О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И   Е 

                                       гр. Кюстендил, 03.01.2014 г.

 

             Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав закрито съдебно заседание на   трети януари  през две хиляди и четиринадесета  година в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ КОЧОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:           ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                    МИЛЕНА БОГДАНОВА                                          

                                      

         като разгледа докладваното от съдия Кочова в.ч.гр. дело № 835/2013 г. и  да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на  чл. 279 във вр. с чл. 274 ГПК.

         Образувано е по частна жалба на А.И.А.,***, представлявана от адв. Димитрина срещу определение от 08.07.2013г. по ч.гр. дело № 632/2013 г на ДРс, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по  чл. 410 ГПК от 29.03.2013 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Твърди, че в указания му от съда срок е предявил установителен иск пред ДРС, като доказателствата за това се намират в кориците на делото.

       Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по  чл. 275 ГПК и е допустима.

        Окръжният съд ,  като взе предвид твърденията в частната жалба и приложените към делото писмени доказателства, установи следното:

         Ч. гр. дело № 632/13 г. по описа на ДРС е образувано по заявление на А.И.А. за издаване на заповед за изпълнение по  чл. 410 ГПК срещу Д.П.Н. и Е.П.К.. Издадена е заповед за изпълнение  от 29.03.2013г В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците. На кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си реда на  чл. 415 ГПК  в едномесечен срок, както и да представи доказателства за предявяване на иска в посочения срок, като са му указани и последиците от непредставянето на доказателства за предявяване на иск. Разпореждането е редовно връчено на кредитора на 29.04.2013г. В законния срок, изтекъл на 29.05.2013г. по ч. гр. дело № 632/2013 г. не са били представени доказателства от кредитора за предявен установителен иск срещу длъжниците. На 08.07.2013г. съдът е постановил обжалваното определение, с което, на основание  чл. 415 ГПК, е обезсилил издадената заповед за изпълнение по  чл. 410 ГПК от 29.03.2013г.

         Съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

          ГПК е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата на  чл. 415 ГПК - когато заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск в посочения срок. Не е достатъчно кредиторът да е предявил иск пред родово и местно компетентния съд, задължение на кредитора, на основание  чл. 415, ал.2 ГПК е да представи доказателства за предявяването на иска пред съда, издал заповедта за изпълнение. В настоящия случай, именно това не е сторено от кредитора. Дори и да се приеме, че в едномесечния срок и съобразно чл. 125 ГПК , той е предявил иска в срок, той не е представил доказателства за това пред заповедния съд. Представената с  молба от 21.08.2013 г. по ч. гр. дело № 632/2013 г на ДРС искова молба вх. № 7838/22.05.2013г.  не е доказателство, че кредиторът е предявил установителния иск по чл. 422  ГПК, доколкото от съдържанието на същата може да се направи  извод, че е предявен иск за собственост, като се оспорва и нотариален акт за собственост на длъжниците върху част от процесния имот.  Доколкото са липсвали доказателства за предявяването на иска по чл. 422 ГПК заповедният съд е обезсилил заповедта.

         Въззивният съд  счита,  че определението е правилно и в съответствие със разпоредбите на чл. 415, ал.2 ГПК  и съдебната практика. Съгласно Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК,/докладчик съдията Тотка Калчева/, постановено по реда на чл. 290 ГПК  доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. “Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по  чл. 415 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по  чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й.

           По изложените съображения КОС счита, че постановеното определение за обезсилване на заповед за изпълнение следва да бъде потвърдено.

              Водим от горното,  КОС

 

                                                ОПРЕДЕЛИ:

 

                 ПОТВЪРЖДАВА  определение от 08.07.2013г. по ч. гр. д. № 632/2013  на ДРС,  с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по  чл. 410 ГПК от 29.03.2013г.  по същото дело.

                 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание  чл. 274, ал.4 ГПК.

 

 

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.