РЕШЕНИЕ№268

 

гр. Кюстендил, 10.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КюстендилскиЯТ окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    КРАСИМИР БАМБОВ

ЧЛЕНОВЕ:              МИЛЕНА БОГДАНОВА

                                   ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

 

и при участието на съдебен секретар Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия Милена Богданова в.гр.д.№335 по описа на КОС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивни жалби, подадени от Прокуратурата на РБ чрез Прокурор в районна прокуратура гр.Дупница и М.В.А. ЕГН ********** с адрес *** против Решение, постановено  на 17.05.2017г. по гр.д.№1660/2016г. по описа на Районен съд Дупница.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.„Витоша” №2А да заплати на М.В.А., ЕГН ********** с адрес,*** на  основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, сумата в размер на 880,00лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2014г. до 03.11.2016г. в размер на 1 088, 44 лева, ведно със законната лихва върху тези суми за обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.11.2016г. до окончателното им изплащане, вследствие неоснователно и незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДПП № 1813/04г. 292/2013г. от 2005г. по описа на РПУ - Благоевград, за което е оправдана с присъда № 65,  постановена по НОХД 1256/2007 г. по описа на РС - Дупница от  17.05.2011 г. потвърдена от Окръжен съд – Кюстендил  с решение, постановено по ВНОХД № 444/2011г. на 07.11.2011г., като иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  в останалата част до размер от 25 000 лв., т.е. за 20 500 лева за неимуществени вреди и 1 700 лева за имуществени вреди, както и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 20 500 лева и върху сумата от 1 700 лева за периода от 07.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 4 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и върху сумата в размер на 880, 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и за периода 07.11.2011г. – 07.11.2014г. е отхвърлил , като неоснователни.

 Осъдил е Прокуратурата на Република България, да заплати на М.В.А., сторените разноски  в производството на основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ в размер на 10, 00 лв. и да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 170, 00 лева, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.

Депозираните въззивни жалби  са допустими с оглед подаването им в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

Въззивникът Прокуратурата на РБ обжалва съдебното решение на районната инстанция в частта, в която са уважени предявените искове. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че предприетите действия на прокуратурата са законосъобразни и намират опора в НПК. Наказателното производство срещу ищцата е било образувано на 24.10.2005г. при наличие на законен повод и достатъчно данни. Била е привлечена като обвиняема на 25.06.2007г. при наличие на доказателства за виновността й в извършване на престъплението, за което е обвинена. Сочи, че ищцата е допринесла за настъпване на увреждането, поради което търсеното от нея обезщетение следва да бъде намалено с оглед съпричиняване на резултата. Поддържа становище, че ищцата е извършила престъпление по чл.201 ал.1 вр. чл.26 от НК, което е умишлено по смисъла на чл.93 т.7 от НК, но й е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Въззивникът счита, че не се установяват по делото претендираните от А. вреди. Счита, че показанията на разпитаните свидетели не следва да бъдат кредитирани поради родство и близко познанство с ищцата. Излагат се доводи за завишен размер на присъденото обезщетение, несъобразен с принципа на справедливостта. С депозирано допълнение към въззивната жалба се прави възражение за недопустимост на съдебното решение в частта, в която са присъдени лихви, без да са били поискани.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части.

По реда на чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника по същата М.В.А..

Въззивникът М.В.А.  обжалва решението на ДнРС в частта, в която е отхвърлен предявения иск. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни доводи, че не е направен анализ на фактите и доказателствата, което е довело до неправилна преценка на неимуществените вреди, които въззивницата е претърпяла и които са допринесли до безвъзвратно увреждане на общото й здравословно състояние. В тази насока обсъжда подробно първоинстанционното решение. Претендира, че присъденото й обезщетение е несправедливо и недостатъчно с оглед на неимуществените й вреди. По отношение на имуществените – счита, че неправилно съда се е съобразил с назначената съдебно-оценителна експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.

По реда на чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника по същата Прокуратура на РБ. Оспорва депозираната жалба като неоснователна. Изразява становище за правилност на решението на ДнРС в обжалваната част, като развива подробни съображения. Моли да бъде оставена без уважение и решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Кюстендилският окръжен съд, преценявайки на основание чл.269 ГПК служебно изцяло валидността и допустимостта на атакуваното първоинстанционно решение и съобразявайки се с наведените доводи в жалбите констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивните жалби, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира следното.

Настоящият състав на КОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

  Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд относно основателност на предявения иск.

 Първоинсатнционният съд е бил сезиран от М.В.А., ЕГН ********** с адрес,*** с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. България, гр. София, бул. „Витоша” № 2А, за осъждането на ответника да й заплати сумата 25 000лв., както и лихва върху обезщетението, считано от 07.11.2011 г. до завеждане на исковата молба в съда в размер на 12 600, както и от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, претърпени в следствие повдигнатото й незаконно обвинение, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 580, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2011г. до завеждане на исковата молба в съда в размер на 1 100 лева, които имуществени вреди, както следва: 18 пътувания с автомобил до Благоевград по 20 лв. за гориво за всяко едно от пътуванията - 360 лв., 12 пътувания до Дупница с автомобил по 35 лв. за гориво за всяко едно от пътуванията — 420 лв., заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 800 лв.

Изложени са в исковата молба твърдения, че през 2007 г. срещу ищцата било повдигнато обвинение от Районна Прокуратура Благоевград, за това, че в периода от 01.01.2003 г. - 06.04.2004 г., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - административен секретар в Районен съд - Сандански присвоила чужди пари – 453, 45 лв, които са й поверени да управлява, както следва: 1. за месец 01.2003 г. - до края на месец 03.2003 г., като длъжностно лице - административен секретар в Районен съд - Сандански присвоила чужди пари – 50, 69 лв., които са й поверени да управлява; 2. за месец 04.2003 г. - месец 06.2003 г., като длъжностно лице - административен секретар в Районен съд - Сандански присвоила чужди пари – 10, 23 лв., които са й поверени да управлява; 3.за месец 07.2003 г. - месец 09.2003 г., като длъжностно лице - административен секретар в Районен съд - Сандански присвоила чужди пари – 11, 05 лв., които са й поверени да управлява; 4. за месец 10.2003 г. - месец 12.2003 г., като длъжностно лице - административен секретар в Районен съд - Сандански присвоила чужди пари – 103, 96 лв., които са й поверени да управлява; 5. за месец 01.2004 г. - месец 06.04.2006 г., като длъжностно лице - административен секретар в Районен съд - Сандански присвоила чужди пари – 277, 52 лв., които са й поверени да управлява. В последствие е било образувано НОХД 1256/2007г., което е приключило с оправдателна присъда №65 на  Районен съд – Дупница, с която е призната за невиновна по така повдигнатите й обвинения, която присъда била потвърдена от Окръжен съд – Кюстендил.

 Изложила е твърдения, че от момента на образуване на досъдебното производство и привличането й в качеството на обвиняема до влизане в сила на потвърдената от въззивен съд оправдателна присъда на 07.11.2011 г. била подложена на стрес, напрежение, страх, срам пред близките и приятелите си, несигурност за бъдещето си.   Животът за нея и семейството й се променил изцяло, тя се почувствала изолирана от приятели и близки, повечето от тях отказали да я виждат и не  общували с нея и до сега. Всички я смятали за престъпник, накърнена била честта и достойнството й, доброто име, с което се ползвала в обществото, а и сред близки и познати, през времето, през което била обвиняема и подсъдима, постоянно й се налагало да се съобразява с това къде и как да пътува, с оглед евентуалното й призоваване и с оглед това да не осуети разследването, което й създавало различни неудобства, много нейни близки приятели и колеги се разколебали в доброто си отношение към нея, принудена била да полага неимоверни усилия за самосъхранението, спокойствието си, както и това на семейството й, затворила се в себе си, станала мълчалива и замислена, вглъбена в себе си, постепенно отказала да общува с хора, семейните й взаимоотношения се изострили и се влошили. В следствие на незаконно повдигнатото й обвинение била с ограничени граждански права, стресово състояние, свързано с негативни психични преживявания, че са засегнати честта, достойнството и доброто й име в обществото. По повод повдигнатото й обвинение, претърпяла и значителни финансови затруднения, които се отразили на нормалното й съществуване, пътуванията й по повдигане на обвинението, предявяване на обвинението и за съдебни заседания от Сандански до Дупница и Благоевград и обратно били над двадесет, които осъществила с автомобил, защото била много зле, както физически, така и психически, паричните средстава за пътуванията били над петстотин лева, здравето й се влошило, силният стрес и нерви в резултат от обвинението й допринесли за необратими поражения върху психиката и тялото й.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, последният оспорва иска. Излага подробни доводи относно неговата неоснователност. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Счита размера на иска за прекомерно завишен и несъответен на разпоредбата на чл.53 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираната от ищцата лихва за забава.

От представените доказателства се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 25.06.2007г. по ДПП № 1813/04г. 292/2013г. от 2005г. по описа на РПУ - Благоевград на ищцата е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26 НК .

Впоследствие е образувано НОХД 1256/2007г. по описа на РС - Дупница и на 17.05.2011г. с присъда № 65,  Районен съд – Дупница я признал за невиновна по така повдигнатите и цитирани по-горе обвинения, която присъда е потвърдена от Окръжен съд – Кюстендил  с решение, постановено по ВНОХД №444/2011г. на 07.11.2011г.

От събраните по делото медицински документи - етапна епикриза на ищцата в периода след повдигане на обвинението й за извършване на горното престъпление, по което е привлечена в качеството й на обвиняема на 25.06.2007г. същата е диагностицирана със заболявания, каквито преди това не са били диагностицирани - „************”, „*********”, „***********”, „*********”.

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелелите М.К.З.и Т.Г. А.. – дъщеря на ищцата. От показанията на св. З. се установява, че ищцата понесла много тежко обвинението, повдигнато срещу нея, писало по вестниците за обвинението й, пила успокоителни, не могла да си намери работа, не искали да я назначат, поради медийния отзвук на повдигнатото й обвинение.

  От показанията на св. А., които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че влошеното й здравословно състояние не се подобрило след постановената оправдателна присъда, не могла да си намери работа след повдигане на обвинението й, посещавала психолози.  

При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи.

Разпоредбата на  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, въззивният съд приема, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е постановяване на оправдателна присъда, влязла в законна сила. Само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес. В случая,  психичното  състояние на ищцата, описано в исковата молба, е доказано в процеса с достатъчно убедителни за съда доказателства.  Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, а по–късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето, чието репариране се претендира. Видно  от събраните по делото гласни доказателства се установява нарушаване на емоционалното равновесие и настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото състояние на ищцата в резултат на повдигнатото обвинение. Започнала да получава нервни кризи, пиела успокоителни, вдигала високо кръвно налягане, имала проблеми със сърцето. Следва да се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в определено престъпление води до накърняване на  достойнството му и личната му сфера. Постановяването на оправдателната присъда е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищцата е било незаконно, поради което тя има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на твърдените за претърпени неимуществени вреди, както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от незаконното обвинение.

В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК). Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки.

Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания (Решение № 223 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).

Настоящият състав на КнОС счита, че присъденото от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 500лв. не отговаря на критерия справедливост по чл.52 ЗЗД и ще увеличи същия до сума в размер на 8000лв. Съдържанието на това понятие означава, че съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията - продължителността и техния интензитет, които ищцата  е претърпяла и  които ще търпи и за в бъдеще от увреждането. Съдът е длъжен да отчете също така и всички други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера на обезщетението. Съдът, като отчете душевните страдания, които незаконното обвинение е причинило на ищцата, като закономерно  и   обективно следствие на проведената срещу нея наказателна репресия,  както и установените и доказани  в съдебното производство  конкретни проявления на неимуществените  вреди счита, че исковата претенция е основателна и доказана до размера на 8 000лв. Този размер на обезщетението съдът приема за справедлив, тъй като ищцата следва да бъде възмездена за душевните и морални страдания, които наказателната репресия  й е  причинила в личен план - вътрешните емоционални страдания.

За определяне на обезщетението в справедлив размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищцата е привлечена като обвиняема за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.26 НК (виж чл. 93, т. 7 НК), наказателното преследване е продължило повече от четири години (привлечена е в качеството на обвиняема на 25.06.2007г. с Постановление и е приключило с оправдателна присъда на 07.11.2011г.).

Върху сумата от 8 000лв. се дължи и законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 07.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, в който смисъл са дадените разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС - т.4 от същото. За размера от 4500лв. до 8000лв. настоящият състав на КнОС ще отмени първоинстанционното решение, като в отхвърлителната част за разликата над 8000 до 25000лв. ще го потвърди. Следва да бъде отбелязано, че ищцата е претендирала с исковата си молба присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, ето защо възражението на Прокуратурата за недопустимост на решението на ДнРС в тази част е неоснователно.

Решението на ДнРС ще бъде отменено и в частта, в която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за разликата претендираната мораторна лихва от 1 088, 44 лева до 1796,54лв., считано от 08.11.2014г. до 03.11.2016г., като ще бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска над сумата от 1796,54лв. до претендирания размер.

По отношение на претенцията за присъждане на имуществените вреди решението ще бъде потвърдено.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ответникът  следва да заплати на ищцата 102,44лв. разноски за адвокат съобразно уважената част от иска и 5лв. д.т. за въззивно обжалване по сметка на КнОС.

 

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Решение №248/17.05.2017г. по описа на ДнРС, постановено по гр.д.№1660/2016г. по описа на Дупнишки районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.„Витоша” №2А да заплати на М.В.А., ЕГН ********** с адрес,*** за сумата от 4500 лв. до сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди вследствие неоснователно и незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДПП № 1813/04г. 292/2013г. от 2005г. по описа на РПУ - Благоевград, за което е оправдана с присъда № 65,  постановена по НОХД 1256/2007 г. по описа на РС - Дупница от  17.05.2011 г. потвърдена от Окръжен съд – Кюстендил  с решение, постановено по ВНОХД № 444/2011г. на 07.11.2011г., както и за сумата от 1 088, 44 лева до 1796,54лв. - законна лихва върху тази сума, считано от 08.11.2014г. до 03.11.2016г.

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.„Витоша” №2А да заплати на М.В.А., ЕГН ********** с адрес,*** сума от още 3500 лв./три хиляди и петстотин/, представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди вследствие неоснователно и незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДПП № 1813/04г. 292/2013г. от 2005г. по описа на РПУ - Благоевград, за което е оправдана с присъда № 65,  постановена по НОХД 1256/2007 г. по описа на РС - Дупница от  17.05.2011 г. потвърдена от Окръжен съд – Кюстендил  с решение, постановено по ВНОХД № 444/2011г. на 07.11.2011г., както и сума в размер на още 708,10лв. за законна лихва върху тази сума, считано от 08.11.2014г. до 03.11.2016г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.„Витоша” №2А да заплати на М.В.А., ЕГН ********** с адрес,*** разноски в производството в размер на 123,16лв. съобразно уважената част от иска и разноски за бюджета на съда в размер на 5лв.д.т. по сметка на КнОС.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.

 

Настоящото решение на КОС подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при обосноваване на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:     1.                                  2.