Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил  2.12.2010 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     НАДЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря М.С. и с участието на прокурора от КОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД №  400 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на С.В.Б., ЕГН **********,***, подадена чрез защитника му адв. И.А. срещу Присъда   52 /31.05.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1104/2009 г. по описа на този съд. Релевират се доводи за незаконосъобразност на присъдата.   Претендира се за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен. В с.з. пред въззивния съд беше допуснат до разпит неразпитан досега свидетел.

     Становището на Окръжна прокуратура е за потвърждаване на І-инстанционната присъда.

     Становището на гражданския ищец  Б.М., изразено чрез повереника му адв.Иван Тошев, е за потвърждаване на І-инстанционната присъда.

      Защитата на подсъдимия в лицето на адв.И.А. пледира за отмяна на постановената присъда и за постановяване на нова оправдателна присъда, с която подсъдимия Б. да бъде оправдан по подробно изложени съображения.

      Като последна дума подсъдимият Б.  заяви желание да бъде оправдан.

     КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и законосъобразността на  обжалваната присъда, я намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила и наличие на отменителното основание на чл.335 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.348 ал.3 т.1 предл.І-во НПК. Съображенията за това са следните:

     С обжалваната присъда подсъдимия С.В.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.1 НК -  затова, че на 31.03.2009 г. около 19 часа в гр. ***, обл.****, кв.***/махала ****/, се е заканил с убийство на Б.С.М. ***, заявявайки му, :”Жена ти утепах и тебе ке те убия катжо нея, ке изтепам цялото ви семейство и ке ви прата у гробищата”, след което замахнал към него със секира и това заканване е възбудило основателен страх у М. за осъществяването му,  заради което на осн.чл.54 НК му е наложено наказание  ЛС за срок от 3 месеца с изпитателен срок от 3 години и е уважен предявения от пострадалия М. граждански иск за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1000 лв., а за разликата над тази сума до претендираните 10000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.  

   За да постанови присъдата си І-инстанционният съд е провел задълбочено съдебно следствие , извършил е в пълнота доста от възможните процесуално-следствени едйствия, вкл. е провел и очни ставки за установяване на обективната истина. В мотивите на присъдата си съдът, в пълно съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 НПК, е изложил съображения кои доказателствени средства и защо кредитира и кои-не.

   Въззивният съд намира единствена непълнота в мотивите на І-инстанционната присъда  изложението за единия от елементите от обективната страна на деянието - възбудения основателен страх у пострадалия. В тази насока не са обсъдени свидетелските показания на свидетелите Ц. М./л.41 от делото на ДРС/, на св. В. М., св.Кр.Р., св. Д.Д./всички на л.43-44 от делото на ДРС/, които изнасят различни и противоречиви факти относно възбудения основателен страх у пострадалия М. и не е посочил кои показания за установяването на този елемент кредитира и кои – не. Този пропуск се дължи на съществуващата празнота в ОА, която съдът с мотивите на присъдата си се е опитал да запълни. Този пропуск обаче е отстраним, но само и единствено от прокурора. Той е органа на обвинителната власт и доколкото ОА очертава рамките на обвинението и предмета на доказване в наказателното производство, то той следва да отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Въпреки че в по-голямата си част ОА отговаря на тези изисквания, е допуснат един съществен пропуск – изобщо в ОА не е посочено защо обвинението приема, че деянието е възбудило основателен страх у пострадалия. Действително І-инстанционният съд се е съобразил с изложеното в ТР 53-89-ОСНК, но посочването на всички признаци на престъплението от обективна и субективна страна следва да бъде направено в ОА. В последния прокурорът изобщо не е изложил съображения и за субективната страна на деянието, посочвайки с едно изречение, че деянието е извършено виновно при форма ан вината пряк умисъл. Липсва посочване въз основа на кои обективно извършени действия от подсъдимия се приема именно тази форма на вината, който пропуск междувпрочем е твърде масов за голяма част от внасяните обвинителни актове.

    Констатираният пропуск е свързан с обективната страна и субективна страни на деянието и следва задължително да бъде посочен в ОА. Непосочването му обуславя противоречие с изискването на чл.246 ал.2 НПК, а това автоматически обуславя отменителното основание на чл.335 ал.1 т.1 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК. В резултат на допуснатия пропуск подсъдимият не може да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен и съответно-осъден, тъй като не е очертана пълната рамка на обвинението и следователно - предметът на доказване в съдебното производство.  Защото въз основа на така посоченото в ОА и в очертаните от него рамки, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства, се провежда съдебното производство.

    Ето защо І-инстанционният съд е следвало от разпоредително заседание да констатира тази порок и да върне ОА на прокурора за отстраняване на допуснатото, но отстранимо процесуално нарушение от категорията на съществените. Като не е сторил това, съдът е пренесъл този порок и в присъдата си, като е изложил разсъждения за непосочени в ОА елементи от обективната страна на деянието, както и непълнота в посочване ан субективната страна.    

    Постановявайки присъдата си именно по този обвинителен акт, тя се явява постановена по едно непълно и оттам и неясно обвинение и  следователно – при съществено нарушение на процесуални правила. При това положение за съда е невъзможно да провери правилността на обжалваната присъда, която механично е пренесла и върху себе си пороците на обвинителния акт.

     Констатираните пороци на ОА обуславят наличие на отменителното основание на чл.  335 ал.1 т.1 НПК. Протестираната присъда ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане на прокурора, който следва да отстрани горепосочената нередовност на ОА.

    Предвид така констатираното отменително осонвание съдът не ес произнесе в решението си по релевираните във въззивната жалба оплаквания срещу присъдата.  

   Водим от гореизложеното и на осн.чл.335 ал.1 т.1 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

    ОТМЕНЯВА Присъда №  52 /31.05.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1104/2009 г. по описа на този съд, с която подсъдимия С.В.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.1 НК -  затова, че на 31.03.2009 г. около 19 часа в гр. ****, обл.****, кв.***/махала ***/, се е заканил с убийство на Б.С.М. ***, заявявайки му, :”Жена ти утепах и тебе ке те убия катжо нея, ке изтепам цялото ви семейство и ке ви прата у гробищата”, след което замахнал към него със секира и това заканване е възбудило основателен страх у М. за осъществяването му,  заради което на осн.чл.54 НК му е наложено наказание  ЛС за срок от 3 месеца с изпитателен срок от 3 години и е уважен предявения от пострадалия М. граждански иск за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1000 лв., а за разликата над тази сума до претендираните 10000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

    Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил 18.11.2010 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                    НАДЯ  ГЕОРГИЕВА

при секретаря Росица Стоицова и с участието на прокурора от КОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД №  379 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

              Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Присъда № 48/17.05.2010 г.,  постановена по НОХД № 627/2009 г. по описа на този съд, с която подсъдимите Павел Йорданов Михайлов и Димитър Йорданов Михайлов са признати за невиновни в извършването на престъпления по чл. 172 а ал.3 пр.ІІ във вр. с ал.1 и 2 , пр.ІІ,ІІІ и VІ, действаща редакция ДВ бр.62/1997 г./изм. ДВ бр.75/2006 г./ във вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.159 ал.1 пр.VІІІ , ред.ДВ бр. 92/2002 г./изм. ДВ бр. 38/2007 г./във вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им по посочените текстове от НК обвинения. Релевират се в протеста и допълнението към него доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната присъда, изразяващи се в неправилност на извода на съда за неустановяване на авторството на инкриминираните деяния от подсъдимите, както и времето на извършване на деянията. Изложени са доводи за доказаност на авторството предвид разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за лица, регистрирани като търговци и упражняващи търговска дейност по занятие. Претендира се за отмяна на  присъдата и за постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъде признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Доказателствени искания в протеста не са направени.

    Окръжна прокуратура изрази становище за незаконосъобразност на присъдата като постановена по обвинителен акт, неотговарящ на изискванията на чл.246 ал.2 НПК – липсва описание на времето на извършване на деянието, описание на извършените от всеки от подсъдимите обективни действия, с които са осъществили съставите на престъпленията, в които са обвинени и непосочване на съучастническата им дейност, заради което присъдата да се отмени и делото да се върне на прокурора за ново разглеждане.

     КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и законосъобразността на  обжалваната присъда, я намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила и наличие на отменителното основание на чл.335 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.348 ал.3 т.1 предл.І-во НПК . Съображенията за това са следните:

   С обжалваната присъда  подсъдимите Павел Йорданов Михайлов и Димитър Йорданов Михайлов са признати за невиновни в две извършени в съучастие престъпления:

    = по чл. 172 а ал.3 пр.ІІ във вр. с ал.1 и 2 , пр.ІІ,ІІІ и VІ, действаща редакция ДВ бр.62/1997 г./изм. ДВ бр.75/2006 г./ във вр. с чл.20 ал.2 - за това, че до 24.11.2005 г. в гр. Дупница ул.”Христо Ботев” № 16 в Компютърна зала”Матрицата” , на 10 бр. компютърни конфигурации в съучастие като съизвършители са възпроизвеждали, разпространявали и използвали по друг начин/чрез предоставяне срещу заплащане на трети лица, под формата на часова и или месечна такса/, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право компютърни програми/ носителите са поименно посочени за отделните видове програми/, и в „Офис апаратна” – на 1 бр. компютърна конфигурация /ФТП сървър/: филми, с посочени носители на правото на видеоразпространение за всеки филм; музикални произведения, с посочени носители на авторските права и видеоклипове и концерти;

   = по чл.159 ал.1 пр.VІІІ , ред.ДВ бр. 92/2002 г./изм. ДВ бр. 38/2007 г./във вр. с чл.20 ал.2 НК – за това, че до 24.11.2005 г. в гр. Дупница ул.”Христо Ботев” № 16 в „Офис апаратна” на 1 бр. компютърна конфигурация /ФТП сървър в съучастие като съизвършители и са разпространявали произведения с порнографско съдържание - филми

   и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им по посочените текстове от НК обвинения.

   Тази присъда е постановена в рамките на обвинението по обвинителния акт, който  според настоящия съдебен състав изобщо не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Както мотивната, така и диспозитивната му част са неясни и непълни. Нарушението на чл.246 ал.2 НПК се изразява в следното:

   Първо, не е посочен начален момент и на двете деяния. Посочването само  на само краен момент- 24.11.2005 г. с непосочен начален момент е равнозначно на непосочване времето на извършване на деянието. От друга страна, посочването само на крайния момент предполага продължителност на извършване на деянията във времето, което е индиция за приложение на чл.26 ал.1 НК - наличие на продължавано престъпление, каквото обаче изобщо не е и загатнато с ОА. Непосочване темпоралната характеристика на деянието ограничава както правото на обвиняемите да разберат в извършването на какво точно престъпление са обвинени, така и пречат на доказването на предмета на обвинението.

   Второ, при положение, че крайният момент и на двете  деяния е посочен като 24.11.2005 г.,  буди пълно недоумение защо приложимия материален закон в ОА  досежно правната квалификация на двете деяния е посочен в редакция, влязла в сила почти една година след този краен момент. Ако е прието, че това е евентуално по-благоприятния закон, това следва изрично да се посочи словесно и със съответното цифрово изписване на нормата от НК, обуславяща това именно приложение. Такова отбелязване липсва.

  Трето,  в ОА липсва посочване на точните действия, с които всеки един от подсъдимите/обвиняемите/ е осъществил всяко едно от изпълнителните деяния по чл.172 а НК, които са три различни действия: „възпроизвежда”, „разпространява” и” използва по друг начин” и въз основа на какви доказателства е прието това. На л.13 от ОА са цитирани разпоредби от ЗАПСП, но те са обсъждани спрямо двамата подсъдими/обвиняеми/”еn blok” и то приемайки”аргумента на противното”. На фона на тези цитирани разпоредби следва да се обоснове правно мотивиран извод за наличие/липса/ на осъществяване на всяка една от трите форми на изпълнителното деяние поотделно за всеки един от подсъдимите/обвиняемите/ и въз основа на какви доказателства е направен този извод.  

   Четвърто, непосочването конкретно кой от подсъдимите/обвиняемите/ кои от формите на ИД по чл.172 а ал.1 Нк е осъществил води до следващ порок на ОА относно обективната характеристика на това деяние – в какво се изразява съизвършителството между двамата подсъдими/обвиняеми/, какви действия е извършил весеки от тях във всяко едно от трите форми на изпълнителното деяние по чл.172 а ал.1 НК.   Маркираното в края на абзац І на л.14 от ОА за осъществяване на деянията в съучастие поради съществуващата пряка връзка между компютърните системи в залата и ФТП-сървъра, осъществяваща се чрез линк на стартовата страница на интернет броузера е несериозно твърдение и е в пълно разминаване с изискването на чл.20 ал.1 НК.  

  Пето, въззивният съд констатира непълнота и пълна неяснота в ОА и досежно посочването на субективната страна на престъплението. Доколкото всеки един от подсъдимите/обвиняемите/ има качеството на извършител, трябва да се конкретизира в какво се изразява прекия умисъл при неговите действия за всяка една от трите форми ан изпълнителното деяние. На л.14, абзац ІІ-ри от ОА, се съдържа лаконично изложение за субективната страна на престъплението, но отново „en blok” за двамата подсъдими/обвиняеми/ , като е маркирано, че те „са съзнавали, че използват чужди авторско-правни произведения, без да притежават съгласие на носителите на права за това и въпреки това са продължили противоправното си поведение, с което са нарушили установения в страната ред”.   Така изложеното напълно се разминава с изискването на чл.11 ал.2 НК за формите на вината.   Не е посочено в какво се изразява прекия умисъл  у всеки един от обвиняемите и въз основа на кои обективни характеристики на деянието е приет за такъв.

    Шесто, досежно престъплението по чл.159 ал.1 пр.VІІІ НК, на л.14 от мотивната част на ОА е маркирано с едно изречение, че подсъдимите/обвиняемите/ са осъществили от обективна страна и това деяние. Но изобщо не е посочено каква е формата на съучастие при осъществяване на деянието, изобщо не са посочени конкретно извършените действия по осъществяване на изпълнителното деяние от всеки от подсъдимите, а изведнъж в диспозитивната част на ОА се появява при цифровото изписване на правната квалификация ”във вр. с чл.20 ал.2 НК”.  В мотивната част на ОА не е засегната дори субективната страна на това деяние.  

   Предвид изложеното въззивният съд прие, че ОА е изготвен в нарушение на изискванията на чл.246 ал.2  НПК. Доколкото ОА очертава и рамката на обвинението и рамката на наказателното съдебно производство, а оттук и предмета на делото, то той трябва да съдържа пълно, точно и ясно описание на обстоятелствата на престъплението, което е регламенитрано в чл.246 ал.2 НПК. Констатираните непълноти и пропуски в ОА нарушават сериозно правото на защита на подсъдимите, тъй като им пречат да разберат в извършването на какво точно престъпление е обвинен  всеки един от тях. Въпреки че постановената присъда е оправдателна, изложените пороци на ОА напълно лишават подсъдимите от възможността да организират защитата си при така формулираното обвинение в ОА, което обуславя наличието на отменителното основание на чл.348 ал.3 т.1 НПК.

    Постановявайки присъдата си именно по този обвинителен акт, тя се явява постановена по едно непълно и оттам и неясно обвинение и оттук – при съществено нарушение на процесуални правила. При това положение за съда е невъзможно да провери правилността на обжалваната присъда, която механично е пренесла и върху себе си пороците на обвинителния акт. ДРС е следвало да констатира тези пороци на разпоредително заседание и да върне на прокурора ОА за отстраняване на нередовностите му. Вместо това, той е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.

     Констатираните пороци на ОА обуславят наличие на отменителното основание на чл.  335 ал.1 т.1 НПК. Протестираната присъда ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане на прокурора, който следва да отстрани констатираните горепосочени нередовности на ОА, като се прецизира обвинението и се извърши ново повдигане и предявяване на обвинението в ДП.

    След внасянето на нов ОА в съда последният, след изпълнение на всичките му визирани в разп.на чл. 250 НПК правомощия, следва да проведе съдебното производство и при постановяване на присъдата си да посочи и обсъди всички въпроси, визирани в чл.301 НПК, при спазване изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по доводите, наведени във въззивния протест, по които в настоящото решение съдът не се произнесе заради констатиранато отменително основание, което не позволява произнасяне по същество.

   Тук следва да се отбележи, че престъплението по чл.172 а НК е резултатно престъпление и в него има пострадал и това е лицето/лицата/, чиито авторски права са нарушени. Не е съществено процесуалон нарушение, ако не е предявено разследването на пострадалия в досъдебното производство. Но, насрочвайки делото в разпоредително заседание, съдът следва да съобщи на пострадалия/пострадалите/ за насроченото с.з. и да му даде възможност да се конституира като граждански ищец, което следва да стори при новото разглеждане на делото.

   Водим от гореизложеното и на осн.чл.335 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

    ОТМЕНЯВА Присъда № 48/17.05.2010 г. на ДРС,  постановена по НОХД № 627/2009 г. по описа на този съд, с която подсъдимите Павел Йорданов Михайлов и Димитър Йорданов Михайлов са признати за невиновни в извършването на престъпления по чл. 172 а ал.3 пр.ІІ във вр. с ал.1 и 2 , пр.ІІ,ІІІ и VІ, действаща редакция ДВ бр.62/1997 г./изм. ДВ бр.75/2006 г./ във вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.159 ал.1 пр.VІІІ , ред.ДВ бр. 92/2002 г./изм. ДВ бр. 38/2007 г./във вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им по посочените текстове от НК обвинения и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

    Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил 17.11.2010 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     НАДЯ  ГЕОРГИЕВА

при секретаря Росица Стоицова и с участието на прокурора от КОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД №  348 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

          Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на подсъдимите ЕВГЕНИ ИВАНОВ КАЛЕНДЕРСКИ, ЕГН  **********, подадена чрез защитника му адв. Д.Кавраков  и МИХАИЛ Г. СТОБСКИ, ЕГН **********, подадена чрез защитника му адв.Емил Атанасов от АК-Кюстендил срещу Присъда № 35/22.03.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД №  52/2008  г. по описа на този съд, с която са признати за виновни в извършването на престъпления, както следва: Календерски - по чл. 201 предл.І-во във вр. с чл.20 ал.2 НК и Стобски-по чл. 201 предл.І-во във вр. с чл.20 ал.4 НК и са им наложени наказания”лишаване от свобода” за срок от по 8 месеца за всеки от тях .

      В жалбата на Календерски са релевирани  оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в неправилно възприемане на фактическата обстановка, както и неустановяване на изразходваното гориво при маневрите на локомотива, липса на връзка между намереното 110 л гориво у другия подсъдим Стобски и връзката му с подсъдимия Календерски и неустановеност на формата на съизвършителство между двамата.Направени са доказателствени искания за преразпит на свидетелите-очевидци за изясняване на времевите отрязъци, в които е извършено деянието  и установяване с допълнителна експертиза какво количество гориво е изразходвал локомотива при извършване на маневрите , какъв е остатъка след извършване на маневрите и какво е отношението му към заловеното гориво. Претендира се за отмяна на осъдителната присъда по отношение на Ккалендерски и постановяване на оправдателна такава.

       В жалбата на Стобски са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в неустановяване извършването на престъплението с посочената правна квалификация от Стобски, явна несправедливост на наложеното наказание, което съдът е постановил да сe изтърпи ефективно и несъобразяване разпоредбата на чл.66 НК от съда и неприлагане разпоредбата на чл.204б.”а” НПК – подсъдимият е неосъждан и стойността на присвоеното имущество е 199,10 лв. Моли се за отмяна на присъдата по отношение на Стобски и постановяване на оправдателна присъда. В тази жалба не са направени доказателствени искания.

    Окръжна прокуратура изрази становище за незаконосъобразност на присъдата като постановена по обвинителен акт, неотговарящ на изискванията на чл.246 ал.2 НПК – липсва описание на длъжностното качество на подсъдимите и непосочване на формата на съизвършителство, заради което присъдата да се отмени и делото ад ес върне на прокурора за ново разглеждане.

     КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и законосъобразността на  обжалваната присъда, я намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила и наличие на отменителното основание на чл.335 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.348 ал.3 т.1 предл.І-во НПК. Съображенията за това са следните:

     С обжалваната присъда подсъдимия Евгени Календерски, в качеството си на длъжностно лице-назначен на дежурство машинист на дизелов локомотив на 15.06.2007 г. в гр.Дупница, около 4,30 -5,30 часа на ж.п.- гара дупница, в съучастие като съизвършител с Михаил Стобски,  е присвоил чужди движими вещи – 110 л дизелово гориво на обща стойност 199,10 лв., собственост на БДЖ-тягов подвижен състав/локомотиви/ЕООД-Локомотивно депо София, което му е връчено в това му качество да го пази/на осн.пар.16 ал. 1 от Наредбата за отчитане и контрол на дизелово гориво за тяга на влаковете и за други нужди от 1.12.2001 г. на ГД-БДЖ-ЕАД – престъпление по чл.201 пр.І-во във вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от 8 месеца, което да се изтърпи в затворническо общежиите от открит тип при първоначален „общ режим”. Със същата присъда другия подсъдим Михаил Стобски е признат за  виновен в това, че на 15.06.2007 г. в гр.Дупница около 4,30-5,30 часа на ж.п.гара Дупница, в съучастие като помагач, умишлено е улеснил Евгени Иванов Календерски да присвои чужди движиим вещи – 110 л дизелово гориво на обща стойност 199,10 лв., собственост на БДЖ-тягов подвижен състав/локомотиви/ЕООД-Локомотивно депо София, което му е връчено в това му качество да го пази/на осн.пар.16 ал. 1 от Наредбата за отчитане и контрол на дизелово гориво за тяга на влаковете и за други нужди от 1.12.2001 г. на ГД-БДЖ-ЕАД, като е набавил 7 бр. туби , в които да източи дизеловото гориво от ДЛ 55-034, 1 бр. гофриран маркуч и лек автомобил ”Нисан –Съни” ДК № КН 45 41 АВ, с който да превози дизеловото гориво- престъпление оп чл.201 пр.І-во във вдр. с чл.20 ал.4 НК и на осн.чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от 8 месеца, което да се изтърпи в затворническо общежиите от открит тип при първоначален „общ режим”. С присъдата са отнети на осн.чл.53 ал.1 б.”а” НК гофрирания маркуч и тубите и на осн.чл.53 ал.2 б.4б” НК са върнати 110-те л дизелово гориво на собственика му.

    Тази присъда е постановена в рамките на обвинението по обвинителния акт, като съдът дори е излязъл извън рамките на ОА, развивайки длъжностното качество на подсъдимия Календерски съгласно пар.16 ал.1 от Наредбата за отчитане и контрол на дизелово гориво за тяга на влаковете и за други нужди от 1.12.2001 г. на ГД-БДЖ-ЕАД, без това да е посочено в ОА. В последния е посочено, че Календерски има качеството на длъжностно лице по см.на чл.93 т.1 б.”а” НК, което не е изобщо обсъждано от съда.

     ОА според настоящия съдебен състав не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Както мотивната, така и диспозитивната му част са неясни и непълни. Двамата подсъдими/обвиняеми/ са обвинени в извършването на длъжностно присвояване  в съучастие, последното квалифицирано за обв. Календерски по чл.20 ал.2 НК – под формата на извършителство и за обв.Стобски – по чл. 20 ал.4 НК - под формата на помагачество, улеснило Календерски в извършването на престъплението. От лаконичното изложение както на фактическата обстановка, така и при характеристика на  деянието от обективна страна за всеки от обвиняемите не става ясно от ОА:

   = какви точно присвоителни действия е извършил Календерски, за да има качеството на извършител на изпълнителното деяние”присвоил” по см.на чл.201 ал.1 НК досежно намереното у Стобски в тубите на управлявания от него лек автомобил дизелово гориво, респ.  и въз основа на какви доказателства са установени те. Прието е, че Календерски е композирал около 3,35 часа локомотива на рампен коловоз при 2-ри пост.  Посочено е след това какви действия е извършил Стобски – между 4,30 и 5,30 часа на загасени фарове приближил управлявания от него лек автомобил до коловоза, свалил от автомобила 1 бр.гофриран маркуч и 7 бр.туби. И по-нататък е маркирано, че обв.Календерски „източил от резервоара 110 л.дизелово гориво, което с помощта на маркуча напълнил в тубите”.  При това изложение възниква въпроса: как и къде е източил Календерски процесното гориво и по какъв начин, след като го е източил, го е напълнил с маркуча в тубите. Неясно остава и каква е връзката му с подсъдимия  Стобски и каква връзка има подс. Календерски с намереното у Стобски дизелово гориво и как точно то му е било поверено да го пази;

   =  какво е длъжностното качество на Стобски, за да е съставомерно по отношение на него деянието „длъжностно присвояване” съгласно двата елемента, посочени в чл.201 ал.1 НК -  чуждите вещи „ да са връчени в това му качество” или да са му  „поверени да ги пази и управлява”. Той има различна длъжност от тази на Календерски-Стобски е „ машинен стрелочник в КТП-Дупница”.  В ОА изобщо е пропуснато да се посочи има ли Стобски качеството на длъжностно лице, доколкото е посочено каква длъжност е заемал, съгласно дефиницията на чл.93 т.1 НК за няколко вида длъжностни лица.

     Присвояването от обективна страна е фактически състав, който изисква посочване на начина, по който престъплението е извършено, т.е. какви конкретни действия са извършени от всеки един от подсъдимите съобразно възприетата форма за всеки от тях форма на съучастие, за да  се стигне да присвояването на процесното гориво. Непосочването на тези много съществени елементи от обективната страна на деянието задълбочава непълнотите в ОА.

    Въззивният съд констатира непълнота в ОА и досежно посочването на субективната страна на престъплението. Доколкото Календерски има качеството на извършител, трябва да се конкретизира в какво се изразява прекия умисъл при неговите действия. Същото важи и за подсъдимия Стобски. Той има ролята на помагач съгласно посочената правна квалификация на чл.20 ал.4 НК. А при извършено в съучастие деяние следва да има общност на умисъла и разпределение на ролите, каквото в ОА не е и загатнато да има между подсъдимите.    

    Предвид изложеното въззивният съд прие, че ОА е изготвен в нарушение на изискванията на чл.246 ал.2  НПК. Доколкото ОА очертава рамката на наказателното съдебно производство и рамката на обвинението, а оттук и предмета на делото, то той трябва да съдържа пълно, точно и ясно описание на обстоятелствата на престъплението, което е регламенитрано в чл.246 ал.2 НПК. Констатираните непълноти и пропуски в ОА нарушават сериозно правото на защита на подсъдимите, тъй като им пречат да разберат в извършването на какво точно престъпление е обвинен и респ.осъден всеки един от тях.

    Съдът се е опитал в мотивите и в диспозитива на присъдата си да конкретизира основанието - цитираната Наредба № 1, на което ан календерски е поверено да пази и управлява дизелово огриво. Но това посочване е напълно произволно, доколкото липсва такова в ОА и следователно съдът е излязъл извън рамките на обвинението по ОА.     Начинът на извършване на деянието се извлича от събраните по делото доказателства, но трябва изрично да се посочи в ОА, за да разбере всеки един от обвиняемите в извършването на какво точно престъпление е обвинен, като трябва да бъде мотивирано и въз основа на какви доказателства е установено. На трето място, не е посочено в какво се изразява прекия умисъл  у всеки един от обвиняемите и въз основа на кои обективни характеристики на деянието е приет за такъв.

    Постановявайки присъдата си именно по този обвинителен акт, тя се явява постановена по едно непълно и оттам и неясно обвинение и оттук – при съществено нарушение на процесуални правила. При това положение за съда е невъзможно да провери правилността на обжалваната присъда, която механично е пренесла и върху себе си пороците на обвинителния акт. ДРС е следвало да констатира тези пороци на разпоредително заседание и да върне на прокурора ОА за отстраняване на нередовностите му. Вместо това, той е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.

     Констатираните пороци на ОА обуславят наличие на отменителното основание на чл.  335 ал.1 т.1 НПК. Протестираната присъда ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане на прокурора, който следва да отстрани констатираните горепосочени нередовности на ОА, който да огговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК, като се отстранят горепосочените непълноти във фактическата обстановка и правната квалификация ан деянието от неговата обективна и субективна страна.

    След внасянето на нов ОА в съда последният, след изпълнение на всичките му визирани в разп.на чл. 250 НПК правомощия, следва да проведе съдебното производство и при постановяване на присъдата си да посочи и обсъди всички въпроси, визирани в чл.301 НПК, при спазване изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по доводите, наведени във въззивната жалба, по които в настоящото решение съдът не се произнесе заради констатиранато отменително основание, което не позволява произнасяне по същество.

   Водим от гореизложеното и на осн.чл.335 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

    ОТМЕНЯВА Присъда № 35/22.03.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД №  52/2008  г. по описа на този съд, с която подсъдимите Евгени Иванов Календерски и Михаил Г. Стобски са признати за виновни в извършването на престъпления, както следва: Календерски - по чл. 201 предл.І-во във вр. с чл.20 ал.2 НК и Стобски - по чл. 201 предл.І-во във вр. с чл.20 ал.4 НК и са им наложени наказания”лишаване от свобода” за срок от по 8 месеца за всеки от тях  и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

    Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

        Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           гр. Кюстендил 11.11.2010 год.

 

                                          В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                                               

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                           НАДЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря  Любка Николова с участието на прокурора от КОП  БИСЕР ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНАХД № 401 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

     Производството е по реда на глава ХХІ НПК.Въззивно производство във вр. с чл. 378 ал.5 НПК. Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ИВАН КОСТАДИНОВ ФИЛАДОВ, от гр.  Благоевград, ЕГН **********, подадена чрез защитника му адв. Пенко Ненов от БлАК срещу Решението на ДРС  от 29.07.2010 г.,  постановено по НАХД № 931/2009 г. по описа на този съд по реда на глава ХХVІІІ НПК, с което е освободен от наказателна отговорност, на осн.чл.78 а НК му е наложено административно наказание”глоба” в размер на 600 лв. за извършване на непредпазливо деяние по чл.343 ал.1 б.”б” във вр. с чл.342 ал.1 НК. Релевират се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, изразяващи се в постановяването му при непълнота на доказателства и неправилното формиране убеждението на съда за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна,.  Претендира се за отмяна на  решението и за постановяване на нова такава, с който обвиняемия да бъде признат за невиновен. В жалбата е направено доказателствено искане за анзначаване ан допълнителна автотехническа експертиза, чиито задачи ас допълнени в представената в последното с.з. писмена молба.

     Окръжна прокуратура изрази становище за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно.

     Окръжният съд, след преценяване на релевираните доводи  за незаконосъобразност на решението във въззивната жалба, на доводите и възраженията на страните и след служебна проверка на правилността на атакуваното решение счете, че последното следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд. Съображенията за това са следните: 

    Производството пред Районния съд е образувано по Постановление на ДРП, с което е предложено обвиняемия ИВАН КОСТАДИНОВ ФИЛАДОВ да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. чл.343 ал.1 б.”б” предл.ІІ-ро във вр. с чл.342 ал.1 НК, като на осн.чл.78а НК да му се наложи адм.наказание.

   Това предложение е разгледано от І-инстанционния съд по реда на глава ХХVІІІ НПК”Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание”. Проведено е съдебно следствие, което е било финализирано в с.з на 5.07.2010 г. В това с.з. е даден ход на съдебните прения и са изслушани пледоариите на страните.  След това съдът е обявил, че се оттегля на съвещание  за произнасяне на решението си. В края на съдебния протокол от 5.07.2010 г. е записано, че  след проведено съвещание съдът е произнесъл решението си в присъствието на представителя на ДРП. Самото решение обаче е датирано с дата 29.07.2010 г., като в титулната му част е изрично записано, че с.з. е проведено на 5.07.2010 г. И въпреки че най-напред е изнесен диспозитива на решението, непосредствено под този диспозитив на същата страница започва изложение на мотивите на решението.

    Това датиране и подреждане на решението по този начин оставят у въззивния съд недвусмислено убеждение, че решението с мотивите е постановено на записаната в него дата 29.07.2010 г., въпреки отразеното в края на протокола, че то е обявено в с.з. на 5.07.2010 г.,т.е. – че решението не е публично обявено. 

    Именно заради това КОС счита, че решението на ДРС е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд, по следните съображения: Процедурата за разглеждане на дела по чл.78а НК е регламентирана в чл.375-380 НПК. В тези разпоредби са посочени правомощията на съда/чл.378 ал.4 т. 1-3НПК/, но изрично регламентиран начина, по който І-инстанционният съд да произнесе решението си, с което приключва делото/ т.1 и т.2 на чл.378 ал.4 НПК/. Доколкото липсва изрична разпоредба, следва относно произнасянето на решението по реда на тази глава да намери приложение принципът на публичност на съдебните заседания, регламентиран изрично в чл.20 НПК. Следователно съдът следва да се произнесе по общия ред за постановяване на присъдата, който е в открито съдебно заседание съгласно чл.300 НПК. Това следва и от разпоредбата на чл.378 ал.5 НПК- че обжалването и протестирането на решението е по глава ХХІ НПК,т.е. по правилата на въззивното производство - в 15-дневен срок от обявяването на присъдата съгласно чл.319 ал.1 НПК.

    Неспазването на това процесуално изискване е съществено нарушение ,доколкото лишава страните от участие в процеса и винаги обуславя наличие на отменителното основание на чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК. То не може да бъде отстранено в хода на  въззивното производство, поради което атакуваното решение на ДРС следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дори да е техническа грешка посочената по-късна дата на решението,  тази грешка води до съществени последствия - че е нарушен именно принципа на публичност на обявяване на съдебните актове, което е един от водещите принципи в наказателното производство. Този порок не може да бъде саниран от въззивния съд по никакъв начин, въпреки посочената дата на въззивната жалба 19.07.2010 г.

        Предвид така посоченото отменително основание КОС не обсъжда в настоящото си решение възраженията на въззивника по същество. Същите следва да се обсъдят от ДРС при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да  изпише в диспозитива на решението си и  пълното цифрово изражение на деянието съгласно възприетата правна квалификация в постановлението, част от което в решението е пропуснато/изписването на”предл.ІІ-ро” на чл.343 ал.1 б.”б” НК/. Доказателствените искания, направени във въззивната жалба и в допълнителната молба въззивникът-подсъдим следва да направи пред І-инстанционния съд при новото разглеждане на делото.

        Водим от горното и на осн.чл.378 ал.5 във вр. с чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                          Р   Е   Ш   И:

   

         ОТМЕНЯВА Решението на ДРС  от 29.07.2010 г.,  постановено по НАХД № 931/2009 г. по описа на този съд по реда на глава ХХVІІІ НПК, с което ИВАН КОСТАДИНОВ ФИЛАДОВ е освободен от наказателна отговорност и на осн.чл.78 а НК му е наложено административно наказание”глоба” в размер на 600 лв. за извършване на непредпазливо деяние по чл.343 ал.1 б.”б” във вр. с чл.342 ал.1 НК.

          Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

          Решението не може да се обжалва.

        

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил 6.07.2010 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на шести юли две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     НАДЯ  ГЕОРГИЕВА

при секретаря М. Стойкова и с участието на прокурора от КОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД №  255 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на НАДКА ВАСИЛЕВА ГАНЕВА срещу Присъда № 33/16.03.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 988/2007 г. по описа на този съд, с която е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл.201/изм./ и чл.26 ал.1/изм./ НК и й е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години и нса осн.чл.202 ал.3 НК е лишена от пправо да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.6 и 7 Н за срок от 3 години. Релевират се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната присъда, изразяващи се в  невземане от съда предвид установеният механизъм на плащанията в касата на община Бобошево от отделните търговци, което е довело до нарушаване на принципа на служебното начало в наказателния процес и неизясняване на обективната истина по делото. Претендира се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава, с който подсъдимата да бъде признат за невиновна. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

      Ответникът по жалбата-гражаднски ищец Община Бобошево не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

      Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

       КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и законосъобразността на  обжалваната присъда, я намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила и наличие на отменителното основание на чл.335 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.348 ал.3 т.1 предл.І-во НПК. Съображенията за това са следните:

       С обжалваната присъда подсъдимата Надка Ганева е призната за виновна в това, че през периода 24.01.2002 г. до 31.03.2004 г. под формата на продължавано престъпление, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като последващите деяния  се явяват продължение на предшестващите, в качеството по длъжностно лице –началник сектор”Стопанска дейност и търговия” при Общинска администрация-гр. Бобошево е присвоила чужди пари в размер на 6003 лв.-собственост на община Бобошево, поверени й в това качество да ги пази, като за улеснение на присовяването е извършила друго престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК, като при условията на продължавано престъпление в кръга на службата й е съставила официален документ-Регистър”Търговски обекти” за община Бобошево, в който е удостоверила неверни обстоятелства, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което и на осн.чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл.201/изм./ и вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.54 НК й и нелоожено наказание „лишаавне от свобода” за срок от 2 години, като на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години. На осн.чл.202 ал.3 НК подсъдимата е лишена от правата по чл.37 ал.1 т.6 и 7 НК-правото й да заема материално-отговорна длъжност и да упражнява професия или едйност, свързани с управлението и разпореждането с материални и парични ценности за срок от 3 години, считано от влизане ан присъдата в сила. На община Бобошево е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 6003 лв.

         Така постановената присъда е постановена в рамките на обвинението по обвинителния акт. Последният обаче според настоящия съдебен състав не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Както мотивната, така и диспозитивната му част са неясни и непълни. С него фактически обвиняемата Ганева е обвинена в извършването на две престъпления, като второто е спомогнало за осъществяване на първото. Първото и основно обвинение е за присвояване, извършено в продължителен период от време. От мотивната част на ОА изобщо не става ясно защо началният и крайният момент на деянието са именно посочените в ОА. На стр.2-ра от ОА е записано буквално, че е била определена комисия, която установила механизма на присвояване и размера на присвоените суми. И по-нататък следва изречението:”В заключението на счетоводната експертиза категорично се установява начина на присвояване и размера на присвоените суми”. И с това приключва описанието на обстоятелствата на престъплението. По-нататък следва описание на деянието от обективна страна, което е повторение на диспозитива на ОА, а досежно субективната страна е маркирано само, че деянието е извършено умишлено-при пряк умисъл, като „обвиняемата е предвиждала настъпването на общественоопасните последици и е искала настъпването им”.  На първата страница на ОА е записано, че обвиняемата е присвоявала невнесени суми, както следва:… и са посочени ЕТ и срещу тях суми, но не е ясно дали това са присвоените суми, каква е била цялата внесена сума от съответния ЕТ, респ. каква част от нея е била внесена от обвиняемата и каква част е била присвоена и въз основа на какви доказателства е установено това.  Посочено е още, че част от тези пари  внасяла в касата на община Бобошево, след което правела отбелязвания в регистъра, като с цел да прикрие присвояванията, вписвала сумите по ПК не на съответния търговец, а на различни такива. А относно допълващото престъпление, спомогнало за извършване на основното, не е спомената нито дума .

     Този ОА изготвен при грубо нарушение на изискванията на чл.246 ал.2  НПК. Доколкото ОА очертава рамката на наказателното съдебно производство и рамката на обвинението, а оттук и предмета на делото, то той трябва да съдържа пълно, точно и ясно описание на обстоятелствата на престъплението, което е регламенитрано в чл.246 ал.2 НПК. В случая липсват ясно описани обстоятелства на основното престъпление-присвояване-както от обективна, така и от субективна страна. Едиственият ясен факт от ОА е качеството на длъжностно лице на обвиняемата. Присвояването от обективна страна е фактически състав, който изисква посочване на начина , по който престъплението е извършено,т.е. как се е стигнало да присвояването на инкриминираната сума. Посочването на имената на ЕТ на І-ва страница от ОА не изяснява това – не става ясно едноличните търговци, искали лиценз от обвиняемата, каква сума са й дала на ръка и каква сума от всеки един от тях и в какъв период е присвоен от нея и по какъв начин е станало това, както и защо присвоената сума е в посочения размер.  Обстоятелства в този смисъл се е опитал да изложи в мотивите на присъдата си ДРС, но без посочването им в ОА не е ясно точно в каква насока се движи обвинението и в този смисъл не може да се проследи правилността на изводите на ДРС.  Начинът на извършване на деянието се извлича от събраните по делото доказателства, но трябва изрично да се посочи в ОА, за да разбере обвиняемия в извършването на какво точно престъпление е обвинен. На второ място, не е ясно защо са приети именно този начален и краен момент на престъплението, което, дори и да е посочено точно, трябва да бъде мотивирано и въз основа на какви доказателства е установено. На трето място, не е посочено в какво се изразява прекия умисъл на обвиняемата и въз основа на кои обективни характеристики на деянието е приет за такъв. В изписване на квалификацията на деянието  във вр. с чл.201НК/изм./ пък не е отбелязана законовата редакция на изменението, по което е квалифицирано деянието.  Всичко изложено се отнася до основното обвинение –за длъжностно присвояване.

    Относно улесняващото престъпление - с посочена правна квалификация чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК пък не е посочено абсолютно нищо в ОА - защо от обективна страна е  извършено това престъпление/кои са невярно удостоверените обстоятелства и защо този регистър е приет за официален документ по дефиницията на НК/, както и доказателства, че именно обвиняемата го е съставила. Не е посочено също в какво се изразява умисъла й да използва този документ за удостоверяване на невярно удостоверените с него обстоятелства,т.е. в какво се изразява улесняването на основното престъпление. Също е неясно защо и улесняващото престъпление е продължавано и защо е прието да е извършено в инкриминирания период като продължавано такова.

          Постановявайки присъдата си именно по този обвинителен акт, тя се явява постановена по едно напълно неясно обвинение и оттук – при съществено нарушение на процесуални правила. При това положение за съда е невъзможно да провери правилността на обжалваната присъда, която механично е пренесла и върху себе си пороците на обвинителния акт. ДРС е следвало да констатира тези пороци на разпоредително заседание и да върне на прокурора ОА за отстраняване на нередовностите му. Вместо това, той е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.

        Констатираните пороци на ОА обуславят наличие на отменителното основание на чл.  335 ал.1 т.1 НПК. Протестираната присъда ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане на прокурора, който следва да отстрани констатираните горепосочени нередовности на ОА, който да огговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК, вкл. и ако е необходимо/по преценка на прокурора/ за изясняване на факти от престъплението да се назначи разширена повторна съдебно-счетоводна експертиза. Евентуално след внасянето на нов ОА в съда последният, след изпълнение на всичките му визирани в разп.на чл. 250 НПК правомощия, следва да проведе съдебното производство и при постановяване на присъдата си да посочи и обсъди всички въпроси, визирани в чл.301 НПК, при спазване изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по доводите, наведени във въззивната жалба, по които в настоящото решение съдът не се произнесе заради констатиранато отменително основание, което не позволява произнасяне по същество.

   Водим от гореизложеното и на осн.чл.335 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

    ОТМЕНЯВА Присъда № 33/16.03.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 988/2007 г. по описа на този съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

    Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

                                            Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил  5.07.2010 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на  десети юни две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     НАДЯ ГЕОРГИЕВА

При секретаря Гюрка Антова и с участието на прокурора от К:ОП ВЛАДИМИР МИЦОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 203 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Присъда № 26/5.03.2010 г. на ДРС, постановено по НОХД № 1082/2007 г. по описа на този съд, с която подсъдимата ЕЛЕНА МАРИНОВА ЦВЕТКОВА е призната за невиновна и оправдана в извършването на престъпление по чл. 206 ал.1 НК. Релевират се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на протестиранта присъда поради неправилност и непълнота на  възприетата в мотивите на присъдата фактическа обстановка, с изложени в тази насока подробни доводи в протеста. Претендира се за отмяната й и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено съответно наказание. Доказателствени искания в протеста не са направени.

      По повод на протеста е депозирано възражение от защитника на подсъдимата адв. Димитър Кавраков, в което претендира протеста да се върне на ДРП за уточняване на обстоятелства относно предмета на обжалване.

      Окръжна прокуратура поддържа протеста по визираните в него основания и пледира за отмяна на оправдателната присъда.

       КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и законосъобразността на  оправдателната присъда, я намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила и наличие на отменителното основание на чл.335 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.348 ал.3 т.1 предл.І-во НПК. Съображенията за това са следните:

      С протестираната присъда подсъдимата Елена Маринова Цветкова  е призната за невиновна в това , че за времето от 26.03.2003 г. до 28.03.2003 г. в гр.Рила противозаконно е присвоила чужди движими вещи на обща стойност 3090 лв., собственост на ТПК”Рилска долина” със седалище гр.Рила, които е владеела, след като управляваното от нея дружество”Промкомбинат Рила ЕООД в ликвидация”е осъдено по гр.д.№ 373/1999 г. на ДРС да върне описаните в решението движими вещи на ТПК”Рилска долина”, е отказала да изпълни съдебното решение, а вместо това  ги е разпродала на търг, заедно с недвижимите имоти на дружеството в ликвидация-престъпление по чл.206 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдана оп това обвинение.                                      

     Така постановената присъда е постановена в рамките на обвинението по обвинителния акт. Последният обаче според настоящия съдебен състав не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Както мотивната, така и диспозитивната му част са неясни и съдържат противоречия. Първо, в мотивната му част дори се са посочени въпросните движими вещи, за които се отнася обвинението - те се появяват за първи път едва в диспозитива на ОА. Второ, в мотивната му част не е описано и изобщо не става ясно защо обвинението е приело, че въпросните двими вещи са присвоени именно в инкриминирания период - от 26.03. до 28.03.2003 г., след като цитираното съдебно решение е от 1999 г. Трето, прието е че субектът на престъплението е физическо лице, а от друга страна се акцентира непрекъснато на качеството на обвиняемата като ликвидатор. Четвърто, не е посочено също на какво противоправно основание обвиняемата владее процесните движими вещи, приети от обвинението за чужди. Пето - и в мотивите, и особено драстично в диспозитива на обвинителния акт, се смесват елементи на две отделни престъпления оп НК - неизпълнение на съдебно решение и обсебване, а същевременно деянието е квалифицирано по чл.206 ал.1 НК. Поради това изобщо не е ясно защо обвинението е именно за престъплението обсебване според посочената правна квалификация. Шесто, не е ясно какво е отношението на факта на продажба на недвижимите имоти с движимите вещи в тях към предмета на обвинението за престъплението”обсебване”. В заключение, по изложените съображения ОА не съдържа описание на престъплението, за което е повдигнатото обвинение,  както изисква разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК.  А това го прави напълно противоречиво и неясно и не позволяват на обвиняемата да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинена.      

     Постановявайки присъдата си именно по този обвинителен акт, тя се явява, макар и да е оправдателна, постановена по едно напълно неясно и противоречиво обвинение и оттук – при съществено нарушение ан процесуални правила. При това положение за съда е невъзможно да провери правилността на протестираната присъда, която механично е пренесла и върху себе си пороците на обвинителния акт. ДРС е следвало да констатира тези пороци на разпоредително заседание и да върне на прокурора ОА за отстраняване на нередовностите му. Вместо това, той е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.

     Второ основание за невъзможността на въззивната проверка за законосъобразност, до известна степен обусловено от нередовностите на ОА, са мотивите на протестираната присъда. Те не съдържат ясна фактическа обстановка, от която да се направи недвусмислен извод за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Правните съображения за несъставомерност също са твърде неясни и са несъобразени с изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК.

   Констатираните пороци на ОА обуславят наличие на отменителното основание на чл.  335 ал.1 т.1 НПК. Протестираната присъда ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане на прокурора, който следва да отстрани констатираните нередовности на ОА, който да огговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Отстраняването им е свързано с ново повдигане и ново предявяване на обвинението. Евентуално след внасянето на нов ОА в съда последният, след изпълнение на всичките му визирани в разп.на чл. 250 НПК правомощия, следва да проведе съдебното производство и при постановяване на присъдата си да посочи и обсъди всички въпроси, визирани в чл.301 НПК, при спазване изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по доводите, наведени във въззивния протест, по които в настоящото решение съдът не се произнесе заради констатиранато отменително основание, което не позволява произнасяне по сещество.

   Водим от гореизложеното и на осн.чл.335 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                           Р    Е    Ш   И:

 

    ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 26/5.03.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1082/2007 г. по описа на този съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

    Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

                                            Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

                                      Гр. Кюстендил 16.06.2010 г. 

                                     В   и м е т о    н а   н а р о д а

       

           Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     НАДЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Гюрка Антова и с участието на прокурора от КОП НЕВЕНА СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 193 по описа за 2010 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Присъда № 17/17.02.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1218/2010 г. по описа на този съд, с която подсъдимите  СВЕТОСЛАВ ВОЛОДЯ ДИМИТРОВ, ЕГН *********  и МАРИНА МАРИНОВА ХРИСТОВА, ЕГН ********** са признати всеки един от тях поотделно за невиновни в извършването на престъпление по чл. 354 а ал.3 пр.ІІ т.1 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им  по този текст обвинения. Релевират се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на протестираната присъда, изразяващи се в неправилна преценка от съда на събрания доказателствен материал досежно фактическата обстановка и несъставомерността и на двете деяния от обективна и субективна страна, по подробно изложени съображения. Претендира се за отмяната на протестираната присъда по отношение и на двамата подсъдими и за постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да им бъдат наложени съответни наказания. Доказателствени искания в протеста не са направени.

   Окръжна прокуратура поддържа протеста и изразява становище за неправилност на приложението на чл.9 ал.2 НК по отношение на подсъдимия Димитров и за неправилност на изводите на съда относно несъставомерност от субективна страна на деянието по отношение на подсъдимата Христова, поради което протестът се явява основателен.

      Съдът, след преценяване на доводите и възраженията на страните и законосъобразността на  оправдателната присъда, я намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила и наличие на отмуенителното основание на чл.348 ал.3 т.2 предл.І-во НПК. Съображенията за това са следните:

       С Присъда № 17/17.02.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1218/2010 г. по описа на този съд подсъдимите  СВЕТОСЛАВ ВОЛОДЯ ДИМИТРОВ, ЕГН *********  и МАРИНА МАРИНОВА ХРИСТОВА, ЕГН ********** са признати всеки един от тях поотделно за невиновни при условията на съучастие като съизвършители в това, че на 15. 04.2009 г., окорло 14,10 часа на ПП Е-79 км 316+919 в района на отбивката за с.Тополница, обл.Кюстендил, подс.Светослав Димитров, управлявайки лек автомобил м.”Фолксваген голф” с ДК № КН 66 53АТ, без надлежно разрешително, е държал в десния външен джоб ан якето на Христова, обвито в найлонов пакет високорисково наркотично вещество /по см.на чл.3 ал.2  ЗКНВП/ хероин с нетна маса 0,0473 г и и съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 33,05%  на стойност 4,257 лв., както и държал в чорапа на левия  крак на Христова , обвито в найлонов пакет високорисково наркотично вещество хероин с нетна маса  2,627 г на стойност 236,43 лв. или хероин с общо нетно тегло 2,6743 г  на обща стойност 240,687 лв. - престъпление по чл. 354 а ал.3 пр.ІІ т.1 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им  по този текст обвинения.

     Така постановената присъда почива на правилно установена фактическа обстановка. Правните изводи на съда обаче са несъответни на нея. Съдът е приел, че подс. Димитров формално е осъществил всички признаци на инкриминираното деяние, като е държал високорисково наркотично вещество в посечените количества на посочената стойност без надлежно разрешение и е съзнавал общественоопасните последици от деянието си.  И успоредно с това съдът е приел, че доколкото Димитров/неправилно посочен в мотивите на ДРС-стр.2-ра с фамилията Николов/  страда от дългогодишна хероинова зависимост при дневна доза от 2 кантарни грама и явно прави опити за предоляването й, като се включва в метадонова програма, то са налице условията на чл.9 ал.2 НК-маловажен случай. Съдът е приел още, че с деянието си подсъдимият е засегнал обществените отношения в изключително ниска степен и най-вече касаещи собственото му здраве. Съдът е приел още, че обществената опасност на дееца е ниска-той не е осъждан.

      Чл.9 ал.2 НК  визира две различни  хипотези за малозначителност на деянието: когато то поради своята малозначителност не е общественоопасно или когато неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая не е ясно коя от двете хипотези съдът е приел за доказана и кои са съображенията за това.

      Налице е неяснота и в правните съображения досежно съставомерността на деянието по отношение на подсъдимата Христова. Съдът приема от една страна, че от доказателствата по делото действително е установено подс.Димитров, за да избегне намирането на наркотика у него, при проверката да е дал хероина на Христова, като й казал да го скрие, т.е. държането от единия е преминало у другия.  И по-нататък в мотивите на протестираната присъда е приел за безспорно установено липсата на субективната страна на деянието по отношение на Христова поради поради нейна инстинктивна реакция, провокирана от създадената ситуация и от друга страна-че явно е съзнавала обществената опасност на деянието и затова се е опитала да се освободи от наркотика, което е предотвратено от св.Крумов. Така изложените доводи са крайно противоречиви  и неясни.

    Това изложение в мотивите на присъдата е в пълно противоречие с изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК. Излагайки тези противоречиви правни съображения, съдът фактически е изключил от доказателствения материал показанията на полицейските служители, които са преки очевидци на извършването на деянието от обективна страна при съучастие и не е посочил защо.        

      Посочените противоречия обуславят наличието на отменителното основание на чл.348 ал.3 т. 2 предл.І-во НПК. Противоречието в мотивите прави присъдата неясна и протеворечива и поради това се приравнява на липсата им. При това положение не може да бъде проверено от въззивният съд правилността на съдийското убеждение при преценката на доказателствения материал, тъй като мотивите съдържат противоречията ивзаимно изключващи се доводи, посочени по-горе.  Въззивният съд не може сам да отстрани тези нарушения.

    Доколкото допуснатото нарушение е отстранимо, по изложените съображения протестираната присъда ще се отмени и делото ще се върне за ново разглеждане на І-инстанционния съд от стадия на съдебното заседание. Въззивният съд в настоящото решение предвид констатирания процесуален порок не може да се произнесе по съществото на наведените оплаквания в протеста. При новото разглеждане на делото и при постановяване на присъдата си  І-инстанционният съд следва да се съобрази и  обсъди  доводите, изложени в протеста.

    Водим от гореизложеното и на осн.чл.  335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И:

    ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 17/17.02.2010 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1218/2010 г. по описа на този съд, с която подсъдимите  СВЕТОСЛАВ ВОЛОДЯ ДИМИТРОВ, ЕГН *********  и МАРИНА МАРИНОВА ХРИСТОВА, ЕГН ********** са признати всеки един от тях поотделно за невиновни в извършването на престъпление по чл. 354 а ал.3 пр.ІІ т.1 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им  по този текст обвинения И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

          Решението не подлежи на обжалване и протест.

  

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                        О  П   Р   Е  Д  Е  Л   Е  Н  И   Е

 

                                           гр. Кюстендил 28.01.2010 год.

 

                                          В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на  двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                                               

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                           НАДЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Емилия Натовска с участието на прокурора от КОП  КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 442 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

     Производството е образувано по частна въззивна жалба на ИВАН ВАСИЛЕВ СЕФЕРСКИ, от гр. Кюстендил, подадена чрез защитника му адв.Анани Константинов срещу Определение № 2522/29.10.2009 г. на КРС, постановено по НЧД № 710/2009 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за съдебна реабилитация по чл.87 НК. Релевирани са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение поради постановяването му в противоречие с НК. Моли се за отмяната му в обжалваната част и за уважаване ан молбата зца съдебна реабилитация.

      Окръжна прокуратура изрази становище за уважаване на жалбата и респективно-на молбата за реабилитация.

     Окръжният съд след служебна проверка на цялото определение прие, че последното следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд. Съображенията за това са следните: 

    Производството пред районния съд е образувано по молба вх.№ 12349/5.06.2009 г. на ИВАН ВАСИЛЕВ СЕФЕРСКИ, от гр. Кюстендил, с правно основание чл.87 НК и с искане да бъде реаблилитиран съдебно на посоченото законово основание за осъжданията му по 9-те изброени в молбата присъди поради наличие на законовите условия за това. Към молбата са били приложени изискващите се от разп.на чл.434 НПК приложения.

    Производството е проведено по реда на глава ХХХІV-та , раздел ІІ НПК.    Проведено е съдебно следствие с участие на молителя, защитника му и прокурора, както изисква разпоредбата на чл. 435 НПК, което е било финализирано на 29.09.2010 г. В това с.з. е даден ход на съдебните прения и са изслушани пледоариите на страните. В същото с.з. обаче, вместо да се оттегли на съвещание и да постанови определението си на страните, І-инстанционният съд е обявил, че „ще се произнесе с решение”. Атакуваното определеение е постановено  29.10.2009г.  и е било съобщавано на страните с изпращане на съобщения. 

       Съобразявайки изложеното и доколкото производството пред въззивния съд се провежда по реда ан глава ХХІ НПК Кюстендилският окръжен съд счита, че определението на КРС е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд, по следните съображения: Процедурата за разглеждане на дела с предмет чл.87 НК е регламентирана в глава ХХХІV-та , раздел ІІ НПК - чл.433-436 НПК. В тези разпоредби е посочено, че производството се провежда в публично заседание с призоваване на молителя и че съдът се произнася с определение. Доколкото липсва изрична разпоредба, следва относно произнасянето на определението по реда на тази глава да намери приложение принципът на публичност на съдебните заседания, регламентиран изрично в чл.20 НПК. Следователно съдът следва да се произнесе по общия ред, по който се постановяват присъдите - в открито съдебно заседание. Това следва и от разпоредбата на чл. 436 ал.2 НПК- че обжалването и протестирането на определението е по глава ХХІ НПК,т.е. по правилата на въззивното производство - в 15-дневен срок от обявяването на присъдата/респ.в случая на определението/ съгласно чл.319 ал.1 НПК.

       Неспазването на това процесуално изискване е съществено нарушение ,доколкото лишава страните от участие в процеса и винаги обуславя наличие на отменителното основание на чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК. То не може да бъде отстранено в хода на  въззивното производство, поради което атакуваното определение на КРС следва да се отмени изцяло /по арг. от чл.314 ал.2 НПК/ и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид така посоченото отменително основание КОС не обсъжда в настоящото си определение възраженията на въззивника по същество. Същите следва да се обсъдят от КРС при новото разглеждане на делото.

     Водим от горното и на осн.чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

       ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Определение № 2522/29.10.2009 г. на КРС, постановено по НЧД № 710/2009 г. по описа на този съд.

       Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

      Определението не може да се обжалва.

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      Гр. Кюстендил  11.01.2010 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                  СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

При секретаря Гюрка Антова и с участието на прокурора от КОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 428 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на гражданския ищец ВАСИЛ МИЛЧОВ ЙОРДАНОВ и ПРОТЕСТ на КРП срещу оправдателна Присъда № 103/17.09.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 754/2006 г. по описа на съда, с която подсъдимите: Пламен Станков, Емил Трифонов, Емануил Кирилов и Радослав Василев са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, както следва:

       = във въззивната жалба на Йорданов се релевират оплаквания за незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в несъответствие на приетите фактически положения с доказателствата по делото, както и неправилност на извода на съда за недоказаност на авторството на деянието и неправилното невъзприемане на протокола за претърсване и изземване за негодно доказателствено средство. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава, както и за уважаване на предявения от него граждански иск или за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на КРС.

     = в протеста са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на оправдателната присъда, изразяващи се в неправилно възприемане на фактическата обстановка и неправилното изключване на протокола за претърсване и изземване и на показанията на св.Ясен Василев от доказателствения материал. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава. 

     Доказателствени искания в жалбата и протеста не са направени.

     Окръжна прокуратура поддържа протеста и пледира за неправилност и незаконосъобразност на протестираната оправдателна присъда поради неправилно тълкуване на събраните доказателства  по делото и направи искане за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подсъдимите да бъде признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да им бъде наложено съответно справедливо наказание и алтернативно – да се отмени присъдата и делото се върне на КРС за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.

    Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв.К.Дингозов изрази становище за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава и за цялостно уважаване на предявения граждански иск. Наведоха се конкретни доводи за съществени процесуалин нарушентия при постановяване на І-инстанционния съдебен акт – неизлагане на съображения кои показания на св.Радослав Емилов/първоначално обвиняем и подсъдим / се кредитират – тези от досъдебното или съдебно производство и на какво основание и кои от тях се кредитират и кои-не. На второ място според адв. Дингозов съдът  е посочил в мотивите на присъдата, че не кредитира показания, дадени пред съдия, тъй като не било искано прочитането им и по този начин неправилно ги е игнорирал от доказателствената съвкупност.

     Защитникът на подсъдимите Пламен Станков и Емануил Кирилов адв.Павлов изрази становище за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна поради постановяването й при спазване на материалния и процесуалния закон и липса на основания по чл.335 НПК, обуславящи връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

    Защитникът на подсъдимия Емил Трифонов адв.Арсов изрази становище за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна, като се солидаризира с изразените в тази насока съображения от адв.Павлов и поддържа, че няма нито едно годно доказателство, установяващо разделеното от него условно на три етапа деяние: отнемане на МПС, транспортирането му до гр. Перник и намиране на частите в гаража, както и че липсват съществени процесуални нарушения, обуславящи връщане на делото за ново разглеждане.

   Подсъдимият Радослав Василев и защитникът му адв. Зарева не се явяват, редовно призовани, и не изразяват становище по жалбата и протеста.

    Подсъдимите Пламен Станков, Емил Трифонов и Емануил Кирилов в последната си дума поискаха да се потвърди присъдата на районния съд. 

   След преценяване на доводите и възраженията на страните ведно със събраните по делото доказателства в двете фази на наказателния процес и в рамките на визираните с разпоредбата на чл.313 и сл.НПК правомощия на въззивния съд, последният прие от фактическа и правна страна следното:

     С протестираната присъда подсъдимите Пламен Станков, Емил Трифонов, Емануил Кирилов и Радослав Василев са признати за невиновни в това, на 6.12.2004 г., около 3 часа в с.Слокощица, ул.Синчец № 8 , в съучастие като съизвършители при предварителен сговор да са отнели чужда движима вещ – лек автомобил марка”Мерцедес”190 с ДК № КН 89 89 АА, на стойност 2100 лв. /колата е разглобена на части и не е възможно възстановяването й/ , от владението на осбственика й васил Милчов Йорданов от с.Слокощица, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195 ал.1 т.2,5 и 7 във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, а за Радослав Василев- и във вр. с чл.28 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК ги е оправдал по повдигнатите им обвинения.

     Въззивният съд намери тази присъда за постановена при съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в следните аспекти:

   Първо, по делото не са изложени приетите за установени фактически обстоятелства, както изисква чл.305 ал.3 предл.І-во НПК, нито въз основа на кои кредитирани и на какво основание доказателства е установена или приета тази т.нар. фактическата обстановка. Бланкетно съдът е посочил, че ”горната фактическа обстановка се установява и доказва от свидетелските показания и доказателствата по ДП”. Но дори не се е постарал поне да изброи тези доказателства, които не са малко по вид и брой, а освен това си и  противоречат.  

   Второ, когато е обсъждана несъставомерността на деянието от обективна страна, отново съдът само споменава, че „от събраните доказателства не се установява по никакъв начин участието на който и да е от подсъдимите в изпълнителното деяние”. Но от кои доказателства е приел за установен този факт, отново остава неясно за въззивния съд, за да може той да провери правилността на направените изводи. Неясно остава защо съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Стоян Стоянов и Владимир Васев, както и показанията на поемните лица и не ги е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства по делото.

   Трето, пълно недоумение буди извода на І-инстанционният съд, че „не кредитира самопризнанието на подсъдимия Радослав Васев, дадено пред съдия, защото тези показания не са поискани да бъдат приобщени към доказателствата по реда на чл.279 ал.1 НПК”, а дори и това да било сторено, те не доказват обвинението, тъй като присъдата не може да почива на предположения.  Безспорно е, че една осъдителна присъда не може да почива на предположения. Но е също така безспорно, че и една оправдателна присъда не може да почива на повърхностно и непълно изложение както на фактическата обстановка, така и на неясни и несъответни на процесуалните правила на НПК правни изводи. Ако само непрочитането на показанията беше единственият пропуск на І-инстанционния съд, той би могъл да се отстрани и в хода на въззивното производство, доколкото се касае до събиране на доказателства и не би представлявало съществено процесуално нарушение. Дори въззивният съд би могъл да приеме за установени и нови фактически положения. В случая обаче липсва пълно изложение както на фактите, така и на основанията за направените правни изводи, за да може въззивният съд да провери правилността им, а тези пороци не могат да се отстранят от въззивния съд.

    Четвърто, неясно за въззивния съд остави и това – кои доказателства І-инстанционният съд е приел за годни/вж изложението в края на раздела „Правна квалификация”от мотивите на присъдата/, тъй като те не са изброени.

    Пето, гражданската част на присъдата също страда от процесуални нарушения от категорията на съществените.  Съдът е приел за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди, които изобщо не са били индивидуализирани при предявяването. Съгласно оценителната експертиза в ДП след отнемането е извършено”разфасоване „ на автомобила и не е възможно той да се отремонтира и възстанови. И вещото лице е дало оценка на стойността на отнетия 21-годишен автомобил предвид данните за техническото му състояние преди отнемането на 2 100 лв. като е предявен за сумата от 6200 лв. гражданският иск, неясно остава дали тази претенция за имуществени вреди представлява стойността на отнетия автомобил към момента на отнемането/както е по експертизата/, или се имат предвид и други атрибути. Това уточняване е твърде важно с оглед произнасяне по съществото на този иск при една осъдителна присъда, защото към момента на приемането за разглеждане на гр.иск съдът не знае каква присъда ще постанови. 

   И на последно, но в никакъв случай не по значимост място настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че  І-инстанционният съд не е обсъдил всички обстоятелства и всички  събрани доказателства в тяхната съвкупност, както го задължава чл.14 НПК. Най-напред се подлагат на обсъждане преките доказателствени средства/ако има такива/, които установяват фактите по предмета на обвинението. В случая такова пряко доказателствено средство е именно обяснението на Р.Василев в качеството му на  обвиняем /вж л. 69 от ДП/, дадено пред съдия, което не е било приобщено по надлежния процесуален ред към доказателствения материал и І-инстанционният съд напълно го е игнорирал от доказателствения материал. Една осъдителна присъда не може да почива само на обясненията на подсъдимия/обвиняемия/, но те, доколкото освен средство за защита са и доказателствено средство, се обсъждат в съвкупност с всички останали преки и косвени доказателства, което изобщо не е сторено. След това, в съвкупност с преките доказателства се обсъждат и косвените такива и се преценява връзката им с предмета на обвинението, което не е сторено от І-инстанционния съд с присъдата, предмет на въззивна проверка по настоящото дело. Действително, протоколите за оглед имат характер на протоколи за претърсване и изземване и не са одобрени по надлежния ред. Но в този случай, след като поемните лица са били разпитани в ДП като свидетели пред съдия/вж л.121 и 123 от ДП/ и техните показания, изнасящи начина на провеждане на претърсването и изземването са приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, би могло данните от т.нар. протоколи за оглед за иззетите автомобилни части да се съпоставят с останалите доказателства по делото и да се от съда направи извода те от лекия автомобил на пострадалия ли са или не, а това също не е сторил І-инстанционният съд.     

   Предвид всичко изложено въззивният съд приема, че обжалваната и протестирана оправдателна присъда е постановена при отменителното основание на чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл. І-во НПК.  Допуснатите в мотивите на присъдата и посочени по–горе процесуални пороци се приравняват на постановяването й при липса на мотиви. Нарушението не може да се отстрани от въззивния съд, но е отстранимо от І-инстанционния съд, поради което въззивният съд ще отмени изцяло присъдата и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на КРС. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази указанията в мотивите на настоящото решение и да се произнесе по наведените в жалбата и протеста оплаквания по същество, които поради посоченото отменително основание въззивният съд, доколкото не се произнася по същество, не обсъжда в настоящото решение. 

   Водим от гореизложеното и на осн.чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл. І-во НПК , Кюстендилският окръжен съд

                                Р   Е   Ш   И:

   ОТМЕНЯВА Присъда № 103/17.09.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 754/2006 г. по описа на съда, с която подсъдимите Пламен Станков, Емил Трифонов, Емануил Кирилов и Радослав Василев са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, а за Василев – и във вр. с  чл. 28 ал.1 НК и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на КРС.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                

                                        Гр. Кюстендил 15.12.2009 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                   СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

при секретаря Емилия Натовска и с участието на прокурора от КОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 363 по описа за 2009 год. на този съд и, за да се произнесе, взе предвид:

 

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на КРП срещу Присъда № 92/1.07.2009 г. на ДРС, постановена по НОХД   175/2009 г. по описа на този съд, с която подсъдимия ГЕОРГИ ИВАНОВ ВАСИЛЕВ   е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 170 ал.2 ПР.І-во и ІV-то НК и е на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение.  От обстоятелствената част на протеста съдът извлича доводи за необоснованост и незаконосъобразност на протестираната присъда, отнасящи се до неправилно преценяване на събраните по делото доказателства и несъответствието им на направените правни изводи. Претендира се за отмяна на протестираната присъда и за постановяване на нова такава, с който подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо наказание. Доказателствени искания в протеста не са направени.

      Окръжна прокуратура поддържа протеста и пледира за неправилност и незаконосъобразност на протестираната оправдателна присъда поради неправилно тълкуване на събраните доказателства  по делото и направи искане за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подсъдимите да бъде признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да им бъде наложено съответно справедливо наказание и алтернативно – да се отмени присъдата и делото се върне на КРс за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.

    Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв.К.Дингозов изрази становище за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава и за цялостно уважаване на предявения граждански иск. Наведоха се конкретни доводи за съществени процесуалин нарушентия при постановяване на І-инстанционния съдебен акт – неизлагане на съображения кожи показания на св.Радослав Емилов/първоначално обвиняем и подсъдим / се кредитират – тези от досъдебното или съдебно производство и на какво основание и кои от тях се кредитирлат и кои-не. На второ място – съдът  е посочил в мотивите на присъдата, че не кредитира показания, дадени пред съдия, тъй като не било искано прочитането им и по този начин ги е игнорирал от доказателствената съвкупност.  Моли се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на КРС.

     Защитникът на подсъдимите Пламен Станков и Емануил Кирилов адв.Павлов изрази становище за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна поради постановяването й при спазване на материалния и процесуалния закон и липса на основания по чл.335 НПК, обуславящи връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

    Защитникът на подсъдимия Емил Трифонов адв.Арсов изрази становище за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна, като ес солидаризира с изразените в тази насока съображения от адв.Павлов и поддържа, че няма нито едно годно доказателство, установяващо разделеното от него условно на три етапа деяние: отнемане на МПС, транспортирането му до гр. Перник и намиране на частите в гаража, както и че липсват съществени процесуални нарушения, обуславящи връщане на делото за ново разглеждане.

     След преценяване на доводите и възраженията на страните ведно със събраните по делото доказателства в двете фази на наказателния процес и в рамките на визираните с разпоредбата на чл.313 и сл.НПК правомощия на въззивния съд, последният прие от фактическа и правна страна следното:

     С протестираната присъда подсъдимия ГЕОРГИ ИВАНОВ ВАСИЛЕВ   е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 170 ал.2 ПР.І-во и ІV-то НК и е на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение. За да постанови присъдата си съдът е приел, че деянието е несъставомерно по квалифицирания състав на чл.170 ал.2 НК  и е изложил съображения и за липса на основния състав на деянието по чл.170 ал.1 НК, доколкото не било доказано да е употребена от подсъдимия сила при проникването в жилището на бившата му съпруга, находящо се на първия жилищен етаж.

     Така постановената присъда съдът намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила, при  наличието на отменителното основание на чл. 335 ал.1 т.1  НПК, поради което ще я отмени изцяло и ще върне делото на прокурора за ново разглеждане. Съображенията за това са следните:

     Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. С ОА е повдигнато обвинение против Георги Иванов Василев за проникване в чуждо жилище , като е употребил за това ловкост и сила-покатерил се през терасата, блъснал е с ръце вратата на хола и деянието е извършено нощем и деянието е квалифицирано по чл.170 ал.2 НК. Така е формулирано обвинението с диспозитива на ОА. В обстоятелствената му част обаче, противно на изискванията на чл.246 ал.2 НПК за реквизитите на обстоятелствената част на ОА изобщо не е извършена характеристика на деянието от неговата обективна страна – в какво се изразява употребената сила и отделно от това-употребената ловкост, които са различни елементи от обективната му страна. Прокурорът се е задоволил да маркира само, че „при така установената фактическа обстановка Василев е осъществил състава на престъплението по чл.170 ал.2 НК” и след това е посочил и изложеното в диспозитива на ОА, без да детайлизира кои действия на обвиняемия се възприемат като употребена сила и кои-като ловкост. Не са изброени в обстоятелствената част на ОА и доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка/само в хода на изложението са маркирани показанията на отделни свидетели/. Фактическата обстановка е толкова телеграфна, че е трудно да се подложат на доказване в съдебното производство приетите от прокурора за установени факти.

    Отделно от това, не са изложени никакви данни в обстоятелствената част на ОА защо е прието от прокурора, че деянието е извършено нощем на база какви доказателства прокурорът е приел този факт за установен. А това е особено важно, тъй като именно това обстоятелство е наложило квалификацията на деянието по ал.2 на чл.170 НК съгласно цифровото обозначаване в ОА.  

        Тези пропуски в обстоятелствената част на ОА, който очертава рамката на обвинението и предмета на доказване в наказателния процес, са довели до особено съществено нарушение на процесуални правила, тъй като са попречили на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен и да организира адекватно защитата си.

      І-инстанционният съд е следвало, вместо да насрочи делото за разглеждане от разпоредително заседание, да върне делото на прокурора при условията на чл. 248 ал.2 т.3 НПК за отстраняване на посочените нарушения. Като не е сторил това, съдът е пренесъл тези съществени процесуални пороци и в присъдата, която е постановил по този обвинителен акт, въпреки че постановената присъда е оправдателна, доколкото към момента на изготвянето на ОА е неясно каква присъда по него ще произнесе съда.

    Предвид констатираното отменително основание въззивният съд няма да се произнася по съществото на обвинението, респ. на внесения протест. Това следва да стори І-инстанционният съд при новото разглеждане на делбото, след внасянето му с нов ОА и след изпълнение на горните указания по приложението на закона, поради което констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо.

    Водим от гореизложеното и на осн.чл. 335 ал.1 т.1 във вр. с чл.334 т.1 пр.І-во НПК, Кюстендилският окръжен съд ще отмени присъдата на КРС и ще върне делото за ново разглеждане на прокурора.

   Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд

                                              Р   Е   Ш   И:

    ОТМЕНЯВА изцяло Присъда №  92/1.07.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 175/2009 г. по описа на този съд, с която с която подсъдимия ГЕОРГИ ИВАНОВ ВАСИЛЕВ   е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 170 ал.2 ПР.І-во и ІV-то НК и е на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОКУРОРА.

    Решението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                     

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                

                                        Гр. Кюстендил  7.12.2009 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                   СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

при секретаря Емилия Натовска и с участието на прокурора от КОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 305 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

             Производството е по реда на глава ХХІ НПК.Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия ВАСИЛ АСЕНОВ Г., срещу Присъда №  84/15.05.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 990/2006 г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 предл.ІІ-ро и т.7 във вр. с чл. 28 ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година 4 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване; приведени са в изпълнение на осн.чл.68 ал.1 НК влезлите в сила осъдителни присъди на ДРС по НОХД №№ 806/2005 г., по НОХД № 568/2004 г.,по НОХД № 1025/2004 г. и по НОХД № 916/2005 г., всички по описа на ДРС  и на осн.чл.25 ал.1 НК е определено най-тежкото общо наказание измежду тях ЛС за срок от 1 год.6 мес. при общ режим на изтърпяване.  В саморъчно написаната жалба не са релевирани конкретни оплаквания срещу присъдата, но от обстоятелствената й част съдът извлече оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата – поради постановяването й на база на недостатъчно доказателства, доказващи авторството на деянието. Правят се искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ДРС или за ново разглеждане на прокурора. В жалбата е направено изрично искане за назначаване на „друга служебна защита” – в І-инстанционното производство негов служебен защитник е била адв. Мария Велкова. Доказателствени искания в жалбата искания не са направени.

     Служебният защитник на жалбоподателя-подсъдим адв.Л.Тодорова пледира пред въззивния съд за постановяване на оправдателна присъда и алтернативно-в случай на приемане виновността на подсъдимия-за намаляване на наложеното му наказание ЛС. Пред въззивния съд адв.Тодорова поиска и отмяна на взетата мярка за неотклонение на подсъдимия.

     Становището на Окръжна прокуратура е за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на І-инстанционната присъда.

     След преценяване на доводите и възраженията ан страните ведно със събраните оп делото доказателства в двете фази на наказателния процес и в рамките на визираните с разпоредбата на чл.313 и сл.НПК правомощия на въззивния съд, последният прие от фактическа и правна страна следното:

     С обжалваната присъда подсъдимия Васил Г. е признат за виновен в това, че на неустановена дата за времето от 15.02.2006 г.-20.02.2006 г. в с.Баланово, обл. Кюстендил, е отнел чужди движими вещи, подробно описани в присъдата, на обща стойност 487,60 лв., от владението на Снежана Иванова Тодорова от гр. София, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е повредил прегради, здраво направени за защита на имот-откачил е оградна мрежа от бетонния кол, към който е била вързана; счупил е дървената част на прозорец на прозорец на първия етаж от къщата и е извършил кражбата в усл.на чл.28 ал.1 НК, при условията на повторност, след като с Присъда № 1192/2005 г. е на ДРС, влязла в сила на 30.12.2005 г. му е наложено наказание ЛС за извършено престъпление на 29.04.2005 г. с правна квалификация чл.195 ал.1 т.3 и 7 НК, като деянието не представлява маловажен случайс оглед стойността на отнетите вещи и наличието на друго квалифициращо деянието обстоятелство и при усл.на чл.54 Нк му е наложено наказание ЛС за срок от 1 год.4 мес., при първоначален режим на изтърпяване”общ”. Със същата присъда са приведени са в изпълнение на осн.чл.68 ал.1 НК влезлите в сила осъдителни присъди на ДРС по НОХД №№ 806/2005 г., по НОХД № 568/2004 г.,по НОХД № 1025/2004 г. и по НОХД № 916/2005 г., всички по описа на ДРС  и на осн.чл.25 ал.1 НК е определено най-тежкото общо наказание ЛС за срок от 1 год.6 мес. при общ режим на изтърпяване.

     Така постановената присъда съдът намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила, при  наличието на отменителното основание на чл. 335 ал.1 т.1  НПК, поради което ще я отмени изцяло и ще върне делото на прокурора за ново разглеждане. Съображенията за това са следните:

     Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. От него остава неясно защо прокурорът е  приел деянието за съставомерно от обективна страна-въз основа на какви доказателства е установил вида и стойността на откраднатите вещи, след като в ДП липсва протокол за изземване на същите от пункта за метални отпадъци, а и св.Методиев не е издал на подсъдимия документ за двете предадени гореописани вещи. Прокурорът не е посочил защо е възприел извършване на деянието кражба по неговия квалифициран състав-на база какви доказателства. Не е посочено също въз основа на какви доказателства е установено и авторството на деянието. И оттук не е ясно на база какви доказателства е посочена съставомерност и от субективна страна на деянието, като в ОА е посочено само, че деянието е извършено умишлено. Умисълът обаче има различни проявни форми и прокурорът следва да конкретизира при коя разновидност от тях е осъществено деянието.

        Тези пропуски в обстоятелствената част на ОА, който очертава рамката на обвинението и предмета на доказване в наказателния процес, са довели до особено съществено нарушение на процесуални правила, тъй като са попречили на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен и да организира адекватно защитата си.

      І-инстанционният съд е следвало, вместо да насрочи делото за разглеждане от разпоредително заседание, да върне делото на прокурора при условията на чл. 248 ал.2 т.3 НПК за отстраняване на посочените нарушения. Като не е сторил това, съдът е пренесъл тези съществени процесуални пороци и в присъдата, която е постановил по този обвинителен акт. Присъдата възпроизвежда механично телеграфното изложение от мотивната част на обвинителния акт/което всъщност е и диспозитива на същия/ досежно доказаност на деянието от обективна и субективна страна. От присъдата остава неясно защо съдът е възприел доказаност по безспорен начин на предмета на престъплението от показанията на св. Методи Методиев, който е заявил, че подсъдимият му е предал на пункта за изкупуване на метални отпадъци смачкана лозарска машина и обгорени каебли, без тези вещи да са идентифицирани по някакъв начин – нито по вид, нито по стойност, и дали те са именно откраднатите такива от наследствената къща на св. Снежана Тодорова. Дадените показания от св.Методиев, че”лицето има склонност към кражби” едва ли биха били достатъчен аргумент за установяване авторството на деянието и неговата съставомерност от обективна и субективна страна, за да се постанови една осъдителна присъда.

    И въпреки че присъдата като постановена при съществено процесуално нарушение поради горните пропуски следва да се отмени и делото да се върне на прокурора за изначално отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения, за прецизност е важно да се отбележи, че съдът в съдебното производство и при постановяване на присъдата си е допуснал и други съществени нарушения на процесуални правила: Първо, той е разместил доказателствената тежест в наказателния процес / прокурорът е този, който доказва виновността на подсъдимия/, като е посочил в мотивите си, че подсъдимият, като се е отказал от разпита на св.Конярски, не е ангажирал доказателства за безвиновното си поведение. Въззивният съд приема и присъдата за постановена при нарушение на разп.на чл.305 ал.3 НПК, доколкото е обосновал присъдата си само на показанията на един свидетел-св.Методиев, а не е обсъдил всестранно събраните по делото, в.т.ч. и противоречиви, доказателствени средства. Буди недоумение как вещо лице би могло да оценява вещи, които изобщо не е виждало и на какво основание съдът е кредитирал това заключение.

   Ако І-инстанционният съд възприеме неправилно фактическата обстановка, въззивният съд би могъл да установява нови фактически положения съгласно разпоредбата на чл.313 НПК. В случая обаче остава неясно на база кои доказателства съдът е установил изложената фактическа обстановка, поради което настоящият състав не може да установи правилността на възприетото, а отделно от това установените фактически положения са изключително противоречиви. При това положение въззивният съд не може да провери на каква база са формирани изводите на І-инстанционния съд за виновността на подсъдимия и за съставомерност ан деянието, който пороко е неотстраним от въззивния съд.

     Второ, съдът не е посочил /както констатирания пропуск в ОА/ с кои свои действия подсъдимият е осъществил деянието от обективна и субективна страна. Съдът е напълно суверенен да признае подсъдимия за виновен или невиновен в извършване на деянието, но трябва да изложи ясни и точни съображения за това, в каквато насока законодателят е посочил задълженията му в чл.301 ал.1 т.1-4 НП. Ако обвинението е доказано по несъмнен начин, съдът следва да признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно наказание-чл.302 НПК, като се изложат съответни съображеиня за това. Ако обаче не се установи деянието да е извършено от подсъдимия, да е извършено виновно или че то не съставлява престъпление, подсъдимият следва да бъде признат за невинен-чл.304 НПК, като също се изложат съображения за това.

      Едва тогава, когато изяснят и посочат ясно и точно в мотивите по недвусмислен начин посочените въпроси, съдът следва да пристъпи към обосноваване правната квалификация на деянието.

        Така констатираните пороци в мотивите на присъдата се приравняват на липса на мотиви, поради което съдът не може да провери правилността на Іинстанционния съдебен акт.

     Ето защо съдът ще отмени присъдата изцяло и ще върне делото на прокурора за ново разглеждане, за изначално отстраняване на горепосочените процесуални нарушения с изготвяне на нов обвинителен акт. Тези нарушения принципно са отстраними, а за конкретния случай отстранимостта им следва да прецени прокурора, като съобрази гореизложеното в мотивите на настоящото решение.

    Предвид констатираните процесуални пороци на присъдата, допуснати на досъдебното и съдебното производства,  съдът не обсъжда наведените доводи по същество от адв.Л.Тодорова за незаконосъобразност на присъдата. Те следва да се обсъдят от І-инстанционния съд при евентуално ново разглеждане на делото.  При това разглеждане съдът следва да съобрази съдебния си акт с посочените незаконосъобразности на атакуваната присъда и да не ги допуска повторно, като съобрази същата с изискванията на чл.301 т.1 и сл. НПК, чл.302, чл.304 и чл.305 ал.3 НК.

    Водим от гореизложеното и на осн.чл. 335 ал.1 т.1 във вр. с чл.334 т.1 пр.І-во НПК, Кюстендилският окръжен съд ще отмени присъдата на ДРС и ще върне делото за ново разглеждане на прокурора.

   Видно от Справката за правното положение на подсъдимия Г., представена в последното с.з.,  в момента той търпи наказание по Присъда № 58/6.04.2009 г. по НОХД № 1587/08 г. на ДРС-10 месеца ЛС, влязла в сила на 22.04.2009 г., считано от 14.06.2009 г., т.е. той търпи наказание ЛС по други присъди, различни от приведените в изпълнение наказания с процесната присъда. По настоящото дело, видно от справката към ОА, той има мярка за неотклонение”подписка”. По тази мярка правилно и законосъобразно се е произнесъл ДРС при усл.на чл.309 НПК, след постановяване на присъдата и тази МН е отменена. Ето защо въззивният съд не следва да се произнася оп искането за отмяна на МН, доколкото вече има правилно произнасяне на І-инстанционния съд за това.

   Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд

                                              Р   Е   Ш   И:

    ОТМЕНЯВА изцяло Присъда №  84/15.05.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 990/2006 г. по описа на този съд, с която ВАСИЛ АСЕНОВ Г., ЕГН **********,***, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 предл.ІІ-ро и т.7 във вр. с чл. 28 ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година 4 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване; приведени са в изпълнение на осн.чл.68 ал.1 НК влезлите в сила осъдителни присъди на ДРС по НОХД №№ 806/2005 г., по НОХД № 568/2004 г.,по НОХД № 1025/2004 г. и по НОХД № 916/2005 г., всички по описа на ДРС  и на осн.чл.25 ал.1 НК е определено най-тежкото общо наказание ЛС за срок от 1 год.6 мес. при общ режим на изтърпяване И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОКУРОРА.

    Решението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                      

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                

                                        Гр. Кюстендил  11.11.2009 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                      СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

при секретаря Емилия Натовска и с участието на прокурора от КОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 345 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

             Производството е по реда на глава ХХІ НПК.Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия ВАСИЛ СТОЯНОВ АНГЕЛОВ, ЕГН **********, попадена чрез защитника му адв. Димитър Митков срещу Присъда  85/23.06.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 328/2004 г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 152 ал.1 т.2  предл. І-во и ІІ-ро НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 години на осн.чл.66 ал.1 НК. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и постановяването й при съществено нарушение на процесуални правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото относно наличието на квалифициращия признак „упражнена принуда със сила и заплашване”; необсъждане показанията на пострадалата от досъдебното производство, дадени пред съдия и неясно защо кредитиране не на тези показания, а на дадените в съдебното производство без излагане на основания за това; липса на конкретно посочване на кои от установените със свидетелски показания факти се дава вяра и на кои – не и по какви причини; игнориране показанията на свидетелите Лъчезар Лазаров, Георги Сакатчийски, Валентин Велинов и Георги Стоянов  поради заинтересованост, без такава според жалбоподателя да е налице, въпреки родствените връзки на част от тях с подсъдимия – те се подкрепят от други доказателства по делото; характера и местоположението на нараняванията не дават основания да се приеме само и единствено да са причинени от умишлено нанесени удари – те могат да се причинят и от падане, подхлъзване в банята и др. начини. Направено е доказателствено искане – за назначаване на експертиза, която да установи от задграничните паспорти на подсъдимия и пострадалата дали имат излизания по едно и също време извън страната, без да е конкретизиран период. Със същата присъда се обжалват и определенията на КРС от 9.12.2009 г. и 23.06.2009 г. за наложена на подсъдимия глоба. Прави се искане за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. 

     Становището на Окръжна прокуратура е за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на І-инстанционната присъда.

    КОС,след преценяване на доводите и възраженията на страните и след запознаване със събраните на досъдебното и съдебно производства доказателства и доказателствени средства, както и мотивите на обжалваната присъда, намери последната за постановена при съществено нарушение на процесуални правила.

     С Присъда №  85/23.06.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 328/2004 г. по описа на този съд подсъдимия Васил Стоянов Ангелов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 152 ал.1 т.2  предл. І-во и ІІ-ро НК – за това, че в дома си на 13.11.2003 г. на ул.”Черешово топче”№ 3 в гр.Кюстендил, се е съвъкупил с Жулиета Симеонова Сергиева от гр. Кюстендил, като я е принудил за това със сила- удрял я с ръце по главата и лицето, ритал я е с крака по тялото, удрял я е с метален прът по краката, разкъсал е дрехите й /панталон, чорапогащник и бикини/ и я е заплашил с убийство - подпрял нож на брадата й и я е заплашил, че ще пререже гръкляна й  и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 години на осн.чл.66 ал.1 НК

       Съдът е изложил ясна и конкретна фактическа обстановка, за която е посочил, че е установена въз основа на следните доказателствени средства: частично от обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалата св.Жулиета Сергиева, на сина й Емил Гъгневq на св.Виктор Петров, св. Цветан Алексов, св. Райчо Омерски,  Васил Николчев, частично от показанията на св.Венцислав Сербезки, Методи Стойчев, Валентин Велинов; заключенията на в.л.Димитриева, Веселинов и Николчев; протоколи за оглед и доброволно предаване; Справка от ОДП; характеристика и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

    Съдът е изложил подробни съображения показанията на кои свидетели и в кои части кредитира и в кои-не, обясненията на причините за това, с изключение обаче на показанията на главната свидителка на обвинението пострадалата св.Сергиева. Всички останали гласни доказателствeни средства  са косвени, вкл. и показанията на полицейските служители Петров и Алексов, видели непосредствено св.Сергиева след деянието и на които тя разказала, че е изнасилена от подсъдимия. Затова е било особено важно решаващият съд  да обоснове тезата си защо кредитира именно първите показания на св.Сергиева. Тук следва да се отбележи, че св. Сергиева е дала на два пъти в досъдебното производство пред съдия напълно противоречиви показания/ вж л.55-57 и л. 59 от ДП/. В първите си показания, дадени на 14.11.2003 г., и на които съдът е дал вяра и въз основа на които  преимуществено е възприел установената фактическа обстановка, свидетелката е разказала за извършеното предния ден от подсъдимия изнасилване.  На 27.11.2003 г. тя напълно се е отрекла от тези си показания и е отговорила на поставените й въпроси, че на 13.11.2003 г. не е имало изнасилване и всичко е било доброволно и че е осъществен  полов акт без принуда и насилие, което междувпрочем е и тезата на подсъдимия. Свидетелката е заявила в тези си показания още, че оттегля жалбата си и обвинението за изнасилване, но иска в замяна на това г-н Ангелов да й даде 2000 лв. В съдебното производство св.Сергиева е отказала да даде показания и са й били прочетени двата вида показания от досъдебното производство. Тя е заявила тогава, че поддържа първите показания, защото й е бил оказван натиск от подсъдимия да оттегли жалбата си. Затова е било особено важно решаващият съд  да обоснове тезата си защо кредитира именно първите показания на св.Сергиева.

    Съдът в мотивите на присъдата си е заявил, че приема за достоверни първите показания на св.Сергиева - тези от 14.11.2009 г., защото възпроизвеждат непосредствените й впечатления от извършеното предния ден деяние  и като „подкрепящи се от останалите кредитирани писмени и гласни доказателства”. Само че показанията на част от изброените свидетели  са напълно противоречиви на нейните. Тези показания на Сергиева е следвало конкретно да се обсъдят в съвкупност с всички доказателства, т.е. кои факти от нейните показания се подкрепят и от кои гласни доказателствени средства; как тези показания се съпоставят с констатациите на експертизата на веществени доказателства относно състоянието на намерените и иззети вещи и с констатациите на съдебно-медицинската експертиза.

   Изнасилването е форма на усложнена престъпна дейност и се състои от две деяния, едното от които не представлява престъпление: съвкупление, което само по себе си не е престъпление и предхождащо го упражнено насилие чрез употреба на сила и заплашване в конкретния случай. Основен предмет на доказване в случая е именно има ли упражнено насилие, предхождащо съвкуплението, което вече представлява престъпление, предвид и съществуващите към момента на деянието интимни отношения между пострадалата и подсъдимия. В такава насока решаващият съд не е изложил никакви съображения. Съдът изобщо не е обсъдил един факт, който се съдържа в събраните доказателствени средства – имала ли е друг избор на поведение св.Сергиева от времето след приключване на работния й ден на 13.11.2003 г., освен да тръгне с подсъдимия с колата му; впоследствие, след като са били в дома му, където тя е пържила риба за вечеря и двамата са вечеряли, имала ли е възможност да си тръгне, ако не е искала да остава повече и защо не го е сторила, в каквато насока са били събирани в съдебното следствие доказателства, но не са обсъдени с присъдата. Остава неясно също на какво основание е възприел съдът осъществяването на двете форми на упражнено насилие и заплашване – на база какви доказателствени средства, включително и че  подсъдимият е разкъсал дрехите на пострадалата – от какви конкретни доказателствени средства е установен този факт. Съдът е напълно суверенен в преценката си за виновността или невиновността на подсъдимия. Но той трябва да изложи ясни и конкретни съображения в едната или другата насока и ако признае подсъдимия за виновен, това да бъде установено по несъмнен начин.

   От краткото изложение в мотивите на обжалваната присъда не става ясно съставомерно ли е деянието от обективна страна, какви точно действия на насилие и заплашване е извършил подсъдимия и то че тези действия са извършени преди половия акт, който той не отрича да е извършен, за да принуди пострадалата да извърши съвъкуплението по насилствен начин и естествено-въз основа на кои доказателствени средства е установено това. Не са изложени никакви съображения за субективната страна на деянието и защо то е съставомерно от субективна страна.    

    При това положение от мотивите на присъдата остава неразколебана защитната позиция на подсъдимия, че е извършен полов акт, но не насилствено и че са имали спречкване със св. Сергиева, но то е било след половия акт. И съдът, приемайки подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, е следвало да изложи съображения, че обвинението е доказано по несъмнен начин, което с обжалваната присъда не е сторено.

    Изложеното формира извода, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на нормата на чл.305 ал.3 НПК и оттук- и на нормата на чл.303 НПК. Констатираната непълнота на мотивите обуславя наличието на отменителното основание на чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК.  Непълнотата в мотивите на обжалваната присъда на І-инстанционният съд относно формирането на изводите за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна  ограничава процесуалните права на подсъдимия, тъй като не са изложени съображения за отделните форми на деянието при усложнената престъпна дейност на престъплението по чл.152 ал.1 т.2 пр.І-во и ІІ-ро НК. А това води до неяснота подсъдимият да разбере в извършването на какво точно деяние е признат за виновен и осъден.

     Ето защо обжалваната присъда ще се отмени по гореизложените съображения и делото ще се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на КРС.При новото разглеждане на делото съдът трябва да съобрази горните указания по прилагането на закона, както и е задължен да съобрази и обсъди възраженията във въззивната жалба на подсъдимия.

          Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и във вр. с чл.305 ал.3 НПК

 

                                             Р    Е    Ш    И:

    ОТМЕНЯВА изцяло Присъда №  85/23.06.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 328/2004 г. по описа на този съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

    Решението не подлежи на обжалване.

                                                                  

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                 

                                        гр. Кюстендил  11.11.2009 г. 

                                

                                        В   и м е т о    н а   н а р о д а

         

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                   СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

при секретаря Гюрка Антова, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 203 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

         Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на   ПОДСЪДИМИЯ ГЕНЧО СТОЙЧЕВ ПЛЕВЕНСКИ срещу Присъда №  67/8.04.2009 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1600/2006 г. по описа на този съд, в осъдителната й част, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 пр. І-во НК, на осн.чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и в уважената част на гражданския иск. В жалбата и допълнението към нея се релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалваната присъдата в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, отнасящи се до неправилната преценка на съда на събраните доказателства - пренебрегване показанията на свидетелката Снежана Иванова, заявила, че подсъдимият не е отправял обидни думи към тъжителката и неправилно кредитиране само на показанията на свидетелите на тъжителката и невземане предвид факта, че тъжителката е осъждана с Присъда по друго  НЧХД между тях. Моли се за отмяна на присъдата в обжалваната част  и постановяване на нова такава в тази част, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението по чл.146 ал.1 предл.І-во НК и отхвърляне на гражданския иск. Във въззивното производство по искане на защитника на подсъдимия беше допусната до преразпит св.Снежана Иванова.

          Ответницата по жалбата и частна тъжителка Любка Велинова чрез повереника си адв. Дамова  изрази становище за потвърждаване на присъдата в обжалваната част.

       В последната си дума жалбоподателят-подсъдим Генчо Плевенски заяви, че е невинен и желае да се отмени присъдата на ДРС в обжалваната осъдителна част.

      Кюстендилският окръжен съд, след запознаване с доводите и възраженията на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намери присъдата за постановена при съществено нарушение на процесуални правила. Съображенията за това са следните:

       С Присъда №  67/8.04.2009 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1600/2006 г. по описа на този съд подсъдимия Генчо Плевенски е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 пр. І-во НК – за това, че на 16.06.2006 г., около 12 часа, пред блок № 4 вх.В , ул.Горица в гр.Дупница, е нанесъл обида на Любка Стефанова Велинова, от с.гр., ул.Горица № 4 вх. Б ет.3 ап. 16, като я е нарекъл:”курва”,”че ти еба майката”, „ще играеш у тепсия”,”гледаш копеле” и  на осн.чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност , като му е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и е уважен предявения от Велинова гражданския иск иск с пр.осн.чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди  за сумата от 700 лв. За разликата над 700 лв. до претендираните 2000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Със същата присъда Плевенски е признат за невиновен да е изрекъл по адрес на Л.Велинова „че ти го набутам у устата” и да е извършил унизителни жестове със среден пръст и да се е пипал отпред за половите органи, поради което е признат за невиновен и оправдан за тези деяния, които са със същата правна квалификация  - чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 пр. І-во НК.

        От мотивите обаче на І-инстанционната присъда въззивният съд не може да провери нейната правилност. Липсва по делото описание на приета за установена фактическа обстановка, както изисква чл.305 ал.3 изр.І-во НПК. В тази част присъдата представлява подробен преразказ поотделно на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Действително, въззивният съд има процесуалното правомощие да приеме нови фактически положения. Но, при положение че изобщо липсва описание на приетата от І-инстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд практически  не би могъл да приложи нормата на чл. 316 НПК.

         Освен изложеното, І-инстанционният съд в краткото изложение в мотивите си в частта”По доказателствата” се е задоволил да опише събраните писмени доказателства и е приел, че”събраните писмени и гласни джоказателства са подробни, ясни и логични  и преценени в съвкупност, разкриват изцяло описаната фактическа обстановка”.      Този извод въззивният съд намери за извлечен при грубо нарушаване на процесуалните правила на чл. 305 ал.3 изр.ІІ-ро НПК.   

      Абсолютно всички гласни доказателства са изключително противоречиви. Прави впечатление, че многобройните конфликтни между страните и наличието на други дела за тях объркват свидетелите и част от тях са съобщили за други конфликтни ситуации  извън предмета на настоящото частно обвинение. В тази връзка са и показанията на преразпитаната от въззивния съд св.Снежана Иванова, която твърди да е очевидец на случая. Съдът е провеждал очни ставки, което принципно е правилно процесуално деяйствие за изясняване на обективната истина, но изобщо в мотивите на присъдата си не се е опитал дори да изложи доводи кои доказателствени материали приема и кои отхвърля и кои са съображенията за това. На фона на изложеното буди пълно недоумение крайния цитиран по-горе извод за логичност, яснота и подробност на гласните доказателства при тяхната изключителната им противоречивост и дори неотносимост на част от тях към предмета ан частното обвинение.

      При това положение въззивният съд е лишен от възможност да провери правилността на изводите на І-инстанционния съд. Съдът е суверенен да вземе решението си за виновността или невиновността на подсъдимия единствено по вътрешно убеждение, но е длъжен да възприеме ясна фактическа обстановка, да посочи кои доказателствени материали са мотивирали това му убеждение, има ли доказателствени средства, които е изключил от доказателствения материал и кои са причините за това.

       Този дефект на присъдата обуславя отменителното основание на чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК. С допуснатата неяснота в мотивите на присъдата остава неясно за подсъдимия /а и за въззивния съд/ на база какви доказателства І-инстанционният съд е формирал убеждението си за виновността, респ. невиновността на подсъдимия, а това безспорно ограничава процесуалните му права.

    Ето защо, въпреки липса на жалба в оправдателната част на присъдата и в отхвърлителната част на гражданския иск, допуснатото съществено процесуално е рефлектирало и върху постановения правен резултат и в необжалваните части на присъдата, въззивният съд ще отмени изцяло присъдата на ДРС на осн.чл.314 ал.2 НПК и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

       При новото разглеждане на делото І-инстанционният съд трябва да изпълни изискванията на чл.13 и 14 НПК за разкриване на обективната истина, както и при постановяване на присъдата си да спази нормата на чл.305 НПК, като посочи конкретно и ясно приетата за установена фактическа обстановка, на база кои доказателства я приема, кои доказателствени средства кредитира и кои-не и какви са основанията за това. При новото разглеждане на делото І-инстанционният съд следва да съобрази и да обсъди оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия Генчо Плевенски, което в настоящото производство въззивният съд не може да направи поради непроизнасяне по същество. 

      Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и във вр. с чл.305 ал.3 НПК

 

                                             Р    Е    Ш    И:

    ОТМЕНЯВА изцяло Присъда №  67/8.04.2009 г. на ДРС, постановена по НЧХД № 1600/2006 г. по описа на този съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

    Решението не подлежи на обжалване.

                                                                   

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

          Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил  9.11.2009 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                      СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

при секретаря Гюрка Антова и с участието на прокурора от КОП БИСЕР ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 331 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на КРП срещу Присъда № 73/29.05.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 956/2008 г. по описа на този съд, с която подсъдимия  ЙОРДАН ХРИСТОВ ПЕТРОВ  е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение, както и е отхвърлен предявения граждански иск на пострадалия Христо Христов за сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди. Релевират се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на протестираната присъда. Претендира се за отмяната й и за постановяване на нова такава, с който подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответно наказание. Доказателствени искания в протеста не са направени.

    Становището на Окръжна прокуратура е за основателност на протеста.

    Становището на повереника на гражданския ищец и частен обвинител е за отмяна на присъдата.

    Ответникът по протеста и подсъдим Йордан Христов изрази становище за потвърждаване присъдата на КРС като правилна.

     Окръжният съд прие, че протестираната оправдателна присъда е постановена при наличие на отменителното основание на чл. 335 ал.1 т.1 НПК. Съображенията за това са следните:

     С протестираната Присъда № 73/29.05.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 956/2008 г. по описа на този съд подсъдимия  ЙОРДАН ХРИСТОВ ПЕТРОВ  е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал.1 НК – на 16.09.2007 г. в с.Берсин да е причинил средна телесна повреда на Христо Найчов Христов и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение, както и е отхвърлен предявения граждански иск на пострадалия Христов за сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди.

     За да постанови тази присъда съдът е приел, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин.

     Така постановената присъда въззивният съд намери за постановена при  допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила в досъдебното производство.

     След като са били събрани доказателствата в досъдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.227 ал.2 НПК,  разследващият орган е трябвало да предяви разследването, като призове обвиняемия и неговият защитник и пострадалия, ако е направил искане за това. В случая искане от пострадалия не е имало. Но за предявяване на разследването обвиняемия и защитника му не са били призовавани изобщо, разследването не им е било предявено, което е ограничило правото на защита на обвиняемия. Той не е бил запознат с разследването, със събраните в досъдебното производство доказателства за неговата вина.

     Този пропуск е следвало да бъде отстранен от І-инстанционния съд още в разпоредителното заседание. Като не е отстранил този пропуск, а е започнал разглеждането на делото в съдебното производство по внесения обвинителен акт и е постановил присъда, без да е било предявено по надлежния ред разследването на обвиняемия и защитника му, допуснатото съществено процесуално нарушение рефлектира и върху присъдата. И въпреки, че присъдата е оправдателна, разследването е следвало да бъде предявено на обвиняемия съгласно изискването на чл.227 ал.2 НПК, защото към този момент той не може да предполага каква присъда ще му бъде постановена в съдебното производство.

      Ето защо въззивният съд няма да се произнася по същество по наведените оплаквания за неправилност на присъдата в протеста, а ще отмени оправдателната присъда като постановена при съществено нарушение на процесуални правила и ще върне делото за ново разглеждане на прокурора. При новото разглеждане разследването трябва да се предяви на обвиняемия и на неговия защитник.

        При новото разглеждане на делото в съдебното производство от І-инстанционния съд съдът в мотивите на присъдата си е длъжен да обсъди  и съобрази направените в протеста оплаквания за незаконосъобразност на протестираната оправдателна присъда, предмет на въззивен контрол в настоящото производство.

     По изложените съображения съдът ще отмени протестираната присъда и ще върне делото на прокурора за отстраняване на констатираното отстранимо съществено процесуално нарушение, след което при новото разглеждане на делото от І-инстанциянния съд следва да се изпълнят указанията в мотивите на настоящото решение.

    Водим от гореизложеното и на осн. чл. 335 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                                 Р   Е   Ш   И:

 

      ОТМЕНЯВА Присъда № 73/29.05.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 956/2008 г. по описа на този съд, с която подсъдимия  ЙОРДАН ХРИСТОВ ПЕТРОВ  е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение, както и е отхвърлен предявения граждански иск на пострадалия Христо Христов за сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди. и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение и връща делото за ново разглеждане на прокурора.

     Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                     

                               гр. Кюстендил 23.10.2009 г.

 

                               В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                                                

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                          СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

при секретаря Емилия Натовска и с участието на прокурора от КОП БИСЕР ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 284 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на КРП и по ЖАЛБА на подсъдимия КИРИЛ ИВАНОВ ТОДОРОВ срещу  Присъда № 83/18.06.2009 г.  на КРС, постановена по НОХД № 127/2009 г. по описа на този съд, както следва:

     = КРП протестира оправдателната част на присъдата, с която подсъдимия Тодоров е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл. 212 ал.1 предл.І-во и ІІ-ро и по чл.313 ал.2 във вр. с ал.1 пр.І-во НК, както и правната квалификация на деянието по чл.212 б ал.1 т.4 във вр. с чл.212 ал.6  НК, за което подсъдимия е признат за виновен. Релевират се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на тези части на присъдата и липса на хипотезата”маловажен случай” по чл. 212 б НК. Моли се за отмяна на присъдата в тези части и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде осъден за престъпленията му по повдигнатите с ОА обвинения.

   = подсъдимият Тодоров, чрез защитника си адв. К.Станчев обжалва присъдата в останалата осъдителна част за престъпление по чл.212 ал.1 т.4 във вр. с ал.6 НК, с релевирани оплаквания за неправилност, незаконосъобразност  на присъдата в тази й част , както и постановяването й при съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание, с изложени доводи за всяко от оплакванията и становище за приложимост на института на чл.78 а НК. Моли се алтернативно – при установяване на съществени процесуални нарушения делото да се върне за ново разглеждане или да се измени присъдата в обжалваната осъдителна част и се приложи чл.78 а НК.

    Доказателствени искания в протеста и жалбата не са направени.

    Окръжна прокуратура нe поддържа протеста и счита протестираната част на присъдата за правилна, а в обжалваната част счита, че наказанието трябва да се определи за престъпление по чл. 212б НК.

    Подсъдимият изрази становище за уважаване на жалбата и за определяне на минимално наказание.

    Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания и материалите по делото и в пределите на визираните му от чл.313 и сл. НПК правомощия, след цялостна служебна проверка на цялата протестирана и обжалвана присъда, намери следното от фактическа и правна страна:

    С Присъда № 83/18.06.2009 г.  на КРС, постановена по НОХД № 127/2009 г. по описа на този съд подсъдимия Тодор Тодоров е признат за виновен в извършването на две деяния, извършени съответно през 2007 и 2008 г.,  с правна квалификация чл. 212 б ал.1 т.4  НК, както следва:

   = за това, че на 12.02.2007 г. в ТД на НАП –гр.Кюстендил, чрез използване на документ с невярно съдържание –ГДД № 1706/12.02.2007 г. по чл.41 ЗОДФЛ за 2006 г. на л.19 в графа”подпомагане на хора с увреждания”, е отбелязано дарение от 1400 лв. в полза на Здравко Костадинов Котев  и на л.3 в графа 12”Данъчно облекчение за деца” е отбелязано данъчно облекчение за едно ненавършило пълнолетие дете от 360 лв. и приложени към тази декларация неистински документи: Договор за дарение от 21.06.2006 г. между подсъдимия и  Здравко Костадинов Котев, в който подписът за надарен не е положен от Котев и ДПДОД по чл.29 а ал.7 ЗОДФЛ, в която подписът за”декларатор „ на другия родител не е положен от майката Владислава Разсолкова , е получил без правно основание на 15.02.2007 по банков път чрез банка БПБ по посочената си банкова сметка-  *** - *** – парична сума общо в размер на  421,60 лв. за двата вида данъчно облекчение: 335,14 лв. от данъчно облекчение за дарение и 86,44 лв. от данъчно облекчение за едно дете , което имущество  е собственост на ТД на НАП-Кюстендил, с намерение да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в І-инстанционния съд полученото имущество е върнато и деянието представлява маловажен случай и при усл.на чл.54 НК е наложено на подсъдимия наказание”пробация”  с определяне на пробационните мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 Нк, и двете за срок от по 6 месеца, като за мярката по т.1 е определена периодичност 2 пъти седмично .

    = за това, че на 1.02.2008 г. в ТД на НАП –гр.Кюстендил, чрез използване на документ с невярно съдържание –ГДД № 677/1.02.2008 г. по чл. 50  ЗДДФЛ за 2007 г. на л.4  в таблица 5 ”Данъчно облекчение за дарения”, е отбелязано дарение от 800 лв. в полза на Йорданка Григорова Чингарска и на л.4 в таблица 4 ”Данъчно облекчение за деца” е отбелязано данъчно облекчение за едно ненавършило пълнолетие дете от 420 лв. и приложени към тази декларация неистински документи: Договор за дарение от 3.12.2007 г. между подсъдимия и  неговата баба Йорданка Григорова Чингарска, в който подписът за надарен не е положен от  Чингарска и ДПДОД по чл.21 ал. 8 ЗДДФЛ за ползване данъчни облекчения за деца , в която подписът за „декларатор” на другия родител не е положен от майката Владислава Разсолкова , е получил без правно основание на 21.02.2008 с платежен документ № МО1520 по банков път по посочената си банкова сметка-  *** – ***-клон кюстендил чуждо движимо имущество – парична сума общо в размер на  181,09лв. за двата вида данъчно облекчение:  80,29 лв. от данъчно облекчение за дарение и  100,80 лв. от данъчно облекчение за едно дете, което имущество  е собственост на ТД на НАП-Кюстендил, с намерение да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в І-инстанционния съд полученото имущество е върнато и деянието представлява маловажен случай и при усл.на чл.54 НК е наложено на подсъдимия наказание”пробация”  с определяне на пробационните мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 НК, и двете за срок от по 6 месеца, като за мярката по т.1 е определена периодичност 2 пъти седмично .

    На осн.чл.25 във вр. с чл.23 ал.1 НК е определено най-тежкото общо наказание измежду така наложените наказания, а именно – общото наказание”пробация” за срок от 6 месеца, с пробационните мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 НК, и двете за срок от по 6 месеца, като за мярката по т.1 е определена периодичност 2 пъти седмично .

    Със същата присъда подсъдимия Тодоров е признат за невиновен в извършването на две деяния, извършени през 2007 и 2008 г., по чл. 313 ал.2 във вр. с ал.1 пр.І-во НК, както следва:

    = за това, че на 12.02.2007 г. в ТД на НАП е потвърдил неистина в писмена декларация ГДД № 1706/12.02.2007 г. по чл.41 от ЗОДФЛ за 2006 г.,  която по силата на закон се дава пред орган на власт – ТД на НАП за удостоверяване истинността на някои обстоятелства: л.19 в графа”подпомагане на хора с увреждания”, е отбелязано дарение от 1400 лв. в полза на Здравко Костадинов Котев  и на л.3 в графа 12”Данъчно облекчение за деца” е отбелязано данъчно облекчение за едно ненавършило пълнолетие дете от 360 лв. , с цел да избегне заплащането на дължими по ЗОДФЛ данъци в размер общо на 421,60 лв./за ползване на данъчно облекчение за дарение – 335,14 лв. и за ползване на данъчно облекчение за 1 дете -86,44 лв./ и на осн. чл.304 НПк е оправдан по повдигнатото му обвинение.

   = за това, че на 1.02.2008 г. в ТД на НАП е потвърдил неистина в писмена декларация ГДД № 677/1.02.2008 г. по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007 г.,  която по силата на закон се дава пред орган на власт – ТД на НАП за удостоверяване истинността на някои обстоятелства: л.4 в таблица 5 ”Данъчно облекчение за дарения”, е отбелязано дарение от 800 лв. в полза на  Йорданка Григорова чингарска и на л.4 в таблица 4 ”Данъчно облекчение за деца” е отбелязано данъчно облекчение за едно ненавършило пълнолетие дете от 420 лв. , с цел да избегне заплащането на дължими по ЗОДФЛ данъци в размер на общо 181,09 лв./данъчно облекчение за дарение в размер на 80,29 лв. и за данъчно облекчение за едно дете – 100,80 лв./  и на осн. чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.

     І-инстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и  въззивният съд не счита за нужно да я преповтаря. Решаващият съд е посочил ясно и конкретно фактическите положения, приети за установени,  след детайлно обсъждане на събрания доказателствен материал и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 НПК.  Въззивният съд ще акцентира на някои нюанси:

    Като е подал на 12.02.2007 г. в ТД на НАП-Кюстендил ГДД № 1706 по ЗОДФЛ за 2006 г. и приложил към нея следните неистински частни документи: 1/.декларацията по чл.29 а ал.7 от ЗОДФЛ, инкорпорираща декларация от другия родител и 2/.договор за дарение от 21.06.2006 г., извършено от подсъдимия в полза на Здравко Котев, на който договор подписът за надарен не изхожда от Котев/вж показанията на св. Фирков и св.Василева/ и приложено към договора истинско решение на ТЕЛК за намалената  работоспособност на „надарения” и за който договор той не знае, както и че не е получавал в дарение сумата от 1400 лв. от подсъдимия,  последният е целял издаването на акт за прихващане или възстановяване и такъв бил издаден – Акт № 968/ 13.02.2007 г. На 15.02.2007 г. подсъдимият получил по банков път чрез българска пощенска банка по посочения от него IBAN ***,60 лв., представляваща възстановен на данъчнозадълженото лице надвнесен данък, както следва: данъчно облекчение  за дарение-335,14 лв. и данъчно облекчение за едно дете-86,44 лв.

   През следващата 2008 г. подсъдимият решил да използва приложената от него веднъж вече успешно схема на действие за възстановяване на надвнесен данък. На 1.02.2008 г. той подал в ТД на НАП-Кюстендил ГДД № 677по чл.50 ЗДДФЛ за 2007 г. / в редакцията му до изменението от 28.12.2007г./, в която декларирал неверни обстоятелства – за извършено в полза на инвалид дарение и декларация от другия родител, че няма да ползва това данъчно облекчение,  и приложил към нея следните неистински частни документи: 1/.декларацията по чл.21 а ал.8 от ЗДДФЛ, от другия родител, чийто подпис е положен от неустановено лице и 2/.договор за дарение, извършено от подсъдимия в полза на неговата баба Йорданка Чингарска за 800 лв., на който договор подписът за надарен не изхожда от Чингарска. Декларирайки и в тази декларация неверни обстоятелства на база неистински документи, бил издаден акт за прихващане или възстановяване и на 21.02.2008 г. подсъдимият получил по банков път сумата от 181,09 лв., представляваща възстановен на данъчнозадълженото лице надвнесен данък за 2007 г., както следва: данъчно облекчение  за дарение - 80,29лв. Данъчно облекчение за едно дете от  100,80 лв. било възстановено на подсъдимия на 31.01.2008 г., т.е. практически преди да подаде декларацията той вече го е получил.

   На 12.02.2009 г. и на 5.03. с.г. подсъдимия възстановил всички получени от него и посочени по-горе суми на ТД на НАП – гр.Кюстендил , вкл. и дължимите лихви за просрочие.

    Действайки по описания начин, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всяко едно от горните деяния. Систематичното място на документната измама е в глава V от НК. Престъпления против собствеността, раздел І. от тази глава.  Този вид престъпления се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като накърняват правото на собственост както на държавата, така и на частни лица. Субект на това деяние може да бъде всяко лице – физическо лице или длъжностно лице. В случая подсъдимият е действал като физическо лице, не като длъжностно лице, въпреки заеманата от него длъжност директор на РУСО-Кюстендил.

   От обективна страна, за да е съставомерно деянието „документна измама” по основния състав на чл.212 ал.1 НК, е необходимо деецът да е използвал документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, за да получи без основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои. В случая всички тези елементи са налице. Подсъдимият Тодоров е използвал при всяко едно от двете гореописани деяния документ с невярно съдържание – подадените в ТД на НАП-Кюстендил данъчни декларация с номера съответно № 1706/2006 г. и 607/2007 г., като към тях е приложил неистински частни документи – договори за дарение на суми съответно от 1400 лв. и от 800 лв. на инвалиди с цел получаване на данъчно облекчение за извършено дарение на инвалид и декларация от другия родител – за получаване на данъчно облекчение за дете. Нито договорите за дарение са били подписани от надарените, нито декларацията от другия родител е била подписана от майката на детето на подсъдимия. Това обуславя същността на тези представени за улесняване на престъплението частни документи като неистински по см.на законовата дефиниция на чл.93 т.6 НК.  Били са  използвани частни документи, но законът не прави разлика между отделните видове документи, тъй като неистински могат да бъдат както официалните, така и частните документи. Използването на тези нестински документи, приложени към данъчните декларации в случая  е било с цел да се възбуди заблуждение у съответното длъжностно лице, пред което се подава декларацията, за да  бъде изплатена на подсъдимия определена сума като данъчно облекчение. Такива суми са му били изплатени , както следва : през 2006 г. – 421,60 лв. и през 2008 г. – 181,09 лв. Всяка от двете суми е била получена реално от подсъдимия, като е постъпила в банковата му сметка. Деянията са довършени, доколкото с получените суми е причинена щета на държавния бюджет.

     От субективна страна документната измама е престъпление, което се извършва само при пряк умисъл. В случая подс.Тодоров е действал при форма на вината пряк умисъл – той е бил с ясното съзнание, че използва неистински частни документи/договори за дарение на инвалиди и декларации от другия родител, че няма да ползва той данъчното облекчение за дете /, за да подаде в ТД на НАП декларациите с невярно съдържание с користната цел да получи данъчното облекчение, без да има правно основание за това. Установи се действително,  че подсъдимият се е грижил за баба си Йорданка Чингарска, но доколкото подписа в договора за дарение не е положен от нея и тя не е знаела за дарената й сума от 800 лв., не може да се приеме, че даренението е действително. А всички тези факти са известни на подсъдимия, видно от неговите обяснения.

  Тук е мястото да се отбележи, че въпреки абсолютно идентичния начин на извършване на двете деяния от обективна и субективна страна те представляват отделни престъпления, а не едно продължавано престъпление по см.на чл.26 НК. Това е така, защото следващото деяние от обективна и субективна страна не е продължение на предшестващото. С получаването на данъчното облекчение за 2006 г. на 15.02.2007 г. деянието е довършено, с него е причинен конкретния престъпен резултат – ощетяване на държавния бюджет за 2006 г. със сумата от 421,60 лв. Подаването на данъчната декларация за 2007 г.  получаването на данъчното облекчение за 2007 г., т.е. второто деяние, довършено на 21.02.2008 г. с получаване на сумата за данъчно, не представлява продължение на предишното престъпление, а е самостоятелно такова поради  това, че с него се цели постигането на нов престъпен резултат – ползване на данъчно облекчение за 2007 г. и реалното му получаване. Ето защо в случая липсва обективната  и  субективна връзка между отделните деяния и те представляват еднородна реална съвкупност, както и правилно са квалифицирани като такива.

   Безспорно е установено, че подсъдимият на 12.02.2009 и на 5.03.2009 г., т.е до приключване/даже до започване/ на съдебното следствие в І-инстанционния съд, е внесъл всички горепосочени суми на ТД на НАП, вкл. и с лихвите за просрочие. Предвид този факт и двете престъпления следва да се квалифицират по привилегирования състав на чл.212 б НК, който предвижда по-нисък размер на наказанието като привилегия  за възстановените щети за всеки един от съставите на чл.212 ал.1-6 НК.  Доколкото квалификацията на деянието е по основния състав на чл.212 ал.1 НК, въззивният съд прие, че всяко едно от извършените от Тодоров деяния при условията на реална съвкупност представляват маловажен случай по см.на чл.212 ал.6 НК, във вр. с дефиницията на този институт по чл.93 т.9 НК. Налице е според съда незначителност на вредните последици, причинени с всяко едно от деянията, вземайки предвид основно размера на причинените с всяко от деянията щети – съответно 421,60 лв. и 181,09 лв. Като „други смекчаващи обстоятелства” по см.на чл.93 т.9 НК, представляващи  обект на преценка за конкретния случай, настоящият състав взе предвид добрите характеристични данни за подсъдимия, както и факта, че подсъдимият обективно е имал правото да получи данъчното облекчение за дете, което за 2006 г. и 2007 г. не е получено от бившата му съпруга, ако беше сторил това по надлежния ред – т.е. декларацията да беше поднесена за подпис на бившата съпруга. По аналогичен начин съдът прецени и ползваното данъчно облекчение за 2007 год. - сумата за дарение на неговата баба Й.Чингарска от 800 лв. Установено е по делото, че той предоставя средства за храна и лекарства на болната си баба Й.Чингарска. Ако договорът за дарение беше поднесен за подпис на нея и тя е била уведомена за неговото съществуване, съвсем правомерно подсъдимият би имал правното основание да получи търсеното данъчно облекчение.  Престъплението е извършено поради представяне на неистински частни документи и използване на документ с невярно съдържание за декларираните факти, а не на реалната липса на тези факти, за чието деклариране обаче подсъдимият не е спазил законовия ред. Възстановяването на сумата, доколкото е част от състава на чл.212 б НК, не може да се преценява като маловажност на случая, а има значение при определяне вида и размера на наказанието.

    За така извършените деяния наказанието следва да се определи съгласно разп.на чл. 212б ал.1 т.4 във вр. с чл.212 ал.6 НК, като се наложи наказание при привилегията за възстановяване на щетите и маловажност на случая и съобразно общите изисквания на чл.36 и 37 НК.  За всяко едно от деянията като вид наказание съдът преценява, че наказанието ”пробация” в най-пълна степен съответства на тежестта на извършеното престъпление. Съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, с целите на генералната и специални превенции, съдът прие, че тези цели биха се изпълнили в най-пълна степен с налагане на пробационните мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 НК:”задължителна регистрация по настоящ адрес”с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за минимално определения законов срок от 6 месеца за всяка от тях. Доколкото е налице реална съвкупност от престъпления, на осн.чл.23 ал.1 НК следва да се определи общото най-тежко наказание измежду така наложените наказания аз всяко едно от двете престъпления, а именно „пробация” с пробационни мерки: ”задължителна регистрация по настоящ адрес”с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за от по 6 месеца за всяка от тях.

      Доколкото съдът призна подсъдимия за виновен , като преквалифицира деянието по чл.212 б ал.1 т.4 във вр. с ал.6 НК и му наложи наказание за тези две престъпления с тази правна квалификация, то по основния състав на тези две престъпления по чл.212 ал.1 НК подсъдимия следва да бъде признат за невиновен, което е сторил Районният съд.

    Второто повдигнато обвинение срещу подсъдимия е за престъпления, също при условията на реална съвкупност, по чл.313 ал.2 във вр. с ал.1 пр.І-во НК за това, че подс. Тодоров е потвърдил неистина в писмена декларация съответно  ГДД № 1706/ 12.02.2007 г.  и 677/1.02.2008, която по силата на закон се дава пред орган на власт-ТД на НАП Кюстендил, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,  с цел да избегне заплащането на дължими данъци съответно по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ. Квалификацията на деянието по чл.212 НК изключва приложението на чл.308-316 НК, защото не може да се търси отговорност и за съставянето, и за използването на неистински или преправен документ, или на документ с невярно съдържание съгласно възприетия принцип в глава ІХ НК. Документни престъпления, където е систематичното място на чл.313 НК.

Като е употребил понятието”документи”, законодателят е имал предвид както официалните, така и частните документи. Лицето, което използва документа, носи отговорност по чл.212 НК, независимо дали отговаря или не за съставянето му. Достатъчно е да съзнава, че ползва документ с невярно съдържание, за да получи чуждо имущество без правно основание. Или-престъпленията по чл.   308-316 НК „се поглъщат” от престъплението по чл.212 Нк и когато едно лице отговаря по чл.212 Нк, не може ад бъде привлечено да отговаря и по чл.313 ал.2 НК при реална съвкупност. Поради това подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан за двете престъпления с правна квалификация чл.313 ал.2 във вр. с ал.1 пр.І-во НК, което е сторил с присъдата си Райноният съд.

    Като е постановил присъдата си, признавайки подсъдимия за виновен в извършването на две деяния при условията на реална съвкупност по привилегирования състав на чл.212 б ал.1 т.4 във вр. с чл.212 ал.6 НК и налагайки му наказанието пробация с пробационните мерки по чл.42 а ал.2 т.1.и т.2 за срок от по 6 месеца и на осн.чл.23 ал.1 е определил най-тежкото общо наказание измежду тези наложени наказания, а именно : ”задължителна регистрация по настоящ адрес”с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за минимално определения законов срок от 6 месеца за всяка от тях и е признал подсъдимия за невиновен по първоначалното обвинение за деяния с квалификация по чл.212 ал.1 пр.І-во НК, както и го е признал за невиновен и го е оправдал за престъпленията също при реална съвкупност с правна квалификация чл.313 ал.2 във вр. с ал.1 пр.І-во НК, районният съд е постановил една правилна и законосъобразна присъда.  Тази присъда е постановена при спазване на материалния и процесуалния закони както при провеждане на съдебното следствие, така и при постановяване на присъдата и изготвяне на задълбочените й мотиви, при спазване изискванията на чл.305 ал.3 НПК.

    Предвид всичко гореизложено въззивният съд намери за неоснователни доводите в протеста  и в жалбата за неправилност и законосъобразност на присъдата. Фактът на възстановяване на сумите изобщо не е взе предвид от решаващия съд, както се твърди в протеста, за преквалифициране на деянието като „маловажен случай”. А той и не може да бъде взет предвид, тъй като е включен в правната квалификация на деянието. Правилни са изводите на решаващия съд относно  възприемане на деянията за маловажен случай на осн. дефиницията на чл.93 т.9 НК, посочени от І-инстанционния съд и допълнени от въззивния съд в настоящите мотиви. От значение е личността на извършителя и районният съд правилно е преценил това. Следва да се посочи, че субект на престъпленията в случая е Тодоров като физическо лице, а не като длъжностно лице, за да се отчита длъжността, която е заемал към момента на извършване на деянието като утежняващо отговорността обстоятелство. По изложените вече съображения престъпленията по чл.212 и чл.313 НК не могат да се намират в отношение на съвкупност, както се твърди в протеста, а приложението на чл.212 НК изключва ангажиране на наказателната отговорност на дееца по чл.313 НК. Наказанието на подсъдимия като вид и по размер правилно е определено при условията на чл.54 НК, като липсват основания за прилагане на чл.55 НК.

   Неоснователно е искането във въззивната жалба за приложение на чл.78 а НК. Както правилно е отбелязал КРС, при множество престъпления този институт е неприложим съгласно разпоредбата на чл. 78а ал.6 НК – налице са множество престъпления.

   При служебната проверка на присъдата въззивният съд не намери основания за нейната отмяна или изменение.

   Предвид всичко гореизложено като правилна и законосъобразна протестираната и  обжалвана присъда ще се потвърди.

   Водим от гореизложеното и на осн.чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                              Р    Е    Ш   И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83/18.06.2009 г.  на КРС, постановена по НОХД № 127/2009 г. по описа на този съд.

    Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

    

 

 

чни мотиви защо кредитира едните и защо не кредитира другите показания, което в случая липсва. Съдът схематично е посочил, че показанията в съдебното производство на св.Стоименови не доказват обвинението, но изобщо не споменава защо игнорира показанията им от досъдебното производство.  Съдът не е обсъдил и друг нюанс – съвпадат ли показанията на св.Стоименови от досъдебното производство с показанията на св.Соня Ярева, Николай и Емил Христови и при това положение не се е мотивирал защо игнорира показанията и на тези свидетели, дадени на досъдебното производство. Съдът е споменал в мотивите си за заключението на експертизата относно разстоянието между отделенията и наличието на врата между тях, но не е взел предвид и не е обсъдил изобщо дадените в тази насока показания от св. Емил Христов в съдебното производство/на л.26 от делото на КРС/: ”… Те бяха в едното крило на хирургично отделение, а нашите бяха в другото крило. Между тях има преграда, но са отворени и постоянно нямаше никаква преграда”…

 Въпреки, че производството е по реда на глава ХХVІІІ НПК  и съдът е обвързан от фактическите положения в постановлението на прокурора, тази глава се намира в НПК и в това производство при мотивиране на решението на съда важат изискванията на чл.305 ал.3 НПК.

    Като не е обсъдил цялостно и всестранно събраните доказателства в двете фази на наказателното производство –досъдебното и съдебно такова- съгласно изискването на чл.305 ал.3 НПК, съдът е постановил един порочен съдебен акт  при наличие на отменителното основание на чл.348 ал.3 т.2 предл. І-во НПК. Крайно оскъдните и фрагменти мотиви се приравняват на липса на мотиви, а това нарушение е съществено, доколкото не е ясно защо е подсъдимият е признат за невиновен/дали деянието е несъставомерно от обектавна, или от субективна страна и кои елементи от фактическия му състав не са доказани/ и с това са нарушени правата на пострадалия, което е основание за отмяна на присъдата. Освен това при така мотивираното решение настоящият съдебен състав не е в състояние да провери правилността на изводите на решаващия съд, което обосновава извода, че допуснатото процесуално нарушение не може да се отстрани от въззивния съд.

   Поради така констатираното отменително основание съдът няма да се произнася в настоящото решение по наведените в протеста оплаквания по същество. С тях, въпреки бланкетният им характер, би следвало да се съобрази съдът при новото разглеждане на делото. При него съдът следва да положи всички усилия за изясняване на обективната истина по делото в хода на съдебното следствие; да обсъди в крайния съдебен акт всички доказателства, събрани в двете фази на досъдебното и съдебно производства; при наличие на противоречиви доказателства да посочи защо приема за достоверни и кои от тях и защо изключва останалите. В мотивите на съдебния акт следва да се изложи приета за установена фактическа обстановка, обосноваваща впоследствие съответните правни изводи на решаващия съд за /не/съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, каквото изложение в протестираното решение липсва.

    Водим от горното и на осн.чл.. с чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл.І-во  НПК, Кюстендилският окръжен съд

        

                    Р   Е   Ш   И:

 

       ОТМЕНЯВА Решение № 295/28.04.2009 г. на КРС, постановено по НАХД № 1064/2008 г. по описа на този съд, с което подсъдимия  НИКОЛАЙ КИРИЛОВ ЯРЕВ е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.144 АЛ.3 във вр. с ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдан за извършено престъпление по този текст.

       Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на горните указания.

      Решението не може да се обжалва.

        

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                     

                      гр. Кюстендил 2.10.2009 г.

 

                   В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                          ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                                               

при секретаря Емилия Натовска и с участието на прокурора от КОПБИСЕР ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНАХД № 192 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на КРП срещу Решение № 295/28.04.2009 г. на КРС, постановено по НАХД № 1064/2008 г. по описа на този съд, с което подсъдимия  НИКОЛАЙ КИРИЛОВ ЯРЕВ е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.144 АЛ.3 във вр. с ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдан за извършено престъпление по този текст. Релевират се бланкетни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на протестираното решение. Претендира се за отмяната му и за постановяване на ново решение, с което подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответно наказание. Доказателствени искания в протеста не са направени.

  Окръжна прокуратура поддържа протеста и изрази становище за отмяна на решението на КРС, с което подсъдимият е признат за невиновен и оправдан и постановяване на ново решение, с което да бъде признат за виновен, освободен от наказателна отговорност с налагане на подходящо административно наказание.  Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания и материалите по делото и в пределите на визираните му от чл.313 НПК правомощия, след цялостна служебна проверка на обжалваното решение го намери за постановено при съществено нарушение на процесуални правила-отменително основание по чл.335 ал.2 НПК, поради което ще отмени решението и ще върне делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство. Съображенията за това са следните:

    Производството пред І-инстанционния съд е проведено по реда на глава ХХVІІІ НПК.Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Било е образувано по Постановление на КРП 17.07.2008 г., след като с предходно въззивно решение на КОС, постановено по ВНАХД № 41/2008 г. постановеното решение на КРС по НАХД № 534/2006 г. е било отменена и делото – върнато на прокурора за ново разглеждане поради нередовности на ОА.

   С протестираното решение, постановено по 378 НПК, съдът е признал обвиняемия Николай Кирилов Ярев за невиновен в това, че на 29.01.2006 г. в сградата на МБАЛ”Н.Василиев” АД-гр.Кюстендил, хирургично отделение/в коридора на отделението/, около 21 часа, се е заканил с убийство на Николай Ивов Христов, ЕГН **********,като му е казал:”Ей, копеленце, като излезем оттук,ще ти отрежа глава” и е направил жест с ръка, размахвайки пръст около врата си, с което е възбудил основателен страх за осъществяване на заканата, поради което на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК.

   За да постанови решението си в мотивите на същото КРС е приел, че свидетелите на обвинението Христина Стоименова и Иван Стоименов, баща на св.Хр.Стоименова, категорично са отрекли пред съда да са станали очевидци на твърдяното от обвинението престъпление, след което са обсъдени показанията им, дадени пред съда. По-нататък съдът е приел, че останалите свидетели на обвинението – Николай Христов/пострадалия/, брат му Емил Христов и майката на двамата Соня Ярева са страни  в дългогодишния конфликт между семейството на обвиняемия и пострадалия и показанията им са повлияни от това. Приел е още, „че тези показания противоречат на показанията на св.Стоименов, Стоименова и Шишовски и че показанията им си противоречат и помежду си. Св.Шишовски междувпрочем е разпитан за първи път в настоящото съдебно производство и поради тази причина неговите показания би следвало да се обсъдят по-детайлно с оглед на това какви факти от обвинението доказват, респ.оборват. Съдът е споменал в мотивите си за заключението на експертизата относно разстоянието между отделенията и наличието на врата между тях, но не е взел предвид и не е обсъдил изобщо дадените в тази насока показания от св. Емил Христов в съдебното производство/на л.26 от делото на КРС/: ”… Те бяха в едното крило на хирургично отделение, а нашите бяха в другото крило. Между тях има преграда, но са отворени и постоянно нямаше никаква преграда”…

    Основавайки се на тези лаконични констатации, съдът е приел, че установеното не оформя категоричен извод за извършено от обвиняемия престъпление по чл.144 ал.3 вр.с ал.1 НК и е признал обвиняемия Н.Ярев за невиновен.

    Тези изводи на І-инстанционния съд въззивният съд намери за непълни и недостатъчни да обосноват постановения правен резултат. Те не са изведени вследствие на цялостно обсъждане на събрания в досъдебното и съдебно производство доказателствен материал, както изисква разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК. Има се предвид следното:

    Съдът схематично е изключил от доказателствения материал показанията на св. Николай Христов,Емил Христов и Соня Ярева, а е възприел, неясно защо, за достоверни само показанията на св.Христина Стоименова и баща й Иван Стоименов и то показанията, дадени от тях в съдебното производство. Съдът е пренебрегнал и не е обсъдил изобщо показанията на тези свидетели дадени на 3.04.2006 г. в досъдебното производство и които  са в пълно противоречие с дадените от тях показания пред съда /съответно на л.23 и л.24 от том І на ДП/. Освен това съдът не е използвал дадената процесуална възможност с чл.281 ал.1т.1  НПК за изясняване на обективната истина при противоречиви свидетелски показания. Този текст дава възможност за прочитане показанията на свидетел, дадени по същото дело пред друг състав на съда, при наличие на съществено противоречие. Показанията на св.Христина и Иван Стоименови са дадени при предходното разглеждане на делото пред съда по НАХД № 534/2006 г. Тези показания не са детайлни и са дадени на 16.04.2007 г. Но прави впечатление, че много по-подробни са показанията, дадени при настоящото разглеждане на делото и то тези показания са в пълно противоречие с първоначалните показания на двамата свидетели от досъдебното производство. При това положение съдът е суверенен да приеме за достоверни или показанията дадени на съдебното, или тези на досъдебното производство. Но съдът трябва да изложи ясни и категорични мотиви защо кредитира едните и защо не кредитира другите показания, което в случая липсва. Съдът схематично е посочил, че показанията в съдебното производство на св.Стоименови не доказват обвинението, но изобщо не споменава защо игнорира показанията им от досъдебното производство.  Съдът не е обсъдил и друг нюанс – съвпадат ли показанията на св.Стоименови от досъдебното производство с показанията на св.Соня Ярева, Николай и Емил Христови и при това положение не се е мотивирал защо игнорира показанията и на тези свидетели, дадени на досъдебното производство. Съдът е споменал в мотивите си за заключението на експертизата относно разстоянието между отделенията и наличието на врата между тях, но не е взел предвид и не е обсъдил изобщо дадените в тази насока показания от св. Емил Христов в съдебното производство/на л.26 от делото на КРС/: ”… Те бяха в едното крило на хирургично отделение, а нашите бяха в другото крило. Между тях има преграда, но са отворени и постоянно нямаше никаква преграда”…

 Въпреки, че производството е по реда на глава ХХVІІІ НПК  и съдът е обвързан от фактическите положения в постановлението на прокурора, тази глава се намира в НПК и в това производство при мотивиране на решението на съда важат изискванията на чл.305 ал.3 НПК.

    Като не е обсъдил цялостно и всестранно събраните доказателства в двете фази на наказателното производство –досъдебното и съдебно такова- съгласно изискването на чл.305 ал.3 НПК, съдът е постановил един порочен съдебен акт  при наличие на отменителното основание на чл.348 ал.3 т.2 предл. І-во НПК. Крайно оскъдните и фрагменти мотиви се приравняват на липса на мотиви, а това нарушение е съществено, доколкото не е ясно защо е подсъдимият е признат за невиновен/дали деянието е несъставомерно от обектавна, или от субективна страна и кои елементи от фактическия му състав не са доказани/ и с това са нарушени правата на пострадалия, което е основание за отмяна на присъдата. Освен това при така мотивираното решение настоящият съдебен състав не е в състояние да провери правилността на изводите на решаващия съд, което обосновава извода, че допуснатото процесуално нарушение не може да се отстрани от въззивния съд.

   Поради така констатираното отменително основание съдът няма да се произнася в настоящото решение по наведените в протеста оплаквания по същество. С тях, въпреки бланкетният им характер, би следвало да се съобрази съдът при новото разглеждане на делото. При него съдът следва да положи всички усилия за изясняване на обективната истина по делото в хода на съдебното следствие; да обсъди в крайния съдебен акт всички доказателства, събрани в двете фази на досъдебното и съдебно производства; при наличие на противоречиви доказателства да посочи защо приема за достоверни и кои от тях и защо изключва останалите. В мотивите на съдебния акт следва да се изложи приета за установена фактическа обстановка, обосноваваща впоследствие съответните правни изводи на решаващия съд за /не/съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, каквото изложение в протестираното решение липсва.

    Водим от горното и на осн.чл.. с чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл.І-во  НПК, Кюстендилският окръжен съд

        

                    Р   Е   Ш   И:

 

       ОТМЕНЯВА Решение № 295/28.04.2009 г. на КРС, постановено по НАХД № 1064/2008 г. по описа на този съд, с което подсъдимия  НИКОЛАЙ КИРИЛОВ ЯРЕВ е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.144 АЛ.3 във вр. с ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдан за извършено престъпление по този текст.

       Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на горните указания.

      Решението не може да се обжалва.

        

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

               Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

 

                                        Гр. Кюстендил  15.07.2009 г. 

 

                                       В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                                                    ДИАНА ДАНАИЛОВА

при секретаря Гюрка Антова и с участието на прокурора от КОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 187 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Въззивно производство и е образувано по ПРОТЕСТ на КРП срещу Присъда № 50/24.04.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 1511/2007 г. по описа на този съд, с която подсъдимия РОСЕН ВЛАДИСЛАВОВ В. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение. Релевират се бланкетни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на протестираната присъда. Претендира се за отмяна на протестираната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответно наказание. Доказателствени искания в протеста не са направени.

     Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания в протеста и след запознаване с постановената присъда и изготвения обвинителен акт прие, че протестираната оправдателна присъда е постановена при наличие на отменителното основание на чл. 335 ал.1 т.1 НПК. Съображенията за това са следните:

     С протестираната Присъда № 50/24.04.2009 г., постановена по НОХД № 1511/2007 г. на КРС подсъдимия Росен В. е признат за невиновен в това, че на 31.05.2006 г. в гр.Кюстендил пред „БМВ”ЕООД-КАТ-ПП-Кюстендил съзнателно се е ползвал от неистински официален документ  - договор за покупко-продажба на МПС , с продавач ЕТ ”Кисани-Вячеслав Димитров”, представлявано от Вячеслав Кирилов Димитров и купувач Росен Владиславов В., който договор е регистриран с рег.№ 7456/19.04.2006 г.  на нотариус № 209 по описа на нотариалната камара Марин Велчев, като за самото му съставяне не може да се търси от него наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдан по това обвинение.

     За да постанови тази присъда съдът е приел, че деянието е несъставомерно от обективна страна, доколкото според посочената правна квалификация на деянието се изисква съзнателно ползване от неистински официален документ. Понятието „официален документ” е дефинирано от чл.93 т. 5 НК и изхождайки от тази дефиниция съдът е приел, че договорът за покупко-продажба не представлява официален документ по см.на посочената дефинитивна норма.

    Съдът е приел също, че деянието дори и да се приеме за съставомерно от обективна страна, е несъставомерно от субективна страна, доколкото от доказателствата по делото не било установено подсъдимият да е имал съзнание за това, че представеният пред органите на КАТ договор за закупуване на МПС не е подписан от продавача по договора.

     Тези изводи за т.нар.изложена алтернативна несъставомерност на деянието не се споделят от настоящия съдебен състав. Едно деяние или е, или не е съставомерно било от обективна, било от субективна страна. Верността обаче на посочените изводи на съда за несъставомерност на деянието от  обективна страна не могат да бъдат проверени от въззивния съд, доколкото в обвинителният акт, който очертава рамката на обвинението, не е посочено точно защо и с кои свои признаци договорът за покупко-продажба на МПС представлява официален документ/ в каквато насока съображения изложи прокурорът в с.з./, защо го е приел за такъв и да изложи съображения за това. При липса на това посочване, което е важна характеристика на деянието от обективна страна, въззивният съд не може да прецени дали изводите на І-инстанционния съд за липса на официален документ излизат или не извън рамките на обвинението.

    Цитираният пропуск обуславя порочност на обвинителния акт и несъответствието му на изискванията на чл. 246 ал.2 предл.І-во НПК – отнасящо се до описание на престъплението, извършено от обвиняемия. Това е процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото нарушава правото на защита на обвиняемия, но същевременно то е отстранимо.

      І-инстанционният съд е следвало в разпоредителното заседание вместо да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да констатира горното нарушение и да върне ОА на прокурора за отстраняването му. Постановявайки присъдата си по порочен обвинителен акт, съдът е повторил това нарушение и в присъдата си, като е изложил съображения защо договорът за покупко-продажба на МПС не представлява официален документ, без такива характеристики да се съдържат в ОА .   

     По изложените съображения съдът ще отмени протестираната присъда и ще върне делото на прокурора за отстраняване на констатираното отстранимо съществено процесуално нарушение. За прецизност съдът отбелязва, че след връщането на делото прокурорът би могъл да конкретизира и правната квалификация на деянието по изложените хипотези в чл.308 НК, като посочи по кое точно предложение от тях е квалифицирано процесното деяние.

    Водим от гореизложеното и на осн. чл. 335 ал.1 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                                 Р   Е   Ш   И:

 

      ОТМЕНЯВА Присъда № 50/24.04.2009 г. на КРС, постановена по НОХД № 1511/2007 г. по описа на този съд, с която подсъдимия РОСЕН ВЛАДИСЛАВОВ В. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му по този текст обвинение и връща делото за ново разглеждане на прокурора.

     Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                            Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           гр. Кюстендил 28.11.2008 год.

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                 гр. Кюстендил 23.03.2009 г. 

 

                                В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на седемнадесети март  2009 г. в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                    МИРОСЛАВ НАЧЕВ

при секретаря  Емилия Натовска и с участието на прокурора от КОП НЕВЕНА СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 50 по описа за 2009 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

   Производството е по реда на глава ХХІ НПК.Въззивно производство и е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ИВАН АНГЕЛОВ Г., в качеството му на подсъдим в І-инстанционното производство срещу Присъда № 3/14.01.2009 г. на ДРС, постановена по НОХД № 406/2008 г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 316 във вр. с чл.308 ал.2  пр.ІІ НК и му е наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от 3 години. Релевирани са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната присъда, изразяващи се в недоказаност на авторството на деянието. Претендира се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия Г. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

     Становището на Окръжна прокуратура е за   потвърждаване на присъдата. 

     КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и в рамките на  правомощията на въззивния съд, визирани в чл.313 и сл. НПК, намери присъдата за незаконосъобразна на основания, различни от сочените в жалбата - постановена при наличие на отменителното основание  на чл. 335 ал.1 т.1 НПК. Съображенията за това са следните:

       С постановената присъда ДРС е признал подсъдимия ИВАН АНГЕЛОВ Г. за виновен в извършването на престъпление  по чл. 316 във вр. с чл.308 ал.2  пр.ІІ НК – за това, че на 31.08.2007 г. на главен път Е-79 при бистро”Пако” при управление на лек автомобил”Фолксваген пасат” съзнателно се е ползвал от неистински официален документ/документ, който не е издаден от имащите право за това лица/ - свидетелство за управление на МПС № 271215265, на което е придаден вид, че е издаден от МВР –София и контролен талон № 271215265, като от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и на осн.чл.54 НК му е наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от 3 години.   

   За да постанови тази присъда, съдът е приел, че след като подсъдимият  е придобил правоспособност за управление на МПС през 1999 г., е извършил многобройни нарушения на ЗДвП през периода 2000-2006 г., за което са му били налагани наказания - били са му съставяни наказателни постановления и паралелно с това за отделните нарушения са му били отнемани съгласно Наредба № І съответните на всяко нарушение контролни точки, в резултат на което към 29.05.2006 г. му е било иззето свидетелството за управление на МПС, тъй като вече са му били отнети всички контролни точки и той е загубил правоспособността си при условията на чл.157 ал.4 ЗДвП към посочената дата.

    На 31.08.2007г., когато управлявал лек автомобил”Фолксваген пасат” на главен път Е-79в посока за гр. Благоевград  при бистро”Пако” бил спрян за проверка от служителите на РПУ-Дупница св. Боюклийски и св.Райчев. При извършената от тях проверка на документи те се усъмнили в истинността на представеното им от подсъдимия свидетелство за управление на МПС и затова го завели в РПУ-Дупница, където при извършена по електронен път справка се установило, че подсъдимият е вече загубил правоспособност по реда на чл. 157 ал.4 ЗДвП. Подсъдимият доброволно предал СУ на МПС, което притежавал и контролния талон на лекия автомобил.

    Съдът е приел още, обсъждайки подробно приетата техническа експертиза, че в ползваното от подсъдимия СУ на МПС се различава структурата на изображение на портретната снимка, което не е като при изображение, получено по лазерната технология на отпечатване, каквато се ползва при издаване на документите в системата на МВР- при оригиналните документи. Ламината, с който е покрита картата, не е оригинален, с различна дебелина от оригиналния е и се отлепва твърде лесно. За изготвянето на ползванато от подсъдимия СУ на МПС е ползван оригинален документ с ненарушени защитни функции, които по химичен способ чрез обезцветител са обезцветени и заличени данните, подписа и снимката на истниския собственик на документа. Това е Младен Стефанов Боянов, от гр. София, а свидетелството за управление на МПС е било обявено за невалидно на 10.07.2006 г.    Заключението на съдебно-техническата експертиза е, че ползванията от Ангелов, респ.представеният за изследване документ/свидетелство за управление на МПС/ е фалшифициран, като   подправката се състои в отстраняване на ламинираното фолио от оригинален документ, заличаване на персонални данни , подпис и снимка на бланка, след което върху орогиналната бланка е залепено ново неоригинално фолио с нанесена снимка, подпис и данни на подсъдимия - лицето Иван Ангелов Г.. Експертизата е приела, че представеният за изследване талон е неоригинален, фалшив. 

    При тази фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал. 2 НК, като съзнателно е ползвал неистински /преправен/официален документ-свидетелство за управление и талон към него,т.е така, както е било формулирано обвинението по обвинителния акт. Неистински и преправен документ обаче, както се е опитал да изчисти противоречието в мотивите ни присъдата си ДРС, са различни видове документи и неистинският документ не е тъждествен на преправения такъв. А обвинението според ОА е за използване на неистински документ.

   Правната квалификация на деянието по чл.316 НК, съгласно възприетата законодателна формулировка,  изисква деецът да се ползва съзнателно от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Следователно законодателят е криминализирал съзнателното ползване от 4 различни по вид документи. Законовата дефиниция на „официален документ” и „неистински документ” се съдържа в чл.93 т.5 и 6 НК.

   Въззивният съд, изхождайки от изложението в обстоятелствената част на ОА и дефиницията на”официалендокумент” и „неистински документ” прие, че обвинителният акт не отговоря на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК. При описание на извършеното от обвиняемия престъпление от обективна страна  в абзац ІІ-ри и ІV-ти от стр.2-ра  ОА е налице противоречие при описанието на извършеното престъпление, а именно-от какъв вид документ се е ползвал обвиняемия. В абзац ІІ-ри/вж л.3 от делото на ДРС/ е записано: ” От извършената експертиза се установява по безспорен начин, че свидетелството за управление на МПС и талона към него, с които обв. Г. си е служил при управлението на МПС на 31.08.2007 г. ….са неистински, като подправката е извършена чрез отстраняване на ламинираното фолио от оригинален документ, заличаване на съществуващите данни и е залепено ново неоригинално фолио с данните на обвиняемия”. И по –нататък в абзац ІV-ти е записано:”…съзнателно се е ползвал от неистински официален документ /  документ, който не е издаден от правоимащия за това орган.

   Дефиницията на чл.93 т.5 НК за официален документ е свързана с авторството на документа и първичното издаване на документ, т.е.  с автентичността на автора на документа. Същевременно, позовавайки се в цитираната част от ОА на безспорно доказан факт на подправката на официален документ, установено от техническата експертиза/възприето и подробно мотивирано и от съда в мотивите на присъдата/, остава неясно за използването на какъв точно документ е обвинен/респ.осъден/ Г. и защо е прието и в диспозитива на ОА/респ. и на присъдата/, че ползваното свидетелство за управление на МПС е неистински официален документ/ неиздаден от съответния орган/, като последния факт не е обоснован по никакъв начин в обстоятелствената част на ОА и не е свързан със събраните доказателства по делото. Цитира се „отстраняване на ламинирано фолио от официален документ, заличаване на съществуващите данни и залепване на ново неоригинално фолио с данните на обвиняемия”. Но в обстоятелствената част на ОА никъде не се третира въпроса защо и въз основа на какви доказателства е приел прокурорът, че използваният от обвиняемия документ е неистински, съгласно дефиницията на чл. 93 т.5 НК. Същевременно, както се посочи вече, се говори в ОА и за подправка на документ.  Остава неясно с така посоченото изложение в обст.част на ОА  за използването на какъв документ е обвинен Г. съгласно текста на чл.316 НК– за неистински, преправен или документ с невярно съдържание. А същевременно чл.316 препраща към основния състав на чл.308 ал.1/ и за вида документ по ал.2/ , който съдържа две форми на изпълнителното деяние: 1/.съставяне на неистински/официален или частен /документ и 2/.преправяне съдържанието на истински/официален или частен /документ. Това различие освен в закона е възпроизведено и разяснено в съдебната практика със задължителен характер за съдилищата с оглед еднаквото прилагане на закона/вж ПП на Пленума на ВС № 3/23.03.1983 г. по н.д.№ 12/81/.

    Излагането в ОА на противоречиво описание на престъплението, в което Г. е обвинен, е довело до силно ограничаване на процесуалните му права и до практическа невъзможност да разбере да разбере в какво е обвинен. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение в ОА е от категорията на съществените. Но същевременно това нарушение е отстранимо.

    Като не е констатирал посоченото нарушение при условията на чл.248 НПК, той го е възпроизвел и в присъдата си и порокът на обвинителния акт автоматически е пренесен и като порок на постановената присъда – подсъдимият не е могъл да разбере  за какво точно престъпление е осъден, а това безусловно налага отмяната й. Неистински и преправен документ, както се е опитал да изчисти противоречието в мотивите ни присъдата сиДРС, обаче са различни видове документи. 

   Ето защо на осн.чл. 335 ал.1 т.1 НПК въззивният съд ще отмени І-инстанционната присъда по горепосочените съображения, въпреки липса на изрично оплакване в такава насока във въззивната жалба и ще върне делото за ново разглеждане на прокурора.  При новото разглеждане прокурорът трябва да посочи в обстоятелствената част на ОА в какво точно престъпление е обвинен Г. – за кой от описаните в чл.316 Нк документи и на база какви доказателства е приел това, като съобрази и съдебната практика със задължителен характер в тази насока - ПП на Пленума на ВС № 3/23.03.1982 г.

    Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

    ОТМЕНЯВА Присъда № 3/14.01.2009 г. на ДРС, постановена по НОХД № 406/2008 г. по описа на този съд и връща делото за ново разглеждане на прокурора.

    Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                          В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                                               

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                           МИРОСЛАВ НАЧЕВ

При секретаря Гюрка Антова и с участието на прокурора от КОП ВЛАДИМИР МИЦОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 408 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК:Въззивно производство и е образувано по въззивна жалба на ДОБРИ ЙОРДАНОВ ВЕСЕЛИНОВ, ЙОРДАНКА СТОИЧКОВА СЪРБЕВА, СИМЕОН АРСЕНОВ Андонов и ВИТКА КОСТАДИНОВА ОРТАКЧИЙСКА, подадена чрез защитника им адв. Милош Бараков от АК-Благоевград  срещу Присъда № 560/21.05.2008 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1203/2007 г., с която четиримата подсъдими са признати за виновни в извършване на деянието по чл.290 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и 3 НК, както следва: първите трима жалбоподатели – като извършители и четвъртата жалбоподателка  - като подбудител и при условията на чл.54 ал.1 НК са им наложени наказания по  2 години „лишаване от свобода” на всеки един от тях, като на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от по 4 години за всеки един. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост и противоречие на присъдата със закона и събраните по делото доказателства, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствения материал, необсъждане на възражението на защитата за несъставомерност на деянието по чл.290 ал.1 НК, недоказване по несъмнен начин на извършване на деянието от тримата подсъдими, а извършването на деянието „подбудителство” от Ортакчийска не е било доказано нито на съдебното, нито на досъдебното производство. Прави се искане за   отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

   Ответницата по въззивната жалба и частна обвинителка в І-инстанционното производство Агна Тонева, чрез повереника си адв.Емил Атанасов  изрази становище за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

  Становището на Окръжна прокуратура е за потвърждаване присъдата на ДРС като правилна и законосъобразна.  

  Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания и материалите по делото и в пределите на визираните му от чл.313 НПК правомощия, след цялостна служебна проверка на обжалваната присъда я намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила-отменително основание по чл.334 т.1 предл.ІІ-ро НПк. Съображенията за това са следните:

      Обжалваната присъда е постановена на 21.05.2008 г., когато е било проведено и последното съдебно заседание по делото. В него са прочетени показанията на св. Финикия Котева със съгласието на страните, извършен е   допълнителен разпит на св. Албена Данчева, прочетени са по чл.283 НПК документите, имащи значение за изясняване на делото от фактическа страна и е бил даден ход на съдебните прения, както и последна дума на подсъдимите. Този протокол обаче не е бил подписан от  председателя на състава. Този пропуск съгласно разпоредбата на чл. 348 ал.3 т.2 НПК представлява съществено процесуално нарушение, тъй като се приравнява на липсата на протокол и представлява абсолютно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.  Това процесуално нарушение е съществено, доколкото съдът в присъдата си се е позовал и на събраните в последното с.з. доказателства, за което липсата на подпис на протокола фактически се приравнява на неговата липса. Практически доколкото няма валидно изготвен и съставен протокол от с.з.от 21.05.2008 г., следва и извода, че не е била дадена последна дума на подсъдимите, което е съществено процесуално нарушение. А това обуславя наличие на отменителното основание на чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл.ІІ-ро НПК. То не може да бъде отстранено в хода на  въззивното производство, поради което атакуваното решение на ДРС следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид така посоченото отменително основание КОС не обсъжда в настоящото си решение възраженията на въззивника по същество. Същите следва да се обсъдят от ДРС при новото разглеждане на делото.

     При новото разглеждане на делото съдът следва да разгледа и приключи съдебното производство по предвидения процесуален ред, както и да постанови присъдата си при спазване изискванията на чл.305 ал.3 НПК. Соченото от защитата на подсъдимите нарушение в мотивите на присъдата, в раздела от тях Правна квалификация относно цифровото изписване на инкриминираното деяние-чл.190 вместо чл.290 НК настоящият съдебен състав намери за несъществено и го квалифицира като техническа грешка, предвид писменото изложение по-надолу в мотивите.

    При новото разглеждане на делото, респ. при изготвяне мотивите на съдебния акт, съдът следва обаче да изложи подробни съображения за съставомерност на деянието, извършено от подсъдимите, от субективна страна по отношение на всеки един от тях в зависимост от качеството им-съответно подбудител и извършители. Такива съображения в мотивите на обжалваната присъда липсват, което също представлява съществено процесуално нарушение, недаващо възможност на подсъдимите да разберат за извършването на какво точно престъпление са осъдени. Не е посочено в мотивите на обжалваната присъда и защо съдът е определил и наложил наказанията на подсъдимите”при лек превес” на смекчаващи вината обстоятелства и какво точно е имал предвид съда с този израз., което нарушение при новото разглеждане на делото също следва да се отстрани.

      Водим от горното и на осн.чл.. с чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.2 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                       

 

 

                         Р   Е   Ш   И:

       ОТМЕНЯВА Присъда № 560/21.05.2008 г. на ДРС, постановена по НОХД № 1203/2007 г., с която четиримата подсъдими: ДОБРИ ЙОРДАНОВ ВЕСЕЛИНОВ, ЙОРДАНКА СТОИЧКОВА СЪРБЕВА, СИМЕОН АРСЕНОВ АНДОНОВ и ВИТКА КОСТАДИНОВА ОРТАКЧИЙСКА са признати за виновни в извършване на деянието по чл.290 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и 3 НК, както следва: първите трима – като извършители и четвъртата жалбоподателка  - като подбудител и при условията на чл.54 ал.1 НК са им наложени наказания по  2 години „лишаване от свобода” на всеки един от тях, като на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от по 4 години за всеки един.

       Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в мотивите.

      Решението не може да се обжалва.

        

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

 

                               Гр. Кюстендил 4.11.2008 г. 

 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и трети октомври 2008 г. в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                                     МИРОСЛАВ НАЧЕВ

при секретаря Гюрка Антова и с участието на прокурора от КОП КАМЕЛИЯ СТЕФАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 395 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството е по реда на глава ХХІ.НПК. Въззивно производство и е образувано по ЖАЛБИ на подсъдимия ЛЕОНИД КОСТАДИНОВ Г., подадена чрез защитника му адв. Петър Дингозов и на ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, подадена чрез повереника му адв. Вася Пешева срещу осъдителна Присъда № 55/26.05.2008 г. на КРС, постановена по НОХД № 379/2007 г. по описа на този съд, с релевирани оплаквания, както следва:

     =  в жалбата на подсъдимия – за необоснованост на присъдата и явна несправедливост на наложените наказания, както и за постановяване на присъдата при съществено нарушение на процесуални правила, развити подробно в жалбата. Претендира се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова оправдателна такава или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд и алтернативно – за определяне на по-ниски по размер наказания на подсъдимия . доказателствени искания в жалбата не са направени.

     = в жалбата на частния обвинител и граждански ищец – жалбата е за отхвърлителните части на присъдата в гражданската й част, досежно отхвърлянето на гр.иск за неимуществени вреди за разликата над 2 500 лв. до претендирания пълен рамер от 5 000 лв. и на иска за имуществени вреди – за разликата над 2 564,62 лв. до претендираните 12 000 лв.  Направени са доказателствени искания за разпит на свидетел, с цел установяване претърпените от пострадалия Димитров болки и страдания и за назначаване на нова експертиза, която да установи размера на причинените  имуществени вреди  на неговия мотор вследствие на ПТП. Претендира се за отмяна на присъдата в отхвърлителната гражданска част и за цялостно уважаване на предявените искове.

      КОС,след преценяване на доводите и възраженията на страните и проверка на правилността на присъдата в рамките на визираните му от чл.313 и сл. НПК правомощия, намери следното от фактическа и правнА страна:

       С обжалваната присъда Леонид Костадинов Г.  е признат за виновен в това, че на 18.09.2006 г. около 17,15 часа на кръстовището на улици ”Цар Освободител” и „Проф. Асен Василев”, при управление на МПС „Опел корса” с ДК № 16 96 АН/учебен/ ,собственост на Автошкола Георги Стоименов , като инструктор към автошколата, обучаващ курсистката Ивелина Тошкова, от гр. Кюстендил, е нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл.5 ал. 1 , чл.5 ал.2, чл.37 ал.1 и чл.84 ал.2 , като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване на дясна лопатка/, причинила трайно затруднение на  движението на десен горен крайник на Димитър Здравков Димитров,  като деянието е извършено като независимо съпричинителство от страна на Димитър Димитров, който при управление на МПС мотоциклет”Ямаха Р 1” с ДК № КН 32 09 А, негова собственост, е нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл.20 ал.2; чл.47 ал.3 ЗДвП, поради което и на осн.чл. 343 ал.1 б.”б” пр.ІІ-ро във вр. с чл.342 ал.1 пр.ІІІ-то , 36,37 и 54 НК му е наложено наказцание”пробация” с пробационни мерки:”задължителна регистрация по настоящ адрес „ за срок от 1 год.6 мес. и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и на осн.чл.343 г НК му е наложено наказание”лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години. Със същата присъда подсъдимия е осъден да заплати на Димитров сумата от 2500 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания  в резултат на деянието на подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 2564,42 лв.обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди на мотоциклета Ямаха в резултат на деянието на подсъдимия, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. За разликата над уважените размери съответно до 15 000 лв. за неимуществени вреди и до 12000 лв. за имуществени вреди исковете с пр.осн.чл.45 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.    

      Така постановената присъда съдът намери за постановена при съществено нарушение на процесуални правила, при  наличието на отменителното основание на чл. 335 ал.1 т.1  НПК, поради което ще я отмени изцяло и ще върне делото на прокурора за ново разглеждане. Съображенията за това са следните:

     Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК. В него не е описана дори ясна и точна фактическа обстановка, а се съдържа подробен преразказ на отделни видове писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, след което се посочва кои норми от ЗДвП е нарушил обвиняемият и в какво качество. Качеството  на подсъдимия като субект на престъплението е описано точно. Не е описано обаче какви  точно действия от обективна и субективна страна е извършил обвиняемият/ при посочена правна квалификация на деянието по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.ІІ-ро във вр. с чл.342 ал.1 пр.ІІІ-то НК/. Не е посочено по какъв начин и с какви свои действия, в качеството на инструктор, присъстващ в лекия автомобил при обучение на курсистка, той е причинил на пострадалия описаните увреждания и в каква връзка се намира вредоносния резултат с действията на подсъдимия, при посочване на независимото съпричинителство от страна на пострадалия. Не е посочено в какво конкретно се изразява нарушението на чл. 5 ал.1 т.1 и 2 ЗДвП от страна на обвиняемия - каква опасност за движението е представлявал и какви опасности по пътя е създал.  Не е посочено също с какви свои действия обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл.84 ал.2 ППЗДвП – на какво разстояние непосредствено преди предприемане на маневрата”завой на ляво” са се намирали мотоциклета и лекия автомобил. Механизмът на настъпване на ПТП и механизма на причиняване на описаните телесни увреждания на пострадалия изобщо не са посочени в ОА. В последния не е посочена  причината, поради която пострадалият Димитър Димитров е загубил управлението на мотора и свързан ли е този факт с някакви действия от страна на обвиняемия. А това са особено важни обстоятелства при описание на обективната страна на деянието.     

       Тези пропуски в обстоятелствената част на ОА, който очертава рамката на обвинението и предмета на доказване в наказателния процес, са довели до особено съществено нарушение на процесуални правила, тъй като са попречили на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен и да организира адекватно защитата си.

      І-инстанционният съд е следвало, вместо да насрочи делото за разглеждане от разпоредително заседание, да върне делото на прокурора при условията на чл. 248 ал.2 т.3 НПК за отстраняване на посочените нарушения. Като не е сторил това, съдът е пренесъл тези съществени процесуални пороци и в присъдата, която е постановил по този обвинителен акт.

      И въпреки че присъдата като постановена при съществено процесуално нарушение следва да се отмени и делото да се върне на прокурора за изначално отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения, за прецизност е важно да се отбележи, че съдът в съдебното производство и при постановяване на присъдата си е допуснал и други съществени нарушения на процесуални правила: Първо, той е възприел противоречива и абсолютно неясна фактическа обстановка, като не е спазил изискването на чл.305 ал.3 НПК. Съдът се е задоволил само да маркира в мотивите си, че тя е установена от показанията на свидетелите Димитров, Георгиева, Павлов, Стоименов, Николова, Радославова, Спасов, обясненията на подсъдимия, експертизите на в.л. Велков, Михалков и д-р Николчев. Само че така описаните доказателства са противоречиви и съдът не е обсъдил изобщо този факт. Показанията на св. Ивелина Тошкова относно причините за изгубване управлението на мотора и обясненията на подсъдимия за този факт изобщо не са били обсъдени. Не са обсъдени и противоречивите изводи в експертизите относно скоростта на движението на мотора, защо и кога водачът му е изгубил той управлението му. Изложеното като фактическа обстановка изобщо не представлява описание на такава, тъй като са маркирани данни/и то на места противоречащи си- срвн.л. 122 абзац ІІ-ри от раздел”Фактическа обстановка”:” След това потеглила, тъй като нямала видимост наляво и надясно.” И абзац ІІІ на гърба на същата страница:”Видимостта от линията на видимост на автомобила наляво по ул.”Цар Освободител е повече от 100 м, а видимостта на мотоциклетиста е повече от 200 м”/.

   Ако І-инстанционният съд възприеме неправилно фактическата обстанова, въззивният съд би могъл да установява нови фактически положения съгласно разпоредбата на чл.313 НПК. В случая обаче остава неясно на база кои доказателства съдът е установил изложената фактическа обстановка, поради което настоящият състав не може да установи правилността на възприетото, а отделно от това установените фактически положения са изключително противоречиви. При това положение въззивният съд не може да провери на каква база са формирани изводите на І-инстанционния съд. Не е обсъдена изобщо и последната автотехническа експертиза, въпреки че формално е цитирана в изброените доказателства в мотивите.

     Второ, съдът не е посочил /както констатирания пропуск в ОА/ с кои свои действия подсъдимият е осъществил деянието от обективна и субективна страна и причинната връзка между действията му и вредоносния резултат – причинената средна телесна повреда на пострадалия. Не е посочено в какво конкретно се изразява нарушението на чл. 5 ал.1 т.1 и 2 ЗДвП от страна на подсъдимия - каква опасност за движението е представлявал и какви опасности по пътя е създал и защо в този случай съдът е възприел за извършено соченото по този текст нарушение.  Не е посочено също с какви свои действия подсъдимия е нарушил разпоредбата на чл.84 ал.2 ППЗДвП – на какво разстояние преди предприемане на маневрата”завой на ляво” са се намирали мотоциклета и лекия автомобил. Механизмът на настъпване на ПТП и механизма на причиняване на описаните телесни увреждания на пострадалия изобщо не са изяснени в мотивите на присъдата/те липсват и в ОА, както се посочи вече/. Неясен за състава на въззивния съд остава изолирания израз на л. 124, абзац І от мотивите:”Следва да се има предвид обаче, че мотоциклетистът е бил на границата на спиране”.  Не са обсъдени изобщо причините, довели подсъдимия до натискане на педала на втората аварийна спирачка пред него, което е изложено в неговите обяснения и обясненията на шофиралата в този момент курсистка Ив.Тошкова и което е в неразривна връзка с въпроса за обосноваване наличието, респ. липсата, на неговата непредпазлива вина за деянието. Съдът е напълно суверенен да признае подсъдимия за виновен или невиновен в извършване на деянието, но трябва да изложи ясни и точни съображения за това, в каквато насока законодателят е посочил задълженията му в чл.301 ал.1 т.1-4 НП. Ако обвинението е доказано по несъмнен начин, съдът следва да признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно наказание-чл.302 НПК. Ако обаче не се установи деянието да е извършено от подсъдимия, да е извършено виновно или че то не съставлява престъпление, подсъдимият следва да бъде признат за невинен-чл.304 НПК

      Едва тогава, когато изяснят и посочат ясно и точно в мотивите по недвусмислен начин посочените въпроси, съдът следва да пристъпи към обосноваване правната квалификация на деянието

      Четвърто, присъдата е постановена и при съществено процесуално нарушение в гражданската част.  Съдът е приел за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди, които изобщо не са били индивидуализирани при предявяването, осъдил е подсъдимия да заплати глобална сума за причинени имуществени вреди, без да е установено по никакъв начин вида на тези вреди и как точно са причинени те на мотоциклета на пострадалия от подсъдимия. В молбата на л.25 от делото е цитирано като приложение щета за оценка на вредите, която е приложена на л. 40-41 от делото на КРС. Тя обаче съдържа опис на щети, причинени на мотора”Ямаха”, но те не са оценени поотделно в описа. Представената на л.39 „Проформа фактура” съдържа описание на други вреди, на обща стойност 9 530 лв., която е различна от исковата претенция за имуществени вреди.  В автотехническата експертиза пък е посочена обща стойност на имуществени вреди, съпоставени със стойността на мотоциклета, но те не са индивидуализирани/ по вид и стойност/ по никакъв начин. Допустимо е да се събират доказателства за вида и размера на тези вреди и във въззивното производство, стига обаче исковата претенция да е била надлежно предявена. Затова и въззивният съд в определението си от разпоредително заседание отказа събирането на тези доказателства.  И неясно остава за въззивния съд на какво основание съдът е приел за разглеждане претенцията за имуществени вреди във вида, в който е предявена/срвн.молбата на л.24-25 от делото на КРС/, за какви точно по вид и индивидуална стойност е тя  и на какво основание е уважена именно за посочената сума от 2 564, 42 лв., след като никъде-нито в молбата за предявяване на гр. иск, нито в определението на І-инст.съд, с което е приел за съвместно разглеждане гр. Иск за неимуществени вреди, нито в заключението на в.л.  са индивидуализирани тези вреди.    

   Пето, за въззивния съд остава неясно и защо І-инстанционният съд е определил вида и размера на наложените с присъдата наказания на подсъдимия. От мотивите на присъдата е видно, че наказанието е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, т.е. при усл.на чл.54 НК. Чл.343 б.”б” пр.ІІ-ро предвижда за предна телесна повреда наказание”лишаване от свобода” до 3 години или”пробация”. Съдът е избрал второто по вид наказание и е приложил пробационните мерки по чл. 42а ал.2 т.1 и 2 НК с продължителност от 5 месеца до 3 години, като е наложил първата за срок от 1 год.6 мес., а втората-за срок от 1 година, но не е изложил конкретни съображеиня за това. Не са изложени и никакви съображения относно опредяне размера на наказанието по чл.343 г НК, за което е посочено, че е определено при баланас на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, а същевременно размерът му е над средния размер за този вид наказание. 

     Така констатираните пороци в мотивите на присъдата се приравняват на липса на мотиви, поради което съдът не може ад провери правилността на присъдата.

     Ето защо съдът ще отмени присъдата изцяло и ще върне делото на прокурора за ново разглеждане, за изначално отстраняване на процесуалните нарушения,п за да се изготви ново обвинение, от което обвиняемият да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен. При връщане на делото на прокурора той следва да изготви нов обвинителен акт съобразно изложените по-горе мотиви.

    Предвид констатираните процесуални пороци на присъдата съдът не обсъжда наведените от страните във въззивните жалби по същество оплаквания за присъдата. Те следва да се обсъдят от І-инстанционния съд при новото разглеждане на делото.  При това разглеждане съдът следва да съобрази съдебния си акт с посочените незаконосъобразности на атакуваната присъда както в наказателната, така и в гражданската част и да не ги допуска повторно, като съобрази същата с изискванията на чл.301 т.1 и сл. НПК, чл.302, чл.304 и чл.305 ал.3 НК.

    Водим от гореизложеното и на осн.чл. 335 ал.1 т.1 във вр. с чл.334 т.1 пр.І-во НПК, Кюстендилският окръжен съд

                                              Р   Е   Ш   И:

    ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 55/26.05.2008 г. на КРС, постановена по НОХД № 379/2007 г. по описа на този съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОКУРОРА.

    Решението не подлежи на обжалване.

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

 

                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                             Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           гр. Кюстендил 14.10.2008 год.

 

                                          В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на девети октомври две хиляди и осма година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА                                                                               

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДАНАИЛОВА

                                                                           МИРОСЛАВ НАЧЕВ

при секретаря Емилия Натовска с участието на прокурора от КОП  ВЛАДИМИР МИЦОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 391 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе,взе предвид:

 

     Производството е по реда на глава ХХІ НПК.Въззивно производство във вр. с чл. 378 ал.5 НПК. Образувано е по въззивна жалба на Георги Давидков Г.,*** срещу Решението на КРС от 13.06.2008 г., постановено по НАХД № 1616/2007 г., с което е признат за виновен в извършено престъпление по чл. . 343а ал.1 б.”а”, пр.2-ро във вр. с чл.343 ал.1 б.”б” пр.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3-то НК  и на осн.чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на 750 лв. Релевирани са бланкетни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение,  сведени до факта, че пострадалата е попаднала в опасната зона и в този смисъл е налице случайно деяние по см.на чл.15 НК  Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

     Окръжна прокуратура изрази становище за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно.

     Окръжният съд, след преценяване на релевираните доводи  за незаконосъобразност на решението във въззивната жалба, на доводите и възраженията на страните , на събраните по делото доказателства и след служебна проверка на правилността на атакуваното решение счете, че последното следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд. Съображенията за това са следните: 

    Производството пред районния съд е образувано по постановление на КРП, с което е предложено обвиняемия ГЕОРГИ ДАВИДКОВ Г. да бъде освободен от наказдателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343а ал.1 б.”а”, пр.2-ро във вр. с чл.343 ал.1 б.”б” пр.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3-то НК  и на осн.чл.78а НК да му се наложи адм.наказание.

   Това предложение е разгледано и решено от І-инстанционния съд по реда на глава ХХVІІІ НПК”Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание”. Проведено е съдебно следствие, което е било финализирано в с.з на 17.05.2008 г. В това с.з. е даден ход на съдебните прения и са изслушани пледоариите на страните. В същото с.з. обаче, вместо да се оттегли на съвещание и да постанови решението си на страните /както се процедира при постановяване на присъда/, І-инстанционният съд е обявил, че „ще се произнесе с решение в срок”. Атакуваното решение е постановено на 13.06.2008 г.,т.е. не в открито с.з. от 17.05.2008 г., след изслушване на съдебните прения,  и е било съобщавано на страните с изпращане на съобщения.  

       Съобразявайки изложеното КОС счита, че решението на КРС е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд, по следните съображения: Процедурата за разглеждане на дела по чл.78а НК е регламентирана в чл.375-380 НПК.В тези разпоредби са посочени правомощията на съда/чл.378 ал.4 т. 1-3НПК/, но изрично регламентиран начина, по който І-инстанционният съд да произнесе решението си, с което приключва делото/ т.1 и т.2 на чл.378 ал.4 НПК/. Доколкото липсва изрична разпоредба, следва относно произнасянето на решението по реда на тази глава да намери приложение принципът на публичност на съдебните заседания, регламентиран изрично в чл.20 НПК. Следователно съдът следва да се произнесе по общия ред за постановяване на присъдата, който е в открито съдебно заседание съгласно чл.300 НПК. Това следва и от разпоредбата на чл.378 ал.5 НПК- че обжалването и протестирането на решението е по глава ХХІ НПК,т.е. по правилата на въззивното производство - в 15-дневен срок от обявяването на присъдата съгласно чл.319 ал.1 НПК.

       Неспазването на това процесуално изискване е съществено нарушение ,доколкото лишава страните от участие в процеса и винаги обуславя наличие на отменителното основание на чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК. То не може да бъде отстранено в хода на  въззивното производство, поради което атакуваното решение на КРС следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид така посоченото отменително основание КОС не обсъжда в настоящото си решение възраженията на въззивника по същество. Същите следва да се обсъдят от КРС при новото разглеждане на делото.

        Водим от горното и на осн.чл.378 ал.5 във вр. с чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                       

 

         Продължение на решението по ВНАХД № 391/2008 на КОС

 

                         Р   Е   Ш   И:

       ОТМЕНЯВА Решението на КРС от 13.06.2008 г., постановено по НАХД № 1616/2007 г.  по описа на този съд.

       Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

      Решението не може да се обжалва.

        

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: