

    Решението е окончателно.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: