Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              

                                    Гр. Кюстендил  11.10.2013 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                      НАДЯ  ГЕОРГИЕВА

при секретаря Л.Н.  като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД  340 по описа за 2013 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.

     Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител В.К.Л.,***, председател на Общинския сбор на ПП-АТАКА-Кюстендил, подадена чрез повереника му адв.   А.А. от КАК срещу  Присъда № 42/30.05.2013 г. на КРС, постановена по НЧХД № 1062/2012 г. по описа на този съд,  с която подсъдимия Г.Г. е признат за невиновен  за извършено престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.147 ал.1 НК и е отхвърлен предявения против него граждански иск. Релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъоразност на присъдата са сведени до: несъобразяването й с разпоредбата на чл.15 ЗНА, респ. с чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ и чл.320 ал.3 НПК. В о.с.з. се направи уточнение, че отмяната на оправдателната присъда се претендира на основание присъдата по приложеното дело, по което тъжителя Л. е осъден за обида.  От оплакванията в жалбата и от пледоарията в о.с.з. съдът извлече искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна такава по отношение на подсъдимия Г.Г.. Доказателствени искания в жалбата не са направени. В о.с.з. повереникът на тъжителя адв.А. представи Писмо вх.№ 2230/2013 г. от 24.09.2013 г. на ВКС, адресирано до Окръжен съд-Кюстендил по повод получена молба от адв.А. за възобновяване на ВНЧХД № 504/2012 г. на КОС.

    В о.с.з. защитникът на подсъдимия Г.Г. адв.Сл.Л. пледира за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на подзащитния й като правилна и законосъобразна по подробно развити съображения и с претенция за присъждане на сторените разноски.

       В последната си дума пред съда подс.Г. пожела въззивният съд да потвърди оправдателната присъда, тъй като той е бил оклеветен от Л..

       Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания и материалите по делото и в рамките на визираните му правомощия по чл.314 сл. НПК намери жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда - за правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:

    С обжалваната  от В.Л. Присъда № 42/30.05.2013 г. на КРС, постановена по НЧХД № 1062/2012 г. по описа на този съд подсъдимия Г.Г. е признат за невиновен в това, че на 24.02.2012 г.  в гр.Кюстендил, депозирайки частна тъжба вх.№ 6326/24.02.2012 г.  / по която е било образувано НЧХД № 211/2012 г. по описа на КРС/ му е приписал престъпление, от което са настъпили тежки последици и на осн.чл.304 НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2  и във вр. с чл.147 ал.1 НК.

    По делото е установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: Тъжителят пред І-инстанционния съд В.Л. и жалбоподател пред въззивния съд и подсъдимия Г.Г. пред І-инстанционния съд и ответник по жалбата пред въззивния съд се познават, тъй като през 2011 г. били членове на общинското ръководство  на ПП”Атака” в гр. Кюстендил. В.Л. е ръководител на ПП”Атака” в Кюстендил.

     На 24.02.2012 г. Г.Г. депозирал пред Кюстендилския районен съд тъжба вх.№ 6326/24.02.2012 г. против В.К.Л., с която повдигнал против Л. частно обвинение за това, че на 28.12.2011 г. в 15 часа в клуба на ПП”Атака” в гр.Кюстендил, ул.”***” № *** при провеждане на събрание на Общинския сбор на партията публично е нанесъл обида на Г.Г., като е заявил, че” Г.Г. лъже и пред всички заявявам, че Г. е мръсен комунист и доносник на Държавна сигурност, от такива като него трябва да се очисти организацията” – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 НК.

     По тази тъжба било образувано НЧХД № 211/2012 г. по описа на КРС/приложено към настоящото дело/. Проведеното съдебно производство завършило с Присъда № 86/9.10.2012 г. на КРС, с която подсъдимия В.Л. е признат за виновен в извършване на описаното в тъжбата престъпление с посочената правна квалификация, на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност  и му и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на 3000 лв. Предявеният иск за неимуществени вреди, нанесени от престъплението на тъжителя по това едло Г.Г. е уважен за сумата от 1000лв. и за разликата до претендираните 1500 лв. е отхвърлен като неоснователен.

     Тази присъда е била обжалвана от подсъдимия оп това дело В.Л. с депозирана от защитника му адв.А.А. въззивна жалба вх.№ 30753/30.11.2012 г., по която е било образувано ВНЧХД № 504/2012 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. Въззивното производство по посоченото дело  е приключило с Решение от 19.03.2013 г., с което е изменена Присъда № 86/2012 г. на КРС по НЧХД № 211/2012 г. , като е намален размера на наложената като административно наказание на подсъдимия Л. глоба от 3000 лв. на 1500 лв. В останалата част присъдата на КРС е потвърдена.

    От показанията на св. Д. и А. е установено, че по време на съдебното производство по НЧХД № 211/2012 г. Л. бил подтиснат и необщителен и бил притеснен от изхода на делото, за което и двамата свидетели знаят, че е приключило с осъдителна присъда.

    С представеното от адв.А. във въззивното производство по настоящото дело Писмо вх.№ 2230/2013 г. от 24.09.2013 г.  на ВКС, адресирано до КОС всъщност ВКС е изпратил предхождаща това писмо молба със същия вх.№,  и е разпоредил тази молба да бъде окомплектована с ВНЧХД № 504/2013 г., което е приложено към настоящото дело/. В писмото на ВКС е посочено още, че при невъзможност за изпращане на делото ВКС да бъде уведомен за причините за това.  От изявлението на адв.А. в о.с.з. стана ясно, че всъщност молбата, която следва да се окомплектова с ВНЧХД № 504/2012 г. на КОС, е за възобновяване именно на това дело.

     След така протеклите събития  между Л. и Г. на 20.09.2012 г. В.К.Л. е депозирал пред КРС тъжба вх. № 23662/20.09.2012 г., по която е образувано НЧХД № 1062/2012 г. на КРС.С тази тъжба Л. е повдигнал против Г.Г. частно обвинение/вж л.3 от посочената тъжба/, съгласно което Г.Г. с депозираната тъжба № 6326/24.02.2012 г. му е приписал престъпление за изречена от Л. към Г. реплика”мръсен комунист и доносник на Държавна сигурност”, от която обида да са настъпили тежки последици за Л.. По делото е постановена обжалваната опрадателна за Г. присъда, която е  предмет на  съдебен контрол но настоящото дело.

     Тази фактическа обстановка се установява и доказава от описаните в горното изложение доказателствени средства, които са абсолютно безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и съдът ги кредитира изцяло. Представеното пред въззивния съд писмо от ВКС се отнася до администрирането  на ВНЧХД № 504/2012 г. на КОС с прилагане към него на предходна молба на адв.А. и няма никакво отношение към фактологията по настоящото дело, поради което и съдът като неотносимо го изключи от доказателствения материал.

     От така установената фактическа обстановка се налага правния извод за несъставомерност на обвинението за приписване на престъпление от Г. на Л. с тъжба вх.№ 23662/20.09.2012 г., по следните съображения: За да е съставомерно от обективна страна престъплението клевета по основния състав на чл. 147 ал.1 НК , е необходимо да са налице две предпоставки: да е разгласено за едно лице позорно обстоятелство или да му е приписано престъпление. Частното обвинение въвежда твърдение  в депозираната тъжба от Г. против Л., по която е образувано НЧХД № 211/2012 г. на КРС, че като е написал в тази тъжба Л. да го е нарекъл „мръсен комунист и доносник на Държавна сигурност, от такива като него трябва да се очисти организацията”, подсъдимия Г. му е приписал престъпление. По тази тъжба се установи, че е образувано съдебно производство- НЧХД № 211/2012 г. на КРС- и изложените в нея фактически обстоятелства са били подложени на обективно и задълбочено проведено съдебно следствие, завършило с осъдителна присъда оп отношение на подсъдимия по това дело Вл.Л.. С тази Присъда № 86/9.10.2012 г. Л. е бил признат за виновен да е изрекъл тези обидни думи на Г. и по този начин да му е нанесъл публична обида, за което е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба” по чл.78 а НК. Впоследствие тази присъда е била изменена от въззивния съд с решението от 19.03.2013 г.  по ВЧНХД № 504/2012 г. само досежно размера на наложеното административно наказание”глоба” и в останалата й част І–инстанционната присъда е потвърдена. От това следва  безспорния извод, че доколкото е установено с влязла в сила осъдителна присъда Л. да е извършил описаното в тъжбата на Г. престъпление, то не е налице от обективна страна приписване на неизвършено от Л.  престъпление. Точно обратното – установено ес влязлата в сила осъдителна присъда, че Л. е извършил описаното в тъжбата на Г. престъпление. При това положение се налага категоричния извод, че с тъжбата на Г. с тъжбата не е приписано на Вл.Л. престъпление, което отй да не е извършил. Следователно липсва обективния елемент - приписване на неизвършено престъпление.

    От субективна страна деянието на подсъдимия Г. също е несъставомерно. Това деяние се осъществява само и единствено с пряк умисъл, в интелектуалния аспект на който се включва знанието на дееца, че обстоятелствата, които съобщава, приписват престъпление на определено лице и са неистински. Намерението на Г. с тъжбата си против Л. е точно обратното – той с тъжбата твърди, че Л. е изрекъл към него обидните думи и по този начин е целял да защити накърненото си достойнство. И, както се посочи вече, съдебното производство по НЧХД № 211/2012 г. на КРС е приключено с осъдителна присъда по отношение на Л..

    Предвид изложеното, деянието на Г. е несъставомерно както от обективна ,така и от субективна страна и затова І-инстанционният съд правилно го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото с тъжбата на Л. обвинение.

      Като е достигнал до този правилен извод, след обсъждане на събраните по делото писмени доказателствени средства по приложените и гореописани дела, КРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Не са налице основания за отмяната или изменението на същия по изложените в настоящото решение съображения за несъставомерност на инкриминираното от Л. против Г. частно обвинение, поради което на осн.чл.338 НПК следва да се потвърди оправдателната присъда на КРС.

     Въззивният съд намери за неотносими оплакванията в жалбата на адв.А. за постановяване на обжалваната оправдателна присъда в нарушение на чл.15 ал.3 ЗНА и на чл. 5 ал.4 от Конституцията на Р България. Съдържанието на чл.15 ал.3 ЗНА буквално е следното:”Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по стенеп нормативен акт”. Видно е , че тази норма е напълно неотносима към разглеждания наказателно-правен казус. А чл.5 ал.4 от Конституцията предвижда, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р България, са част от вътрешното право на страната и  те имат предимство пред тези норми на вътрешното право, които им противоречат.  Съдържанието на тази норма от най-висшия по степен нормативен акт обаче също е напълно неотносимо към разглеждания наказателно-правен казус. А единствено релевантното правно основание, посочено в жалбата - това на чл.334 т.2 НПК за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда-в случая се установи безспорно, че не е налице. Това отменително основание е доразвито в чл.336 ал.1 НПК в три хипотези, нито една от които обаче в случая не е налице.

    При служебната проверка на присъдата съдът също не откри нейни пороци, налагащи отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда. Доказателствата по делото са правилно интерпретирани от І-инстанционния съд и въз основа на тях той е направил своите правилни изводи, като съображенията в подкрепа на обективната и субективна несъставомерност на деянието се доразвиха и разшириха  с настоящото решение.

    Поради неоснователността на въззивната жалба  и съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК частният тъжител Л. следва да заплати разноските на подсъдимия Г. пред въззивния съд в размер на 200 лв.

    Предвид изложеното и на осн.чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                                            Р    Е    Ш    И:

     ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 42/ 30.05.2013 г.  на КРС, постановена по НЧХД № 1062/2012 г. по описа на този съд.

   Продължение от Решението по ВНЧХД № 340/2013 г. на КОС

 

    ОСЪЖДА В.К.Л., ЕГН **********,*** да заплати на Г.А.Г.,***А. к. № *** разноските му за въззивното производство по ВНЧХД № 340/2013 г. на КОС в размер на 200/двеста/ лв.

    Решението не подлежи на обжалване. 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: