Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               Гр. Кюстендил  11.11.2014 г. 

                                В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                    НАДЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Р.С. и с участието на прокурора от КОП ВЛАДИМИР МИЦОВ като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 360 по описа за 2014 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

    Въззивното производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.

     Образувано е по саморъчно написана  ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА  от   подсъдимия Г.И.А.,*** и по ОТДЕЛНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на служебния му защитник адв.Е.Д. срещу Присъда № 66/29.05.2014 г. на ДРС, постановена по НОХД № 447/2013 г.по описа на този съд, с която е признат за виновен  в извършването на две престъпления –по чл. 356 а във вр. с чл.333 вр. с чл.330 ал.1 НК и по чл. 339 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК и при условията на чл.23 НК му е наложено общото най-тежко наказание”лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

     От обстоятелствената част на саморъчната  жалба на А. се извличат оплаквания за неправилност на осъдителната присъда и искане тя да се отмени, а А. да бъде оправдан.

     В жалбата на адв.Е.Д. са релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на осъдителната присъда и за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото първото обвинение се основава само на самопризнанията на подсъдимия, без никакви налични за това доказателства и недоказаност и на второто обвинение, доколкото ДРС не е обсъдил обясненията на подсъдимия, че намерените в селскостопанската постройка в двора патрони са на баща му, както и заключението на експертизата, че патроните са корозирали и са стари. Моли са за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС. Доказателствени искания в жалбите не са направени.

     В о.с.з. прокурорът оспорва жалбите и пледира за потвърждаване на присъдата на ДРС като правилна и законосъобразна.

      Защитникът на подсъдимия адв.Е.Д. пледира за отмяна на присъдата като необоснована, неправилна и немотивирана и алтернативно – с явно несправедливо наложено на подсъдимия наказание и постановяване на нова оправдателна присъда.

      В последната си дума подсъдимият изрази желание да бъде оправдан, понеже е грешно набеден за престъпник.

       КОС,след обсъждане на доводите и възраженията на страните ведно със събраните по делото доказателства и в рамките на правомощията му по чл.314 и сл.НПК, прие от фактическа и правна страна следното:

       С обжалваната присъда подсъдимият Г.И.А. е признат за виновен в извършването на две престъпления:

        = по чл.356 а във вр. с чл.333 вр. с чл. 330 ал.1 във вр. с чл. 17 ал.1 НК – за това, че през нощта на 5 срещу 6.08.2012 г. в с. С., обл.К. в приземен етаж на помощна постройка на ул.А.С. № ** /на края на огнепороводен шнур е прикачил меден капсулдетонатор  КД № 8 М,а към него е прикрепил чрез проводниците им два електроденотатора ЕДМАП-25; в края на втория огнепроводен шнур е прикрепил електроденотатор ЕДМАП-25-втора степен на закъснение с отрязан електровъзпламеннител, а за него, чрез проводниците му е закрепил електроденотатор ЕДМАП-25, шнуровете напъхал през гърлото на капачката на бутилка с обем 2 л и ги закпрепил един за друг с изолационна лента, като бутилката напълнил с 400 г амониева селитра със следи от тротил по зърната селитра и поставил в тази бутилка друга бутилка с вместимост 200 мл, в която напълнил минерално масло/, с което извършил приготовление към престъпление по чл.333 НК/ за повреждане на двуетажна сграда, находяща ес в с.С. на ул. Й. Д. № ** на стойност ****** лв., собственост на Б. В. Г. от с.с., и на находящите се в двора на къщата МПС-та: два леки автомобила марка  „************” на стойност съответно **** лв. и **** лв., собственост на Б. и М. Н.; л.а.  марка  „************”, собственост на Б. В. на стойност *** лв. и микробус”**********************”,на стойност**** лв., собственост също на Б.Г., или цялото имущество на обща стойност *******лв., чрез взрив със самоделно взривно  устройство и на осн.чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от 3 години, с приложение на чл.66 ал.1 Нк за изпитателен срок от 3 години.

     = по чл.339 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК – за това, че за времето от нощта на 5 срещу 6 август 2012 г. до 7.08.2012 г., при условията на продължавано престъпление през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, в с. С., обл.К. в приземен етаж на помощна постройка на ул.А.С. № **, е държал взривни вещества, както следва:

     – на 5 срещу 6.08.2012 г. 1 бр. меден капсулдетонатор, 4 бр.електродетонатори, 400 г амониева селитра със следи от тротил, с мощност 0,12 тротилов еквивалент, без да има за това надлежно разрешение,

-          на 7.08.2012 г. на същото място държал боеприпаси за огнестрелни оръжия/описани в присъдата патрони аржентински маузер, унгарски манлихер модел 1931,

за което му е наложено наказание ЛС за срок от 2 години с приложение на чл.66 ал.1 Нк за изпитателен срок от 3 години.

  При условията на чл.23 ал.1 НК е определено общото най-тежко измежду така наложените на А. наказания, а именно :„лишаване от свобода” за срок от 3 години, с отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от 3 години, а веществените доказателства са отнети в полза на държавата.

      По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият и съселянинът му Б. В. Г., който не пребивавал в къщата си в с.С. постоянно,  от няколко години се намират във влошени отношения. Тези отношения датират от 2010 г., когато подсъдимият пуснал кравата си да пасе в място, собственост на Б. Г.. По твърдения на подсъдимия Г. също пускал кравите си да пасат в неговите ливади и му нанасял вреди на реколтата. Оттогава до настоящия момент подсъдимият подал много жалби до Г. до различни институции.

     Воден от своята неприязън към Г., подсъдимият решил „да го сплаши”/както сам е заявил в дадените пред съдия обяснения в ДП/ по някакъв начин/понеже Г. бил физически по-силен от него и по друг начин не можел да му надвие/, като изработи в своя имот самоделно взривно устройство, което впоследствие да хвърли в имота на Г.. За целта подсъдимият чрез приятели от мината постепенно си набавил необходимите му за изработване на това устройство материали: медни капсулдетонатори, амониева селитра  със следи от тротил по зърната й, с мощност 0,12 кг тротилов еквевалент. На 5 срещу 6 август през нощта той пристъпил към свързване на набавените материали по гореописания начин, а именно: на края на огнепороводен шнур прикачил меден капсулдетонатор  КД № 8 М, към него е прикрепил чрез проводниците им два електроденотатора ЕДМАП-25; в края на втория огнепроводен шнур е прикрепил електроденотатор ЕДМАП-25-втора степен на закъснение с отрязан електровъзпламеннител, а за него, чрез проводниците му, закрепил електроденотатор ЕДМАП-25, шнуровете напъхал през гърлото на капачката на бутилка с обем 2 л и ги закрепил един за друг с изолационна лента, като бутилката напълнил с 400 г амониева селитра със следи от тротил по зърната селитра и поставил в тази бутилка друга бутилка с вместимост 200 мл, в която напълнил минерално масло и всичко това сложил в чувал.

  На 6.08.2012 г. около полунощ взел чувала , отишъл на тротоара пред оградата на парцела на Б.Г., запалил фитила и през мрежата го хвърлил към градината. След това се прибрал у дома си и чул гърмеж. Гърмежът бил чут и от св.К.и И. Д..

   Комплексната ФХЕ на в.л. М. Р.и Р. Т. установява, че предоставената за изследване от иззетата именно от двора на Г. смес от чувала/вж и фотоалбума/ , представляваща амониева селитра и следи от тротил, преди опита й за задействане, представлява взривно вещество. Капсулдетонаторите и електродетонаторите преди запалването им са били годни да действат по предназначение и са представлявали взривни вещества. Експертите сочат още, че ако самоделното взривно устройство се бе взривило, би причинило поражения от поразяващия фактор на ударна въздушна вълна за хора и остъкление на сгради и съоръжения в радиус от 7,5 м от епицентъра на взрива.

   Общата стойност на сградите в имота на Г. и на намиращите се там МПС е установена от оценителните експертизи и се посочи поотделно по-горе, като общата им стойност е ****** лв.

   На следващия ден-7.08.2012 г. подсъдимият бил посетен от полицейски служители и било извършено претърсване и изземване в ползвания от подсъдимия приземен етаж и помощна постройка на ул.А.С. № ** , при което в присъствието на поемни лица-св.К. и К. били намерени и иззети гореописаните боеприпаси за огнестрелни оръжия, представляващи годни за употреба по предназначение, според съдебно-балистичната експертиза, обективирана в Протокол № 477/21.12.2012 г. на в.л. Б..

   Подсъдимият притежава надлежно разрешително за дейности с ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, валидно до 31.03.2017 г.,както и за ловна двуцевка”ИЖ”, валидно до 31.03.2017 г.

   Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от описаните в хода на горното изложение доказателствени средства, както и от показанията на св.К.и И.Д., В. В., Б. Г., А. К., Г. К., К.Д., даденото в ДП обяснение пред съдия от подсъдимия в качеството му тогава на обвиняем,свидетелства за регистрация на всички гореописани МПС-та, намиращи се в двора на Б. Г., Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми, документи за правото на собственост върху имота, в който е гръмнало взривното устройство и които са изчерпателно описани в присъдата на ДРС.

    Дадените пред съдия обяснения в ДП от подсъдимия съдът кредитира изцяло и ги възприема като годно доказателствено средство, доколкото те са дадени непосредствено след извършване на деянието, съдържат неизгодни за подсъдимия факти и заявеното с тях се подкрепя напълно от намерените в двора на Г. остатъци след гърмежа от самоделното взривно устройство, подкрепени и от приложения фотоалбум. Те обясняват подбудите и механизма на престъплението по чл.356 а НК. Казаното от подсъдимия за мястото на поставяне на самоделното взривно устройство, чутия гърмеж след запалването му се потвърждава и от показанията на св.Д.. Видът на устройството след гърмежа и намиращите се в него елементи, така,както ги е посочил самият подсъдим, се потвърждава и от описани в ФХЕ и  от фотоалбума. По всички тези съображения обясненията на подсъдимия имат характер на годно доказателствено средство. Именно по тези съображения въззивният съд не споделя тезата на адв.Д., че присъдата не може да почива само на самопризнанията на подсъдимия. Установи се по несъмнен начин, че от всички събрани по делото доказателства това самопризнание се подкрепя напълно и тази теза е несъстоятелна. Според съда не следва да се кредитира изявлението на подсъдимия в съдебното следствие пред ДРС, че казаното в ДП от него било под натиск и заплаха и не отговаря на истината именно поради изложените дотук съображения.

    Но, доколкото това самопризнание е от изключително значение и именно то е спомогнало в значителна степен за разкриване на обективната истина и най-вече за установяване авторството на първото деяние по чл.356 а НК и то съдържа същевременно и разкаяние и съжаление за случилото се, според настоящия съдебен състав, изхождайки и от константната съдебна практика в тази насока,  то представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство за първото престъпление.

      От  така установеното от фактическа страна се налагат правните изводи за съставомерност и на двете обвинения от обективна и субективна страна.

       1. По обвинението по чл.356 а  във вр. с чл.333 вр. с чл.330 ал.1 НК.

      Налице е от така установеното от обективна страна опит за приготовление към престъпление по чл.333 НК - унищожаване чрез самоделно взривно устройство на имущество на значителна стойност - сгради и МПС-та - на обща стойност  ****** лв. Механизмът и мотивите за извършване на престъплението се посочиха подробно по-горе.     

    От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината евентуален  умисъл. За това свидетелстват извършените обективно действия от подсъдимия, предхождащи престъплението. Целенасочено и упорито той се е снабдявал с материалите за изработване на самоделното взривно устройство. След като се е снабдил с тях, хладнокръвно  сглобил отделните елементи от него, поставил ги в чувал и избрал нощно време, за да осъществи замисъла си – най-хладнокръвно запалил фитила и хвърлил чувала в градината на Б., след което спокойно се прибрал у дома си и на другия ден най-спокойно дори се подготвял за лов. Тези действия свидетелстват, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им – че чрез самоделно взривно устройство е възможно да повреди  имуществото в имота на Б., което е на значителна стойност и въпреки това е желаел настъпването на тези последици, поради което е запалил фитила и хвърлил чувала в двора на Г..

    При така установеното, изхождайки от високата степен на обществена опасност на деянието/престъплението е от категорията на общоопасните/ и от друга страна - невисоката обществена опасност на дееца предвид чистото му съдебно минало, както и от послужилото за установяване на обективната истина и разкриване авторството на деянието самопризнание и изразеното съжаление настоящият съдебен състав счита, че наказанието за това престъпление следва да се определи при условията на чл.55 НК- при наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство/самопризнанието/ и предвид честото съдебно минало на подсъдимия. Чл.356 а НК предвижда наказание ЛС за срок от 3 до 8 години. Наказанието на подсъдимия следователно следва да ес определи при усл.на чл. 55 ал.1 т.1 НК –под законовия мининум от 3 години. С оглед целите на специалната и генерална превенции съдът счита, че най-съответно на извършеното престъпление се явява едно наказание ЛС за срок от 2 години, което не е повече от предвиденото за престъплението по чл.333 НК. С оглед на същите цели и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия  това наказание не следва да се търпи ефективно и неговото изпълнение ще се отложи при усл.на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години/който е минималния изпитателен срок/.

 

    2. За престъплението по чл. 339 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК.

  От обективна страна подсъдимият е осъществил една от трите форми на ИД по чл.339 ал.1 НК – държане на годни за употреба по предназначение взривове и боеприпаси, без да има надлежно надлежно разрешение за това.

   От субективна страна това престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че държи взривни вещества и боеприпаси, без да има надлежно разрешение за това/ надлежното му разрешение е за ловно оръжие и за пушка”ИЖ”/, но въпреки това ги е държал, упражнявайки върху тях своя фактическа власт.

     Деянието представлява продължавано престъпление, доколкото е осъществено в два последователни дни държането на взривовете и боеприсапасите, като деянията на продължаваното престъпление са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и на едно и също място - в приземен етаж на помощна постройка на ул.А.С. № **.

    За това престъпление се предвижда наказание ЛС от 2 до 8 години. По отношение на това престъпление въззивният съд не намира  многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия, поради което наказанието следва да се определи при усл.на чл.54 НК. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и възрастта му  и с оглед постигане целите на специалната и генерална превенции в най-пълна степен, настоящият съдебен състав намира, че наказанието следва да се наложи за минималния законов срок от 2 години.  С оглед на същите цели и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия  това наказание не следва да се търпи ефективно и неговото изпълнение ще се отложи при усл.на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години/който е минималния изпитателен срок/.

      При условията на чл.23 ал.1 НК следва да се определи едно общо наказание, което е най-тежкото общо наказание на подсъдимия измежду така наложените му наказания за двете престъпления, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение се отлага за изпитателен срок от 3 години.

       Настоящият съдебен състав споделя напълно  установената с обжалваната присъда от ДРС фактическа обстановка, която допълни в горното изложение с детайли относно механизма на извършване на първото престъпление. Тази фактическа обстановка ДРС е установил след задълбочено, пълно и законосъобразно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, както изисква разпоредбата на чл.305 ал.2 и 3 НПК. ДРС е изложил подробни съображения кои доказателствени средства кредитира и кое не кредитира и причините за това, които съображения се споделят напълно от настоящия състав. В горното изложение се разшириха съображенията за кредитиране на самопризнанието на подсъдимия за първото престъпление и неговата двояка характеристика като защитна функция и като годно доказателствено средство. Настоящият съдебен състав споделя и правните изводи на І-инстанционния съд за виновността на подсъдимия в извършване и на двете престъпления, както и размера на наложеното му наказание за престъплението по чл.339 ал.1 във вр. с чл.26 а.1 НК.

    Единственото несъгласие на настоящия съдебен състав е с размера на определеното наказание за първото престъпление, което следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК по изложените по-горе съображения за наличие на изключителното смекчаващо вината обстоятелство – неговото самопризнание. Като е определил това наказание при условията на чл.54 НК, ДРС е допуснал нарушение на материалния закон, което ще се коригира с настоящото решение.   

     Затова с настоящото решение въззивният съд ще измени присъдата на ДРС в частта й досежно размера на наказанието ЛС от свобода за първото престъпление, като го определи при усл.на чл.55 ал.1 т.1 НК и го намали от 3 на 2 години ЛС. Това изменение автоматически рефлектира и върху определяне на общото най-тежко наказание при условията на чл.23 ал.1 НК, поради което и в тази част присъдата ще се измени, като и най-тежкото общо наказание  ЛС следва да се намали от 3 години на 2 години.

     В останалата част присъдата на ДРС като правилна, законосъобразна и мотивирана в съответствие с разпоредбите на чл.305 ал.2 и 3 НПК, ще се потвърди.

     Водим от гореизложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                     Р   Е   Ш   И:

 

     ИЗМЕНЯВА Присъда № 66/29.05.2014 г. на ДРС, постановена по НОХД № 447/2013 г.по описа на този съд в частта й относно размера на определеното с нея наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия Г.И.А.,*** за престъплението по чл.356 а във вр. с чл.333 вр. с чл. 330 ал.1 във вр. с чл. 17 ал.1 НК, като го намалява от 3 години на 2 години при усл.на чл.55 ал.1 т.1 НК и в частта й за определеното му с нея общо най-тежко наказание по чл.23 ал.1 НК, като го намалява от 3 години на 2 години.

     В останалата част потвърждава присъдата.

      Решението е окончателно.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: