Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 71

                   гр.Кюстендил,   03.06.2016 г.

 

 

                                    В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение, ІІ въззивен състав,  в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година,    в състав: 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА    

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                                                                      СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

 

при участието на секретар:  Е.С.…………………………

и прокурора:  ……Бисер Любенов ………………………………………

като разгледа докладваното от .......съдия Георгиева......ВНАХД №302 по описа на съда за 2015 г.  и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК, приложима по препращане съгл.чл.378, ал.5 от НПК от глава ХХVІІІ от НПК, озагл.”Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”. Образувано е  по въззивна жалба от  обвиняемите  В.К.М. и В.Б.Д.-Ц., подадена чрез защитника им адв.Й.Г. ***, срещу РЕШЕНИЕ №204/15.05.2015 г., постановено  по НАХД № 210/2014 г. по описа на Дупнишки районен съд.

С решението ДРС е постановил, че признава   обвиняемата В. К. М. – родена на *** ***, българка, българска гражданка, с полувисше образование, омъжена, работеща, с ЕГН **********  

ЗА ВИНОВНА за това, че за времето от 17:00 часа на 06.10.2012 г. до 14:30 часа на 08.10.2012 г. в гр. Дупница, в съучастие като извършител с В. Б. Д. – Ц.*** противозаконно е попречила на орган на властта – разследващ полицай при РУП гр. Дупница по досъдебно производство вх. № 1827/2012 г., ДП-120/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил да изпълни задълженията си по установяване на обективната истина, включваща изясняването на въпроса за употреба на алкохол от дежурния лекар във вътрешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Дупница, а именно: д-р А. Щ. Д., като е подменила кръвната проба, взета от д-р Д. за извършване на химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество със своя кръв, която е предоставила на обвиняемата Д. за подмяната – престъпление по чл.270, ал.1, пр.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 НК я  ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. (хиляда лева)., както и че:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата В.Б. Д.Ж.. – родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, работеща, с ЕГН **********,

ЗА ВИНОВНА за това, че за времето от 17:00 часа на 06.10.2012 г. до 14:30 часа на 08.10.2012 г. в гр. Дупница, в съучастие като извършител с В. К. М. *** противозаконно е попречила на орган на властта – разследващ полицай при РУП гр. Дупница по досъдебно производство вх. № 1827/2012 г., ДП-120/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил да изпълни задълженията си по установяване на обективната истина, включваща изясняването на въпроса за употреба на алкохол от дежурния лекар във вътрешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Дупница, а именно: д-р А. Щ. Д., като е подменила кръвната проба, взета от д-р Д. за извършване на химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество с кръв от обвиняемата В. М., след което е поставила съдовете с кръвта в металния контейнер, служещ за съхранение и транспортиране на кръвните проби – престъпление по чл.270, ал.1, пр.І, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

С решението обвиняемите В. К. М. и В.Б.Д.., и двете със снета самоличност, са осъдени да заплатят солидарно направените по делото разноски за изготвяне на експертизи в размер на 1469.92 лв. хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил.

С въззивната жалба, надлежно допълнена, се прави оплакване за неправилност на решението, като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че фактическите обстоятелства не се потвърждават от доказателствата, както и че неправилната оценка на доказателствата е довела до нарушение на материалния закон, тъй като неправилно подсъдимите са признати за виновни.  Заявено е искане  по чл.334, т.2 вр. с чл.378, ал.4, т.2 от НПК за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което обвиняемите да бъдат оправдани. 

            По време на въззивните съдебни прения страните са пледирали, както следва:

-прокурорът- за потвърждаване на решението, като правилно

-защитникът на обвиняемите-за отмяна на решението и оправдаване на обвиняемите, тъй като не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че са извършили престъплението по чл.270, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК  .

По време на последваната им дума обвиняемите са заявили, както следва:

.-че не е виновна, няма вина за случилото се; не би подложила авторитета си за подобно нещо и че ако направи услуга ще я направи, както трябва 

..-че не е виновна.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционното решение в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни-обвиняемите, в 15-дневния срок по чл.319, ал.1 от НПК и имат необходимата форма и съдържание. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е провел задълбочено и прецизно съдебно следствие, по време на което е събрал по надлежния ред необходимите  и възможни доказателства, имащи значение за пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Доказателствата са анализирани и оценени правилно. Те установяват приетите от ДРС фактически обстоятелства, при които е извършено престъплението от обвиняемите. КОС ги споделя почти изцяло, като счита, че следва да ги коригира частично, без това да доведе до промяна на правната квалификация.

Установено е по делото, че на 06.10.2012 г. в гр.Дупница, пред и в І-во Вътрешно отделение на  Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски”  ЕООД - гр. Дупница (бившата Транспортна болница в гр.Дупница ) се събрали близките  на  П. С., чиято смърт била настъпила след лечението й там.  Те започнали да се възмущават и негодуват от състоянието на дежурния лекар- св.д- р Д., който имал вид на пиян.  Наложило се пристигане на  полицаи от РУП – Дупница, за да осигуряват реда и спокойствието в болницата.

В 15:50 ч. св.д-р Д. бил изпробван от  свидетелите-полицаи К. С. и И. М.   с техническо  средство, „Дрегер” което  отчело съдържание на алкохол 2. 47   промили  в издишания  от  него въздух. Паралелно с осигуряването на реда в болницата от полицаите от РПУ-Дупница започнало разследване на причината за смъртта на П. С.. По този повод в болницата била извикана св.д-р Г., като завеждащ отделение „Вътрешно” при МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕООД-гр.Дупница. Наложило се да се представят на св. Г. Д. документи, които се съхранявали от обвиняемата М., като старша сестра във  отделението. Затова тя била извикана от д-р Г. и пристигнала в отделението на болницата, въпреки  че имала здравословни проблеми, във връзка с които предходния ден била дала кръв за изследване в отделението.  Междувременно св.д-р Д. заявил съгласие пред св. Г. Д.   за даване на кръв за химическо изследване за установяване евентуална употреба на алкохол и съдържанието му в кръвта му. За вземане на кръв от д-р Д. в МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕООД-гр.Дупница пристигнала  от Филиала на спешния медицински център в гр.Дупница- обвиняемата д-р Д...  Тя оставила в кухнята на отделението да се разтопява парафин, в който следвало да потопи шишенцата с кръвна проба, след затварянето им. После влязла в  стаята на дежурния лекар  (на около 8 метра от кухнята) заедно с обвиняемата М.. В присъствие на свидетелите д-р Г.,  С. и Д., обвиняемата д-р Д.. пристъпила  към изпълнение на процедурата за вземане на  кръв от св.д-р Д. за установяване употребата на алкохол в кръвта му.  Съдействие й указала обв.М.която хванала едната ръка на д-р Д.,   навила ръкава  на дрехата му, след което  обв.д-р Д.Ц.  взела кръв от вената в спринцовка. Казала на св.Д., че  няма необходимите материали, за да запечати  кръвната проба по необходимия начин и че това ще направи на друго място. Веднага след това обвиняемите излезли от стаята и отишли в кухнята, в която обв.Д.. била оставила парафина да се разтопи, под наблюдение на неустановено по делото лице от персонала на отделението. Там обв.Д.. запечатила в пластмасови шишенца кръв от обв.В. М., която взела от нея лично  (възможно и чрез друго лице), поставила я в необходимите за това 2 бр.пластмасови шишенца, затворила ги, залепила лейкопласт на всяко с изписано   име на д-р Д., парафинирала ги и ги пуснала в контейнера за съхранение на кръвни проби за изследване употребата на алкохол, държан в ФСМЦ.  

На 10.10.2012 г.  инж. Н.-химик в специализираната химическа лаборатория към ОД на МВР-Кюстнедил  извършил химическо изследване за алкохол на едната от кръвните проби, взети  от А. Щ. Д., изпратени за изследване  от ФСМП-гр.Дупница с писмо № ПЕ/08.10.2012 г. Констатирал, че опаковките на пробите   отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001 г.  за реда за установяване употребата на алкохол или др.упойващо вещество от водачите на МПС и изследвал материалът за етилов алкохол  чрез газхроматографски метод. В изследваната проба не се доказало етилов алкохол (срвн.Протокол за хим.експертиза на л.6, том І-ви от ДП). Впоследствие били назначени  и изготвени от в.л. Ц. М. две ДНК експертизи:

-първата, обективирана в Протокол №12/ДНК-350/26.11.2012 г., според която кръвта във втората кръвна проба произхожда от лице от женски пол. (срвн. Протокол №12/ДНК-350, на л.9 от том І-ви от ДП).  

 -втората, обективирана в Протокол №13/ДНК-365/24.07.2013 г., според която  ДНК профилът, определен за веществено доказателство кръв в експертиза №12/ДНК-350 напълно съвпада с биологичен материал за веществено доказателство „кръв”, определен в експертиза №12/ДНК-350 от 26.11.2012 г. на НИКК-МВР произхожда от В. К. М. с ЕГН **********.

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства:

-гласни доказателствени средства-показанията на разпитаните от ДРС свидетели С., Д., С.-дежурна сестра във Вътрешно отделение, д-р Г., Кертова-санитарка във Вътрешно отделение, Б., св.Ф.-двете мед.сестри в Интензивен сектор на Вътрешно отделение, М.-полицай, (л.65), д-р Д. и обясненията на обвиняемите.

-писмени доказателствени средства-Протоколи за вземане на образци за сравнително изследване (л.65 до 88  и л.91-98, л.132-141 том ІІІ-ти от ДП),  Определение по ЧНД № 793/2013 г. по описа на ДРС по чл.146, ал.3 от НПК  и по ЧНД № 877/2013 г. по описа на ДРС за разрешаване принудително изземване на сравнителни образци-слюнков материал, необходим за изготвяне на идентификационна ДНК експертиза (л.101-102, том ІІІ-ти от ДП), 

-писмени доказателства-Протокол за химическа експертиза  за определяне концентрацията на алкохол или др.упойващо вещество (л.6, том І-ви от ДП), Протокол за химическа експертиза за употреба на алкохол, Копие от Дневник (амб.журнал)за взета кръв за алкохолна експертиза, воден в ЦСМП-Кюстендил (л.11, том І-ви от ДП), Списък  на служители на ЦСМП-Дупница  от м.01.2013 г. (л.12, том І-ви от ДП),  Разпечатка от Дрегер –Алкотест 7510 от 06.10. 2012 г. (л.13, том І-ви от ДП), Заповед  №331/25.01.2011 г. относно реда за вземане, съхранение и изпращане на кръвни проби, издадена от Директора на ОД на МВР-Кюстендил и Директора на ЦСМП-Кюстендил (л.46, том ІІІ-ти от ДП), Правила  за поведение на  екипите  на ЦСМП-Кюстендил относно прилагането на Наредба №30/11 г. за вземане на кръвна проба  за алкохол на водачи на МПС (л.50, том ІІІ-ти от ДП), Заповед №3/27.01.2011 г. относно  определяне на реда за вземане, съхранение и изпращане на кръвни проби, изд. от Директора на Центъра за спешна медицинска помощ-Кюстендил (л.47, том ІІІ-ти от ДП), График за работно време на лекарите, на медицинските сестри и санитарите от І-во Вътрешно отделение през м.10.2012 г. (л.62-65, том ІІІ-ти от ДП), Медицински документи на обвиняемата Виолета Михайлова-ЕКГ на л.130, том ІV-ти от ДП), Експертно решение №667/01.04.2013 г. (л.12, том ІV-ти от ДП), Справка за съдимост (л.43, л.124 от том ІV-ти от ДП), Лабораторна книга със записвания от 06.10.2012 г. (л.69 до 72, том ІV-ти от ДП), 2 бр.искания за клинико-лабораторни изследвания  от 08.10.2012 г.  на Виолета Михайлова (л.113, том ІV-ти от ДП),  

ЕКСПЕРТИЗИ-Експертиза, обективирана в Протокол №12/ ДНК-350/26.11.2012 г. (л.9-10, том І-ви от ДП), Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, обективирана в Протокол №12/БТМ-356/08.11.2012 г. (л.59, том ІІІ-ти от ДП), ДНК експертиза, обективирана в Протокол №13/ДНК-365/24.07.2013 г. (л.32-35, том ІV-то от ДП).

КОС дава вяра на показанията на св.С., Д., д-р  Д., д-р Г.и обвиняемите, според които в лекарския кабинет  на І-во Вътрешно отделение на МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕООД-Дупница, обв.д-р Д.. е взела венозна кръв от ръката на д-р Д. за химическо изследване за употреба на алкохол. Относно този факт няма спор по делото. Спорно по делото е, дали тази кръвна проба е пусната от обв.д-р Д.. в контейнера за съхранение на кръвни проби за химическо изследване за употреба на алкохол от водачи на МПС, по който ред е иззета кръв за изследване от д-р Д., или кръвна проба от обв.М., каквато се указало, че е била в контейнера, изследвана е от инж.К.. и е установено, че не се съдържа в нея етилов алкохол.

КОС не дава вяра на обясненията на обвиняемите, според които не могат да обяснят, защо изпратената за хим.изследване кръвна проба е на обв.М., а не на д-р Д., тъй като достоверността им е опровергана от останалите гласни доказателства по делото, според които двете  са били ангажирани в лекарския кабинет с вземането на кръв от д-р Д.; след вземане на кръв в спринцовки двете заедно са излезли от лекарския кабинет, ведно със спринцовките с кръвта, носени от обв.д-р Д..като на запечатването и пускането на шишенцата в контейнера  не са присъствалите свидетелите на вземането на кръв от св.д-р Д..

 Предвид хронологията на събитията, колегиалните отношения между св. д-р Д. и обвиняемата д-р Д.., служебните отношения между св.д-р Д. и обв.В. М.видимото алкохолно повлияване на св.д-р Д., което му състояние е станало причина за гнева на близките на починалата и уведомяването на РУП-Дупница, съдът приема, че обвиняемите са имали мотив за подмяна на кръвната проба на д-р Д., могли са  и са го сторили. Този извод съдът извежда въз основа на косвени доказателства, установени чрез показанията на св.С., Д., С., д-р  Г., д-р Д., св.С.в и експертните изводи на вещите лица,установили, че кръвната проба е на обв.М..

  Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите С., С. и Д.в, според които двете обвиняеми са излезли заедно (една след друга) от лекарския кабинет на І-во вътрешно отделение на МБАЛ „св.Иван РИлски” ЕООД-Дупница,  в който обв.д-р Д.. взела кръв от д-р Д. за изследване за употреба на алкохол. Тези показания взаимно се допълват, категорични са, логични са и се потвърждават от експертните изводи, според които кръвната проба е на обв.В. М., а не на д-р Д.., от който е взета венозна кръв в лекарския кабинет.

 Правилно и обосновано са кредитирани показанията на св.С. и Д., според които обв.д-р Д. не е запечатила взетата от д-р Д.кръв в шишенца в лекарския кабинет, а извън него. Тези показания се потвърждават отчасти и от показанията на св.д-р Д., който е заявил, че не е видял обв.Д. да парафинира шишетата с кръвната проба, което предполага, че е направила, след като е излязла.   

Въззивният съд не дава вяра на показанията на св.Д., според които взетата от него кръв била поставена от обв.д-р Д. в стъклени шишета от пеницилин -2-3 мм, тъй като кръвните проби са били поставени в пластмасови шишенца, а не в  стъклени.

Правилно  и обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. Г. и св. Д. и обвиняемата М.според които последната не  е излязла от стаята заедно с д-р Д.- Ц.. Тези показания се опровергават по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите С., Д. и С., според които двете обвиняеми са излезли от лекарския кабинет.

Правилно първоинстан.съд не е дал вяра на обясненията на   обвиняемата Д.- Ц., според които пуснала шишенцата с кръв, взета от д-р Д. в контейнера в присъствие на св. Д. в лекарския кабинет, като ги е преценил за нейна защитна теза, тъй като се опровергават от горецитираните свидетелски показания.

КОС не споделя извода на ДРС за установяване на извършено престъпление от свидетелските показания на св. З. В., К. Н., К. К.- И., К. Н.- З., Н. Ф., С. З., С. В., К.Б.,  тъй като не констатира същите да са установили факти и обстоятелства за извършено престъпление.

Правилно, обосновано и задълбочено аргументирано районния съд не е дал вяра на обясненията на обв.М., поради което КОС изцяло ги споделя.Нелогични и опровергани от горепосочените доказателства са обясненията й, според които няма никакво участие в смяната на кръвната проба на д-р Д. с нейна.    Правилно обясненията й са преценени като нейна защитна теза, целяща оневиняване. Обстоятелствата, при които е взета кръв от д-р Д. за хим.изследване за съдържание на алкохол в кръвта  (подробно обсъдени от първоинстанционния съд) изключва възможността от допускане на грешка или объркване от естеството на случващите се в отделението, за които съобщават обвиняемата М. и свидетелите-работещи в отделението. Отделен е въпросът, дали изобщо такива са налице или се сочат с цел изключване умишлени действия при подмяна на кръвната проба на д-р Д. с тази на обв.М..  Различният ред по който са взети двете проби (на д-р Д.-за проверка за употреба на алкохол, а на обв.М.-по повод кардиологично заболяване и високо кръвно налягане), различните дни, начин и обстоятелства, при които са взети кръвните проби, както и различното място на съхранение и изследване изключва възможността на подмяна на кръвните проби поради грешка.

Правилно районният съд е квалифицирал деянието на обвиняемите като престъпление по чл.270, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, регламентирано в раздел І-ви на гл.VІІІ от НК, озагл. ”Престъпления против реда на управление”.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с дейността на държавата, по-конкретно на нейни органи, които могат да са от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Тези престъпления внасят смущение в управлението, в  дейността на съответния орган- в случая такъв орган е разследващ орган, пречат на съответния орган да осъществява дейността си

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от обвиняемите чрез действие, изразило се в противозаконно пречене на орган на властта-разследващ полицай, да изпълнява своите служебни задължения по разкриване на евентуално извършено престъпление,  включващи изясняването на въпроса за употреба на алкохол от дежурния лекар във вътрешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Дупница- д-р А.Щ. Д. и евентулно извършване на престъпление по чл.123 от НК. Действието се е изразило в  подмяна на дадената от д-р Д. кръвна проба за извършване на химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество с кръв от  обвиняемата М.,  която е предоставена на обвиняемата Д., след което е поставена в съд и  в контейнер   за съхранение. Престъплението е резултатно. То има за престъпен резултат  пречене на държавен орган да изпълни дейността си. Не се изисква държавния орган-в случая разследващия полицай да не е могъл да изпълни дейността си.  

От субективна страна, обвиняемите са действали виновно, при форма на вината пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като са  съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са ги искали. Те са съзнавали, че подменят кръвната проба и че пречат на правилното изясняване на обстоятелствата, като от волева страна  са се съгласили и са искали това.  Деянието е извършено при общност на умисъла, като всяка една от обвиняемите е знаела какво извършва другата и са съзнавали, че извършват противоправно деяние.

Правилно ДРС е приложил институтът по чл.78а, ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставките за това,  и е освободил обвиняемите от наказателна отговорност, като им е наложил административно наказание глоба в размер от по 1 000 лв.Размерът на наказанието е индивидуализиран в съответствие с обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН и чл.12 от ЗАНН и не са налице основания за изменяването му, тъй като е в минималния размер.

 Правилно обвиняемите са осъдени да заплатят разноските по делото, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, тъй като са признати за виновни. В тази част следва да се коригира решението, доколкото неправилно са осъдени да заплатят разноските солидарно вместо частта, която всеки от тях следва да заплати и която в случая е по равно, или по 734.96 лв. (по 1/2 от 1468.92 лв.). Разноските по делото в наказателното производство никога не се дължат солидарно. В този см. е изр.ІІ-ро на чл.189, ал.3 от НПК

По горните съображения КОС намери жалбите за неоснователни, а решението за подлежащо на изменение само относно размера на отговорността за разноските. Така мотивиран и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 и по арг.на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, КОС

 

                                         Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ решение  №204/15.05.2015 г., постановено по НАХД № 210/2014 г. по описа на Дупнишки районен съд в частта му относно   разноските, като вместо да   заплатят солидарно сумата от 1 469.92 лв., осъжда  всяка от обвиняемите В. К.М. и В. Б. Д.. да заплати    разноски по делото    в размер на  734.96 лв.

ПОТВЪРЖАДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                           2/