Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 01.08.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия, в откритото

заседание на девети юли

през две хиляди и четиринадесета година , в състав

Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря Г.К.

с участието на прокурора Владимир Мицов

като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД № 212

по описа за 2014г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

Е.Д.- подсъдима по НОХД № 561/2013г. по описа на Дупнишкия районен съд обжалва с въззивна жалба присъда №1, постановена от същия съд на 10.01.2014г. по НОХД № 561/13г. по описа на ДРС. С посочената присъда Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.308, ал.2 пр.2 НК вр.ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като на осн.чл. 54 НК й е наложено наказание ЛС за срок от 8 месеца. Приложена е разп. на чл.66 от НК, като наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Налице е произнасяне по веществените доказателства по делото. Със същата присъда е осъдена и да заплати разноските по делото в размер на 366,85 лева. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на присъдата, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира се за потвърждаване на присъдата на ДРС.

Защитникът на подсъдимата Д.- адв. Е.В. поддържа въззивната жалба и иска постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата Е.М.Д. твърди, че е невинна, изразява съжаление за стореното и иска оправдателна присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна частично, но не съобразно доводите в нея поради следните съображения:

По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Същевременно, КОС съобразно правомощията си по чл.316 НПК и като съобрази представените пред въззивната инстанция нови писмени доказателства и анализира обясненията на подсъдимата, установи обстоятелства, различаващи се от приетите от първоинстанционния съд в отделни детайли, поради което приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д. ***.

През 2011г. сръбският гражданин Л.М. посетил подс.Д. *** и обяснил, че има намерение да регистрира фирма в РБългария. Последната го консултирала за необходимите документи за регистрация на търговско дружество според българското законодателство. Снабдила се и с пълномощно от негово име с предмет на същото- осъществяване на регистрация на фирма с наименование „Козаречка” ООД- срвн. пълномощно на л.144 от ДП с дата 30.03.2011г.

Другите съдружници не са посещавали подсъдимата в този период. Последната изготвила съответните документи за регистрация на дружеството, в това число и разполагала с личните дани на съдружниците. Подготвила и декларации за съгласие и образец на подпис по чл.141, ал.3 ТЗ на съдружниците Ж.П., М.П., М.П., М.Г., М.Л. и И.П., след което ги предоставила на лицето М.Л., който следвало да събере подписите върху документите на съдружниците.

След изготвянето на документите и съответно- след подписването им от страна на съдружниците, целият комплект заедно с подписи на същите бил готов и бил предоставен на подсъдимата от лицето М.Л.. Съгл. разп. на чл.141, ал.3 ТЗ всеки от съдружниците следвало да предостави по една декларация за съгласие и образец от подпис, който документ следвало да бъде нотариално удостоверен. За целта върху бланките на декларациите на съдружниците електрографски били откопирани предварително изготвени, а след това фотографирани отпечатъци от щемпел (правоъгълен печат) и кръгъл печат, наподобяващи тези на нотариус С.С., вписан по рег. № 293 в регистъра на НК на РБългария, с район на дейстиве гр.Дупница и съдържащи идентични надписи с тези на кръглия печат и щемпела на същия нотариус.

От посочените съдружници лицата Ж.П., М.П., М.Г. и М.П. през периода от 01.01.20011г. до 17.05.2011 не са влизали в границите на РБългария.

На 17.05.2011г. страната ни е посетила М.П. транзитно през ГКПП Калотина, а лицето Л.М. е влизал в страната на 24.03.2011г. и е излязъл същия ден, на 30.03.2011г. на същото КППП и съответно е излязъл през същия ден. Лицето И.П. е влязъл в страната на 18.04.2011г. и на 12.05.2011г. на ГКПП Калотина и е излязъл в същите дни- срвн.справка на ОД на МВ група „Миграция” № 13035/29.05.2012г., приета от КОС като писмено доказателство.

През м. април 2011г. подписите върху докумените били събрани и били предоставени на подсъдимата. Върху тях били поставени печати и подписи на посочения нотариус, които както бе посочено, електрографски били откопирани върху бланките за декларации. Подсъдимата собственоръчно изписала на съответните за това места в шестте правоъгълни печати (щемпели), наподобяващи тези на нот. С.С., името на съответния декларатор, местоживеенето му- а именно „Република Сърбия, гр.Ниш”, датата на нотариалната заверка- а именно „На 08.05.2011г.”, произволни регистрационни номера, а именно „836, 837, 838, 839, 840 и 841”, цифрата „5” на мястото на събраната такса. Всички тези данни били писмено изписани от подсъдимата Д.. На мястото на подпис на нотариус С.С. бил поставен символ, наподобяващ на неговия подпис от неизвестно лице.

Между подсъдимата и св.В.- също адвокат, която разполагала с елетронен подпис по ЗЕДЕП, имало уговорки последната да я представлява пред Агенцията за вписванията към Министерство на правосъдието при подаване на документи на клиенти на подс.Д.. Тези им уговорки били обективирани и в пълномощно от 30.03.2011г., по силата на което подс.Д. като пълномощник на Л.М. преупълномощила адв.Мария В. да я представлява пред Агенцията във връзка с регистрацията на „Козаречка 2011г” ООД, като подаде и получи необходимите документи по електронен път за регистрацията на дружеството съгласно ЗТР, като се подписва по елекронен път с електронен подпис във връзка с подаване на заявление в качеството си на заявител- срвн. същото на л.143 от ДП.

В средата на април 2011г. св.В. сканирала представените документи и по електронен път ги изпратила в търговския регистър на АП.

След получаване на документите на служителка от АП й направило впечатление, че на изпратените 6 броя декрларации за съгласие и образец от подпис по чл.141, ал.3 ТЗ в правоъгълнаия печат, отразяващ извършена заверка от нот. С., фигурира ненастъпила все още дата- 08.05.2011г. На 20.04.2011г. се обадила по телефона на св.К.Д.- служител на нот.С.С. и попитала дали имат заверки на сръбски гръждани на датата 08.05.2011г. Била извършена проверка от св.К.Д. и било констатирано, че нямат заверки на такива граждани и че на регистровите номера на нот. С. № от 836- 841 фигурират съвсем различни заверки.

Същият ден- 20.04.2011г подс. Д. научила за грешката си и тъй като разполагала с още един комплект от документите за регистрация на фирмата, в това число и още 6 броя декларации за съгласие и образец от подпис на името на всеки от учредителите, които била запазила като резервни, попълнила отново съответните реквизити за нот. заверка на декларациите. По идентичен начин изписала върху предварително електрографски отпечатани щемпели на името на нот. С. следните думи и цифри: на мястото на дата- „19.04.2011г.”, на мястото на декларатора- изписала със собствен почерк името на всеки от шестимата съдружници и фразата „Република Сърбия”, на мястото на местоживеене –„Ниш”, на мястото на ригистрационнен номер на вяска от декларациите- номера от 931- 936, на мястото на събранта такса- цифрата „5”. На мястото на подписа на нотариус неизвестно лице се подписало на мястото на нот. С.. По идентичен начин документите били изпратени по електронен път от св.В. в АП.

Този комплект документи бил получен АП на 21.04.2011г. и въз основа на тях на 29.04.2011г. била регистрирана фирмата „Козаречка 2011” ООД.

Междувременно св.К.Д. и св.С. влезли в сайта на АП, видели публикуваните документи в електронен вариант и установили, че заверките не са правени в тяхната кантора- щемпела наподобявал този на нот. С., но подписа на същия бил имитиран неудачно, почерка върху щемпела не бил нито на св.К.Николова, нито на помощник- нотариуса Николова, шрифта на буквите в кръглия печат също се различавал от ползвания от нотариуса.

От съдебнографологическа експертиза №100/19.03.2012г., изготвена от в.л. Павлов, имаща за предмет изследване на 6 броя декларации за съгласие и образец от подпис по чл.141, ал.3 ТЗ с дати 08.05.2011г. от името на сръбските граждани Ж.П., М.П., М.П., М.Г., М.Л. и И.П. се установява, че подписите върху отпечатъци от кръгъл печат и щемпел на нот. Ст.С. не са на този нотариус. Подписите върху шестте броя декларации са формални, т.е. опитали са се да бъдат наподобени. Тъй като са електрографски копия и не съдържат в себе си достатъчен брой идентификационни графични признаци, не може да се установи изпълнителя им.

Почеркът, отразен в ръкописните попълнения в отпечатъците от правоъгълен щемпел на нот. С. в шестте броя декларации на посочените лица е на подс. Е.Д..

Отпечатъците от кръгъл печат и щемпел в 6-те броя декларации не са оставени от кръглия печат и щемпел на нот. С.. Върху тези декларации са елекрографски откопирани едни и същи отпечатъци от щемпел и кръгъл печат, т.е. предварително изготвените отпечатъци от щемпел и кръгъл печат са фотографирани или сканирани, след което са електрографски откопирани върху шестте декларации.

От съдебнографологическа експертиза №156/13.12.2012г., изготвена от в.л. Чечева, имаща за предмет изследване на 6 броя декларации за съгласие и образец от подпис по чл.141, ал.3 ТЗ с дати 19.04.2011г. от името на сръбските граждани Ж.П., М.П., М.П., М.Г., М.Л. и И.П. се установява, че подписите върху отпечатъци от кръгъл печат и щемпел на нот. Ст.С. са слабо видими и нечетливи, поради което не подлежат на идентификационно изследване.

Почеркът, отразен в ръкописните попълнения в отпечатъците от правоъгълен щемпел на нот. С. в шестте броя декларации на посочените лица е на подс. Е.Д..

Отпечатъците от кръгъл печат и щемпел в 6-те броя декларации не са оставени от кръглия печат и щемпел на нот. С..

По инициатива на настоящия съдебен състав е изискана и приета като доказателства по делото официална справка от нот. С. относно обстоятелството какви нотариални удостоверявания са извършени през 2011г. под регистрови номера 836-841 и номера 931- 936. От приетото като доказателство извлечение № 20/23.05.2014г. от регистъра на нот. С. се установява, че удостоверяванията под номера 836-841 за 2011г. касаят съвсем различни заверки и на съвсем различни лица- като напр. нотариален акт, пълномощни, удостоверяване верността на препис. По идентичен начин и удостоверяванията под номера 931-936 за 2011г. касаят също съвсем различни заверки и на съвсем различни лица- като напр. декларации, договор за продажба на недвижим имот, заверка на подпис върху декларация. Или напълно безспорен и подкрепен и от посоченото писмено доказателство е извода на ДРС, че посочените удостоверявания не са извършени от нотариус С..

За безспорно установено следва да се приеме обстоятелството, че сръбските граждани Ж.П., М.П. и М.Г. и М.П. през периода от 01.01.20011г. до 17.05.2011 не са влизали в границите на РБългария. Последната е посетила транзитно страната на 17.05.2011г. Сръбският гражданин Л.М. е влизал в страната на 30.03.2011г. на същото КППП и съответно е излязъл през същия ден, а И.П. е влязъл в страната на 18.04.2011г. и на 12.05.2011г. на ГКПП Калотина и е излязъл в същите дни- срвн.справка на ОД на МВ група „Миграция” № 13035/29.05.2012г., приета от КОС като писмено доказателство, поради което КОС коригира извода на ДРС, че Ж.П., М.П. и М.Г. и М.П.са посетили подс. Д. *** през месец март- април 2011г. и приема, че тези лица изобщо не са посещавали РБългария в този период, респ. не са осъществявали среща с подсъдимата.

Първоинстанционният съд правилно е изградил приетите от него фактически положения въз основа на прочетените показания на посочените по- горе свидетели, на приложените писмени доказателства, също цитирани по- горе и върху двете експертизи, доколкото производството пред КРС е протекло съгласно диференцираната процедура по чл. 371 т.1 НПК. Този съд е действал в съзвучие с разп. на чл. 372 ал.3 НПК, като следва изрично да се подчертае, че производството е протекло по този ред по изричното искане на подсъдимата. Съответно така възприетите гласни доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК - пок. на св. С., К.Д., М.В., подробно цитирани по- горе, съгласно разп. на чл. 373, ал.1 НПК са довели до законосъобразни и обосновани изводи относно основните факти по делото и в този аспект КОС намира делото за изяснено от фактическа страна. Посочените доказателства имат процесуална годност и са несъмнени и безпротиворечиви. В доказателствения материал са включени и посочените съдебни експертизи, както и цитираните писмени доказателствени средства. В този аспект в оценъчната си дейност ДРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил, събрал е и е оценил всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.

Подсъдимата Д. пред въззивния съд дава обяснения, които следва да бъдат обсъдени в съвкупност с всички останали доказателствени средства. Настоящият съдебен състав при преценка на обясненията на подсъдимата се съобрази с двоякия им характер. От една страна те са гласно първично доказателствено средство по см. на чл. 115 НПК и като такова в тях се съдържат преки доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване в наказателния процес. И това е така, доколкото подсъдимата възпроизвежда факти за своята дейност, която е възприела лично, а не опосредено. От друга страна те са израз на защитната позиция на подсъдимата в този аспект същите подлежат на внимателна преценка.

При съпоставка на обясненията на подс. Д. с останалите доказателствени средства, КОС ги кредитира в частта, в която сочи, че е била посетена от лицето Л.М., като с оглед писмените доказателства съдът приема, че това се е случило на 30.03.2011г., когато същият е влязъл в страната, както и че същата е упълномощена от него, че тя е изготвила документите по регистрация на дружеството, както и че впоследствие е упълномощила адв.В. за изпращане на документите в АВ. Приемат се обясненията й и в часта, в която сочи, че тя е лицето, което е изготвило документите по регистрация на дружеството. В тази им част обясненията й, доколкото се потвърждават от посочените писмени доказателства, се приемат като доказателствено средство.

Не се приемат обясненията й в частта, в която сочи, че не тя е предала документите на адв. В.. В тази им част обясненията й се опровергават от пок. на св.В., която сочи, че документите са били донесени от подсъдимата през пролетта на 2011г. Не се приема и същото в частта, в която твърди, че тя обикновено при сверяване на представените й лични карти от страна на чуждите граждани върху ксерокопираните копия от същите, изписвала поотделно името на всеки един от тях на български език, вследствие на което било възможно неизвестно лице електрографски да пренесе нейните записи върху друг документ. Тази теза е напълно несъстоятелна и се опровергава от представените от самата подсъдима пред КОС идентични записи от нейна страна на данни на други чужди граждани, при които е видимо с просто око, че върху ксерокопията на личните карти на чужди граждани същата е записвала имената им на български език, адреса и номера на личната карта. Начина на разположението на тези т. нар. „записи” от страна на подсъдимата е съвсем различен от начина, по който са попълнени данните в щемпела на фалшивата заверка на нот. С., в който е налице попълване на съответните дати на точно определените места с ръкописен текст, на името на съответното лице на точно определеното за това място, на точно определеното място е посочена държавата и града на деклараторите, на точно определеното място фигурира регистров номер на т. нар. „заверка”, както и на точно определенето място фигурира събраната такса „5” лева. Тези обяснения на подсъдимата се опровергават и от нейните фактически действия през месец април, доколкото същата след като научила, че е предоставила документи с дати 08.05.2011г., веднага е реагирала и е предоставила нови с нови актуални дати 19.04.2011г.

В този аспект не се приемат обясненията на подсъдимата и съответно доводите на защитата, че тези й обяснения се потвърждавали от заключението на двете графологични експертизи. Заключенията и на двете са категорични, че не може да се установи изпълнителя на подписа на мястото „нотариус”, но са и категорични, че почерка, отразен в ръкописните попълнения в отпечатъците от правоъгълния щемпел на всички 12 броя декларации са на подс. Д.. Поясненията на вещите лица в с.з. пред ДРС се цитират некоректно от защитата и подсъдимата, доколкото в.л. Павлов е направил уточнение, че доколкото експертизата е на почерк от копие, затова и заключението е, че същият е на лицето.

В заключение КОС намира, че почерка върху процесните щемпели е на подсъдимата Д. и същата много добре е знаела това обстоятелство. Дори да се приеме крайно несъстоятелната теза, че неин почерк, изписан по съответен начин, е бил сканиран във файл и от файла е прикачен в документа, то е нелогично и абсурдно същата да не е установила това обстоятелство, след като документите са й предадени със съответните щемпели и подписи на нотариуса, още повече, че именно подсъдимата е лицето, което е било упълномощено от Л.М. да изготвя документите по регистрация, да ги подава в АП и съответно същата ги е занесла на св. В. за представянето им по електронен път в АВ. Същевременно, доколкото СГЕ сочат, че не може да се установи кое е лицето, положило подписа на мястото на „нотариус”, не може да се приеме, че именно подс. Д. е сторила това, поради което КОС приема, че подписът на мастото „нотариус” в всичките нотариални удостоверявания не са положени от нея.

В този аспект КОС прави следната корекция по установените от ДРС факти: За фактическо установено се приема, че в периода м. 03.2011г.- м. април 2011г. единствено страната ни са посещавали сръбските граждани Л.М. и И.П.- срвн. цитираната по- горе справка от ОД на МВР, респ. страната ни не е посещавана от другите граждани и в този аспект същите не са посещавали и нотаруис в страната за извършване на нотариална заверка на подписите. Като безспорно фактически установено следва да се приеме и липсата на нотариални удостоверявания под посочените по- горе номера и дати от страна на нотариус С.С.. КОС не приема и третия фактически извод на ДРС- че подписа на мястото на „нотариус” в 12-те броя декларации е изпълен от подсъдимата. В тази част този извод на съда се опровергава категорично от посочените две графологични експертизи, поради което и КОС счита, че този факт не е установен, поради което следва да се приеме, че подписа на мястото „нотариус” на всички декларации е изпълнен от неизвестно лице.

Не са налице основания за промяна на останалите фактически констатации на ДРС, но същевременно следва да се подчертае, че с оглед приетите от КОС нови фактически обстоятелства, се налага преоценка на правните изводи на ДРС както следва:

Извършеното от подс. Д. деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308 ал. 2 НК вр. ал.1 НК, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, респ. от обективна страна е налице от нейна страна съзнателно ползване на 12 броя документи, имащи неистински характер с оглед неистинността на отразените в тях нотариални удостоверявания, без да може да й се търси наказателна отговорност за съставянето им и в този аспект се налага преквалификация на престъплението в този смисъл.

Обект на посегателство са документите, представляващи конкретни писмени изявления на определи лица с правно значение. В настоящия случай предмет на посегателство са 12 бр. документа, представляващи нотариално заверени декларация за съгласие и образец от подпис по чл.141, ал.3 ТЗ. По принцип самите декларации и образци от подпис имат характера на частни документи. Същите имат характер на „смесен” или комплексен документ, доколкото комбинират признаците на частния и официален документ с поставянето на нотариалното удостоверяване върху него. При извършване на заверката длъжностното лице удостоверява достоверността на датата, подписите или съдържанието на лицата, съставили документа. В тези случаи обективно съществуват два документа върху една материална основа- частен документ (изявлението на лицето) и официален- нотариална заверка, извършена от длъжностното лице в кръга на службата му.- срвн. ППВС №3-82 на ВС на РБ. В случая предмет на документната подправка е нотариалната заверка (удостоверяване), респ. отговорността е за подправка на официален документ, затова и престъплението следва да се квалифицира по по- тежко наказуемия състав на чл.308, ал.2 НК с оглед специфичния предмет на престъплението. Доколкото е засегнато авторството на нотариалното удостоверяване и доколкото е безспорно установено, че процесните удостоверявания не са извършени от нотариус С., посочен в тях като действителен автор, несъмнено тези документи са неистински по см. на чл.93, т.6 НК.

Следва да се да се отговор и на въпроса, обсъден в пледоарията на защитата относно липсата на оригиналите на документите. С приемането на Закона за електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП в чл.3 се възприе легално понятие за този вид документ- електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С разп. на чл.3, ал.2 от същия закон се приравняват по означение традиционния писмен и електронния документ- писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Разликата следователно е само във формата на изразяване на волеизявлението на автора, както и в начина на удостоверяване на неговото авторство. В този аспект електронния документ е на общо основание документ и съответно е годен за различни неправомерни манипулации. В него е възможно да се внасят неверни факти и обстоятелства, съдържанието му може да се променя, може и да е съставен като неистински от гледна точна авторството. В този аспект няма никаква пречка той да е обект на документна подправка (в същия см. и Стойнов Ал. „Престъпления против собствеността”, изд.”Сиела” 2003г., стр.138-140.).

За да бъде осъществен фактическия състав на чл.308, ал.2 НК, респ. да се осъществено нотариалното удостоверяване, е необходимо да са налице доказателства, че именно подсъдимата е автор на същото. Нотариалното удостоверяване се счита за извършено с поставяне на щемпела и печата на нотариуса, респ. с попълване на реквизитите на щемпела- дата на удостоверяването, номер, име на явилото се лице, местожителство на същото, поставяне на регистров номер и подпис на нотариуса. Поредността на този вид нотариално действие следва изрично от разп. на чл. на чл.590 ГПК вр. чл.580 ГПК. Доколкото несъмнено подписът на нот. С. е фалшифициран, но не може да се установи дали именно подсъдимата го е извършила, следва да се приеме, че самото удостоверяване не е извършено от нея. И това е така, доколкото полагането на подпис от нотариуса завършва действието по нотариалното удостоверяване.

В този аспект не може да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимата по основния състава на чл.308 от НК- затова, че именно тя е съставила неистинските документи. Доколкото обаче почеркът на ръчно попълваните реквизити в щемпела на нотариуса е неин, този факт обуславя знанието й, че тези документи са неистински. В този аспект същата, с предоставянето на декларациите с условни дати 08.05.2011г. и 19.04.2011г. на св.В. и с факта на преупълномощаването на последната да ги подаде по електронен път в АВ към МП, е осъществила изпълнителното деяние на разп. на чл.316 НК- „ползуване” на неистински документи. И това е така, доколкото лицето положило подписа на мястото на „нотариус” е неизвестно, но същевременно подс.Д. е употребила документите пред Агенцията по вписването с факта на предоставянето им на св.В. и преупълномощаването й да ги подаде от нейно име като пълномощник на един от съдружниците в дружеството. Ползването на неистинските документи следователно е съобразно тяхното предназначение за установяване на факти с правно значение- предоставянето на декларации за съгласие и образец за подпис съгл. изискванията на чл.141, ал.3 ТЗ.

Деянията са извършени при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и ги е искала. Тя се ползвала от инкриминираните документи съзнателно – била е наясно с обстоятелството, че те са неистински, знаела е, че ги ползва пред трето лице. Въпреки това ги е представила пред АВ, като е упълномощила и адв.В. за това с тази цел. В този аспект подсъдимата е насочила всичките си усилия към осъществяване на преследваната от нея цел- ползването на неистинските документи и е искала настъпването на общественоопасните последици.

Обоснован е и довода на ДРС, че деянията се извършени от подсъдимата при условията на продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 НК, доколкото осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен период от време и при една и съща обстановка при еднородност при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

При определяне вида и размера на наказанието ДРС е съобразил всички обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимата, както и целите на наказателната репресия по чл.36 от НК. Степента на обществена опасност на деянието следва да се отчете като висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани със сигурността при документирането. Степента на обществена опасност на подсъдимата е ниска предвид чистото й съдебно минало. Като смекчаващо отговорността обстоятелство ДРС е отчел факта, че е неосъждана. При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства КОС счита, че определеният размер на наказание- ЛС за срок от 8 месеца е съответен на тежестта на деянията и е справедлив. Независимо от преквалификацията на деянието по чл.316 НК, не се налага коригиране на неговия размер, тъй като разп. на чл. 316 НК по отношение на параметрите на наказанието препраща към наказанията по основния състав на чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК.

Споделят се и доводите на КРС за невъзможността за приложение на чл.55, ал.1, т.2 НК. Тази разпоредба се прилага при наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. В настоящия случай освен чистото съдебно минало на подсъдимата, други такива обстоятелства не са налице, което и обуславя невъзможността от приложение на тази разпоредба. Следва да се има предвид, че подсъдимата е лице с висше юридическо образование; лице, упражняващо адвокатска професия. Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица и в този аспект несъмнено подобно поведение, засягащо правната сигурност при документирането освен че е недопустимо, безспорно рефлектира и върху престижа и доверието от страна на обществото спрямо представителите на тази професия.

Правилно и обосновано ДРС е преценил, че за постигане целите на наказателната репресия наказанието следва да се отложи с изпитателен срок за 3 години на осн. чл.66 от НК. Въззивният съд счита, че именно чрез така определеното наказание ще се постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдените и общо превантивната функция на наказанието. Ефектът на специалната превенция-поправянето на подсъдимата успешно може да бъде постигнат, без да е необходимо същата да се извежда от обществото.

В частта за разноските и веществените доказателства присъдата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.

По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.2 НК вр. чл.338 НПК, окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №1 от 10.01.2014г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД №561/2013г. по описа на същия съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК в такова по чл. 316 НК във вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :1. 2.