ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил, 13.04.2011г.

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА САВОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                   МИХАИЛ МАЛЧЕВ

 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Малчев ч.в.гр.дело № 235 по описа на КОС за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.275 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „В и К” ООД – в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Цар Освободител” №15, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. К.С., против определение на Районен съд – Кюстендил от 01.12.2010г. по ч.гр.д.№ 3600/2010г., с което съдът е прекратил производството по делото и е обезсилил издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради смърт на длъжника, която е настъпила преди подаване на заявлението.

Жалбоподателят твърди, че с определението от 01.12.2010г. КРС е отказал да издаде съдебно удостоверение на наследниците на И.К. – длъжник спрямо заявителя „В и К” ООД – в ликвидация, за когото по делото има представен акт за смърт. В тази връзка сочи, че за дружеството съществува правен интерес от привличане на наследниците на починалия К. в производството по ч.гр.д.№ 3600/2010г., респективно предявяване на претенцията си в друго частно гражданско производство или по общия исков ред спрямо наследниците. Според жалбоподателя в производство по ч.гр.д.№ 3600/2010г. съдът следва да допусне издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което заявителят да се снабди с удостоверение за наследници на И.К., тъй като това е редът, по който заявителят може да защитава интереса си. Поддържа, че отказът за издаване на конкретното удостоверение възпрепятства нормалното развитие на процеса и води до нарушаване правата на заявителя. С оглед на изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановен акт, с който да се задължи първоинстанционният съд да продължи производството по ч.гр.д.№ 3600/2010г. по описа на КРС, в това число и да издаде съдебно удостоверение за наследници на И.К..

За да се произнесе, Кюстендилски окръжен съд взе предвид следното:

Районният съд е бил сезиран на 13.10.2010г. от „В и К” ООД – в ликвидация (сега жалбоподател) със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.М.К. за конкретно посочени суми. Районният съд е уважил заявлението и е издал исканата заповед за изпълнение. Съобщението до И.К. с приложена заповед за изпълнение е било върнато в съда с отбелязване на връчителя, че адресатът е починал. По делото е приложена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г., според която И.К. е починала на 06.03.2008г. Като е констатирал, че производството е образувано и е издадена заповед за изпълнение срещу лице, което не е имало процесуалното качество на страна в производството, районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството.

По ч.гр.д.№ 3600/2010г. по описа на КРС от страна на „В и К” ООД – в ликвидация липсва депозирана молба, с която иска издаване на съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди от Община Кюстендил с удостоверение за наследници на длъжника. Не е направено от заявителя и искане на мястото на починалия К. да бъдат конституирани неговите наследници.

При така установените обстоятелства Кюстендилски окръжен съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е срещу преграждащо производството определение, от страната, по чиято инициатива е било започнало, и в срок.

Производство по издаване на заповед за изпълнение има за основна разлика с производството по чл.418 вр. чл.417 ГПК (за незабавно изпълнение) това, че неговата непосредствена цел е да бъде извършена предварителна проверка за наличие на спор относно съществуването на заявеното право. Затова чл.414, ал.1 вр. 411, ал.3 ГПК изисква препис от заповедта за изпълнение да се връчи на лицето, срещу което е насочена претенцията, и именно на него да бъде предоставена възможност за възражение. Същественото значение, което законът придава на фактическото уведомяване на длъжника за заповедта за изпълнение, следва и от разпоредбите на чл.423, ал.1 ГПК, според които по-късно подаденото от длъжника възражение следва да бъде зачетено, ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. При смърт на длъжника преди датата на подаване на заявлението, както е в случая,  условието за уведомяване на длъжника (лично или чрез други лица) е изначално неизпълнимо, т.е. налице е обективна пречка производството по издадената заповед за изпълнение да продължи по някой от двата предвидени начина – по чл.416 ГПК с издаване на изпълнителен лист или по чл.415 ГПК с даване на указания до заявителя да предяви иск за вземането си. Не е налице основание за процесуално правоприемство в лицето на наследниците на соченото като длъжник лице, тъй като процесуално правоотношение с починалия не е възниквало. Според неговото систематично място в ГПК, заповедното производство е част от изпълнителното производство, но уредените в  общите правила на Част първа от ГПК разпоредби са приложими за всички съдебни производства. Сред общите правила на ГПК са и разпоредбите на чл.26 – чл.28 ГПК, по аргумент от които без правосубектност за една от страните е недопустимо всяко гражданско производство. За допустимостта на производството съдът следи служебно съгласно чл.7, ал.1 ГПК, която разпоредба също е от общите правила на ГПК.

При това процесуално положение единствената възможност за приключване на производството е чрез обезсилване на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на производството по нея, както е постановил и районният съд. Другото становище – че съдът не следва да обезсилва заповедта за изпълнение, а тъй като тя няма да влезе в сила, няма да бъде издаван изпълнителен лист - би означавало образуваното по заявлението дело да остане висящо без възможност за приключване.

Не следва да бъдат обсъждани наведените в жалбата доводи за незаконосъобразен отказ за издаване на съдебно удостоверение, тъй като по конкретното делото пред КРС липсва изобщо такова искане за издаване на съдебно удостоверение.

По тези съображения, Кюстендилски окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд – Кюстендил от 01.12.2010г. по ч.гр.д.№ 3600/2010г., с което съдът е прекратил производството по делото и е обезсилил издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради смърт на длъжника И.М.К., която е настъпила преди подаване на заявлението.

 

Определението не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                        2.