Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил  30.10.2013 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на  тридесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     НАДЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря М.С. и с участието на окръжния прокурор КАМЕН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД №  397 по описа за 2013 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.

     Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата С.С.Т.,  ЕГН **********,***, подадена чрез служебния й защитник адв.Й.Г. срещу  Присъда № 72/21.05.2013 г. на ДРС, постановена по НОХД № 355/2010 г. по описа на този съд, с която е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 211 пр.ІІІ-то във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” НК и на основание чл.54 НК й е наложено наказание”лишаване от свобода за срок от 4 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата поради недоказаност по несъмнен начин на авторството на престъплението, както и неправилно игнориране на събрани гласни доказателства - показанията на св. К. Т. и св.И. Т. и неправилното позоваване на показанията на пострадалата, приобщени по реда на чл.281 НПК чрез прочитането им, които относно факта дали и откога се познават с подсъдимата са противоречиви. Поддържа се още, че неправилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимата, както и че наложеното й наказание е несъразмерно тежко. Моли се за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава и алтернативно – отмяна на присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения/без да се конкретизират какви/  връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

  Прокурорът от КОП счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

КОС, след преценяване доводите и възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, в рамките на правомощията му по чл.31 4 и сл. НПК, намери жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С обжалваната присъда ДРС е признал подсъдимата С.Т. за виновна в това, че за времето от 19.09.2009 г. до 20.09.2009 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила у Р. Ц. М., от с.***, заблуждение, а именно: че ще я снабди с дърва и въглища и с това й е причинила имотна вреда в размер на 1080 лв., като деянието е извършено при усл.на чл.29 ал.1 б.”а” НК/след като е била осъдена с влязла в сила на 19.11.2001 г. присъда по НОХД № 250/2001 г. на РС-Монтана за тежко умишлено престъпление по чл.211 пр.ІІ-ро във вр. с чл.209 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.24 НК с наложено й наказание ЛС за срок 3 години и 6 месеца/, като това наказание е било кумулирано с наложените й наказания ЛС по НОХД № 193/1995 г. на КРС, по НОХД № 480/1996 г. на Вр РС, по НОХД № 562/1999 г. на РС-Дупница и по НОХД № 390/1998 г. на РС-Перник и е определено едно общо наказание ЛС за срок от 4 години, увеличено с 1 година 6 месеца, което е изтърпяно на 15.12.2005 г. и от изтърпяването му не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 НК, поради което и на основание чл.211 предл.ІІІ-то във вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а”  и във вр. с чл.54 НК й е наложено наказание”лишаване от свобода” аз срок от 4 години, което да се изтърпи в затвор при първоначален режим”строг”.

По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата и пострадалата Р. М./починала в хода на съдебното производство/ се познавали отдавна -  от около 20 години преди инкриминираното престъпление, но пострадалата не знаела името на подсъдимата.

На 19.09.2009 г. пострадалата Р. М. била на пазар в гр. *** и след като си закупила кофи и бурканчета, в района на градинката”Васил Левски” срещнала подсъдимата С.С..Подсъдимата заговорила пострадалата, като й се представила с името И. и й казала, че събира помощи за онкоболни. Пострадалата й казала, че има в себе си само 12 лв., от които дала 10 лв. на подсъдимата. Като видяла, че пострадалата М. е доверчива, подсъдимата решила да ес възползва от това. Казала й, че работи в „Социални грижи” и че може да я снабди с дърва, въглища и лекарства. Тъй като тогава пострадалата към този момент била раково болна, повярвала на подсъдимата,която  й поискала сумата от 800 лв. пострадалата й казала, че има нужда от дърва и въглища, он няма в себе си толкова пари и че трябва да отиде да вземе от с.***, където живеела.Поради това двете се уговорили на следващия ден-20.09.- да се видят отново на същото място в гр.*** около 10 часа и М. да даде парите на подсъдимата.

  На *** . пострадалата М. взела от дома си сумата от 810 лв. и около 10 часа пристигнал в гр.*** в района на градинката”В.Левски”, където се срещнали с подсъдимата и М. й дала сумата от 810 лв. Тогава подсъдимата й казала, че трябва да отидат до гр.Благоевград ,за ад внесе там парите и наела такси, с което двете отишли до Благоевград, подсъдимата слязла от колата и отишла някъде, а св.М. останала да я чака в колата. Подсъдимата отишла донякъде, след което се върнала и казала, че парите са внесени и двете със същия автомобил се потеглили обратно за гр. ****. По време на пътуването от Благоевград до **** подсъдимата провела разговор по мобилния си телефон и след приключване на разговора казала на пострадалата М., че трябват още пари и че тя трябва да й даде още около 200 лв. Тогава с таксиметровия автомобил отишла до дома на св.М.  в с. ***, тя взела оттам последните налични 260 лв. и ги предала на подсъдимата. Последната взела и тези пари и казала на пострадалата М., че трябва да й даде още 100 лв. Тогава пострадалата, която действително нямала в къщата си повече пари,  казала на подсъдимата, че ще й ги даде на другия ден и си уговорили среща в 13 часа.

Но тя вече се усъмнила в подсъдимата и затова на другия ден-21.09.2009 г.- отишла в РУП-Дупница при св. М. и там разказала за случилото се и че в 13 часа има среща с подсъдимата.

На мястото на срещата пострадалата М. пристигнала с полицейските служители св. М. и С. и подсъдимата била задържана от тях и закарана в полицията в ***. Там посочените свидетели й снели обяснения, в които тя признала за взетите от пострадалата пари, дори говорела да й ги върне пред тях, но какво впоследствие се е случило тримата посочени свидетели не знаят.

 От Справката за съдимост на подсъдимата се установи, че тя е многократно осъждана и както ес посочи по-горе, процесното престъпление е извършила при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” НК.

 Тази фактическа обстановка се установява от следните доказателствени средства:показанията на пострадалата св.Р. М., дадени пред съдия, приобщени чрез прочитането им; показанията на св.М. и С.; частично – от показанията на св. И. Д.; Справка за съдимост на подсъдимата; частично-от обясненията на подсъдимата.

 Така посочените доказателствени средства съдът кредитира като обективни и взаимно допълващи се, също и непротиворечиви, които в тяхната съвкупност очертават възприетата фактическа обстановка. Показанията на пострадалата св.М. съдът кредитира изцяло като обективни и подкрепяищ се от показанията на полицейските служители, които са задържали подсъдимата и пред които тя е дала обяснения и е признала за взетата от М. сума на 19 и 20.09.2009 г. в размер на общо 1080 лв. Единственото различие в показанията й пред разследващ орган и пред съдия е досежно името на подсъдимата. Фактът, че в показанията пред съдия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК,  пострадалата/починала в хода на съдебното производство/ е заявила, че подсъдимата й се представила с името И., а в тези от ДП пред разследващия орган, че я познава като С. и на който факт акцентира защитата в жалбата, не създава противоречие и недостоверност на тези показания. И в едните, и в другите показания пострадалата е заявила, че повече от 20 години познава подсъдимата. Напълно възможно е обаче да не е знаела името й и да е знаела, че тя е И., защото така й се е представила. А в показанията пред съдия пострадалата е заявила, че едва след задържането на подсъдимата е разбрала, че тя се казва С. и че е осъждана за измами. Това уточнение изглажда единственото различие в двете показания, дадени пред различни органи, и затова относно името на подсъдимата съдът кредитира като обективни и достоверни именно показанията й от ДП пред съдия, приобщени чрез прочитането им.

 Съдът кредитира показанията на св.И. Т., зет на подсъдимата, съдът кредитира само в частта им досежно начина, по който е задържана подсъдимата и който факт той лично е възприел, тъй като той, подсъдимата и дъщеря й К. са били в неговата кола тогава марка Рено 19. В останалата им част-че подсъдимата му казала, че Р. обещала да й даде 100 лв. за предстояща операция на окото, съдът не кредитира тези показания и ги възприема като необективни и заинтересовани, целящи оневиняването на подсъдимата поради противоречието им с показанията на пострадалата и на полицейските служители. А показанията на св.К. А., дъщеря на подсъдимата от ДП съдът изключи от доказателствения материал и не ги обсъжда, доколкото пред І-инстанционният съд тази свидетелка се е възползвала от правото си да не свидетелства предвид родствената връзка с подсъдимата.

 Обясненията на подсъдимата, които принципно имат двояка природа – на доказателствено средство и на средство за защита, съдът кредитира като годно доказателствено средство само в частта им досежно размера на дадената от пострадалата на подсъдимата сума от 1080 лв., който тя признава да е получила от нея. В останалата им част - че сумата й била дадена като заем за предстояща операция поради опровергаването им от показанията на пострадалата и на полицейските служители съдът не кредитира тези обяснения и ги възприема като средство за защита, целящо оневиняването на подсъдимата.   

При така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена с ОА от обективна и субективна страна.

От обективна страна тя е осъществила основния състав на престъплението измама по чл.209 ал.1 НК, като е подходила последователно и целенасочено към осъществяване на заблудата. Най-напред е проверила дали пострадалата ще й се довери, като й е казала, че събира помощи за раково болни хора и първоначално пострадалата й е дала сумата от 10 лв. След като подсъдимата разбрала, че пострадалата й е повярвала , е възбудила у  нея заблуждение, че работи към социалните служби и ще я снабди с дърва и въглища, за което й е поискала най –напред сума от 800 лв. на 19.09.2009 г. Поради това на следващия ден- 20.09.2009 г. двете отново се срещнали в гр. **** в градинката Левски и пострадалата М. й дала сумата от 810 лв. След това двете с такси ходили до гр.Благоевград, като подсъдимата казала на пострадалата, че ще внесе дадената й сума. По време на пътуването обаче обратно за ****,след проведен телефонен разговор по мобилния си телефон подсъдимата казала на пострадалата, че трябва да й даде още 200 лв., на което пострадалата отговорила съвсем лековерно. С таксито минали през с.****,спрели пред къщата на пострадалата и тя дала на подсъдимата последните намиращи се в къщата й пари в размер на 260 лв.

От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк умисъл. Това се извлича от обективно  извършените от нея целенасочени действия по отношение въвеждането в заблуждение на пострадалата - най-напред е проверила дали тя ще й се довери, като й е поискала най-напред 10 лв. за благотворителност и след като е преценила, че е спечелила доверието й, е пристъпила към изпълнение на користната си цел – да се обогати, като причини на Р. М. имотна вреда в размер на взетата от нея с измама сума от 1080 лв. Подсъдимата прекрасно е съзнавала, че няма да я снабди с обещаните дърва и въглища, но въпреки това е преследвала крайната си користна цел и в крайна сметка я е постигнала.

Извършеното от подсъдимата престъпление представлява опасен рецидив при хипотезата на чл.29ал.1 б.”а” НК, което обуславя правната му квалификация по чл.211 предл.ІІІ-то НК. Деянието тя е извършила, след като е била осъждана с влязла в сила  на 19.11.2001 г. присъда по НОХД № 250/2001 г. на РС-Монтана за тежко умишлено престъпление по чл.211 пр.ІІ-ро във вр. с чл.209 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.24 НК с наложено й наказание ЛС за срок 3 години и 6 месеца/, като това наказание е било кумулирано с наложените й наказания ЛС по НОХД № 193/1995 г. на КРС, по НОХД № 480/1996 г. на ВрРС, по НОХД № 562/1999 г. на РС-Дупница и по НОХД № 390/1998 г. на РС-Перник и е определено едно общо наказание ЛС за срок от 4 години, увеличено с 1 година 6 месеца, което е изтърпяно на 15.12.2005 г. и от изтърпяването му не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 НК, поради което и на основание чл.211 предл.ІІІ-то във вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а”  чл.29 ал.1 б.”а” НК/след като е била осъдена с влязла в сила на 19.11.2001 г. присъда по НОХД № 250/2001 г. на РС-Монтана за тежко умишлено престъпление по чл.211 пр.ІІ-ро във вр. с чл.209 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.24 НК с наложено й наказание ЛС за срок 3 години и 6 месеца/, като това наказание е било кумулирано с наложените й наказания ЛС по НОХД № 193/1995 г. на КРС, по НОХД № 480/1996 г. на Вр РС, по НОХД № 562/1999 г. на РС-Дупница и по НОХД № 390/1998 г. на РС-Перник и е определено едно общо наказание ЛС за срок от 4 години, увеличено с 1 година 6 месеца, което е изтърпяно на 15.12.2005 г. и от изтърпяването му не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 НК.

 За инкриминираното престъпление законодателят предвижда наказание ЛС  от 3 до 10 години. Преценявайки при условията на чл.54 ал.1 Нк обществената опасност на деянието предвид засегнатите обществени отношения и на  дееца /предвид многобройните осъждания на подсъдимата за измами/ като високи, от една страна и отчитайки и сравнително немладата възраст на подсъдимата с оглед специалната превенция, от друга страна  настоящият състав на съда прие, че в най-пълна степен комплексно ще се постигнат целите на специалната и генерална превенции с налагане на подсъдимата на наказание ЛС за срок от 4 години, което тя да изтърпи в затвор при първоначален строг режим съгласно чл.59 и 61 ЗИНЗС.

  Като е признал подсъдимата за виновна и й е наложил наказание ЛС за срок от 4 години при посочения тип затворническо заведение и режим на изтърпяване, ДРС е постановил правилна и законосъобразна присъда. Същата беше допълнена и коригирана с настоящото решение досежно фактическата обстановка и правните съображения относно обсъждането и кредитирането на показанията на св.Т., св. Т. и отчасти обясненията на подсъдимата съгласно изискването на чл.305 ал.3 НПК относно анализа на събраните доказателства и относно изводите за съставомерност на деянието.

  Предвид така изложеното въззивният съд намери за неоснователни доводите във въззивната жалба на подсъдимата за незаконосъобразност на присъдата. Няма как да се обсъждат показанията на св.К. Т., дъщерята на пострадалата, която се е възползвала в съдебното производство от привилегията да се откаже да свидетелства и в тази насока се коригираха мотивите на ДРС/който си е позволил да посочи, че не ги кредитира въпреки отказа й да свидетелства пред съда/. Оплакването за противоречие в показанията на пострадалата пред разследващи полицай и пред съдия досежно името на подсъдимата съдът обсъди вече в горното изложение. Съдът не споделя още и оплакването, че не следвало да се кредитират показанията на полицейските служители, тъй като те не свидетелствали за непосредствено възприети от тях факти, а за обстоятелства, станали им известни от св.М.. Съгласно служебното начало в наказателния процес съдът следва да вземе предвид и обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, като при противоречие да мотивира кои и доказателствени средства и защо кредитира и кои не. Косвените доказателствени средства не са негодни доказателства, а се преценяват на база всички събрани доказателства, което е сторено в настоящия казус от ДРС и се допълни в мотивите на настоящото решение. А що се отнася до оплакването за явна несправедливост на наложеното по размер наказание ЛС съдът счита, че в така наложения размер то е законосъобразно и справедливо определено по изложените в настоящото решение съображения. Не се откриха и процесуални нарушения от категорията на съществените в съдебното производство, които да формират отменителното основание на чл. 335 ал.2 НПК.

 При служебната проверка на присъдата съдът не откри основания за нейната отмяна или изменение и като правилна и законосъобразна счита, че тя следва ад Бъде потвърдена.

 Доколкото в последното въззивно заседание съдът по искане на прокурора промени МН на подсъдимата от”парична гаранция” в”задържане под стража” поради невнасяне на гаранцията и видно от писмо рег.№ 1379/4.10.2013 г. на ГДИН-ОЗ Охрана тя е била задържана на 4.10.2013 г., то на осн.чл.59 ал.1 Нк с настоящото решение следва да се приспадне времето, през което тя е задържана, считано от 4.10.2013 г. с МН”задържане под стража”.

Водим от изложеното и на осн.чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                                     Р  Е  Ш  И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 72/21.05.2013 г. на ДРС, постановена по НОХД № 355/2010 г. по описа на този съд.

На осн.чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА  времето, през което подсъдимата С.С.Т., ЕГН **********, от гр. **** е била задържана с МН”задържане под стража”, считано от 4.10.2013 г., което да се вземе предвид при изпълнението на присъдата.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: