Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е  № 69

 

                                      гр.Кюстендил, 01.06.2016г.

 

 

                                 В      И М Е Т О       Н А        Н А Р О Д А

 

 

               КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,    наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в откритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година,  в състав                                                                                                                               

                                       

                                                               Председател: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                         Членове: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                                          СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

 

при секретаря Р.С.

и прокурора от КОП Костадин Босачки

като разгледа докладваното от съдия Георгиева      ВНАХД  № 535

по описа за 2015 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

              Производството е по реда на  част IV, глава XХІ НПК-  “Въззивно производство” вр. чл.378, ал.5 НПК.

              Образуване е по въззивна жалба от Н.А.А., чрез защитника си адв.В. ***,  срещу решение № 336/03.12.2015 г., постановено по  НАХД № 1271/2015г. по описа на Кюстендилски районен съд, с което обвиняемия А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 НК (в ред. на Д.в., бр.50/95 г.), приложена е разпоредбата на чл.78а от НК и е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в полза на държавата в размер на 1 500 лева. Прави се оплакване и се навеждат доводи за явна несправедливост на наказанието, поради което се иска намаляването му.

                По време на съдебните прения представителят на КОП е пледирал за потвърждаване на обжалваното решение, а защитникът на обвиняемия-за намаляване на наказанието до 1 000 лв.

                 Жалбоподателят –обвиняем не е участвал във въззивното производство и не е изразил становище относно решението.      

               Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след като прецени доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка, установени от чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна  с право и интерес от търсената защита и  в срока по чл. 319 НПК. За да се произнесе по същество съдът взе предвид следното:

                       Производството по НАХД № 1271/15 г. по описа на КРС е образувано въз основа на постановление по чл.375 от НПК, с което е предложено освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия Н.А. А. за извършеното от него престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, изразило се в това, че на 14.07.2013г. в гр.Кюстендил е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***” с рег.№***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Постановлението е изготвено след приключване на ДП № 450/2015 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, образувано  с   постановление на КРП от 28.04.2015 г.

                  По делото е установено, че за деянието на 14.07.2013 г. на обвиняемия е съставен акт за установяване на административно нарушение  №388/14.07.2013 г.,  (с бланков номер 843057), за това че управлявал МПС –лек автомобил  (индивидуализиран)  без да притежава СУ на МПС-нарушение по чл.150 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено наказателно постановление №388/13 от 08.08.2013 г. от Началника на сектор „ОП” при РУП към ОДМВР-Кюстендил, влязло в сила на 11.09.2014 г., с което за описаното в акта нарушение  по чл.150 от ЗДвП, на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗдвП  на обвиняемия е наложено адм.наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.

     С обжалваното решение, КРС ПРИЗНАЛ обвиняемия Н.А. А.- роден на ***г***, българин, български гражданин, със *** образование, ***, ***, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение  за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 НК (в редакцията му от ДВ, бр. 50 от 1995г.), за което на основание чл.78а НК го е освобождил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

          Изложените фактически обстоятелства се установяват от горецитираните писмени доказателства и доказателствени средства. Преценявайки същите КОС констатира, че първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а наказателното производство-на прекратяване, тъй като е налице хипотезата по чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съгласно който « Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има влязла в сила присъда, , постановление или влязо в  сила определение  или разпореждане за прекратяване на делото. Този извод съдът прави въз основа на  ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС на ОСНК, като приема, че в случая  е приложима разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 НПК, в която е въплътен  принципа „non bis in idem” (Не два пъти за едно и също нещо).

 С цитираното ТР  

 

 

 

 е  прието, че : 1. Наказателно производство, образувано срещу лице по отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт адм.-наказателно производство (АНП) с характер на наказателно  по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4 §1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал.1, т.6 НПК; 2. последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт АНП с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват по реда, указан в ТР чрез: А.  прекратяване на второто по ред наказателно п-во, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на АНП с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му; Б.възобновяване на окончателно приключилото АНП с наказателен характер при усл. на чл.70, б.”В” ЗАНН, отмяна на постановените актове и прекратяването му; В. възобновяване на прекратеното НП на осн. чл.422, ал.1, т.3 НПК и провеждане на НП.

         Според КОС  именно на основание чл. 4 §1 от Протокол № 7 вр. чл. 24, ал.1, т.6 НПК следва да бъде прекратено и адм.-наказателното п-во по настоящото дело, тъй като за същото деяние спрямо същото лице има приключило с влязъл в сила акт АНП.

          Посоченият  международен акт е  част от вътрешното право на РБългария, доколкото е приет със Закон за ратифициране на Протокол № 7 към ЕКПЧ (обн. ДВ бр.87/ 24.10.2000г.) и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария. Съгласно  чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. Приключилото първо по ред АНП, ако е с наказателен характер по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно п-во срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. Наказателното производство, образувано в нарушение на принципа non bis in idem, подлежи на прекратяване.

                    

 

 

 

Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 (т.нар. критерии "Енгел") са следните: 1. квалификация на деянието по националното право; 2. характер и естество на нарушението - изследва се вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението; насоченост на правната норма към неограничен кръг адресати; 3. видът и тежестта на предвиденото в съответната приложима норма наказание, изискващ наличието на сходство с наказанията за престъпление. Вторият и третият критерий са алтернативни - достатъчно е конкретното нарушение по характера си да е "престъпление" от гледна точка на Конвенцията, или наказанието, предвидено за това нарушение, по тежестта си да попада в обхвата на "наказателната" област. Изхождайки от очертаните критерии и най-вече съобразявайки характера и естеството на нарушението, за което обвиняемия  е бил наказан с посоченото НП №388, КОС приема, че същото попада в обхвата на израза "наказателен характер", използван в посочения чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Идентичността на нарушенията по  чл.177, ал.1, т.2 ЗДП със състава на престъплението по чл.343в, ал.2 НК, сочи, че същите защитават еднакви и с голяма значимост обществени отношения по осигуряване безопасността по транспорта, имащи специфичен обект, чието накърняване води най-често до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица. Квалификацията по националното законодателство не предопределя самостоятелно характера на АНП, но е налице пълно съвпадение на съставомерните признаци относно поведението на осъденото лице. В случая разликата в двете норми- по чл.177 от ЗДП и по чл.343в, ал.2 НК се дължи  на степента на засягане на обществените отношения.

Независимо от това, необходимо е да се изследват и останалите посочени критерии.

По отношение на втория критерий може да бъде посочено определено, че защитените отношения са едни и същи, кръгът от адресати практически е неограничен, не е налице специфично изключение, в случая съвпадението при субекта е плод на възможността да бъде действието извършено от всяко едно лице, което управлява моторно превозно средство.

Третият критерий се основава на тежестта на възможното наказание. В случая наказанието, което се предвижда, е различно. При нормата на чл.343в, ал.2 НК (ред. ДВ, бр.50/95г. към датата на деянията) максимално предвиденото наказание е до две години лишаване от свобода, което е характерното наказание за едно наказателно обвинение. При определени обстоятелства обаче (наличие на предпоставките по чл.78а от НК), какъвто е настоящия случай, е възможно да се премине към административно наказване с глоба, след съответната процедура по глава ХХVІІІ НПК- т.е. след освобождаването от наказателна отговорност. От друга страна административнонаказателната отговорност по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, реализирана в АНП, може да достигне максимално измерение до  300 лева глоба.

     В решение от 31 май 2011 г. по делото К. и И. срещу България (жалба 16137/04), е възприето, че наложената административна санкция глоба по своята тежест не може да определи воденото производство срещу него като наказателно. Действително има съпоставим номинален размер на санкциите, но цитираното дело разглежда случай от 05.07.1995 г., с реална стойност 3.07 американски долара на санкцията. В настоящия казус наложеното на обвиняемия  наказание е значително по- тежко, доколкото същият е санкциониран с нак.постановление №388/08.08.2013 г.  с глоба в размер на 100 лева. Подобна санкция е предвидена и по системата от наказания в общата част на НК, като и в двата случая по идентичен начин се засяга имуществената сфера на обвиненото лице, като наказателната санкция освен това въздейства и върху юридическия статус на осъдените. Наложената на осъденото лице санкция при неплащане не е възможно да се замени с лишаване от свобода, но това не води до промяна на юридическия му статус, поради което разглеждането и решаването на въпроса дали обвинението за извършено нарушение представлява по съществото си наказателно обвинение, не може да се обуслови единствено и самостоятелно от този трети критерий. (в същия смисъл е и Р-490-12.01.2016г.- І НО по н.д. № 752/2015г. на ВКС).

                

 

 

 

Въпросът, който се поставя в настоящия случай, е дали е налице "същото деяние", съпоставяйки това, за което от една страна обвиняемия е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.343в, ал.2 НК и деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност с издаването на посоченото нак.постановление №388. В решението по делото Zolotukhin v. Russia на ЕСПЧ са установени трайни критерии за разрешаване на въпроса дали отделните процедури, водени срещу едно и също лице, се основават на едно и също деяние. В това решение е подчертано, че понятието престъпление не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за повторно съдене права. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите"- сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. В този смисъл е и ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се сочи, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem (същото деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение и преценката на idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.

         При така очертаните критерии, настоящият състав приема, че по отношение на същото лице– обвиняемия А., е постановено влязло в сила нак.постановление за същото деяние, защото фактите, предмет на настоящото дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение по ЗДвП, за които той е наказан с цитираното по- горе нак.постановление, са едни и същи- касаят едни и същи време, място, обстановка, механизъм на извършване и засегнат обект на посегателство. Деянието е извършено в едногодишен срок след предходна наказуемост за също такова деяние по административен ред. Различията в правната квалификация не влияят върху извода за тъждеството на деянието, преценявано съобразно конкретните условия на време, място, обстановка на извършване и субективна страна на дееца, каквато сходна тъждественост, макар и не пълна, в конкретния случая е налице. По същество фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на  чл. 24, ал.1, т.6 НПК така и по смисъла на чл.4, §1 от Протокол 7 към ЕКПЧ.

       Тази тъждественост, посочена и по-горе, мотивира въззивната инстанция да заключи, че обявяването на осъденото лица за нарушител с акта за установяване на административно нарушение и наказването му със съответното наказателно постановление, съставлява по съществото си наказателно обвинение. Образуването на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние е допуснато в нарушение на правилото non bis in idem, което изисква да се прекрати висящността на неправилно образувания втори по ред наказателен процес.

               

 

 

 

 По този начин е възможно да се избегне недопустимото двойно наказване на дееца по административнонаказателен и наказателен път, като се прекрати второто по ред нак.п-во, каквото се явява това по първоинстанционното НАХД № 127115 г. по описа на КРС, образувано и протекло в разрез с принципа non bis in idem. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и т.3.1 от ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в която изрично е постановено, че   когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма (какъвто е настоящият казус), отговорността на дееца не може да бъде ангажирана с две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан в две отделни наказания - административно и по НК, като в тези случаи деецът следва да понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време.

                По тези съображения КОС приема, че КРС  неправилно не е приложил разп. на чл.24, ал.1, т.6 НПК, поради което въззивната инстанция следва да упражни правомощията си по чл. 334, т.4 от НПК по аргумент от 378, ал.5 НПК, като отмени първоинстанционното решение и прекрати наказателното производство. 

                Водим от гореизложеното и на осн.чл.378, ал.5 НПК вр. чл.334, т.4 НПК  окръжният  съд 

                                                     Р     Е     Ш    И :

 

                 ОТМЕНЯ изцяло решение № 336/03.12.2015 г.,   постановено  по  НАХД № 1271/2015 г.  по описа на Кюстендилски районен съд  и на осн. чл.24, ал.1, т.6 НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото срещу  Н.А.А. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

                 Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБългария в 15 дневен срок от получаването на съобщението от страните за изготвянето му.

     

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.