Р Е Ш Е Н И Е

11.03.2016г., гр. Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, Гражданско отделение, III-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ

при участието на секретаря Г. К. разгледа докладваното от мл. съдия Пиронев в.гр.д. № 569 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.Л.А. и по въззивна жалба на А. В. А. срещу Решение № 371 от 04.08.2015г. по гр.д. № 1684/2014г. по описа на Кюстендилския районен съд (КРС).

С оспорваното първоинстанционно съдебно решение, КРС е постановил унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2013г., за който е бил съставен нотариален акт № 162, том II, рег. № 2322, дело № 297/2013г. на нотариус Е.П., с рег.№188 на НК и район на действие РС-Кюстендил, в частта, с която С.С.А. е продала на А.В.А. 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1180 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр.Кюстендил ул. „***, с площ от 827 кв.м., ведно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 41112.500.1180.1.1, със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, дрешник и две тераси на едно ниво, с отделен вход за първи етаж от източната страна на сградата, находящ се в сграда №1, разположена в горния поземлен имот, ведно с три мазета и с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, както и масивен гараж, с идентификатор 41112.500.1180.3, със застроена площ от 13 кв.м., построен в същия поземлен имот, при съседи на имота: 41112.500.1177, 41112.500.1181, 41112.500.1191, 41112.500.1192 и 41112.500.1179.

Със същото съдебно решение, районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Р.Л.А. против А.В.А. иск за унищожаване на същия договор за продажба, в частта, с която е продадена другата ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.

В тежест на ответницата А.А. са възложени и разноски в размер на 250,00 лева, които е осъдена да заплати на С.А., както и 343,50 лева, присъдени в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС.

Жалбоподателят Р.Л.А. обжалва първоинстанционния съдебен акт, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за унищожение на договора, касаеща прехвърлените от него ½ ид.ч. от гореописаните недвижими имоти. Изразява несъгласие по отношение някои от удостоверените от нотариуса факти, като твърди, че двамата прехвърлители не са присъствали в нотариалната кантора, подписали акта по различно време и не са получавали сумата от 9900,00 лева. Излага съображения, за непълно изследване на доказателствата по делото. Поддържа нищожност на процесния договор, доколкото липсвало съгласие по смис. на чл. 26 ЗЗД. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него в цялост да се уважи иска за унищожение на договора.

С писмена молба ищцата С.А. заявява, че се присъединява към възивната жалба на Р.А..

Жалбоподателката А.В.А. обжалва решението на КРС в частта, с която е уважена претенцията на С.А. против А.А.. Позовава се на доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ, вкл. по отношение констатацията на нотариуса за дееспособност на ищците. Излага становище, че по делото липсвало доказателства, които да установяват, че при сключване на договора С.А. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си.

Ответникът по тази въззивна жалба – С.А., е депозирала отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на решението на КРС в тази му част.

Кюстендилски окръжен съд, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от следното:

Производството е по въззивно обжалване на решението на КРС, с което частично е уважен конститутивния иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД , предявен от ищците Р.А. и С.А. за унищожение на договор за продажба на недвижим имот.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При проведения инстанционен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт. Допустимостта на решението не се засяга и от позоваването от страна на процесуалния представител на А.А., досежно наличието на невъзможност на С.А. да разбира свойството и значението на действията си по предявяване на иска, доколкото унищожаемост може да се иска само от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемост (чл. 32, ал. 1 ЗЗД).

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от лица които са легитимирани да обжалват и срещу първоинстанционен акт, който подлежи на обжалване.

По същество решението на районния съд е правилно, като настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението на КРС, които стават част от правните съждения и на настоящия съдебен акт.

Въззивният съд следва да отговори на правните доводи, релевирани във въззивната жалба. При това положение, КОС намира за установено следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожение на договор за продажба на недвижим имот. Ищците твърдят, че въз основа Нотариален акт № 162, том II, рег. № 2322, дело № 297/2013г. на нотариус Е.П. с рег. № 188 на НК и район на действие РС-Кюстендил са прехвърлили на ответницата А.А. собствеността си върху недвижимите имоти, описани подробно по-горе. Въвеждат твърдения, че договорът е унищожаем, тъй като с оглед заболяванията на двамата прехвърлители, същите не са разбирали свойството и значението на процесната сделка. Молят съда за унищожение на договора.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба след преклузивния срок по чл. 131 ГПК, с който излага становище по основателността на иска.

Преценката за основателност на иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е предпоставена от установяването на порок във волята на някой от участниците в сделката, който макар и формално дееспособен не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Определяща в разглежданата хипотеза е възможността на лицето да действа съзнателно и разумно, т.е. без външна намеса да формира и изрази волята си. При преценката на съда следва да се отчитат различни фактори като възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица.

В конкретния случай по делото не се спори, а и от приложения към делото Нотариален акт № 162 том II, рег.№2322, дело №297/2013г. от 28.06.2013г. се установява, че страните по делото са страни и по договор за продажба на недвижим имот (ищците като продавачи, а ответницата като купувач) на описаните по-горе недвижими имоти.

Спорът се съсредоточава върху състоянието на двамата прехвърлители при извършване на сделката, респ. дали същите са могли да разбират свойството и значението на постъпките си.

Въззивният съд напълно споделя изводите на КРС, че от събраните по делото доказателства не може да се заключи, при сключване на процесния договор, Р.А. да не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си. Този извод се налага от показанията на свид. П., свид. Х., свид. Г. и свид. В., от които безпротиворечиво и последователно се установява, че ищецът предвид възрастта, наличните си заболявания и ежедневно полагани грижи за С.А., е бил силно затруднен да се справя с ежедневието си, но все пак е бил в състояние, което му позволява да разбира своите действия. Така, свид. Ж. е имал възможност през един продължителен период от време да наблюдава състоянието на ищеца, като при провежданите прегледи, същият е отговарял логично на поставяните му въпроси. От показанията на свид. Попова пък е видно, че комуникацията с Р. е била затруднена и забавена, но все пак чрез множество питания и уточнения, същият е бил способен адекватно да отговаря на поставените му въпроси. Заключението, че Р. е бил в състояние да съзнава своите действия се потвърждава и от факта, че същият е бил принуден да полага грижи не само за себе си, а и за С.А.. Споделените със свид. Х. оплаквания на А. за затрудненото положение, в което се намира, както и съзнаваната от него необходимост да се грижи за С. подкрепят становището, че същият е бил в състояние да действа разумно. Изложеното заключение напълно се подкрепя и от приложените медицински документи и приетата съдебно-психиатрична експертиза, от която е видно, че ищецът Р.А. е в ясно съзнание, способен да осъществява адекватен словесен контакт.

В обобщение следва да се подчертае, че въззивният съд се солидаризира с извода на КРС за това, че А. е бил в състояние, позволяващо му да разбира свойството и значението на постъпките си. По делото липсват каквито и да било доказателства, от които да стане ясно, че към момента на сключване на процесния договор, същият се е намирал в друго състояние, което да не му позволява да осъзнае последиците от своите действия.

Въззивният съд напълно споделя и констатацията на КРС, че при сключване на договора С.А. не е била в състояние, което да й позволява да разбере свойството и значението на своите действия. Това заключение се налага от съвкупния анализ на показанията на свидетелите П.Х., Г. и В.а. От всички тези показания безпротиворечиво се установява, че А. е била в състояние, което не само не й позволява да съзнава извършваните от нея правни действия, а и да се справя с ежедневните си битови нужди, както и с осъществяването на адекватен контакт с други лица. За осигуряване на ежедневните си потребности, същата е изцяло зависима от околните, като комуникацията и оцеляването й се осъществяват изцяло чрез Р.А..

Така от показанията на свид. П. става ясно, че в резултат на множеството й заболявания, комуникацията с нея е по-забавена, като се осъществява чрез А.. От показанията на свид. Г. се установява, че след извършената й операция за отстраняване на тумор на главен мозък, С.А. не е могла да разбира разговорите си с него, като често не го е и разпознавала (независимо, че същият ходил при нея през около два месеца). От същия свидетел става ясно, че състоянието на А. постепенно се влошавало, като след втората операция не е успявала да го разпознае и да отговаря на негови въпроси. Сходни са и впечатленията на свид. Х., който макар редовно да я е посещавал през 2013г., повечето пъти не е бил разпознаван от С.. Х. свидетелства и за непосредствено възприеманата от него пълна зависимост на С.А. от околните й и липсата на каквато и да било възможност да се справя сама. Многократно Р.А. е споделял с него трудностите си, свързани с отглеждането на С.. В същата посока са и показанията на свид. Ю. В., която свидетелства за тежкото състояние на С., чието състояние се влошава, както и за необходимостта й от ежедневни грижи.

Изводите за състоянието на С. А. напълно се потвърждават и от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че същата страда от деменция от Алцхаймеров тип, при която трайно е нарушено адекватното възприемане и преценка на действителността. Изтъкнато е, че същата е изцяло подчинена на нуждата от решаване на ежедневните й проблеми, а не на проблеми на бъдещето. Действително пред районния съд, едно от вещите лица е посочило, че доколкото прегледът на ищцата не е извършен в деня на сделката, то не биха могли конкретно да изяснят психичното й състояние в този ден. В същото време детайлно са посочили, че с оглед данните за текущото състояние на лицето и първоначално проявените признаци на заболяването е възможно да се реконструира състоянието й и в по-ранен момент - към момента на сделката. Изчерпателно е уточнението, че се касае за заболяване, което протича бавно, но необратимо. Ясно са изяснени особеностите на болестта, която се развивала като прогресиращо заболяване, чието развитие изисква продължителен период от време, който обикновено се развива с години. Отчетено е и обстоятелството, че при извършване на експертизата (м. 05.2015г.), А. се е намирала в „умерена степен” на изразеност на болестта, която може да се прояви години след първоначалните признаци, които понякога първоначално остават незабелязани (в случая е прието, че след втората операция – 2009г. признаците на заболяването вече били забелязани и от свид. Григоров). Пояснено е изрично, че поради заболяването й, интересите на А. са сведени до задоволяване на ежедневните й нужди, което е разгледано като фактор за лесна манипулируемост от други лица. Уточнено е, че и към 2013г. същата не е била в състояние да осъзнае въпроси, свързани с прехвърлянето на недвижим имот, който се явява „изключително сложен” за разбиране от ищцата. При тези съображения е направен извод, че заболяването се е развивало през продължителен период от време, с прогресивно развитие, който дава възможност категорично да се заключи, че и към 28.06.2013г. ищцата несъмнено е страдала от цитираното заболяване, което е било пречка за нея да защитава правните си интереси и да извършва правни сделки.

При това положение съдът напълно кредитира представената експертиза, която обективно, компетентно и в детайли изяснява състоянието на А.. Заключението е в пълен синхрон и с останалите писмени и гласни доказателства. Възражението на А.А. за предубеденост на едно от вещите лица се явява преклудирано, доколкото съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорването на заключението се извършва докато трае изслушването, а след изслушването на експерта и приемане на заключението, правото да се оспори заключението е преклудирано (в този смисъл Решение № 186 от 09.07.2012г. по гр.д. № 1871/2010г., IV ГО, ВКС). Независимо от това, за прецизност на изложението, следва да се посочи, че то е и неоснователно, доколкото обстоятелството, че едно и също лице е извършвало преглед като лекуващ лекар и като вещо лице по експертиза единствено е осигурило възможност на експерта да получи непосредствени впечатления от освидетелстваното лице и в по-ранен етап от заболяването. Процесуалният закон не ограничава експерта да е предоставял и преди това медицински услуги на освидетелстваното лице, като е ирелевантно дали същото е осъществено по клинична пътека или срещу заплащане (за пълнота следва да се посочи, че в настоящия случай и от самия амбулаторен лист е видно, че прегледът е извършен въз основа медицинско направление).

Тези изводи не се опровергават и от констатацията на нотариуса за дееспособност на явилите се лица. От една страна, фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД изрично предвижда наличието на формална дееспособност на лицето с опорочено съгласие. От друга страна, както се приема и в практиката на ВКС, констатацията на нотариуса, че явилото се пред него лице е дееспособно няма обвързваща доказателствена сила относно това обстоятелство и не означава, че нотариусът е обследвал обстойно психичното му състояние. Тази констатация няма обвързваща доказателствена сила и не осуетява пълното доказване на недееспособността по иска с правно основание чл.31 ЗЗД. В този смисъл Решeние № 473 от 17.01.2013г. по гр.д. № 1395/2011г., IV ГО, ВКС; Определение № 200 от 15.02.2016г. по гр.д. № 185/2016г., III ГО, ВКС.

Недоказано е възражението, че прехвърлителите демострирали намерение да прехвърлят имота на внучката си. Твърдението, че същата е изразявала съжаление след сделката също не се установява, доколкото подобно изложение се съдържа в показанията на част от свидетелите, които обаче не поясняват конкретно проявено от С.А. отношение към сделката. Напротив – както се изясни по-горе от всички тези показания става ясно, че същата е изпитвала затруднения да осъществява контакт с околните, а нейната комуникация е осъществявана изцяло чрез Р.. Тезата, че понякога разпознавала някои от лицата, дори и да е вярна не опровергава извода, че същата е в пълна невъзможност да осъзнава последиците от извършените от нея правни сделки.

В обобщение, следва да се подчертае, че изводът на КРС за невъзможност на ищцата А. да разбере свойството и значението на процесния договор е формиран въз основа на съвкупната преценка на доказателствата за състоянието на прехвърлителката, сочещи за прогресиращо заболяване, датиращо преди извършване на разпоредителната сделка, изключващо възможността за разбиране и ръковедене на действията при сключването й.

Ирелевантни и извън предмета на настоящото производство са релевираните във въззивната жалба на Р.А. нарушения в процедурата по съставяне на нотариалния акт (че нотариалният акт бил предварително подготвен, че не са посещавали кантората на нотариуса и пр.), които засягат формата на сделката и твърденията, че продажбената цена не е заплатена. Както със самата искова молба, така и с уточнителна молба от 14.10.2014г. /л. 8 от делото на КРС/, ищците изрично са заявили, че намират сделката за опорочена с оглед наличните им заболявания, без да е предявен иск за нищожност поради порок във формата на сделката или иск за разваляне поради неизпълнение. Необосновано е и възражението на ищците, че се касаело за липса на съгласие, доколкото при наведени твърдения, че физическо лице не е могло да разбира и ръководи действията си се касае за иск по чл. 31 ЗЗД, а не за липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в която посока е и трайната практика на ВКС (вж. напр. Реш. № 813/07.09.2011г. по гр.д. № 256/2010г., IV ГО, ВКС и мн.др.).

При това положение, напълно се споделя и крайното заключение на районния съд, че е опорочено само волеизявлението на ищцата С.А., поради което договорът подлежи на унищожение единствено в частта до ½ ид. ч. от процесните имоти. Волята на Р.А. не е била опорочена и няма основание в тази част сделката да бъде унищожена. По тези причини се явява неоснователно оплакването му, че се касаело за неделима престация, влечаща недействителност на цялата сделка. Порокът във волята само на единия от съпрузите обуславя унищожаемост на сделката единствено по отношение на 1/2 ид.част от прехвърления имот. Волята на другия съпруг не е била опорочена и няма основание в тази част сделката да бъде унищожена. Отпадналото с обратна сила разпоредително действие на единия съпруг не засяга последиците от неопороченото и действително волеизявление на другия съпруг (по арг. Решение № 649/19.01.2010 г. по гр. д. № 3237/2008 г., II ГО, ВКС; Решение № 386 от 19.12.2008 г. по гр. д. № 285/2008 г., 5-членен състав, ГК, ВКС).

С оглед съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение се явява валиден, допустим и правилен съдебен акт и като такъв следва да се потвърди.

Относно разноските: С оглед изхода на делото и неоснователността на депозираните въззивни жалби разноски, в полза на страните не следва да се присъждат разноски, а същите следва да останат в тяхна тежест, така както са ги направили.

Водим от горното, Кюстендилски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 371 от 04.08.2015г. по гр.д. № 1684/2014г. по описа на Кюстендилския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 1-месечен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.