Р Е Ш Е Н И Е   № 70

01.06.2016г., гр. Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Кюстендилският окръжен съд, III-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                               СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

 

            при секретаря Л. Н., с участието на прокурора от КОП В. Пенков, като разгледа докладваното от мл. съдия Пиронев ВНОХД № 453 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда глава XХІ НПК - “Въззивно производство”.

           Образувано е по жалба на адв. Ц.Р. – защитник на подсъдимия Б.С.Л. срещу Присъда № 39 от 09.04.2015г. по нохд № 553/2014г. по описа на Дупнишкия районен съд (ДРС).

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт подсъдимият Б.С.Л. е осъден да заплати на гражданския ищец В.Д.П. сумата в размер на 11 700 лв. /единадесет хиляди и седемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.І и ІІ във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, изразяващи се в стойността на откраднатите вещи, а именно: 4 /четири/ броя задни мостове за товарен автомобил „***”,  4 /четири/ броя задни мостове за товарен автомобил  ***” и 1 /един/ брой чук „ITALDEM GK 1550 S”, като гражданският иск за разликата до предявения общ размер от 86 108 лева е отхвърлен като неоснователен.  В тежест на подсъдимия е възложено да заплати по сметка на ДРС и сума в размер на 468,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сума в размер на 210 лева /от които 180 лева за съдебно-автотехническа експертиза и 30 лева за преводач/, представляваща разноски по делото. В тежест на подсъдимия е присъдена и сумата от 339,69, които да заплати на гражданския ищец, за сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят Л., чрез адв. Рангелов е депозирал жалба и допълнение към нея, с която навежда доводи за недопустимост на производството и неправилност на първоинстанционната присъда.

            Кюстендилска окръжна прокуратура чрез прокурор П. намира жалбата за необоснована. Поддържа, че погасителната давност по отношение на предявения иск не е изтекла. Моли съда за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

            Адв. Р. – защитник на подсъдимия Л., в открито заседание пледира за отмяна на присъдата и отхвърляне на предявения граждански иск.

           

           Кюстендилският окръжен съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата в обжалваната част, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК и за да се произнесе взе предвид следното:

            Жалбата е допустима, доколкото е  предявена от надлежна страна и в срока по чл. 319 НПК. По същество жалбата е  неоснователна по следните съображения:

            Първоинстанционният съд, за да уважи предявения от В.Д.П. граждански иск е приел следната фактическа обстановка:

С присъда № 102/02.09.2013 г., постановена по НОХД № 1841/2012 г. по описа на Дупнишки районен съд, подсъдимият Б.С.Л. е признат за виновен в това, че на 12.03.2008 г. от обект „Пресевна” в землището на гр. Кочериново е отнел чужди движими вещи  /авточасти/ от владението на В.Д.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери (имайки предвид стойността на щетата) и за извършване на деянието е използвано МПС - товарен автомобил „***” с ДК № *** и техническо средство /кран-щипка, монтиран към товарния автомобил/ - престъпление по чл. 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.І и ІІ във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.

Приел е, че пострадалият В.Д.П. е предявил и граждански иск за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че претенцията на гражданския ищец е основателна до сумата от 11 700 лева, като за разликата над тази сума, искът е отхвърлен като неоснователен.

Съдът е отхвърлил възражението на защитата за недопустимост на производството, както и възражението за изтекла погасителна давност. Не е възприето и оплакването, че вреди от престъплението е претърпяло дружеството Фортуна ООД, а не гражданският ищец В.Д.П..

 

Районният съд последователно е изследвал фактите, релевантни за реализиране на заявената претенция. Правните изводи на ДРС са направени след всеобхватен анализ на относимите за това доказателства, поради което предложената от районния съд правна аргументация се споделя и от настоящата инстанция. В допълнение и в подкрепа на изводите на ДРС, настоящият съд намира за необходимо да допълни следното:

Дупнишката районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Б.С.Л., който е обвинен в това, че на 12.03.2008г. в обект „Пресевна” в землището на гр. Кочериново е отнел чужди движими вещи (авточасти), а именно: 1 бр. комплект с по четири задни моста за товарен автомобил „***”.; 1 комплект с по четири задни моста за товарен автомобил „ ***” и 1 бр. чук „ ITALDEM GK 1550 S от владението на В.Д.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери (имайки предвид стойността на щетата) и за извършване на деянието е използвано МПС - товарен автомобил „Волво” с ДК № *** и техническо средство /кран-щипка, монтиран към товарния автомобил/ - престъпление по чл. 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.І и ІІ във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.

В.Д.П. е предявил за пръв път граждански иск въз основа молба от 05.11.2009г. по нохд № 1239/2009г. с която се претендира стойността на отнетите вещи. Впоследствие молба за разглеждане на гражданската претенция е депозирана и на 02.07.2013г. след връщане на делото за новото му разглеждане от ДРС.

Наказателното производство, в наказателноправната си част, е завършило с влязла в сила присъда № 102/02.09.2013г., постановена по НОХД № 1841/2012г. по описа на ДРС, с която Б.С.Л. е признат за виновен в това, че на 12.03.2008 г. от обект „Пресевна” в землището на гр. Кочериново е отнел описаните по-горе движими вещи  от владението на В.Д.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери (имайки предвид стойността на щетата) и за извършване на деянието е използвано МПС - престъпление по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. І и ІІ във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.

Производството по делото е продължило единствено в частта по предявения от В.Д.П. граждански иск. В тази връзка, настоящата инстанция намира за необходимо изрично да подчертае, че законът допуска възможността с едно и също деяние да се наруши както наказателноправна норма, така и общия гражданскоправен принцип да не се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД). В последния случай претенцията за обезвреда споделя съдбата на обвинението и гражданският иск за имуществени вреди следва установеното в наказателния процес престъпно поведение на подсъдимия. Оттук се налага и заключението, че гражданската отговорност се явява функция на наказателната.

Тези принципни положения съотнесени към процесния казус обосновават заключението, че в настоящото производство решаващият съд следва да се съобрази и да вземе предвид установеното с влязла в сила присъда противоправно деяние на подсъдимия. Казано иначе – деянието на Б.Л., което вече е установено с влязла в сила присъда (в наказателната й част) е в същата степен релевантно и за деликтната му отговорност, предмет на това производство.

От тази присъда се установява, че деянието, от което се претендират имуществени вреди е осъществено от Б.С.Л. и се изразява в това, че на 12.03.2008 г. от обект „Пресевна” в землището на гр. Кочериново е отнел чужди движими вещи  /авточасти/, а именно: 1 бр. комплект с по четири задни моста за товарен автомобил „***”; 1 комплект с по четири задни моста за товарен автомобил „*** и 1 бр. чук „ITALDEM GK 1550 S”, от владението на В.Д.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При това положение, въззивният съд не споделя становището на защитата, че легитимирано да претендира вреди е дружеството „Фортуна” ООД, а не гражданският ищец В.Д.П., тъй като не съответства на установеното от присъдата в наказателната й част. В допълнение следва да се посочи още че деянието на Л. (явяващо се общо основание за ангажиране на наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия) се изразява в противозаконното отнемане, което се реализира чрез два акта – прекъсване на фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху инкриминираните вещи и установяването на своя фактическа власт. Оттук следва, че вещта може да бъде отнета от всяко лице, което упражнява фактическа власт, без значение на какво правно основания я владее и дали я владее правомерно. В противоречие с влязлата в сила наказателноправна част на присъдата е и тезата, че обезщетение се дължало не за четири, а за два задни моста. При разглеждането на гражданския иск, съдът не следва да поставя на нова преценка лицето, от което са отнети инкриминираните вещи, нито пък може да се преразглежда броя и вида им. Ето защо, имуществените вреди следва да се определят съобразно отнетите вещи, за които е влязла в сила осъдителната присъда. От назначената в досъдебното производство и приета в съдебната фаза съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на 1 бр. чук „ ITALDEM GK 1550 S се равнява на 5000,00 лева, а от от назначената от последния състав на ДРС съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на един брой заден мост за товарен автомобил „*** се равнява е 900, 00 лева, а на 1 бр. заден мост за товарен автомобил „*** Н – 775,00 лева. При това положение, правилен се явява изводът на районния съд, че стойността на инкриминираните вещи се равнява на 11 700 лева, с която сума се изразява и дължимото от подсъдимия обезщетение.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания за непозволено увреждане, давността почва да тече от откриването на дееца. В случая извършителят е бил известен още при образуване на наказателното производство (с постановление от 04.2008г.). За отхвърляне на възражението обаче от решаващо значение е обстоятелството, че пострадалият е предявил граждански иск на 05.11.2009г., от който момент на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД се прекъсва давността за вземането, а съобразно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. Въпреки че районният съд първоначално не е допуснал гражданския иск, в крайна сметка същата претенция за обезвреда е приета за съвместно разгледане в рамките на същото наказателно производство, макар и от друг състав на районния съд. При това положение депозираната втора молба от 02.07.2013г. само потвърждава волята на пострадалия, че желае  произнасяне от съда по вече предявения, но първоначално неприет граждански иск. Това е и причината в случая да не настъпват последиците по чл. 116, б. „б”, изр. 2 ЗЗД, тъй като искането за съвместно разглеждане все пак е уважено, макар и в по-късен процесуален момент. Моментът, в който се прекъсва давността обаче е датата на предявяване на иска (т.е. 05.11.2009г.), а не този, в който е приет за разглеждане, поради което към датата на приемане на иска за съвместно разглеждане (02.07.2013г.), новата давност по чл. 117 ЗЗД не е изтекла.

            В заключение, не се споделя и становището на жалбоподателя за недопустимост на настоящото производство, обосновано с твърдението, че предходен въззивен състав се  е произнесъл в нарушение на чл. 335, ал. 3 НПК. От една страна, настоящият състав не разполага с правомощие да извършва контрол и преценка за правилността на действия, извършени от други състави на същата съдебна инстанция. От друга страна, дори и да бъде възприета тезата на жалбоподателя, последното не може да обуслови прекратяване на производството, при положение, че връщането на делото е осигурило възможност за произнасяне по иска на още една съдебна инстанция, респ. възможността на подсъдимия да упражни по-пълноценно правото си на защита.

            Ето защо, с оглед съвпадение на крайния извод на двете инстанции, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и като такава следва да се потвърди.

 

            По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338  НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

    

                 ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 39 от 09.04.2015г. по нохд № 553/2014г. по описа на Дупнишкия районен съд.

 

                  РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.              

             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                        

 

 

 

                                                                                                  2.