О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И   Е 

 

            гр. Кюстендил, 27.03.2012 г.

 

           

Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав закрито съдебно заседание на двадесет и седми март  през две хиляди и дванадесета година в състав :

 

     Председател:  СОНЯ КОЧОВА

          Членове:      ЙОЛАНДА  ЦЕКОВА                                          

                        МИГЛЕНА КАВАЛОВА

                                                              

    като разгледа докладваното от съдия Кочова в.ч.гр. дело № 139/2012 г. и  да се произнесе взе предвид следното:

 

 ЕТ „Г.Х.-Д” гр. С., представляван от адв. Х. обжалва определение  от 25.01.2012 г на ДРС по гр. дело № 936/2010г, с което производството по делото е  прекратено поради недопустимост на иска. Намира определението за незаконосъобразно и иска отмяната му като делото се върне да решаващия съд за продължаване на производството. Счита, че е допустимо изменение на иска от установителен в осъдителен в производството по чл. 422 ГПК.

Ответникът по жалбата Община гр.Бобошево не изразява становище.

Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и с доводите в нея, както и с приложеното решение на ВКС, прецени доказателствата, намиращи се в първоинстанционното дело, намира жалбата за неоснователна, а определението за законосъобразно, поради което ще бъде потвърдено. Съображенията са следните:

 Пред районния съд гр. Дупница жалбоподателят ЕТ „Г.Х.-Д” е  предявил иск против Община гр. Бобошево с правно основание чл. 422 ГПК. По ч.гр. дело № 362/2010 г. ДРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение, като длъжникът Община гр. Бобошево е възразил в определения от ГПК срок, поради което заявителят, настоящият жалбоподател е предявил установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Образувано било гр. дело  № 936/2010г.В хода на производството е установено, че заповедта за изпълнение е обезсилена с определение от 16.08.2010г., потвърдено от КОС с определение по ч.гр.д. № 736/2010г. На 14.10.2011г. с разпореждане на съда по гр. дело № 936/2010 г. е дадено указание на ищеца да заяви дали поддържа предявения установителен иск предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е обезсилена. С молба вх. №17130/21.11.2011г. ищецът е заявил, че предявеният иск е осъдителен, като моли съда да допусне “уточнение в тази част на исковата молба”. Доколкото производството по делото е било спряно, съдът с определение от 23.11.2011г го е възобновил и е насрочил открито съдебно заседание на 25.01.2012 г. В това заседание се е явил за ищеца адв. Х., който не е предприел никакви процесуални действия по изменение на иска. Съдът е постановил определение, с което е прекратил производството, като мотивите му за това са следните: Процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 422 ГПК е наличие на заповед за изпълнение.  Доколкото такава липсва /същата е обезсилена/, съдът е приел за недопустимо изменението на иска от установителен в осъдителен  и поради липса на предмет е прекратил производството.

Окръжният съд счита, че определението, което се атакува е правилно, доколкото заповедта за изпълнение, въз основа на която е предявен иска е обезсилена. Ищецът не е направил надлежно изменение на иска от установителен в осъдителен, съгласно правилата на чл. 214 ГПК, не е представил молба за изменението с препис за ответника, не е представил и документ за внесена държавна такса. Липсва определение на съда, с което е допуснато изменение на иска, поради което правилно районният съд е прекратил производството. Ищецът е имал възможност да предприеме съответните процесуални действия за изменение на иска след като е разбрал, че заповедта за изпълнение е обезсилена. Молбата от 21.11.2011 г. /л.19/ от името на ищеца, депозирана в съда, в която е отбелязано, че предявения иск е осъдителен и се моли допускане на уточнение на иска в този смисъл според настоящия въззивен съд не е молба за изменение на иска. Предявеният иск не е изменен от установителен в осъдителен съгласно правилата на ГПК. Такова изменение би било допустимо, само ако се направи до приключване на съдебното дирене с изрична молба с препис за ответника, в която се посочи нов петитум на иска, с приложена вносна бележка за внесена допълнителна държавна такса в размер на 2 % върху стойността на вземането. При това положение съдът правилно е прекратил производството като недопустимо.

 Водим от горното  и на основание чл.278, ал.1  във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК Окръжният съд

 

               О П Р Е Д Е Л И :

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.01.2012 г на ДРС по гр. дело № 936/2010г, с което производството по делото е  прекратено.

     Определението може да обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС.

                                                             

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          

               ЧЛЕНОВЕ:1.          2.