О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №486

                               гр.Кюстендил, 28.08.2018г.

                          В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                        Председател: Мирослав Начев                                                                                                                                          Членове: Веселина Джонева

                                                                                                мл.с.Симона Навущанова

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№305/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на Б.Г.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против разпореждане (неправилно посочено в жалбата като определение) от 25.07.2018г. на Районен съд (РС) – Дупница по гр.д.№ 1438/2018г. по описа на съда, с което е върната, на основание чл.129 ал.3 от ГПК, подадена от Б. молба за защита от домашно насилие и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и се иска връщане на делото на РС-Дупница Кюстендил за разглеждане от друг състав на съда. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, с твърдения, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовности са били изпълнени от търсещия защита молител.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Делото пред РС-Дупница – гр.д.№ 1438/2018г. - е било образувано по подадена на 12.07.2018г. молба от Б.Г. *** срещу Ф.Й.Д., Й.Г.Д. и С.М.Б.,***. Б. е поискал да му бъде оказана „неотложна помощ“ и да бъдат извършени всички необходими действия по Закона за защита от домашното насилие, като му бъде издадена заповед за незабавна защита и се приложат мерки по този закон срещу посочените в молбата лица. Молителят е посочил, че Ф.Д. е негова майка, Й.Д. – негов брат, а С.Б. – лице, с което брат му Й.Д. съжителства на съпружески начала. Оплакванията в молбата са, че след като на 13.06.2018г. Б. и жената, с която съжителства – С.Б., се завърнали от чужбина и се настанили в наследствената на молителя къща, находяща се в гр.Бобошево на ул.„Братя Миладинови“ №2, от която ползвали определени помещения, от страна на живущите там ответници започнал психически, морален и икономически тормоз, изразяващ се в следното: 1/ ответниците заключили част от помещенията, които молителят следвало да ползва и по този начин лишили него и Св.Петрова от вода за питейни и хигиенни нужди, принудили ги да живеят в една стая и да търсят съдействие от други лица, което състояние поддържали от 13.06.2018г. до датата на подаване на молбата; 2/ ежедневно в същия период от време Ф.Д. посрещала и изпращала молителя и Петрова на двора с клетви и заклинания – „Да пукнете, да умрете, да не се върнете.“, хвърляла натрошени парчета хляб след тях, стотинки и цветя, внасяла и изнасяла шишета с течност, говорейки някакви заклинания; 3/ на 05.07.2018г. Й.Д. се прибрал късно вечерта и ударил силно външната метална врата, както и 4/ на 05.07.2018г. С.Б. накарала 15 годишната си дъщеря да скача и тропа по стълбите между първия и втория етаж на обитаваната от страните къща, за да тормози Б. и Петрова, обитаващи стая на втория етаж.

В приложената към молбата декларация Б. декларирал, че за времето от 13.06.2018г. върху него се упражнява икономическо и психическо насилие и тормоз от майка му Ф.Д., брат му Й.Д. и от жената, с която последният живее С.Б. в съсобствената им наследствена къща, находяща се на ул.„Братя Миладинови“ №2, изразяващи се в заключване на помещенията, които Б. ползва, лишавайки го от вода за питейни и хигиенни нужди, тропане по стълбите, тряскане на врати, отправяне на закани, обиди, заклинания и др. Към молбата са били приложени удостоверение за наследници на Г.Б.Д., починал на 01.08.2006г., нотариални актове и други документи.

В деня на постъпване на молбата съдът е оставил същата без движение, преценявайки я като нередовна и указвайки на молителя, че в едноседмичен срок от съобщаването следва: 1/ да уточни дали твърди, че са налице осъществени от ответниците конкретни актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, както и да посочи конкретно датата, мястото, начина и други конкретни факти и обстоятелства за извършените актове на домашно насилие, съобразно чл.9 ал.1 т.4 от ЗЗДН, от посочените в молбата лица; 2/ да представи декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съдържаща данни за конкретни актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, с посочени конкретно дата, място, начин и други конкретни факти и обстоятелства за извършените актове на домашно насилие; 3/ да посочи данни за семейната, родствена или фактическа връзка между него и С.М.Б., както и дали същата попада сред изброените в чл.3 от ЗЗДН лица; 4/ да уточни дали иска от съда да издаде заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН срещу ответниците. ДРС е указал на молителя както възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и право на това, така и последиците от неизпълнение в цялост на дадените указания.

С молба от 24.07.2018г. Б. е посочил, че родствените и фактически връзки между него и ответниците са били уточнени в първоначалната молба, като ги е преповторил. Подчертал е, че твърди, че от страна на майка му Ф.Д. тормозът се извършва ежедневно при влизане и излизане от къщата през целия период, през който помещенията, в които Б. има достъп до вода са заключени. Потвърдил е искането си за издаване на заповед за незабавна защита и е приложил нова декларация, в която е допълнил, че тропането по стълбите и тряскането на врати е било извършено на 05.07.2018г.

С разпореждане №870 от 25.07.2018г. РС-Дупница е върнал молбата на Б. и е прекратил производството по делото в хипотезата на чл.129 ал.3 от ГПК, приемайки, че в дадения срок нередовностите на молбата за защита от домашно насилие не са били отстранени, тъй като уточняващата молба съдържала най-общи оплаквания и описания на отношенията на молителя с посочените лица, без посочване на конкретните актове на домашно насилие, извършени на конкретна дата, място, начин и без да са посочени други конкретни факти и обстоятелства за извършените актове.    

ОС-Кюстендил, в настоящия му състав, след като прецени изложените по-горе факти, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

Съдът счита, че обжалваното определение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в дадения от съда срок нередовностите на исковата молба, същата заедно с приложенията се връща. Нормата е приложима и за производствата по Закона за защита от домашното насилие, съобразно препращащата разпоредба на пар.1 от ЗР на ЗЗДН.

Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане не нередовна молба, респ. прекратяване на производството по делото, е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите разпореждането за връщане, респ. за прекратяване на производството по делото, процесуални действия.

В конкретния случай, районният съд е бил сезиран с напълно редовна молба, отговаряща на всички изисквания на чл.9 ал.1 и ал.3 от ЗЗДН – освен друго, посочени са имената и адресите на ответниците; изложени са твърдения за родствената и фактическа връзка между тях и молителя; описани са датите, мястото и начина на осъществяване на проявите, квалифицирани от молителя като домашно насилие. Както се посочи по-горе в настоящия съдебен акт, твърденията на Б. са, че: 1/ ответниците заключили част от помещенията, които молителят следвало да ползва и по този начин лишили него и Св.Петрова от вода за питейни и хигиенни нужди, принудили ги да живеят в една стая и да търсят съдействие от други лица, което състояние поддържали от 13.06.2018г. до датата на подаване на молбата; 2/ ежедневно в същия период от време Ф.Д. посрещала и изпращала молителя и Петрова на двора с клетви и заклинания – „Да пукнете, да умрете, да не се върнете.“, хвърляла натрошени парчета хляб след тях, стотинки и цветя, внасяла и изнасяла шишета с течност, говорейки някакви заклинания; 3/ на 05.07.2018г. Й.Д. се прибрал късно вечерта и ударил силно външната метална врата, както и 4/ на 05.07.2018г. С.Б. накарала 15 годишната си дъщеря да скача и тропа по стълбите между първия и втория етаж на обитаваната от страните къща, за да тормози Б. и Петрова, обитаващи стая на втория етаж. Видно е, че оплакванията са съвсем конкретни и ясни, а въпросът дали сочените действия са били осъществени и дали представляват прояви на домашно насилие е въпрос по същество. Наред с това, макар в молбата на места да се сочи, че извършваните от ответниците действия засягат и лицето С.Б., ясно е, че защитата се търси само от молителя Б.Б..

При подадената редовна молба по ЗЗДН, РС-Дупница вместо да предприеме действия по разглеждането й, е дал ненужни указания за конкретизация на твърденията, на родствените и фактически отношения, както и за препотвърждаване на ясно заявеното в молбата искане за издаване на заповед за незабавна защита. При неправилността на дадените указания, без значение е дали и в каква степен те са били изпълнени от адресата им.

Що се отнася до указанието на съда за представяне на нова декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съдържаща по-конкретно посочване на фактическите обстоятелства по актовете на домашно насилие от първоначалната такава, трябва да се отбележи неговата незаконосъобразност. Освен изискуемо се от ЗЗДН приложение към молбата  за защита, декларацията по чл.9 ал.3 от с.з. е и доказателствено средство, което може да се ползва за установяване на актовете на домашно насилие, когато липсват други доказателства за тях. С оглед характера на този документ, съдът няма правомощие да вменява на молителя какво да бъде естеството на неговото съдържание, още повече – с оглед наказателната отговорност, която авторът носи за невярно деклариране. Също така, ЗЗДН създава за молителя една привилегия за облекчено доказване, от която същият може и да не се възползва, като установи верността на твърденията си в процеса, чрез допустимите по ГПК доказателствени средства. Съдът може да укаже на молителя да представи декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, когато такава липсва, но не и да поставя изисквания относно нейното съдържание, какъвто именно е настоящия т случай.

Предвид горните разбирания, КОС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато за разглеждане от състава на РС-Дупница, който го е постановил. ГПК не предвижда възможност въззивния съд след отмяна на прекратителното определение да върне делото на друг състав.

При продължаване на съдопроизводствените действия ДРС ще следва да съобрази правното значение на твърдяната от молителя фактическа връзка между него и ответника по молбата С.М.Б., като изследва въпроса дали същата е процесуално легитимирана да отговаря по нея.

Воден от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 25.07.2018г. на Районен съд – Дупница по гр.д.№1438/2018г. по описа на съда, с което е върната, на основание чл.129 ал.3 от ГПК, подадена от Б.Г.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** молба за защита от домашно насилие и е прекратено производството по делото.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивите на определението.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                             2.