ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил, 16.03.2012г.

 

 

 

Кюстендилски окръжен съд, в закрито съдебно заседание на  шестнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КОЧОВА

ЧЛЕНОВЕ:            ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                    МИГЛЕНА КАВАЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кавалова в. ч.гр.д. 165 по описа на КОС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Производството e  по реда на чл. 274 и сл. от Глава ХХІ ГПК.  

               Образувано е по  частна жалба от М.Д.Д., ЕГН ********** *** срещу Определение от 25.01.2012г. по гр. дело № 2401/2011г. по описа на КРС, с което определение е оствена без уважение молбата на жалбоподателя в настоящото производство за освобождаване от внасяне на държавна такса по предявените от него искове на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

               Жалбоподателят твърди, че е представил пред първоинстанционния съд декларация за материално и гражданско състояние, от която е видно, че няма доходи и имучество, което да осребри , за да плати държавната такса по делото и Постановление от 11.05.2010г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител към НАП, с което постановление е възбранен единствения му имот, находящ се в землището на с. Рударци, обл. Перник и запорирани налични и постъпващи суми в размер на 2 000 000 лв (два милиона лева) по всички банкови сметки на жалбоподателя. Към частната жалба прилага отново декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.  

           Кюстендилски окръжен съд, въз основа на доказателствата по първоинстанционното дело и приложените към жалбата доказателства, намира от фактическа страна следното:

           Частната жалба е подадена в законоустновения за това едноседмичен срок, допустима е и като такава следва да бъде разгледана по съшество.

            Гражданско дело № 2401/2011г. по описа на КРС е образувано по предявени искове  от жалбоподателя в настоящото производство М.Д. за сумите от 5200 (пет хиляди и двета) евро и 3500 (три хиляди и петстотин ) евро. В  исковата молба като особено искане е направено искане за освобождаване от плащане на дължимата държавна такса по предявените искове. Към молбата е приложена  декларация за материално и гражданско състояние, както Постановление от 11.05.2010г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител към НАП.

            При така установената фактическа обстановка, Кюстендилски окръжен съд намира от правна страна следното:

            Съгласно разпоредбата на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средство да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение;4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

            За да остави  молбата с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК без уважение районният съд е приел в мотивите си, че извън декларацията не сапредставени никакви доказателства за имущественото състояние на молителя, не е представена данъчна декларация за доходите на ищеца в качеството му на едноличен търговец, нито доказателства за здравословното му състояние, обуславящи извод за трайната му неработоспособност.

          Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба – предмет на настоящото производство е неоснователна, а правните изводи на атакуваното определение от 25.01.2012г. по гр. дело № 2401/2011г. по описа на КРС, с което  е оствена без уважение молбата на жалбоподателя в настоящото производство за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК за правилни и законосъобразни. За да бъде уважена подадената от жалбоподателя в настоящото производство молба за освобождаване от дължимата държавна такса по предявените от него искове, същият следва да представи доказателства за твърдяните обстоятелства в  декларацията за материално и гражданско състояние досежно здравословното му състояние, възрастта на непълнолетния му син, както и размера на доходите му, (ако са  от упражняването на търговска дейност като ЕТ „С. М. – М.Д.” -  чрез представяне на последната представена данъчна декларация). Указания в подобен смисъл са дадени на жалбоподателя с разпореждане от 12.09.2011г. по по гр. дело № 2401/2011г. по описа на КРС, които същият не е изпълнил, поради което и с оглед данните сочени само в декларацията за материално и гражданско състояние районният съд е оставил молбата му за освобождаване от държавна такса.

           Посочените от жалбоподателя обстоятелства, че синът му е непълнолетен, че има влошено здравословно състояние, не се доказват и пред настоящата инстанция с надлежни доказателствени средства. Обстоятелството, че върху имота на жалбоподателя е наложена възбрана и са запорирани банковите му сметки, доказаващо се от Постановление от 11.05.2010г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител към НАП, не му дава основание да се възползва от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят не представя последната подадена данъчна декларация,  за да удостовери размера на доходите си ако те са от упражняване на търговска дейност в качеството му на ЕТ и акцентира върху обстоятелството, че моли съдът да го освободи от държавна такса в качеството му на физическо лице. Съгласно правната доктрина и юриспруденцията обаче имуществото на физическото лице и имуществото на  регистрирания от това същото физическо лице  ЕТ не са две отделни обособени имущества, което налага изводът, че за да докаже наличие на недостатъчни  средства за заплащане на дължимата държавна такса по предявените искове като физическо лице, жалбоподателят следва да докаже наличие на недостатъчно средства и от упражняване на търговска дейност като ЕТ „С. М. – М.Д.” -  чрез представяне на последната представена данъчна декларация, което не е сторено от същия и пред настоящата инстанция.

          Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното  определение от 25.01.2012г. по гр. дело № 2401/2011г. по описа на КРС, с което  е оствена без уважение молбата на жалбоподателя в настоящото производство за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

 

 

Мотивиран от горното,  Кюстендилски окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА  определение от 25.01.2012г. по гр. дело № 2401/2011г. по описа на КРС.

           Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му  на жалбоподателя.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                          2.