Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

                                      гр.Кюстендил, 31.10.2013г.

 

                             В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателна колегия, в откритото

заседание на двадесети и трети октомври

през две хиляди и тринадесета  година, в състав

 

                                             Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                    Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА                                                                                                   

                                                              АНДРЕЙ НИКОЛОВ- мл. съдия

 

при секретаря  Р.С.

с участието на прокурора от КОП  Камен Пешев

като разгледа докладваното от съдия Братанова          ВНОХД № 380

по описа за 2013г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

            С присъда №58 от 24.04.2013г. по НОХД №954/11г. на Дупнишкия районен съд подсъдимите В.З.И., Б.И.Г., И.С.Д. и А.Т.С. са признати за виновни в извършване на престъпления както следва: И. и Г.- по чл.196, ал.1, т.2 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 НК вр. чл.20 НК и вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл. 29, ал.1б.”Б” НК; подс.Д. и подс. С.- по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1, т.7 НК вр. чл.20 НК, вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК. Производството по делото е протекло при усл. на глава ХХVІІ НПК и на подсъдимите са наложени следните наказания: на И.- ЛС за срок от 4 години ефективно, на подс. Г.- ЛС за срок от 3 години и 6 месеца ефективно, на подс.  Д.- ЛС за срок от 3 години ефективно и на подс. С.- ЛС за срок от 2 години и 6 месеца ефективно.  Определени са съответните режими на изтърпяване на наказанията и е приспаднато времето, през което подсъдимите са били задържани по делото.

              Присъдата се обжалва от адв.В.С.- сл.защитник на подс.В.З.И. и на подс.Б.И.Г.. Наведени са съображения за незаконосъобразност на постановената присъда, изразяващи се в несправедливост на наложените наказания. Иска се изменение на същата и намаляване на размера на наложените наказания.

              Присъдата се обжалва и от адв.М.Д.- сл.защитник на подс. А.С. и И.Д.. Наведени са съображения за незаконосъобразност на постановената присъда, изразяващи се в несправедливост на наложените наказания. Иска се изменение на същата и намаляване на размера на наложените наказания.

             Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

             Служебният защитник на подс.Б.И.Г. и подс.В.З.И. - адв.В.С.  поддържа жалбата си пред въззивния съд.

              Сл.защитник на подс. А.Т.С. и И.С.Д.- адв.М.Д. също поддържа жалбата си пред въззивния съд.

             Подсъдимите  Б.И.Г., В.З.И., А.Т.С. и И.С.Д. пред въззивния съд поддържат въззивната жалба, искат отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане.

             Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно правомощията  си, установени  в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:        

 Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДРС. Производството по делото е протекло пред ДРС по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК- по  чл. 370 т.2 НПК. Подсъдимите са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото от  досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено  значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствения материал по делото, се установява следната фактическа обстановка, която напълно се споделя и от въззивния съд:

               В началото на м.септември 2009г. подс.И. задено с подс. Д. и С. наели таксиметров автомобил, управляван  от св.Н.. Поискали да ги кара до с.Смочево и до гр. Рила, както и обратно до с.Смочево. Там слезли и отишли в дома на възрастна жена-С., откъдето влезли  през вратата и взели телевизор м.”LG”. Вещта (на стойност 120 лв)  била собственост на св.Г., който бил наемател на св.С.. Подсъдимите го занесли на св.Н., който ги чакал наблизо и му предложили телевизора за заплащане на курса. Н. се съгласил, взел телевизора и им дал 10 лева.

                На 08 срещу 09.09.2009г.  подс.И., Д. и С., заедно  с подс. Г. наели отново таксиметров автомобил, управляван от св. Н. и поискали да ги закара до Благоевград. По пътя му казали да спрат в с.Смочево и слезли от колата, като помолили св. Н. да ги чака. Четиримата отишли в магазина на РПК „Рила” в центъра на селото. Подс.И. счупил стъклото и с помощта на останалите трима подсъдими през него влязъл в магазина. Оттам започнал да взема хранителни продукти (на обща стойност 2 350, 86 лв), поставял ги в черни торби и ги подавал навън на чакащите го С., Г. и Д.. Върнали се при таксито, дали част от хранителните продукти на св.Н. за заплащане на курса и продължили до Благоевград.                

                   Към датите на деянието подс.И. и Г. са били осъждани и за тях деянието е в условията на „опасен рецидив” по чл.29, б.”Б” НК, а за С. и Д.- в условията на повторност по чл.28 от НК.                  

                  Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата по делото, които не са оспорени  от подсъдимите, се подкрепят от направеното от тях самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото производството пред ДРС е протекло  съгласно диференцираната процедура по чл. 371 т.2 НПК и е действувал в съзвучие с разп. на  чл. 372 ал.4 НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото- пок. на св. Н., С., Г., Х., А., обясненията на подсъдимите пред досъдебното производство,  съдебнооценителна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и  за доброволно предаване, бюлетини за съдимост съгласно разп. на  чл. 373, ал.4 НПК са довели до законосъобразното възприемане на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.  ДРС е дал отговор на осн. чл. 373, ал.3 НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект първоинстанционния съд е преценил, че  доказателствата от досъдебното производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени и безпротиворечиви. От друга страна самопризнанието на подсъдимите на свой ред придава  съдържание на обвинителната теза, която иначе би страдала от възможни непълноти. В тази насока при мотивиране на своето вътрешно убеждение,  ДРС е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това  число и относно авторството на деянието. Затова и ДРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.

              Няма съмнение, че при така установената фактическа обстановка и направеното признание правната квалификация на деянието за подс. И. е съобразена с материалния закон – чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, б.”Б” НК ; за подс. Г.- – чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 вр. чл.20, ал.4 НК вр. чл. 29, б.”Б” НК, доколкото този подсъдим е действувал като помагач при втората кражба; за подс.Д. и подс. С.- по 195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1, т.7 вр. чл.20, ал.2 и ал.4 НК вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК (тези двама подсъдими също са дейстували като помагачи при втората кражба). Деянието е осъществено от обективна и субективна страна от страна на подсъдимите, като допълнителни съображения вън от тези на първостепенния съд, които са напълно убедителни и подробни, не е необходимо да се излагат.

                  Съобразно доводите в жалбата, КОС следва да прецени справедливостта на наложеното наказание. Както бе посочено, в настоящия случай производството  пред ДРС е  протекло съгласно диференцираната порцедура по  глава ХХVІІІ НПК по чл. 371 т.2 НПК. Този облекчен ред на протичане на наказателното производство е свързан с последиците на  чл. 373, ал.2 НПК, като съдът е длъжен при наличие на признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителия акт, да приложи разпоредбата на  чл. 58А  НК. В настоящия  случай, видно от мотивите на съда, ДРС е приложил разпоредбата на чл.58А, ал.1 НК (независимо, че не е посочил тази алинея, а е посочил разп. на чл.55 от НК, каквато очевидно с оглед размера на наложените наказания не е приложена), и е определил наказанията на подсъдимите при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в посочените по- горе размери.

                 КОС счита, че наложените на подсъдимите наказания са несправедливи и следва да бъдат намалени. Неправилно  като отегчаващи отговорността обстоятелства е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието. Това обстоятелство не следва да се отчита като отегчаващо, доколкото същото представлява отделен фактор, обективиран в разп. на чл.54 НК, който се преценява отделно, извън смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Опасността на даден вид престъпление е съобразена от законодателя и е намерила израз в предвидената за това посегателство санкция. От значение за вида и размера на наказанието е конкретната обществена опасност на конкретното деяние, която може да е различна с оглед спецификите на всеки отделен казус.  В този аспект КОС и за четиримата подсъдими отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство самопризнанието им още от досъдебното производство, с които в значителна степен са спомогнали за разкриване на обективната истина и проявената критичност към деянието, а за подсъдимите Г., Д. и С. следва да се отчете, че при една от кражбите са действували като помагачи, респ. да се съобрази степента на участието им съгласно чл.21, ал.2 НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за четиримата подсъдими  следва да се отчетат единствено предходните им осъждания. В този аспект наказанията на подсъдимите следва да се наложат при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този аспект  КОС счита, че така определените от ДРС наказания са твърде завишени и следва да бъдат намалени. Ето защо КОС определя наказанията в следните размери:

              За подс. И.- в размер на 4 и 6 месеца, като след редукцията  на осн. чл.58А, ал.1 НК в размер на 1/3 окончателният размер на наказанието е 3 години;

              За подс.Г.- в размер на 3 години (за този подсъдим бе съобразено, че  участник като помагач само в едната кражба), като след редукцията на осн. чл.58А, ал.1 НК в размер на 1/3 окончателният размер на наказанието е 2 години;

                За подсъдимия  Д. и подс. С.- в размер на по 2 години и 6 месеца за всеки от тях (като съдът съобрази и по- леката за тях квалификация по чл.195 от НК), като след редукцията на осн. чл.58А, ал.1 НК в размер на 1/3 окончателният размер на наказанието и за двамата е в размер на 1 година и 8 месеца.

                 Настоящият съдебен състав намира, че така определените наказания са справедливи и чрез тях ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото. Присъдата следва да се коригира и в диспозитивната част, в която е посочено, че подсъдимите Г., Д. и С. се осъждат на основание чл.55 от НК, като  следва да се счита, че е на основание чл.54 НК.

                   При определяне на начина на изтърпяване на наказанието заканосъобразно и съгл. разп. на чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС подсъдимите са настанени в затвор и правилно е определен режима за изтърпяване на наказанията, който и за четиримата подсъдими е „строг”. Законосъобразно е приспадното е времето, през което подсъдимите са били задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

                  Присъдата следва да се потвърди  и в гражданската й част, доколкото предявения граждански иск законосъобразно е бил уважен.

                  По тези съображения КОС намира, че присъдата на ДРС  следва да бъде изменена в посочения по- горе смисъл по отношение на наложените на подсъдимите наказания, а в останалата й част-  следва да бъде потвърдена.

                  Водим от гореизложеното  и на осн.чл. 334 т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК   вр.чл. 338 НПК, КОС

                              

 

                                      Р          Е          Ш         И  :

 

 

                     ИЗМЕНЯВА  присъда №58, постановена на 24.04.2013г. от Дупнишкия районен съд по НОХД № 954/2011г. по описа на същия съд в частта на наложените на подсъдимите  В.З.И., Б.И.Г., И.С.И. и А.Т.С. наказания, като ОПРЕДЕЛЯ същите както следва:

                     На  В.З.И.- в размер на 4 години и 6 месеца, което на осн. чл.58А, ал.1 НК вр. чл.54 НК редуцира в размер на 3 (три) години;

                     На Б.И.Г.- в размер на 3 години, което на осн. чл.58А, ал.1 НК вр. чл.54 НК редуцира в размзер на 2 (две) години;

                     На И.С.Д.- в размер на 2 години и 6 месеца, което на осн. чл.58А, ал.1 НК вр. чл.54 НК редуцира в размер на 1 (една) година и  8 (осем) месеца.

                     На А.Т.С. в размер на 2 години и 6 месеца, което на осн. чл.58А, ал.1  НК вр. чл.54 НК редуцира в размер на 1 (една) година и  8 (осем) месеца.

 

                    ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

 

                    РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ:            1.                          2.