О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                    гр. Кюстендил, 02.03.2012 г.

 

Кюстендилският окръжен съд в ЗАКРИТО заседание на втори  март през две хиляди и дванадесета година в състав :

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                        ЧЛЕНОВЕ:          СОНЯ КОЧОВА

                                                                    ЙОЛАНДА Ц.    

 

разгледа докладваното от съдия Кочова ч.гр. дело № 103 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по частна жалба на  К.Д.Т.,  ЕГН ********** ***,,Стрелбище” бл. 12А, ет. 5, ап. 93 чрез адвокат В.С. против определение на ДРС от 11.01.2012 г., с която е оставено без уважение  искането му за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск за подобрения срещу Д.СТ.Т., Тони Д. Тонкаров и К.Д. Тонкаров, в полза на молителя И.М.Г., ЕГН ********** ***,,Христо Ботев” № 3.

                В жалбата се сочи,  че съдът неправилно е отказал да отмени наложената обезпечителна мярка - спиране на изпълнително дело № 49/2007г по описа на ДСИ при ДРС, което е образувано на основание влязло в сила решение на КОС по гр.д. № 711/2006 г.,  с което на основание чл. 108 ЗС И.М.Г. и Милчо Василев Г. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на частта от 50 кв.м. на Димитър  Стоименов Т., Тони и К. Димитрови Тонкареви от собствения им УПИ парцел IV – 589, кв. 67 по плана на гр. Сапарева баня.  Бъдещият иск с правно основание чл. 72 ЗС е предявен за сумата от 1000 лв, образувано е гр. дело № 373/2008г. Същото е спряно до решаването на друго гр. дело № 1768/2008г., което е образувано по искова молба с правно основание чл. 439 ГПК, подадена от И.Г.. В жалбата се сочи, че за да не изпълни решението по гр. дело № 711/2006г  на КОС И.Г. е предприел действия по оспорване на изпълнението, като тези действия са пречка  решението да може да се изпълни и се получава порочен кръг- от една страна решението на КОС се основава на влязла в сила регулация, от друга – извършено е заснемане на имотите  по фактическото положение и се твърди, че е налице грешка в кадастралната карта, която от своя страна е в резултат от неизпълненото решение.

            Постъпил е писмен отговор от И.Г., в който оспорва жалбата и  изразява становище за правилност на съдебния акт на ДРС.

           Кюстендилския окръжен съд, след като прецени доводите в частната жалба  и доказателствата, приложени към гр. дело № 118/2008г., намира, че жалбата е неоснователна и наложената обезпечителна мярка не би могла да се отмени в това производство. Съображенията за това са следните:

         С определение от 31.01.2008г ДРС по гр. дело № 118/2008г е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 72 ЗС,  който е следвало да се предяви от И.Г. против срещу Д.СТ.Т., Тони Д. Тонкаров и К.Д. Тонкаров за заплащане на подобрения на стойност 1000 лв.  Като обезпечителна мярка е наложена спиране на изпълнението по изп. дело № 49/2007г. по описа на ДСИ гр. Дупница. Това изп. дело е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение на КОС по в.гр.д. № 711/2006г. С това решение е уважен иск с правно основание чл .108  ЗС, предявен от  Тонкареви против Гърневи.  Образувано  било гр.д. № 373/2008 г. по описа на ДРС за осъждане на ответниците да му заплатят сумата в размер на 1000 лв., представляващи стойността на извършените от ищеца с негови средства подобрения в имота – трайна ограда с бетонова основа с височина на терена 0.40 м, бетонови колове с оградна мрежа и масивна стопанска постройка със застроена площ от 12 кв.м.

Приложено към делото на районния съд е гр.д. № 373/2008 г. по описа на ДРС, от което е установено, че с определение, постановено в съдебно заседание на 25.11.2009 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. ,,г” от ГПК /отм./ съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 1768/2008 г. с правно основание чл. 439 ГПК.

За да отхвърли искането съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 321, ал. 1 ГПК /отм./, за да се отмени допуснатото обезпечение. Съгласно разпоредбата на чл. 321, ал. 2 ГПК съдът отменява обезпечението след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията на чл. 317, ал. 2 ГПК /отм./. Предмет на проверка в производството по чл. 321 ГПК /отм../ е дали е отпаднало основанието за допуснатата по-рано обезпечителна мярка. В случая не може да се направи извод, че вече не съществува причината поради, която обезпечението е било допуснато. С определението, чиято отмяна се иска, постановено по ч.гр.д. № 118/2008 г. по описа на ДРС е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от И.М.Г. против Д.СТ.Т., Тони Д. Тонкаров и К.Д. Тонкаров за сумата от 1000 лв., представляваща направени подобрения в част от 50 кв.м. от УПИ, отреден за парцел XIII – 580 в кв. 67 по регулационния план на гр. Сапарева баня. На молителя е издадена обезпечителна заповед за спиране изпълнението  по изп.д. № 49/2007 г. по описа на ДСИ при ДРС. В едномесечен срок от постановяване на определението е предявен иска, чието обезпечение е допуснато и производството по него е спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. ,,г” ГПК /отм./ до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. № 1768/2008 г. по описа на ДРС с правно основание чл. 439 ГПК. При спиране на производството по делото, временно се преустановяват процесуалните действия по делото, но то продължава да бъде висящо и по него се очаква да се постанови решение, от което следва извода, че обезпечителната нужда не е отпаднала. Изложените от К.Т. чрез пълномощника му съображения за неоснователност на допуснатото обезпечение, не  са били предмет на обсъждане в  производството, което е по чл. 321, ал. 3 във връзка с чл. 321 ГПК /отм./, като съдът е счел, че  същите могат да бъдат преценявани само при проверката по чл. 315 ГПК /отм./.

Съображенията на районния съд са правилни и в съответствие с константната съдебна практика, съгласно която наложената обезпечителна мярка може да бъде отменена, само когато отпадне причината за това, в случая- когато има влязло в сила решение по иска по чл. 72 ЗС. Производството по този иск е спряно на основание чл. 182, б. “г” от ГПК /отм./, което означава, че независимо, че процесуални действия не се извършват производството е все още висящо.  В писмения отговор по реда на чл. 321, ал.1, пр.1 ГПК  /отм./ е посочено, че  в производството пред районен съд е представен протокол от с.з на 23.06.2003г.  по гр. дело № 709/2003г на ДРС /иск по чл. 108 ЗС/, от който протокол се установява, че ищецът Димитър Т. е заявил по реда на чл. 114 ГПК  /отм./,  че оградата е направена заедно  с Гърневи през 1998г, като коловете и мрежата са негови. Ако това наистина е така, то се разколебава основателността на исковата претенция по чл. 72 ЗС.  Допуснатото при условията на глава ХХХІV от ГПК /отм./ обезпечение цели практическото осъществяване на претендираната с иска защита и съответно има действие, докато е висящ исковия процес. След приключването му се прилагат последиците на постановеното решение. Именно с оглед характера и целта на обезпечението следва да се тълкува и възможността, която  чл. 321 ГПК  дава на ответника да се освободи от ограниченията на наложеното обезпечение,  когато същото вече е станало безпредметно - обезпеченият иск не е предявен в срок, отхвърлен е като неоснователен или производството по него е прекратено с влязъл в сила съдебен акт (поради недопустимост на иска, оттегляне или отказ – чл.322 ГПК), т.е. касае се за случаи, в които не могат да бъдат постигнати обезпечените правни последици на решението. Ответниците са могли да искат замяна на допуснатото обезпечение с оглед на това, че предявения иск с правно основание чл. 72 ЗС е за сумата от 1000 лв., т.е. оценим в пари иск, поради което при условията на чл. 317, ал.2 ГПК /отм./ обезпечителната мярка може да се замени без съгласието на другата страна.  Сочените в частната жалба доводи са житейски правилни, доколкото с завеждането на още две искови молби в съда от Гърневи действително се осуетява изпълнението на решението на КОС по ревандикационния иск, но частния жалбоподател е имал възможността да  обжалва наложената обезпечителна мярка от съда – спиране на изп. дело или евентуално да поиска замяната и с друга, за да постигне целта си- изпълнение на решението на КОС.   В това производство съдът е задължен само да провери дали причината за допускането на обезпечението  съществува , в случая гр. дело образувано по иск с правно основание не е приключило с влязло в сила решение, който факт задължава съда да не отменя обезпечението.

 Пред Дупнишкия  районен съд, производството се е развило по реда на 309 ГПК  (отм.) вр. пар.2, ал.14 ПЗР. Доколкото производството по чл. 309 ГПК е било инициирано при действието на ГПК -1952 г., то и искането за вдигане на обезпечителната мярка е под режима на този закон, независимо кога е постъпила молбата по  чл. 321 ГПК (отм.), поради това, че се касае за продължаване /приключване на същото обезпечително производство.  Съгласно ТР № 1/17.06.2001 г. на ОСГК на ВКС, с произнасянето на настоящия съд, двуинстанционния контрол на определението е изчерпан, поради което определението не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 217 ГПК /отм./, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Оставя в сила определението на ДРС от 11.01.2012г . по гр. дело № 118/2008г, с което е оставено без уважение искането на К.Д.Т., направено чрез адвокат В.С., за отмяна на допуснатото обезпечение            на бъдещ иск. Определението не подлежи на касационно  обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                          2.