Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         

                                 Гр. Кюстендил  10.11.2014 г. 

                                                         

                                В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в разпоредителното заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                    НАДЯ ГЕОРГИЕВА

При секретаря Р.С. и с участието на прокурора от КОП ВЛАДИМИР МИЦОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 324 по описа за 2014 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.

     Образувано е по  ПРОТЕСТ на  ДРП  и  ПО отделни  ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на подсъдимите А.К.В., К.Я.К. и Р.Р. М. срещу  Присъда № 40/24.03. 2014 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1108/2009 г. по описа на този съд в отделните й части, както следва:

      = Прокурорът протестира присъдата в оправдателната й част, с която тримата подсъдими са признати за невиновни в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК  и в наказателно-осъдителната й част относно приложението на чл.66 ал.1 НК. Релевирани са оплаквания за   необоснованост и незаконосъобразност  на присъдата в тези й част, изразяващи се в неправилно кредитиране показанията на св. Ч. и неправилно кредитиране показанията на св. Р. У. и Б. К., както и доводи, че по отношение на К.К. не е настъпила пълна реабилитация по чл.88 а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1 т.4 Нк, тъй като 5-годишният срок започва да тече от изтърпяване на наказанието, наложено му със споразумение от 4.03.2004 г.по НОХД № 295/2003 г. на ДРС. Моли се за отмяна на присъдата в атакуваните й части и постановяване на нова осъдителна присъда за престъплението по чл.325 ал.1 Нк и при определяне наказанието на К. то да се изтърпи съгласно разпоредбите на ЗИНЗС , както и да се приложи чл.23 ал.1 НК.

    = В жалбата на А.В., подадена чрез служебния му защитник адв.М.Д. се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в осъдителната й част за извършено    в съучастие от тримата подсъдими престъпление по чл.170 ал.2 НК, за което при условията на чл.54 Нк му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години, поради необсъждане показанията на св.У. и липса на обсъждане на всички доказателствени източници, поради което е неясно защо съдът е достигнал до изводи за виновност на подсъдимия В.. Моли се за отмяна на присъдата в обжалваната част и постановяване на нова оправдателна такава.

          = В жалбата на К.К. са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в същата наказателно-осъдителна нейна част по отношение на К. за извършено извършено    в съучастие от тримата подсъдими  престъпление по чл.170 ал.2 НК, за което при условията на чл.54 НК му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години , поради неправилно кредитиране от решаващия съд на показанията на св. Ч., У., Н.  и К. и на пострадалите, които кореспондират с обясненията на подсъдимите.  Моли се за оставяне на протеста на ДРП без уважение и потвърждаване на присъдата в оправдателната й част, както и  за отмяна на присъдата в обжалваната осъдителна част и постановяване на нова оправдателна такава.

       = В жалбата на Р. М., подадена чрез защитника му адв.В.С. са наведени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в същата наказателно-осъдителна нейна част по отношение на него за извършено извършено    в съучастие от тримата подсъдими  престъпление по чл.170 ал.2 НК, за което при условията на чл.54 НК му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. Моли се за оставяне на протеста на ДРП без уважение и потвърждаване на присъдата в оправдателната й част, както и  за отмяна на присъдата в обжалваната осъдителна част и постановяване на нова оправдателна такава.

  Доказателствени искания в протеста и жалбите не са направени.

   Прокурорът поддържа протеста и моли за уважаването му.

   Защитниците поддържат жалбите си и моля да бъдат уважени.

   Подсъдимите също изразяват солидарно със защитниците си становище.

   КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните заедно с доказателствата по делото и в рамките на правомощията му по чл.314 и сл.НПК, прие от фактическа и правна страна следното:

  С атакуваната от всички страни присъда ДРС е признал подсъдимите К.Я.К., А.К.В./производството по отношение на него е проведено при усл.на чл.269 НПК/  и Р.Р. М. за невиновни в това, че  17.03.2009 г. около 22,30 часа в гр. Д., ул.*** пред дом № ** тримата в съучастие като съизвършители са извършили непристойни действия, а именно:отправяли са на висок глас псувни, обидни квалификации с насилие:”***”,”***”, „***” по адрес на Б. Г. Ч., Д. К. Ч. и К. Д. Ч., живеещи на този адрес, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като са предизвикали суматоха и скандал – престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК.

    Със същата присъда тримата подсъдими са признати за виновни в това, че на същото място и по същото време 17.03.2009 г. около 22,30 часа в гр.Д., ул.*** № *, в съучастие и като съизвършители, са влезли в чуждо жилище – в намиращата се на посочения адрес къща, в която живеят Б., К. и Д. Ч. като са употребили за това сила – изблъскали са св.Б. Ч. от входната врата, като деянието е извършено нощем от три лица, поради което и на основание чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК  на всеки от тримата подсъдими е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

1.      За престъплението по чл.325 ал.1 НК.

     По делото е установена следната фактическа обстановка досежно първото обвинение- по чл.325 ал.1 НК: Тримата подсъдими на 17.03.2009 г. били в с. С., обл.Кюстендил, където се почерпили с алкохол с приятели в заведение в селото. Там подсъдимият В. споделил с останалите двама подсъдими, че лицето К. Ч. от гр.Дупница му дължал пари и че отправял обидни реплики по адрес на съпругата му. Около 22 часа тримата, употребили немалко количество алкохол,   си тръгнали с такси за гр.Дупница, което било управлявано от св.У..

   По време на пътя подс.В. предложил всички да отидат до дома на св.К. Ч., за да се разправя с него и да си вземе парите. К. и М. се съгласили и около 22,20 часа пристигнали с таксито пред дома на К. Ч., където живеели и родителите му св.Б.а и Д. Ч.. В. слязъл от таксито и тогава позвънил на К.Ч. по мобилен телефон, който преди това му бил даден от подс.К.К.. Но К.Ч. не отговорил на обаждането, поради което подс.В. започнал да звъни на звънеца.

   Всъщност В. и К. Ч. се познавали  1 година преди случая, тъй като били работили заедно. Според св.К. Ч.  пък именно той е дал пари назаем на В. и последният не му ги върнал и именно В. създал конфликта между тях, като преди време го извикал и заедно с други две маскирани лица го пребили. К.Ч. е заявил, че В. го е бил два пъти.

  След като и след позвъняването на звънеца не се обадил никой, В. започнал да удря по вратата на къщата на Ч., отправял на висок глас псувни и обиди към сем.Ч.:”***”,”***”, „***”, по адрес на св.Б. Г. Ч., Д. К. Ч. и К. Д. Ч., живеещи на този адрес. По някое време от колата слезли и останалите двама подсъдими, които се опитвали да издърпат В. да се качи в колата, но неуспешно.  К. Ч. повикал полиция и при пристигане на адреса на полицейските служители св.Ч.и Н., заварили тримата подсъдими и сем.Ч. на улицата пред къщата на Ч. и всички се разправяли на висок глас. Подсъдимите били закарани в РУП-Дупница за изясняване на случая, като по време на пътуването подс.К. казал, че му няма телефона.  В полицейското управление им били съставени полицейски разпореждания. Сем. Ч. също отишли със собствен превоз в РУП-Дупница и на К. Ч. също било съставено полицейско разпореждане.

    Горната фактическа обстановка е установена от показанията на св.Б. и Д. Ч./кредитирани частично в частта им, че В. е изрекъл посочените обидни думи към Ч./, Н. Ч., С. Н., частично от показанията на Р. У./в частта им, че в колата са приказвали за дължимите от К.Ч. на В. пари и решението им да отидат да си иска В. от К.Ч.  парите/, на св.Б. К., 4 бр. протоколи за предупреждение към тримата подсъдими и към св.К. Ч.; показанията на св. К. Ч./частично-вж л.318-320 от делото на ДРС / от ДП и СП в частта им относно фактическите обстоятелства по посочените в ОА псувни и обиди от В. и относно предишните отношения между него и В./; частично –от показанията на таксиметровия шофьор Усаински/в частта им, че подсъдимите са слезли от колата само за да приберат В./; частично – от обясненията на подсъдимите и частично – от показанията на св.Б. и Д. Ч. /кредитирани частично в частта им, че В. е изрекъл посочените обидни думи към Ч./. Показанията на последните двама свидетели относно това обвинение- за хулиганство- съдът кредитира само в частта им, в която се подкрепят от показанията на техния син – св.К. Ч. .

      Показанията на св.К. Ч. относно хулиганството в посочените части от СП и ДП са идентични. Тези показания съдът кредитира, доколкото този свидетел е пряк очевидец на случая, и като заинтересовано лице е изнесъл неизгодни за себе си и родителите му факти, заради което съдът ги кредитира като обективни. Тези показания в кредитираната им част се подкрепят и от обясненията на тримата подсъдими относно неучастието на К. и М.  в псуването и блъскането по вратата,  а че са слезли да приберат А.В. , който е бил доста пиян. Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия К.К., че е дал телефона си на А.В. и именно от  него той се е обаждал на св.К.Ч.. Затова обясненията на тримата подсъдими, че са слезли от колата, но не са чукали по вратата и псували, тъй като не познават хората, се подкрепят и от показанията на самия свидетел К. Ч. и затова в тази им част обясненията на подсъдимите освен като защитно средство съдът кредитира и като годно доказателствено средство поради подкрепата именно от показанията на св.К. Ч. – че в удрянето по вратата , псуването и обидите е участвал само А.В..

  При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Не се установява подсъдимите К.К. и Р. М. да са участвали в изпълнителното деяние на обвинението за хулиганство -  да са извършили като съизвършители с А.В. непристойни действия, като са отправяли сочените в ОА псувни  и обиди към сем.Ч.. Поради неустановяване авторството на деянието К. и М. следва  следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото обвинение, без да е необходимо съдът да излага разсъждения за обективна или субективна съставомерност на деянието по отношение на тях двамата.  Единстевно показанията на св.Ч. съдържат твърдение, че и тримата са псували и викали. Но предвид безспорната установеност, че най-напред е слязъл от колата само В., който е бил инициатор на идването и който е решил да търси парите си от К. Ч. точно тогава, а останалите двама подсъдими са били в колата и са слезли по-късно, когато В. е започнал да крещи и удря по вратата, за да го приберат, съдът приема показанията на Б. Ч. за недостоверни по отношение на подсъдимите К. и М.. Тя е била притеснена и уплашена от случващото се , от крясъците и блъскането по вратата  от В. и затова, когато и останалите двама подсъдими са слезли от колата и се опитали да изблъскат В. обратно в колата, тя в уплахата си е възприела, че и те са участвали в обидите и блъскането по вратата, което се опровергава от показанията на св.К. Ч., св.У. и от кредитираната част от обясненията на подсъдимите.

   По отношение на третия подсъдим А.В. се установи по несъмнен начин, че само той е извършил сочените в ОА непристойни действия. Въпреки това по отношение на него липсват останалите елементи от обективната страна на престъплението”хулиганство”, защото тези непристойни действия не са насочени към нарушаване на обществения ред. Те са били извършени с мотива В. да ис върне дължимите според него пари от Ч. и са били насочени единствено към К. Ч., тъй като между двамата в продължение на една година преди деянието са създадени конфликтни отношения и от показанията на всички посочени свидетели с изключение на св. Ч. се установи, че причината за отиването пред дома на Ч. е била именно В. да си иска парите от него.

   Константна е съдебната практика относно това, че липсва извършено деяние „хулиганство”, когато участниците в събитието-в случая подсъдимият В. и св.К. Ч. – са се познавали преди деянието и са имали предхождащи деянието конфликтни отношения. Липсва следователно у В. и прекият умисъл – че непристойните действия/псувни и обиди/ пред дома на сем. Ч. не са извършени, както е посочено в ОА с , с цел да ги унизят, засегнат и изложат пред обществото и с това да нарушат реда и общественото спокойствие, както и че деянието е извършено в съучастие при форма на съизвършителство.

  Като е оправдал тримата подсъдими по обвинението срещу тях по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК, ДРС е постановил правилна като краен резултат присъда, но по изложените в настоящото решение съображения. Защото доводите на ДРС, че тримата са имали предходни конфликтни отношения с Ч. и затова липсва умисъл за хулиганство, не могат да бъдат споделени, тъй като не кореспондират с доказателствата по делото. Само по отношение на В. се установи безспорно, че е имал такива предходни конфликтни отношения с К. Ч.. Останалите двама подсъдими изобщо не са го познавали, както и той тях.  Доколкото в тази оправдателна част присъдата е правилна като краен резултат и липсват допуснати процесуални нарушения в присъдата и съдебното следствие, в тази й част присъдата на ДРС следва да се потвърди.

   По всички изложени фактически и правни съображения протестът на ДРП относно тази част на присъдата се явява неоснователен и горното изложение дава отговор на доводите в него.

 

    2.Относно обвинението по чл. 170 ал.2 НК.

 

        При постановяване обаче на осъдителната част на присъдата  въззивният съд намира допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното: Съдът е възприел фактическа обстановка относно това престъпление, която не почива на пълен доказателствен анализ на събраните по делото противоречиви доказателства. От  твърде кратките мотиви към присъдата не става ясно въз основа на кои от събраните доказателства съдът е обосновал извода си за виновност и на тримата подсъдими в извършването на това престъпление. 

   В последния абзац на л.379 от делото на ДРС съдът е  посочил формално и клиширано, че   горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели К. Ч., Б. Ч., Д. Ч., Н. Ч., С. Н. относно престъплението  по чл.170 ал.2 НК, тъй като същите били обективин, логични и се подкрепяли от останалите посъбрани по делото доказателства, без дори да макрика кои са тези”останали доказателства”. Защото относно обвинението по чл.170 ал.2 НК са налице две противоречиви групи свидетелски показания – тези на св. Б. и Д. Ч. , от една страна и от друга страна – показанията на К. Ч., на таксиметровия шофьор У., на Б. К.. Не са споменати и обсъдени  изобщо показанията на съпругата на А.В. – св. Ж.. 

   При тази доказателствена съвкупност дължимото от съда процесуално поведение при мотивиране на присъдата си  съгласно изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК е да посочи кои от тези противоречиви доказателствени средства  кредитира и защо, както и кои не кредитира и защо, което изобщо не е сторено. Защото само в показанията на Б. Ч.,  отворила входната врата и излязла първа да види какво става, се съдържат данни,  че и тримата подсъдими са влезли вътре в жилището.

    От своя страна, св.К. Ч., син на св.Ч. и наблюдавал целия инцидент, е дал противоречиви показания относно това кой точно е влязъл в жилището им в съдебното производство/на л.318 и сл. от делото на ДРС/ и  в ДП/приобщени чрез прочитането им/. В съдебното производство св.К. Ч. е заявил, че от площадката на етажа си е видял вътре в къщата само подс. А.В. и не е видял никой от останалите подсъдими да е влязъл в жилището вътре, както е посочено в ОА. В ДП/ вж л.45/ е казал:”При скандала, когато влязоха в антрето, на едно от тези лица му е паднал телефона, тъй като след като дадохме показания в полицията, при прибирането си в къщи намерихме телефона в антрето и аз на следващия ден го предадох…”.  Тогава  как съдът е достигнал до извода за  непротиворечивост между показанията на всички изредени свидетели  не става ясно, доколкото показанията на един от очевидците на случая от СП и ДП са противоречиви.

     Извън вниманието и обсъждане от съда е останал и факта за намерения в жилището мобилен телефон, предаден от св.К. Ч. на другия ден-18.03.2009 г. в РУП с протокол за доброволно предаване. Самият К.Ч. е заявил, че не е знаел на кого принадлежи и впоследствие разбрал, че е на подс.К.К., когото не познава.

     ДРС не е взел предвид на този фон и не е обсъдил дадените от подсъдимия К. обяснения ,че той е дал своя мобилен телефон още при пристигането им с таксито пред къщата на Ч. на подс.В., след като В. преди това поискал телефон от шофьора, но той му казал, че му е паднала батерията. Изобщо не са взети предвид и обсъдени показанията на св. У. относно обвинението по чл.170 ал.2 НК, както и не е обсъдена достоверността на показанията на св.Ж..

    А полицейските служители Ч.и Н. са дошли на място след приключване на скандала и са заварили всички да спорят на висок глас на улицата. Така че няма как техните показания да са безпротиворечиви, както механично е посочил ДРС, с показанията на очевидците Ч. и У., доколкото Ч. и Н. са участници в непосредствено последвалите скандала събития и са депозирали показанията си за именно тези факти, но не са очевидци на този скандал.

    При тези пропуски в обсъждането на доказателствения материал за настоящият съдебен състав е невъзможно да провери правилността на осъдителната част на присъдата за престъплението по чл.170 ал.2 НК по отношение и на тримата подсъдими. От друга страна, тези пропуски и декларативните мотиви на присъдата формират наличие на отменителното основание на чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл.І-во НПК, доколкото се приравняват на липса на мотиви. А това е съществено процесуално нарушение, което е отстранимо, но въззивният съд не може да  го отстрани. Компетентен да отстрани констатираното нарушение е първоинстанционният съд.

    По тези съображения присъдата в осъдителната й част за престъплението по чл.170 ал. 2 във вр. с чл.20 ал.2 НК ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС от стадия на съдебно заседание. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да събере по надлежния процесуален ред всички обвинителни и оправдателни доказателства, да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност при постановяване на присъдата и мотивирането й съгласно изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и необсъдените в настоящото решение доводи в протеста и жалбите, касаещи присъдата в частта й по чл.170 ал.2 НК, което поради констатираното отменително основание въззивният съд е в невъзможност  стори с решението си.

     Водим от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                       Р   Е   Ш   И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 40/24.03.2014 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1108/2009 г. по описа на този съд в оправдателната й част, с която подсъдимите  К.Я.К., А.К.В. и Р.Р. М. са признати за невиновни в това, че  17.03.2009 г. около 22,30 часа в гр. Д., ул.*** пред дом № * тримата в съучастие като съизвършители са извършили непристойни действия, а именно:отправяли са на висок глас псувни, обидни квалификации с насилие:”***”,”***”, „***”, по адрес на Б. Г. Ч., Д. К. Ч. и К. Д. Ч., живеещи на този адрес, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като са предизвикали суматоха и скандал – престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК и са оправдани по това обвинение.

    ОТМЕНЯ същата присъда в останалата й част, с която тримата подсъдими К.Я.К., А.К.В. и Р.Р. М. са признати за виновни в това, че на същото място и по същото време 17.03.2009 г. около 22,30 часа в гр.Д., ул.*** № **, в съучастие и като съизвършители, са влезли в чуждо жилище – в намиращата се на посочения адрес къща, в която живеят Б., К. и Д. Ч., като са употребили за това сила – изблъскали са св.Б. Ч. от входната врата, като деянието е извършено нощем от три лица, поради което и на основание чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК във вр. с  чл.54 НК  на всеки от тримата подсъдими е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години  И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в тази част от друг състав на същия съд от стадия на съдебно заседание.

    Решението не може да се обжалва и протестира.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: