О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Кюстендил 06.01.2014г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на  две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                              

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕНКА БРАТАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

 АНДРЕЙ НИКОЛОВ

 

 

 

като разгледа докладваното от  съдия М.Богданова въззивно ч.гр.дело № 787/2013г. по описа на КОС, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

            Обжалвано е Разпореждане, постановено по гр.дело №986/2013г. по описа на ДРС, съобщено на жалбоподателя на 22.08.2013г., с което съдията-докладчик е удължил срока за изпълнение на указания с един месец, считано от изтичане на първоначално определената дата.

            Жалбоподателят М.Д.Д. ЕГН ********** *** в  частната си жалба излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с искане същото да бъде отменено. Посочва, че практиката на всички съдилища в България е удължаването на даден срок,  в случая с един месец, да тече от датата на съобщаване на страната, а не от датата на изтичане на първоначалния определен срок.

            Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея и като разгледа и прецени приложените доказателства по делото приема следното.

            С разпореждане от 29.05.2013г. Дупнишкият районен съд е оставил без движение исковата молба, подадена от М.Д.Д. с конкретни указания за отстраняване в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението на констатирани нередовности в нея. Разпореждането е получено от Д. лично на 10.07.2013г. С молба-уточнение, изпратена по пощата на 17.07.2013г. ищецът е поискал удължаване на срока за отстраняване на нередовностите, а именно за заплащане на дължимата държавна такса. С резолюция на съдията – докладчик срокът е бил удължен с един месец, считано от изтичане на първоначално определения – 19.07.2013г. С молба от 20.08.2013г., входирана на 22.08.2013г. в деловодството на ДРС  ищецът Д.  отново е поискал удължаване на срока и отново е получил положителен резултат, като срокът е бил удължен с два месеца, считано от изтичане на предходния, а именно от 19.08.2013г. до 19.10.2013г. С последваща молба от 19.10.2013г., видно от пощенското клеймо на плика, входирана в деловодството на ДРС на 22.10.2013г.  за пореден път е поискал удължаване на срока и за пореден път този срок е бил удължен с два месеца, считано от изтичане на предходния – от 19.10.2013г. до 19.12.2013г. Прави впечатление, че във всяка една от молбите си за удължаване на срока по чл.63 ГПК М.Д. е излагал становище, че този срок, съгласно закона, следва да се счита удължен от датата на съобщаването му на страната.

            Съдът намира, че частната жалба e подадена от легитимна страна ищецът по гр.дело №986/2013г. по описа на ДРС, но е срещу акт, който не подлежи на обжалване.

            Съгласно нормата на чл.63, ал.1 ГПК допуска съдът да удължи законен или определен от него срок да бъде продължен. Условието е : искането за удължаване на срока да е на страната и то да бъде направено преди изтичане на предходния срок. За разлика от разрешението по чл.36 ГПК отм., в чл. 63, ал.2 ГПК законодателят определя от кой момент започва да тече продължения от съда срок, а това е от изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл.63, ал.1 ГПК. Съдът не е длъжен да изпраща съобщение до страната за това, че молбата й за продължаване на срока е уважена.

            Определението, респ. разпореждането по чл.63 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба.

            Законодателят изрично е предвидил в чл.274, ал.1 от ГПК кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове:1.преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. изрично посочените случаи в закона. В конкретният случай, обжалваното разпореждане, постановено на основание чл.63 от ГПК не е изрично предвидено като подлежащо на обжалване по реда на чл.274 от ГПК. Не попада и в другата категория - преграждащо движението по делото.

            Изложеното позволява да се обобщи, че подадената частна жалба е недопустима, което е основание да бъде оставена без разглеждане, като образуваното по нея въззивно производство следва да се прекрати. Гр.дело №986/2013г. по описа на Дупнишки районен съд следва да бъде върнато за извършване на следващите се съдопроизводствени действия.

 

            По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  частна жалба, подадена от М.Д.Д. ЕГН ********** ***  срещу Разпореждане, постановено по гр.дело №986/2013г. по описа на ДРС, съобщено на жалбоподателя на 22.08.2013г., с което съдията-докладчик е удължил срока за изпълнение на указания с един месец, считано от изтичане на първоначално определената дата, като процесуално недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гр.дело №787/2013г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.

 

ВРЪЩА гр.дело №986/2013г. по описа на Дупнишки районен съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

          

                                                                         Председател:

 

                                                                                 Членове: 1.

 

 

                                                                                                    2.