Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 77

                     Гр.Кюстендил,   07.06.2016 г.

 

 

                                    В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение, ІІ въззивен състав,  в публично съдебно заседание на десети март  две хиляди и шестнадесета  година,    в състав: 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА    

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                                                                      СВЕТОВЛАВ ПИРОНЕВ

 

при участието на секретар:  Р.С. …………………………

и прокурора:  ……Камелия Стефанова………………………………………

като разгледа докладваното от .......съдия Георгиева......ВНОХД №484 по описа на съда за 2015 г.  и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на глава ХХІ  от НПК и е второ по ред, след отмяна на първата първоинстанционна присъда, постановена по нохд № 724/2012г. по описа на  ДРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Образувано е  по въззивна жалба от подсъдимия  Д.Б.Н., с ЕГН **********,***,  срещу присъда № 95 от 28.09.2015г., постановена по нохд № 1641/ 2013 г. по описа на ДРС, с която е признат за виновен  в това, че на 09.02.2012 г., на път ІІ-62 в района на разклона за с. П., в лек автомобил «***» с рег. № *** е държал алкохолни напитки в 10 бр. пластмасови бутилки от по 10 литра на обща стойност 500 лева (без бандерол, като такъв се изисква по силата на Закона за акцизите и данъчните складове), и за които неплатеният акциз е в размер на 344,63 лева, и случаят е немаловажен с оглед стойността на акциза и миналите осъждания на обвиняемия - престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е  наложено наказание 6 / шест/ месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим, което да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип и е осъден да заплати 254,82  лв. - разноски за възнаграждение на вещи лица на досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил и  237   лева по сметка на ДРС.

С присъдата са отнети в полза на държавата 10 /десет/ броя пластмасови туби от по 10 /десет/ литра, съдържащи алкохолна смес, които след влизане в сила на присъдата е постановено да бъдат унищожени.

Прави се оплакване за материална и процесуална незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата. Нарушението на закона се твърди, че е налице поради неправилното приложение на чл. 234, ал. 1 от НК, предвид необоснованият извод за осъществяване на състава на това престъпление от обективна и субективна страна, както и неправилен извод за немаловажност на случая. Навеждат се доводи за недоказаност на количеството на предмета на престъпление,    както и че точно иззетата от подсъдимия течност е била обект на експертизите на  досъдебното производство. Твърди се, че са допуснати редица процесуални нарушения при приобщаването на десетте бутилки  течност като веществени доказателства, предвид липсата на протокол за оглед на веществените доказателства, незапечатването на бутилките в присъствието на подсъдимия и поемните лица, неизмерване течността на бутилките при измемването на представителните проби за нуждите на физико-химическата експертиза, неизготвяне на съответния протокол след взимането на представителните проби и незапечатването на същите след това в присъствието на подсъдимия и поемните лица.Възразява  се  и срещу вида на иззетата течност от подсъдимия, а именно дали е спиртна и какъв вид е. В контекста на изложеното се твърди, че съдът е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото.Изразява се несъгласие и с  преценката на случая като немаловажен и субективната съставомерност на деянието.

Твърди се, че  наказанието е явно несправедливо с оглед  стойността на предмета на престъплението, стойността на  дължимия  акциз и социалното положение на подсъдимият.Моли се за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно за изменение на първоинстанционната присъда като се намали размера на наказанието,  алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал  за неоснователност на жалбата и потвърждаване  на обжалваната присъда. В подкрепа на становището са развити подробни съображения.

Адв.П., като защитник на подсъдсимия е поддържала съображенията си във въззивната жалба, както и заявените със същата искания.

Подсъдимият е искал да бъде оправдан, тъй като не се чувства виновен за престъплението, не е произвел алкохола, не е укривал акцизи и данъци и не е нанесъл вреда на републиканския  бюджета,  тъй като е закупил алкохола от склад  за търговия на едро всклад  в гр.Дупница.

КОС, след преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и  възраженията на страните и след служебна проверка на обжалваната присъда,  в пределите на правомощията си  по чл. 314  НПК, счете жалбата за неоснователна, а  присъдата за правилна и  подлежаща на потвърждаване. Съображенията за това са следните:

Районният съд е провел прецизно съдебно следствие по време  на което е спазил съдопроизводствените правила. Събрал е възможните и необходими доказателства за изясняване на делото, анализирал  ги е правилно и въз основа на същите е приел за установена следвата фактическа обстановка, която КОС споделя изцяло  и намира за необходимо  да маркира следното:

 На 09.02.2012 г. свидетелите Н. и Д., служители при РУП *** изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт на път II-62, при км 28+100, в посока гр. Кюстендил.  Около 11.00 часа на същото място спрели за проверка лек автомобил ,,***” с рег. № ***, управляван от подсъдимия Н.. При извършената проверка в багажното отделение на автомобила полицейските служители открили 10 броя туби от по 10 литра, съдържащи ракия, без бандерол, какъвто се изисква съгласно Закона за акцизите и данъчните складове. Бутилките подсъдимият доброволно предал  с протокол за доброволно предаване.

Изготвената на досъдебното производство  физико-химическа експертиза № 12/ФЗХ-104 от 15.03.2012 г. от И. В. – вещо лице, специалист в областта на химията в ЦЕКИИ към НИКК-МВР установява,че  представените за изследване течности са водно-алкохолни смеси със съдържание на етилов алкохол. Според назначената от първоинстанционния съд допълнителна физико-химическа експертиза, изготвена от в.л. инж.Д. Д., изследваната проба, иззета от в.л. от една от бутилките, представлява домашно приготвена ракия със съдържание  на 35 обемни процента.

От оценителната експертиза се установява, че стойността на неплатения акциз, дължащ се на републиканския бюджет за 100 литра алкохол без акцизен бандерол към момента на извършване на деянието е в размер на 344.63 лв., а пазарната стойност на иззетия алкохол е 500 лв

Правилно първоинстан.съд е  дал вяра  на показанията на свидетелите  Н. и Д., според които при проверката на автомобила открили в него 10 туби от по 10 литра с безцветна течност. Тези показания са ясни, конкретни,    потвърждават се взаимно и от  обясненията на подсъдимия.

Правилно  и обосновано съдът е дал вяра  и на обясненията на подсъдимия, според които от склада на св.Т. за алкохол в търговията в гр.Дупница, препоръчан му от  св.А. К.,     купили 100 л. домашна ракия, каквато били купували и др.път.  Тези обясненията на подсъдимия КОС приема за достоверни, тъй като се потвърждават и от показанията на св.К., а отчасти и от показанията на св.Т.. Съдържанието на бутилките се установява  от обясненията на подсъдимия, св.К. и  експертизите,  според които съдържанието на бутилките представляват водно алкохолна смес (домашна ракия) на стойност 500 лв.

КОС изцяло споделя правните съображения на ДРС за съставомерност на деянието, като престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, тъй като действайки по горепосочения начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на това престъпление.

Обектът и предметът на престъплението са точно посочени от ДРС. Правилно е прието, че изпълнителното деяние е осъществено чрез държане на предметът на престъпление, изразило се е в упражняване на фактическа  власт върху същия от закупуването на ракията и натоварването й в  автомобила си до предаването й с протокол за доброволно предаване   

Деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на същото, предвиждал е общественооопасните последици и ги е искал. .

КОС счита, че наказанието  правилно  е индивидуализирано при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,   предвид изминалия немалък период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия за него, което  обстоятелство следва да се прецени като изключително по смисъла на чл. 55 от НК. Предвид и изключително ниската степен на обществена опасност на деянието, вида на предметът на престъпление, начина на придобиването му и предназначението му КОС счита, че следва да намали размера на наказанието лишаване от свобода от 6 м. на 4 месеца. 

Правилно в съгласие с  чл.60, ал.1 от ЗИНЗС  ДРС е постановил, че наказанието следва да се изтърпи в затворническо  общежитие от закрит тип. Типът затворническо заведение предопределя и вида на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, който съгл.чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да е строг.  Неприложимо в случая е условното осъждане на подсъдимия по чл.66, ал.1 от НК, тъй като към датата на деянието-09.02.2012 г.  е осъждан на лишаване от свобода, като определеното му общо най-тежко наказание в размер на 3 г. и 9.м. е изтърпял на 05.04.2005 г.

  По изложените съображения КОС счита оплакването за неправилно приложение на материалния закон за неоснователно. Не споделя и доводите за  допуснато съществено процесуално нарушение при приобщаването на предметът на престъплението като веществени доказателства, което в случая следва да се счита, че е станало с протокол за доброволно предаване. Предвид стандартната вместимост на бутилките, в които  била ракията, а именно  с обем от по 10 литра- всяка, не се е налагало и определяне на теглото на същите чрез  измерване с везна, кантар или друго средство за измерване на тегло.  Липсата на протокол за изземване на образци от 10-литровите бутилки за сравнително изследване не води до съмнение относно идентичността между предметът на престъплението, иззет като веществено доказателство и изследваните проби  от физико-химическата експертиза (ФХЗ), изг.от в.л. И. В. и допълнителната ФХМ, изготвена  инж.Д. Д.. Този извод съдът прави и предвид данните в Докладна записка  от РУ на МВР-*** от 19.06.2015 г.  (л.65 от НОХД № 1641/13 г. по описа на ДРС), относно съхранението на веществените доказателства. Последните са предадени на ДРС ведно с  10 бр. от по 0.5 л представителни проби, изследвани от в.л. В.. Чрез допълнителната ФХМ, изготвена от в.л. инж.Д., пък се потвърждава, че съдържанието на 10литровите бутилки представлява ракия. Такава  и е закупил подсъдимия, според обясненията му. С оглед на изложените КОС приема, че  по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че съдържанието на предметът на престъпление е ракия.    КОС не установи да са  допуснати на досъдебното и съдебно производство   съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, налагащи отмяна на първоинстанционната присъда.  Доводите за допуснато съществено процесуално нарушение от  ДРС  КОС намира са неоснователни, тъй като доказателствата са събрани по надлежния ред, веществените доказателства са иззети съобразно разпоредбите в НПК, който не предвижда запечатване на веществените доказателства, както и вземането на  течност от бутилките за сравнително изследване да се  осъществява в присъствието на подсъдимия.

  По горните съображения съдът счита, че следва да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на наказанието лишаване от свобода от 6 месеца на 4 месеца. Така мотивиран и на  осн.чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, КОС  

 

                      Р    Е    Ш    И  :



ИЗМЕНЯ присъда № 95/28.09.2015 г., постановена по НОХД № 1641/2013 г. по описа на Дупнишкия районен съд, като намалява размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 6 месеца на 4 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението  не може да се обжалва и протестира. То подлежи на проверка от САС по реда на глава ХХІІІ НПК, озагл. „Възобновяване на наказателни дела” по искане на главния прокурор или осъдения  в 6-месечен срок от обявяването му.

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1/            

                                                                      2/