О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                гр. Кюстендил, 21.03.2012 г.

 

                                     В  И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети и първи март две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  БОГОВЕВА                                                                                                          ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                

като разгледа докладваното от съдия Костадинова  ч.гр.д. №73 по описа за 2012 г.на КОС  и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

            Постъпила е частна жалба от  С.Е.К. *** чрез процесуалния си представител адв. В.С. от АК гр. Кюстендил срещу определение на Дупнишкия  районен съд от 10.11.2011 г., постановено по гр.д. №3096/2011 г. на ДРС, с което  е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат съображения за необоснованост и  незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му.

            Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа  частната жалба  и след като обсъди  наведените в нея доводи,  намира  за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна при спазване на разпоредбите на чл. 275 и сл. от ГПК, а разгледана по същество  е основателна.

            Жалбоподателят в настоящото производство е предявил пред първоинстанционния съд  искове срещу Р.Е.С. от гр. София за  делба на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 56439.200.50.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, която е разположена в поземлен имот с идентификатор 56349.200.50 със застроена площ 94 кв.м., останала по наследство от Евлоги Стоилов К.,*** при права по 1/2 ид. ч., както и на основание чл. 12, ал.2 от ЗН за сумата 14 373 лв., представляваща стойността, с която се е увеличило наследството, останало от Евлоги Къргов и Параскева Къркова, вследствие на извършени от ищеца пристройки и подобрения в имота още преживе на родителите и на основание чл. 76 от ЗС прогласяване нищожността на  нот. акт №55, т.ІІ, рег. № 3493, дело № 245/09.08.2007 г. и нот. акт №53, т.ІІ, рег. № 3488, дело № 243/09.08.2007 г. и двата на нотариус Ефтим Китов с район на действие ДРС, с които сънаследниците Р.Е.С. и Параскева Стоянова Къркова са се разпоредили с наследствения имот.

            С атакуваното определение районният съд е прекратил производството като недопустимо, приемайки, че е налице отвод на пресъдено нещо.

            Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е  незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

            Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В случая  с обжалваното определение е прекратено производството по делото, тъй като първоинстанционния съд е приел, че не може с иск срещу Р.С. да се търси прогласяване на нищожност на делба, в която е участвало друго лице. Този извод на съда е неправилен.  По делото не са представени доказателства относно предмета на спора  по предходното дело за делба, няма данни за имота, който е бил допуснат до делба, както и страните, които са участвали в това производство. Твърденията в исковата молба са, че е имало такъв иск, предявен от Галя Валентинова С. срещу ищеца, която е приключила с влязло в сила решение и имотът е изнесен на публична продан. Твърди се също така, че тази делба е нищожна на основание чл. 76 от ЗН, тъй като са извършени прехвърлителни сделки с наследствени дялове на трето на наследството лице, като с настоящата искова молба се претендира нищожност на тези сделки.

            В случая  касае се за иск за делба на наследствен имот.  Разпоредбата на чл.76 ЗН сочи, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.  С ТР №72/1986 г. по гр.д. №36/1985 г. на ОСГК е прието, че в случаите, в които наследството се изчерпва само с вещта, от която прехвърлителят е придобил по наследяването идеална част, а обект на акта на разпореждането е именно тази част и прехвърлянето е възмездно се счита, че се касае до продажба на наследство съгласно чл.212 от ЗЗД. В този случай продажбата не се нуждае от заздравяване. Във всички останали случаи актът на разпореждане остава нищожен до сбъдване на отлагателното условие, посочено в чл.76 ЗН, с оглед на което следва да се счита, че е била сключена сделката.  В исковата молба се твърди, че  след смъртта на  Евлоги К. с наследствените дялове на неговите наследници Р.С. и Параскева Къркова са извършени две прехвърлителни сделки, като са посочени нотариалните актове. Същите не са приложени като доказателства по делото и съдът не може да прецени дали са налице основанията на чл. 76 от ЗН., а установяването на обстоятелството дали посочените сделки са възмездни или безвъзмездни е от съществено значение , тъй като легитимиран да участва в делбата на наследството и съответно на вещта, която е била обект на разпореждане, е наследникът, който е извършил акта на разпореждане. Затова, ако в делбата е участвал приобретателят, а не прехвърлителят, делбата ще е нищожна по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН , поради неучастие на сънаследник - съделител в производството за делба, делбата е изцяло нищожна. Това е причината решението по допускане на делбата и по прекратяването на съсобствеността да не са пречка за повторното й извършването между действителните съсобственици. В този случай не са налице условията на  чл. 299 ГПК. В този смисъл е и т. 7 от Постановление № 7 от 28.11.1973 на Пленума на Върховния съд, която не е изгубила силата си.

            От всичко изложено се налага извода, че  следва да се съберат  доказателства относно  предмета на спора  по предходното дело за делба,относно за имота, който е бил допуснат до делба, както и страните, които са участвали в това производство. Следва да се изискат и  нот. акт №55, т.ІІ, рег. № 3493, дело № 245/09.08.2007 г. и нот. акт №53, т.ІІ, рег. № 3488, дело № 243/09.08.2007 г. и двата на нотариус Ефтим Китов. След обсъждане  на  всички тези данни и имайки предвид, че е предявен и иск по чл. 76 от ЗН да се прецени дали искът за делба е допустим. Следва да се  отбележи и че по отношение на предявения иск с правно основание чл. 76 от ЗН няма данни да има влязъл в сила съдебен акт.

По изложените съображения съдът счита, че определението на районен съд  следва да се отмени, а делото следва да се върне за  установяване на посочените  по горе обстоятелства, респ. продължаване на съответните съдопроизводствени действия.

Воден от горното , съдът

             

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯВА определението на Дупнишкия районен съд от 10.11.2011 г. постановено по гр. № 3096/2011 г. на ДРС и ВРЪЩА  делото на  същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                              

                                                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                  2.