Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

                           гр.Кюстендил, 13.07.2015г.

 

                       В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателна колегия , в откритото

заседание на осми юли

през две хиляди и петнадесета,    в състав                                                                                                                               

                                                                     

                                      Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                              Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                             СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ- мл. съдия

 

при секретаря  Г.К.

с участието на прокурора от КОП Валери Пенков

като разгледа докладваното от съдия Братанова         ВНОХД  288

по описа за 2015 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК-  “Въззивно производство”.

             Делото е образувано по протест на  Р.М.- прокурор при ДРП срещу  присъда №56, постановена на 14.05.2015г. от Дупнишкия районен съд по  НОХД №1013/2014г. по описа на същия съд. С посочената присъда ДРС е признал подсъдимия С.А.П. за невиновен  в това, че на 07.08.2014г. в гр.Кочериново, Кюстендилска област е държал акцизни стоки  без бандерол- общо 55 бр. кутии цигари на обща стойност 412, 50 лева, когато такъв се изисква по силата на  закон- чл.2, т.2 ЗАДС, чл. 100, ал.1 ЗАДС, чл.25 ЗТТИ и чл. 28 ЗТТИ, в немаловажен случай. На осн. чл.234, ал.1, пр.2 от НК вр. чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение, като  е прието, че случаят е маловажен. ДРС се е произнесъл  и по въпроса за веществените доказателства по делото, като е постановил отнемането им на осн. чл.53, ал.2, б.”А” НК.  В протеста са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда, като се твърди, че посочения елемент от фактическия състав на деянието е налице. Иска  се отмяна на същата и постановяване на нова, осъдителна присъда.    

               Представителят на КОП поддържа протеста  и пледира за отмяна на пирсъдата и постановяване на осъдителна присъда.

               Защитникът на подсъдимия П. – адв.Ю. поддържа жалбата. Изразява доводи за законосъобразност на присъдата и пледира за потвърждаване на присъдата.

               Подсъдимият С.А.П. твърди, че е невинен и искат потвърждаване на оправдателна присъда.

               Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 НПК и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същия за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протестът е неснователен по следните съображения:

                Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено  значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

                 На 07.08.2014г. свид.К. и Й.-служители на РУП гр.Рила, извършвали проверка на търговски обекти и физически лица на територията на РУП Рила за държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол. Същите спрели пред магазин за хранителни стоки в кв.“Левски“ гр.Кочериново, където работела свид.Е., с която подсъдимия живее на съпружески начала. Непосредствено след тях, пред магазина спрял с лекия си автомобил и подсъдимия П., който слязъл с черна найлонова чанта, в която имало акцизни цигари без бандерол. Св.  К. и Й., които знаели за съжителството му със свид.Е., го запитали дали в магазина се продават цигари или алкохол без бандерол. Последният отговорил, че в магазина не се продават такива стоки, но че той самият притежава такива, като и посочил, че част от тях са в чантата и са за лична употреба, а останалите в къщата му в гр.Кочериново. Подсъдимият предал на служителите на полицията цигарите от автомобила доброволно, след което ги завел до дома си и предал и останалите такива, общо 50 кутии цигари „Tabaccus и 1 кутия цигари „Classic“. Стойността на тези цигари  е в размер на 412,50лв., за които дължимия акциз е в размер на 206,25лв.

                    За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно св. К., Й. и Е., като техните показания са обсъдени подробно. Частично е дадена вяра на пок. на св. Е.,  с която подс.П. живее на семейни начала, като ДРС е посочил обосновано  в коя част кредитира тези показания и в коя ги отхвърля. Те правилно не са кредитирани в частта, в която тази свидетелка е сочила, че намерените в сутерена цигари не били на подсъдимия.  В тази им част те се опровергават от напълно безпротиворечивите пок. на св.Й. и К., както и от данните, отразени в протокола за доброволно предаване, с който са иззети процесните цигари. Показанията на двамата свидетели  в тази им част те имат характер на преки доказателствени средства и в този аспект имат сериозна доказателствена тежест. Този доказателствени източници са безпротиворечиви, като ДРС задълбочено и подробно ги е обсъдил  и по този начин  е изпълнил задълженията си да ги провери и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при  спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и  защо. В този аспект  в оценъчната си дейност ДРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение. При мотивиране на своето вътрешно убеждение,  ДРС е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това  число и относно авторството на деянието. От събраната доказателствена следва да се направи категоричния извод, че  подсъдимия П. е държал на инкриминираната дата акцизни стоки без бандерол. Затова и ДРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.

                    ДРС е дал аргументиран отговор за признаците на деянието по  чл.234, ал.1 НК  от обективна и субективна страна, които принципно се споделят се споделят от въззивния съд. Несъмнено П.  е държал, респ. упражнявал фактическа власт върху 55бр. кутии цигари без бандерол . Предмета на престъплението-цигари, са тютюневи изделия по см. на чл.23 ЗТТИ и подлежат на облагане с акциз, съгласно чл.2, т.2 от ЗАДС. За продажбата на такива изделия на вътрешния пазар  чл.25,ал.1 ЗТТИ изисква да имат поставен бандерол. Същевременно  КОС изцяло се солидаризира с извода на  ДРС за липсата на обективен елемент от състава на това престъпление- немаловажност на случая.

          ВКС е последователен в своите решения, че при разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на извършеното при условията на чл.93, т.9 НК престъпление и при обсъждане на обективираната воля на законодателя в термина „маловажен случай”, следва да се се преценят в кумулативна даденост както обстоятелствата досежно обществената опасност на деянието в контекста на неговите времеви и пространствени измерения; механизма на същото; характеризиращите инкриминирания предмет особености; липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; мотивите и подбудите, ръководещи дееца; социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактите за личността на автора на престъпното посегателство (срвн. ППВС №6/1984г., т. 6 и ТР № 62/1978г. на ОСНК, Р- 373 -11– III НО, Р-241-14- I НО)  Едва при преценка на комплекса от посочените фактори следва да се прецени дали конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

             Престъпното деяние по чл.234 НК е своеобразно посегателство против отделните стопански отрасли (раздел II-ри от НК), като чрез криминализирането му държавата защитава своето право да събере определен (еднократен, косвен и специфичен) данък – акциз. Това право се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол и следователно охраняваният интерес е постъпването на лимитирана парична сума в държавната хазна. Процесното поведение, предмет на разглеждане в конкретния казус, сочи на невнесен дължим акциз за 55 бр.кутии цигари на обща стойност 412, 50 лева, която сума надхвърля  незначително размера на МРЗ. Размерът на дължимия акциз е 206, 25 лева и по своите количествени и финансови параметри съставлява несъбрано държавно вземане също с  незначителен характер. Несъмнено предмет на престъплението по чл.234 НК са продаваните стоки, а не неплатеният данък, затова макар той   да е имплицитна част от стойността на предмета на престъплението, точният размер на данъка не е от естество да определи съставомерността на деянието на плоскостта на разграничаване на маловажните от немаловажните случаи, в какъвто смисъл са доводите в протеста.

     Този стойностен изразител на маловажността на деянието не е единственият меродавен за подобна оценка, но той, съпоставен  с фактическите данни за мястото, където са съхранявани цигарите, неангажиращо специални знания и умения (една  част в дома на подсъдимия, а друга в найлонов плик, внесен отвън, който веднага доброволно е предал на представителите  на полицията), сочи на липса на намерение за реалното им укриване. Несъмнено  мотивацията за деянието е свързана с преследваните от П. цели- лично ползване. То се установява както от самите полицейски служители, пред които той е заявил това намерение, така и от документираното от него изявление в протокола за доброволно предаване. Изрично следва да се отбележи, че цигарите не са открити  в магазина, в който е работела св. Е., което обстоятелство потвърждава предназначението им за лична  употреба. Като обстоятелство, обуславящо маловажността на случая следва да се преценят и данните личността на П.- неосъждан за сродни престъпления против стопанството, с безупречно процесуално поведение, с липса на други административни наказания по  ЗАДС и ЗТТИ, които данни сочат, че  деянието е по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случай от този вид. В този аспект преценката на ДРС, че не е налице елемент от фактическия състав на  чл.234, ал.1 НК- немаловажност на случая е обоснована и законосъобразна. 

      Именно за такива случаи в чл.123, ал.1 и чл.126б, ал.1 и 2 от ЗАДС е предвидена административнонаказателна отговорност за дейците. Налице е възможна събираемост на държавното вземане в граници, многократно надвишаващи дължимия невнесен акциз, при административнонаказателната процедура по чл.123 ЗАДС, в обсега на която е предвидена санкция за физически лица за държане, продажба, пренос и превоз на акцизни стоки без бандерол. Регламентираната административнонаказателна отговорност би имала изискуемото се поправително, възпитателно и възпиращо въздействие върху индивида, като чрез това санкциониране би била реализирана и необходимата генерална превенция спрямо останалите членове на обществото.

                   След като деянието се явява несъставомерно, то първоинстанцата присъда се явява правилна и законосъобразна. Изложените в същия смисъл доводи на ДРС са съобразени  със закона, поради което атакуваната присъда, с която подс.П. е признат за невинен в това, че на 07.08.2011г. в гр.Кочериново е  държал  акцизни стоки - тютюневи изделия на стойност 412, 50 лева без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажен случай и оправдан по обвинението му за осъществено престъпление по  чл.234, ал.1 НК, следва да бъде потвърдена. Със същата правилно е постановено отнемането им в полза на държавата. Същевременно, доколкото П. несъменно е осъществил админстративно нарушение, то въпросът за ангажиране на административнонаказателната му отговорност следва да се разреши от компетентния административно-наказващ орган.

                     По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338  НПК, окръжният съд

              

                                

                                    Р       Е        Ш        И   :

 

    

                  ПОТВЪРЖДАВА присъда №56 от 14.05.2015г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД №1013/ 2014г. по описа на същия съд.

                         РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.   

                  Тютюневите изделия, иззети като веществени доказателства и                    представляващи предмет на деянието, ведно с копия от протокола за доброволното им предаване и от настоящето решение да бъдат предадени в разпореждане на съответните митнически органи за преценка дали са налице условията за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца по ЗАДС, съгласно чл.123 или чл.126б и чл.124, ал.1 и 2 ЗАДС.

     

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                 

 

                   ЧЛЕНОВЕ :         1.                                      2.