Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  № 194

 

гр. Кюстендил, 17.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на седемнадесети май

   през две хиляди осемнадесета гоина, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                    Евгения Стамова

 

  при секретаря Е. С.

  като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                         в. гр. д. № 114

  по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

 

Постъпила е въззивна жалба от Д.М.С., ЕГН **********, С.Д.С., ЕГН ********** и И.Д.С., ЕГН **********, всички с адрес за призоваване: гр. К., ул. “***“ № **, действащи чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д.М., насочена срещу решение № 43/29.01.2018 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 444/2017 г. по описа на съда.  

Постановеният от Районен съд – Кюстендил съдебен акт се оспорва в частта, с която се признава за установено по отношение Д.М.С., С.Д.С. и И.Д.С., че С. С.К. и Р.С.К. са собственици на 5/18 идеални части от гараж с идентификатор № ****, изграден в поземлен имот с идентификатор № ***, както в частта с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на гаража № **, т.**, рег.№ ***, нот. д. № **/20** г.  на нотариус Е. П. с район на действие КРС и в частта, в която са осъдени да заплатят на ищците К. деловодни разноски в размер на 1070 лева.

Решението на районната инстанция се обжалва с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Сочи се, че процесният гараж с идентификатор№ *****. построен в поземлен имот № *** е изграден, съгласно действащите към онзи момент правила, регламентирани в ЗТСУ и ППЗТСУ /отм./. Твърди се, че преди изграждането на гаража от Община Кюстендил са били издадени всички необходими строителни книжа, одобрен Архитектурен проект № 138/1976 г.., Разрешение за строеж № 200/28.12.1976 г., Строителен протокол № 8/15.02.1977 г., Декларация № 2359/10.11.1976 г. Строителството на гаража започнало през 1976 и завършило през 1977 г. Приема се, че от представената по делото Скица № 1683/19.08.1976 г. ставало ясно, че петното за гаража е съгласувано със съгласувателно решение 19, протокол № 162 от 14.04.1972 г. на Община Кюстендил. Видно от същата скица се удостоверявало, че като собственици на имота към онзи момент били записани лицата С. Т. Г. и Т. Т. Г.. Акцентира се, че към този момент ищците С.К. и Р.К. не са били собственици на терена на имота, в който е изграден гаража, поради което и тяхното съгласие за изграждането на гаража не е било необходимо. Във въззивната жалба се твърди, че от изграждането на гаража до настоящия момент са изминали повече от 40 години, като през този период никой от останалите собственици на поземления имот по никакъв начин не е оспорвал собствеността на въззивниците върху процесния гараж, както и никой от тях не се е противопоставял на изграждането му. Въззивниците се позовават на разпоредбата на чл.79 от ЗС, която регламентира, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Сочи се, че влъдението на въззивниците върху процесния гараж било продължило повече от 40 години, като същото през този период не е било прекъсвано по никакъв начин, кактои не е било оспорвано.  По изложените доводи се приема, че решението на първоинстанционния съд в частта с която се признава за установено по отношение на въззивниците, че К. са собственици на 5/18 идеални части върху гаража е неправилно и противоречи на материално правните разпоредби на закона. Сочи се, че неправилността на решението в тази му част, предопределяла и неправилност в частта, с която на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен нотариалния акт за собственост върху гаража, като приема, че размера на притежаваните права от К. е в размер на 5/18 идеални части. Счита се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и по отношение на размера на присъдените разноски, доколкото въпреки, че е отхвърлил предявения иск по чл.109 от ЗС, Кюстендилския районен съд е присъдил пълнения размер на направените по делото разноски, без да ги редуцира съобразно уважената част от първоначално предявените искове. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от С.  С.К. и Р.С.К., чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. А.Т., с който се оспорва редовността, респ. основателността на депозираната въззивна жалба. Твърди се, че ако въззивната жалба е подадена от тримата въззивници, всеки един от тях е следвало да заплати дължащата се държавна такса. По основателността на жалбата се акцентира, че решението на първата инстанция не страда от визираните в жалбата пороци. Въззивната жалба се оспорва в частта, с която за първи път се прави възражение за изтекла в полза на въззивниците придобивна давност, като същото се приема за недопустимо на този етап от производството. Сочи се, че ответниците са признали, че страните по делото са ползвали заедно и общо гаража, като до настоящия момент не са били налице материалноправните и процесуални предпоставки ответниците да придобият гаража или правото на строеж по давност. В частта за разноските решението се приема за неправилно.Излагат се доводи за това, че неправилно в полза на ищците са присъдени разноски в пълен размер при положение, че искът с правно основание чл. 109 от ЗС е отхъврлен. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

 В срока по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпила насрещна въззивната жалба от Р.С.К., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. А.Т. срещу постановеното от Районен съд Кюстендил решение в частта, в която КРС е отменил  нотариалния акт до размера на притежаваните от ищците права от 5/18 ид. части, като се приема, че би било правилно съдът да отмени нотариалния акт до размера на притежаваните от ответниците  4/18 ид. части от терена на имота, върху който незаконно е изграден гаражът. Въззивникаът К. не е доволен от решението на първата инстанция, тъй съдът не се бил произнесъл инцидентно по валидността на разрешение за строеж № 200/28.12.1976 г., изд. от ГНС на основание чл.17, ал.2 от ГПК. В обжалваните части, решението на КРС се приема за неправилно, тъй като  при постановяването му КнРС е нарушил материалния закон и съществено е нарушил съдопроизводствените правила. Решението на първоинстанционния съд се приема и за необосновано в обжалваните част. Иска се отмяна на решението в атакуваните части и  да се уважи предявения от С.К. и Р. К. съдебен иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК до притежаваните от ответниците общо само 4/18 ид. части от процесния гараж. Сочи се, че районният съд е следвало да уважи иска и да отмени нотариалния акт до размера на притежаваните от ответниците 4/18 ид. части от имота, а не до размера на притежаваните от ищците 5/18 ид.части от имота. В тази част решението се приема за неясно, доколкото същото влизало в противоречие с установеното от съда фактическо положение и притежаваните от страните права върху поземления имот, върху който е построен гаража. Твърди се, че решението, постановено от КРС е необосновано, тъй като съдебния акт е постановен при несъответствие на фактическите изводи на първоинстанционния съд и диспозитива на съдебното решение. Сочи се, че въпреки, че по делото са събрани достатъчно и убедителни доказателства за основателността на евентуалния иск по чл.537, ал.2 ГПК съдът се е произнесъл по него по неясен за странете начин. Приема се, че постановеното решение по иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК е с неясен диспозитив, противоречащ на мотивите на съда, доколкото от една страна съдът е приел, че ответниците притежавали само 4/18 ид. части от терена, върху който е изграден незаконно гаража, но от друга страна е отменил нотариалния акт не до тази част, притежавана от ответниците, а до притежаваните от ищците 5/18 ид.части. 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна, чрез адв. Д.М., чрез който се оспорва допустимостта, респ. основателността на депозираната насрещна въззивна жалба. По допустимостта се приема, че същата е просрочена, като подадена извън срока за обжалване на първоинстанционното решение. Сочи се, че с депозирането на насрещната въззивна жалба се целяло да се заобиколи закона, доколкото жалбоподателя бил пропуснал срока за обжалване на процесното решение. По основателността на насрещната въззивна жалба се излагат доводи за липса на такава. Правилно първоинстанционния съд бил приел, че за изграждането на процесния гараж били издадени към онзи момент всички необходими строителни книжа. Разрешителното за строеж било издадено преди повече от 40 години, като никой от останалите съсобственици не го е бил оспорил до момента, нито пък се е бил противопоставил срещу изграждането на гаража. Правилно първоинстанционния съд бил приел, че ответниците не създавали каквато и да е пречка на ищците да ползват притежаваните от тях идеални части от недвижимия имот. иска се отхвърляне на насрещната въззивна жалба като неоснователна. С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

КнОС след като прецени становищата на страните и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на КнРС за правилно в частта, в която искът по чл. 124, ал. 1 от ЗС е уважен и го потвърждава и за неправилно в частта по претенцията по  чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради което го отменя и отменя констативния нотариален акт за разликата  над притежаваните от ответниците 4/18 ид. ч. до пълния обем права по отношение на гаража. Съображенията за това са следните:

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство са били главен иск с правно осонвание чл. 109 от ЗС и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК. С решението на КнРС е отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС и като необжалвано решението е влязло в сила.

Производството е висящо в останалата част.

Спорът касае притежаването на правото на собственост върху процесния гараж.

От събраните в първоинстанционното производство  по надлежен ред доказателства се установяват релевантни за спора факти и обстоятелства, които са установени правилно и от първоинстанционния съд.

Ищците са съпрузи, сключили граждански брак през 1972 г.

Ищцата С.К. е низходяща от първи ред –дъщеря на починалия през *** г. С. и на починалата през ** г.  Т., Ищцата е сестра на Д.С.,  починал през *** т., който е син на С. и Т.. Ответниците са законни наследници на Д.    С.- Д. е преживяла съпруга, а С. и И. негови низходящи от първи ред.

Между страните не се спори, а и от данните отразени в приетия като доказателство разделителен протокол от 17.09.1973 г. права върху терена на парцел **, имот пл. № **, кв. ** по плана на гр. К.са притежавали само С. Г. и Т. Г., като не се спори и че са имали равни права. 

По силата на постигната съдебна спогодба обективирана в гореописания делбен протокол от 1973 г., С. Т. Г. и Т. Г. Г. са придобили  в дял североизточната половина –мазетата, първия етаж, втория етаж, таванското помещение над тази част от масивната двуетажна жилищна сграда-единия близнак, със застроена площ от 77 кв.м. Предмет на делба не е бил гореописания парцел.

На 22.09.1973г. с договор за покупко-продажба обективиран в НА №**, т.**, д .№**/19**г.С. Т. Г. и Т. Г. И. са продали на С. С.К. недвижим имот, представляващ първия етаж от североизточната половина на масивната жилищна сграда, както и 1/3 ид.част от таванското помещение и

                                                                               съотв. Идеални части, както и 1/6 ид.част от парцела.На същата дата-с договор за покупко –продажба на недвижим имот, обективиран в НА **, т.**, д.№**/19**г., С. Т. Г. и Т. Г. Т. са продали на Д. С. С. недвижим имот, представляващ втория етаж от североизточната половина на масивната жилищна сграда, както и 1/3 ид.част от таванското помещение и съотв. Идеални части, както и 1/6 ид.част от парцела.

С. Т. Г. е починал на ***г. и е оставил наследници по закон Т. Г.-съпруга, починала на ***г., С.С.К. и низходящите на починалия на **** г. Д. С. С.-И.С. и С.С..

На 16.08.2005г., с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №**, т.**, рег.№**, д.№** от *** г. на нотариус с рег.№***, Т. Г. продала на С.К. 1/18 ид.част от УПИ.

На 19.08.1976г., на основание чл.233, ал.1 т.4 ППЗТСУ/отм./ е издадена скица №1683, с която е определено строително петно за гараж.На тази скица С.К. не е посочена като собственик на имота и не е вписан нейния нотариален акт, като в разписната книга, за имот пл.№** е вписано името на С.К., но не е изписан целият номер на нотариалния й акт.На скицата е вписано , че петното за гараж е съгласувано с Решение 19 от протокол 122/14.04.1972г., като не е посочено на кой орган е този протокол-на Експертния съвет или на Общинския съвет, като в. л. не е установило съществуването на такъв документ. не е открило такъв протокол..

За изграждането на гаража били издадени одобрен архитектурен  проект, разрешение за строеж, строителен протокол. Приложената е и декларация № 2359/10.11.1976 г., в която ищцата не фигурира като съсобственик.  

 На място, гаражът е изграден в отклонение от издадените строителни книжа, като дължината му е увеличена от 5.00 м. на 8.75 м., а ширината от 3.00 м. на 3.18 м.

С обжалваното решение искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен и по отоншение на ответниците е признато за установено, че ищците са собственици на  5/18 ид. ч. решението е обжалвано от ответниците.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК,  от надлежна страна и  насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна.

Установената по делото фактическа обстановка обосновава извод за това, че ищците  притежават права на собственост върху процесния гараж и същите са в обем на 5/18 ид. ч., като тази вещ е в режим на съсобственост.

Независимо, че са представени издадени документи във връзка със строителството на гаража само в полза на Д. С., то той, а в последствие и ответниците като негови законни наследници не са собственици на цялата вещ, т.е. не притежават в изключителна собственост  процесния гараж.

Както бе установено гаражът е изграден в недвижим имот, който е съсобствен. Не се спори, че строителството на гаража е осъществено до 1977 г. Издаденото разрешение за строеж през 1976 г., както правилно е приел и КнРС е в нарушение с изискването на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ/отм. в редакцията му действала към този момент/. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди наличието на такива установяващи да е дадено съгласие от ищците по делото за осъществяване строежа на този гараж. Безспорно тяхното съгласие е следвало да бъде налице, за да се приеме, че процедурата по издаване на разрешението за строеж, респективно че строителството на гаража е извършено в съответствие  с установените норативни изисквания за законен строеж.

Неоснователни са доводите на ввъззивниците изложни и във въззивната жалба, че доколкото петното за строеж било определено през 1972 г. то не се изисквало съгласие от ищците, тъй като те не притежавали права върху имота към този момен. Лебевантният момент е този към който е следвало да се издаде разрешението за строеж – 1976 г., към който момент ищците са притежавали 1/6 ид. ч. от парцела, С. г. е притежавал също 186 ид. ч. и д. Г.1/6 ид. ч., а останалата 182 ид. ч. от другия съсобственик / трето за спора лице Т. Г./.

ИЗводът, който следва е че гаражът е изграден в отклонение от строителните норми и не  придобит в изключителна собственост от наследодателя на ответниците.

Правата се определят при спазване принципа на приращението –вещта е построена в съсобствен недвижим имот и правата на собственост се опресделят спрямо притежаваните в съсобствения парцел права.

След смъртта на С.  Г. през *** г. по силата на наследяване права на собственост са придобили преживята го съпруга, ищцата и низходящите на Д. С., като доколкото се касае до притежавани права  индивидуална собственост на наследодателя то преживялата съпруга  и низходящите – в случая ищцата и втория и третия ответници по право на заместване при равни права. или двамата ищци в режим на СИО са притежавали 3/18 ид. ч.,  ищцата по силата на наследяване е придобила от баща си 1/18 ид. ч., 1818 ид. ч. е придобила и преживялата съпруга т. Г. и вторя и третия ответници общо 1818 ид. ч. Преди това през 2000 г. след смъртта на прекия им наследодател ответниците при равни права са придобили по силата на наследяване  права върху гаража.

През 2005 г. майката на ищцата е извършила надлежно разпореждане с притежаваната от нея 1/18 ид. ч. прв полза на ищците, към този момент също в брак.  Неоснователни са доводите за това, че наследодателката се е разпоредила с права които не е притежавала.

            В крайна сметка ищците притежават общо 5/18 ид. ч. от гаража, а ответниците общо 4/18 ид. ч. .От гласните доказателства е установено, че от построяването на гаража същият е ползван от ищците. В този смисъл са и изричните признания на ответниците в подадения от тях отговор по чл. 131 от ГПК.

            Наведените едва във въззивната жарлба доводи за придобиване на правото на собственост върху прозесния гараж по давност не следва да бъдат обсъждани. Недопустимо е същите за първи път да се  навеждат едва във въззивната жалба. Това правопораждащо възражение е следвало да се направи в срока по чл. 131 от ГПК, но не е направено. Видно от съдържанието  и както бе посочено самите ответници са заявили, че никой не е пречел  на ищците да си служат с вещта от построяването й.

            Предвид изложеното искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и правилно уважен за 5/18 ид. ч.решението като правилно следва да бъде потвърдено.

            Основателна е насрещната въззивна жалба.

            Позващите се от констативният нотариален акт ответници притежават общо 4/19 ид. ч. и същите огат да се легитимират само до този обем права в съсобствеността. Предвид това нотариалният акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежи на отмяна за разликата над притежаваните от ответниците права до пълния обем 1 цяло за който са признати и в този смисъл следва да се постанови решение. Неправилно районният съд е отмвенил нотариялния акт  позовавайки се на правата на ищците. лрешението в тази част следва да се отмени.

            Воден от горното , КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/29.01.2018 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 444/2017 г. по описа на съда.ь вВ ЧАСТТА МУ, в която  по отношение на Д.М.С., С.Д.С. и И.Д.С., е признато за установено, че С. С.К. и Р.С.К. са собственици на 5/18 идеални части от гараж с идентификатор № ****, изграден в поземлен имот с идентификатор № ****,.

ОТМЕНЯВА решение № 43/29.01.2018 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 444/2017 г. по описа на съда.ь вВ ЧАСТТА МУ, в която е отменен  на основание чл.537, ал.2 ГПК НА за собственост на гараж № **, т.***, рег .№ ***, нот. д .№ **/20***г. на нотариус Е. П., рег.№ *** на НК на РБ до размера на притежаваните от С.С.К., с ЕГН ********** и Р.С.К., с ЕГН ********** права-5/18 ид.части от гараж с идентификатор №***, изграден в поземлен имот с идентификатор №***, с адрес в гр.К., ул.”***” №   *** И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК   нотариален кат за собственост на гараж № **, т.**, рег.№**, д.№**/20**г. на нотариус Е. П., рег.№*** на НК на РБ, в частта му, в която  Д.М.С., С.Д.С. и И.Д.С., са признати за собственици  на  гараж с идентификатор №***, изграден в поземлен имот с идентификатор №***, с адрес в гр.К., ул.”***” №**., за разликата над притежаваните от тях права общо 4/18 ид. ч.

В останалата част, в която е отхъврлен искът по чл. 109 от ЗС, решението като необжалвано е влязло в сила.

.Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесеченв срок от връчването му на страните.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: