О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

                                      гр.Кюстендил, 08.08.2018г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, в закрито съдебно заседание на осми август, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Росица Савова

                                                                Членове:        Ваня Богоева

                                                                                        Симона Навущанова

 

след като разгледа докладваното от мл. съдия С. Навущанова в. гр. д. № 288/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по въззивната жалба на Т.Й.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. Й. Г. от АК-Кюстендил, против решение № 194 от 25.04.2018 г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д. № 806/2017 г. по описа на същия съд.

 

При извършената от въззивния съд служебна проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, настоящият състав намира, че към настоящия момент въззивната  жалба не може да бъде разгледана по същество поради следното:

I.                   Допусната е очевидна фактическа грешка по см. на чл. 247 от ГПК

 

При извършената от въззивния съд служебна проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, настоящият състав установи, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение. С подадената в хода на производство пред ДРС насрещна искова молба  /находяща се на л. 22 от първоинстанционното дело/  ищецът Т.Н. е предявил три обективно кумулативно съединени искове срещу ответника Е.П., както следва: иск с правна квалификация чл. 232, ал. 2 от ЗЗД  в размер на 6000 лева, иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД в размер на 7000 и иск с правна квалификация чл. 240, вр. чл. 86 от ЗЗД в размер на 5000 лева. Насрещните претенции са приети за съвместно разглеждане от страна на първостепенния съд. В проведеното на 05.09.2017 г. открито съдебно заседание по делото насрещната искова молба е била докладвана, като съдът с протоколно определение е приел за съвместно разглеждане всички въведени с нея претенции.

В мотивната част на обжалваното решение съдът е изложил мотиви относно претенцията по чл. 232, ал. 2, във вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща  обезщетение за неплатен от страна на ищеца Е.П.  наем  за периода от м. януари 2011 г. до м. декември 2015 г. в размер на 6000 лева, но не е постановил диспозитив по предявения иск. Тълкувайки волята на ДРС, настоящия състав констатира, че видно от мотивната част на постановения съдебен акт, е обстоятелството, че първостепенния съд е отхвърлил изцяло и предявената от ответника насрещна претенция за по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7000 лева., като общо е посочил, че насрещната претенция се отхвърля за разликата до 18 000 лева. И по тази претенция не е постановен диспозитив.

Вземайки предвид горното, въззивният съд приема, че в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото, както правната доктрина, така и съдебната практика, приемат, че такава е налице при всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, в която хипотеза попадат и случаите, при които съдът е пропуснал да отрази в диспозитива на решението становището си по иска, личащо от мотивите. Непълно решение би било налице тогава, когато въобще липсва налична воля на съда, което опущение подлежи на отстраняване по реда на чл.250 от ГПК.

При това положение, настоящото въззивно производство следва да бъде прекратено, а делото - върнато на районния съд за изпълнение процедурата по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Поправката не може да се извърши по реда на обжалването, а само от съда, постановил решението като първа инстанция. След изпълнение на тази процедура делото ще следва да бъде върнато на Окръжен съд-Кюстендил за произнасяне по въззивната жалба.

 

II. Във въззивната жалба се съдържа искане за допълване на първоинстанционното решение по см. на чл. 250 от ГПК

 

След служебна проверка на депозираната въззивна жалба, настоящият съд констатира, че в нея се съдържа искане за допълване на решението, доколкото насрещната претенция по чл. 240 от ЗЗД е за заплащане на дадена в заем сума в размер на 5000 лв., а с първоинстанционния акт същата е уважена до размера на 2050 лв., като липсва отхвърлителен диспозитив за разликата над тази сума до пълния претендиран размер, а това обстоятелство би повлияло на размера на присъдените разноски. По молбата за допълване на решението с оглед на това, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, произнасяне дължи районният съд. Ето защо е наложително и по тази причина производството да бъде прекратено, а делото да се върне на районния съд за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК.

 

III. Настоящият съдебен състав намира, че не е изпълнена в цялост и процедурата по администриране на подадената жалба.

На първо място, въззивна жалба с вх. № 6516/ 22.05.2018 г. е депозирана от адв. Й. Г., като е посочено, че същият действа в качеството си на пълномощник на Т.Н. (ответник и ищец по насрещната искова молба в първоинстанционното производство). По делото обаче липсват доказателства за представителна власт на адв. Г. досежно посоченото лице за настоящата съдебна инстанция. Видно от приложеното пред ДРС пълномощно (вж. пълномощно на л. 36 от първоинстанционното дело), същия е редовно упълномощен само за осъществяване на процесуално представителство и защита пред Дупнишки районен съд.  По тази причина трябва да бъдат дадени указания за представяне на пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Г.за въззивно обжалване.

На второ място, налице е нередовност по чл. 261, т. 4 ГПК, защото липсват доказателства за заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса по сметка на Окръжен съд – гр. Кюстендил. Съгласно чл. 18, ал. 1 от тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивната инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата дължима в първоинстанционното производство, съобразно обжалваемия интерес. Дължимата в случая държавна такса е в размер на 748,06 лева. Видно, от представеното платежно нареждане /лист 8 от производството пред КОС/, жалбоподателя е внесъл държавна такса в полза на въззивната инстанция в размер на 514.50 лева. С оглед на това, на последния следва да бъде указано да довнесе държавна такса в размер на 233.56 лева.

         В контекста на горното се налага образуваното въззивно производство да бъде прекратено, а делото да се изпрати на РС – Дупница за надлежно администриране, в рамките на което е необходимо на жалбоподателя да се дадат указания, както следва:

         1)  да представи в 1-седмичен срок от връчване на съобщението доказателства за платена държавна такса по сметка на Окръжен съд – Кюстендил в размер на 233.56 лева, като във вносната бележка трябва да е посочен и номерът на първоинстанционното дело на ДРС, решението по което се обжалва;

         2) да представи в 1-седмичен срок от връчване на съобщението доказателства,            удостоверяващи представителната власт на адв. Й. Г. за подаване на въззивна жалба или писмена молба, изхождаща лично от Т.Н., с която същият да потвърди действията на адв. Г.  по обжалване на решението на ДРС по цитираното дело;

Предвид гореизложеното, производството по въззивното дело следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено по компетентност на РС – Дупница, първи състав, за преценка относно провеждането на производствата по чл. 247 и чл.250 ГПК и изпълнение на процедурата по чл. 262 от ГПК.

Настоящото определение, като непреграждащо хода на делото, не подлежи на обжалване.

 

Воден от горното, съдът

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  I.                       

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 288/2018г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за преценка относно провеждането на производства по чл. 247 и чл. 250 ГПК и провеждане на процедура по чл. 262 от ГПК, съгласно мотивите на настоящото определение.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

Преписи от определението да се връчат на страните за сведение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.                                        2.