Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

 

                                   гр.Кюстендил, 31.10.2013г.

 

                               В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателна колегия , в откритото

заседание на двадесети и трети октомври

през две хиляди и тринадесета година,    в състав                                                                                                                               

                                                                      

                                             Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                    Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                   АНДРЕЙ НИКОЛОВ-мл.съдия

 

при секретаря  Р.С.

като разгледа докладваното от съдия Братанова          НЧХД  № 385

по описа за 2013 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на  част III, глава XХІ НПК-  “Въззивно производство”.

             Адв.Р.Н.- защитник на подсъдимия И.Г.К. ***, Благоевградска област обжалва с въззивна жалба  присъда №51 на  Дупнишкия районен съд от 09.04.2013г. по НЧХД № 428/2012г. на ДРС. С  посочената присъда ДРС е признал подсъдимия И.К. за виновен в това, че 18.12.2011г. в с.Яхиново, Дупнишка община е причинил на Г.Г.Д. *** телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, с което е извършил престъпление по  чл. 130, ал.1 НК. На осн. чл.54 от НК на подс.К. е наложено наказание ЛС за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено  с изпитателен срок от 3 години. Уважен  е и предявения от частната тъжителка Г.Г.Д. граждански иск в размер на 1 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 8 000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските на частната тъжителка в размер на 527 лева.           

                   Във въззивната  жалба се инвокират съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че доказателствения материал по делото е обсъден превратно. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда, респ. отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно са релевирани са и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че спрямо подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на чл.78А от НК, респ. иска се изменение на присъдата.

                   Срещу въззивната жалба е депозиран отговор от страна на    частната тъжителка Г.Г.Д., в който същата иска потвърждаване на присъдата. Същото становище се поддържа и в с.з. пред въззивния съд.

               Защитникът на подсъдимия- адв.Н. поддържа въззивната си жалба и  иска отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия.

                 Подсъдимият И.Г.К. твърди, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда. 

               Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в  жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че въззивната жалба е основателна частично. Съображенията за това са следните:

               За да признае подсъдимия И.Г.К. за виновен в извършването на  престъпление по чл. 130, ал.1 НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

                Подсъдимият и пострадалата Д. са бивши роднини по сватова линия. Дъщерята на пострадалата  и синът на подсъдимия са бивши съпрузи, от брака на което имат дете- внуче на страните по делото. Отношенията между семействата били изключително влошени във връзка със спорове относно развода на децата, родителските права и режима на свиждане на детето и  баща  му. По този повод между тях често възниквали скандали.

                 На 18.12.2011г. около 18,00 часа  пред дома на въззиваемата страна Д. пристигнал подсъдимият К. с л.а. „Лада”, с който от гр.Сандански пътували той, съпругата му- св. К. и внучето им. Целта на пътуването им била да предадат детето на бившата им снаха, след като то било в тях по повод изпълнение на режима на свиждане с баща му. Подсъдимият спрял автомобила срещу входа на къщата на тъжителката. Отворил задната врата, откъдето детото слязло. Пред вратата на къщата стояла майката на детето заедно с пострадалата Д.. Пострадалата тръгнала към колата, за да посрещне детето, но то изтичало при майка си, която го  прибрала навътре. Тъжителката била на около  метър разстояние от автомобила на К. и стояла на улицата. К. потеглил рязко по посока на пострадалата. При тази маневра „настъпил” с гумата на автомобила десния крак на пострадалата, като същата била ударена  след това и със страничното огледало от страната на шофьора. Пострадалата паднала на пътното платно  върху дясната си ръка. Подсъдимият  продължил към гр. Дупница и не спрял автомобила, като в същото време съпругата му се обадила на тел.112 и съобщила за инцидент в с.Яхиново, като поискала местопроизшествието да бъде посетено от полицейски служители.

                На помощ на тъжителката се притекли св. М. и  св. Р.Д.- съпруг на пострадалата, които били непосредствени очевидци на случилото се. Д. се оплакала от болки в стъпалото на десния крак и  в китката на лявата си ръка. Дошли и полицаи, които казали, че са изпратени по сигнал на тел.112. На следващия ден Д. се снабдила с медицинско свидетелство от болницата и подала жалба в РУП Дупница.

             От СМЕ на вещото лице д-р Н. се установява, че Д. е претърпяла  следните травматични увреждания: навяхване на дясна киткова става и мекотъканна контузия/ оток и кръвонасядане на ходилото на десния крак, които увреждания  са й причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Тези травматични увреждания могат да бъдат получени от удари с твърди тъпи предмети. Възможно е да са получени  по време и начин, за които е съобщила пострадалата- за травмата на дясната киткова става- от удар с огледало на лек автомобил или при падане на ръката на земята, а  за травмата на ходилото- при „прегазване”- притискане с крайна вътрешна част на автомобилна гума на крака. Срокът на възстановяване за посочените увреждания е около 35- 40 дни. 

                За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото.  Направил е  анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на  св. М., Д., К., Ж., като техните показания  са обсъдени пълно и всестранно. ДРС е посочил причините, поради които приема показанията на първите двама свидетели, като е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Следва да се подчертае, че показанията на тези свидетели са изцяло безпротиворечиви и последователни, в тях не са налице съществени противоречия и ДРС правилно ги е кредитирал, независимо от факта, че св. Д. е съпруг на пострадалата. Същевременно е изложил и убедителни доводи за причините, поради които отхвърля и противоположните показания на св. К. в отделните им части, като  е изтъкнал и причини за това (те се опровергават изцяло от напълно независимите на показания на св. М.). ДРС е изложил  убеителни аргументи за причините, поради окито не кредитира пок. на св.Ж., който не е присъствувал на конфликта. Внимателно са обсъдени и обясненията на подсъдимия, които по принцип представляват годно доказателствено средство по  см. на чл. 115 НПК, но същевременно са и средство за защита  на интересите му в наказателния процес, поради което подлежат на  самостоятелна преценка. ДРС е преценил тези обяснения в светлината на защитната му позиция и е  изложил и убедителни мотиви досежно отхвърлянето им. При обсъждането на доказателствения материал  ДРС стриктно е спазил процесуалните правила и ясно е заявявил на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и  защо.  Наличието на преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. М. и Д., които предават лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване на деянието, съпоставени и със  заключението на съдебномедицинската експертиза относно механизма на травмите на пострадалата налага единствения възможен извод за доказаност на авторството на деянието. В този смисъл ДРС е направил правилни и обосновани изводи относно авторството на деянието, механизма на причиняването му, правната квалификация, обективна и субективна страна на същото, които напълно се споделят от въззивния съд.

                 ДРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130, ал.1 НК от обективна и субективна страна. Безспорно е, че  нараняванията на пострадалата са причинили разстройство на здравето без опасност за живота, което е дало основание на ДРС да квалифицира телесната повреда като такава по  чл.130, ал.1 НК. Пострадалата е претърпяла  разстройство на здравето, изразяващо се в навяхване/дисторзио на дясна киткова става; мекотъканнаконтузия/оток и кръвонасядане на ходилото на десния крак. Тези увреди представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, доколкото не са завинаги, постоянни, трайни или временно опасни за живота- в същия см. е и ППВС № 3/ 27.09.1979г. на Пленума на ВС.  Леките телесни повреди, причинени от подсъдимия са две, но същите следва да се квалифицират като една, доколкото   практиката безспорно е приела, че когато деецът причини на едно лице еднакви по характер телесни увреждания, се касае до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление- т.17 на същото ППВС. В тази насока ДРС не е изложил никакви доводи, поради което въззивният съд с настоящето си решение допълва мотивите на ДРС в тази им част. Не се споделя и релевирания довод, че деянието е извършено по непредпазливост. Безспорно е от пок. на св.Д. и М., че колата, управлявана от подсъдимия е тръгнала към пострадалата, което обстоятелство ясно сочи на умишлено действие от страна на подсъдимия. Несъмнено деянието е осъществено от субективна страна и в този аспект доводите за липса на престъпление се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.           

                   Същевременно КОС намери, че постановената присъда се явява незаконосъобразна в частта, в която е определено наказание по отношение на подсъдимия К.. ДРС е наложил на същия наказание ЛС в размер на 3 месеца, чието изтърпяване отложил с изпитателен срок от 3 години. Този съд не е съобразил обсотятелството, че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките, посочени  в разп. на чл.78А от НК. Подсъдимият К. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел глава VІІІ, раздел ІІІ от НК, за престъплението по чл.130, ал.1 НК се предвижда наказание ЛС за срок до две години или пробация и от деянието не са причинени имуществени вреди. Ето защо разпоредбата на чл.78А от НК следва да бъде  приложена спрямо подсъдимия, като същият следва да се освободи от наказателна отговорност  и да му се наложи  адм. наказание „глоба” в полза на държавата. Съдът определя размер на глобата в размер на 1 000 лева, като счита, че така определеното наказание в пълна степен ще способствува за постигане целите на наказателната репресия.

                  КОС счита, че присъденото обезщетение по уважения граждански иск срещу подс. К.- в размер на 1 000 лева е справедливо  и не се налага изменение на присъдата в гражданската й част. Вследствие причиненото от деянието на подсъдимия увреждане, въззиваематата страна Г.Д. е понесла неимуществени вреди, които следва да бъдат възстановени. Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като пострадалата  Д. несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят обещетение  за неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ. подсъдимият е длъжен да репарира виновно причинените й вреди. Присъдената  сума е справедлива, доколкото  Д. е претърпяла леко телесно увреждане, което е нарушило нейния телесен интегритет, цялост и неприкосновеност; продължително време е изпитвала неудобства, които  се изразяват в понесените  болки и страдания от битово естество, в затруднения в ежедневното си обслужване. Периодът на възстановяване е  около 35-40 дни, като през този период безспорно пострадалата е  понасяла освен болки и страдания и ограничения  при обслужване на елементарните си житейски нужди. В този аспект определеното обезщетение е справедливо, с оглед на което и присъдата в атакуваната й гражданска част се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

               Присъдата следва да се измени и  в частта за определената държавна такса върху уважения граждански иск. ДРС е възложил на подсъдимия К. на основание чл.189, ал.3 НПК сторените по делото разноски, но неправилно е определил следуемата се държавна такса в размер на 40 лева. Същата, съгласно разп. на чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по  ГПК е в размер на 50 лева. Ето защо КОС следва да коригира този пропуск на ДРС и да измени присъдата в частта на определената държавна такса за уважения граждански иск в размер на 50 лева.

                            По тези съображения постановената присъда следва да бъде изменена на осн. чл.337 НПК  в наказателната част, като се приложи разпоредбата на чл.78А от НК и в частта на определената държавна такса,  а  в останалата й част- следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

                            Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.3 и  т.6 вр. чл.337 НПК  и чл. 338 НПК, окръжният съд

                                

                                           Р        Е        Ш        И   :

   

                         ИЗМЕНЯВА присъда №51 на  Дупнишкия районен съд, постановена на 09.04.2013г. по НЧХД № 428/2012г. на ДРС в частта на наложеното на И.Г.К. наказание и в частта на определената държава такса за уважения граждански иск , като

                         ОТМЕНЯВА същата в частта, в която на К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

                        На осн. чл.78А от НК ОСВОБОЖДАВА  подсъдимия И.Г.К.  от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „ГЛОБА” в полза на държавата в размер на 1 000 лева.

                      ОПРЕДЕЛЯ окончателен размер на следуемата се държавна такса, която И.Г.К. следва да внесе по сметка на ДРС, в размер на 50 лева.

                        ПОТВЪРЖДАВА присъдата  в останалите й части.                           

                        РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

   

              

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

         

 

                        ЧЛЕНОВЕ :  1.                     2.