Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Кюстендил, 04.08.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета  година, в състав :

                                                                  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                        АНДРЕЙ НИКОЛОВ

 

при участието на секретаря Г.К. след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 201 по описа за 2014 г. на КОС и за да се произнесе взе предвид :

 

 

 

            А.С.А. *** обжалва решение №21/08.01.2014 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. №1761/2012 г. по описа на същия съд, с което е признато по отношение на него, че Н.Н.С. и Ю.Х.П. са собственици по силата на наследство от Х. Н. С., б.ж.на гр.София починал на 18.12.2006 г. на самостоятелен обект- апартамент с идентификационен № 68789.17.85.1.3 по КК на гр.Дупница одобрена със заповед № 300-5-56/04, при съседи: под обекта-жилище с идент.№2, който обект е в триетажна жилищна сграда със застроена площ 63 кв.м., построена  в ПИ с идентификатор № 68789.17.85, стар идентификатор УПИ V-2091 в кв.137 по регулационния план на гр.Дупница от 1968 г. и е осъден да предаде владението на Н.Н.С.  и Ю.Х. П.  върху посочения имот.

            Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност, нищожност, недопустимост на обжалваното решение, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и се иска прогласяване на нищожността му, алтернативно отмяната му. Претендира направените по делото разноски.           

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемите Ю.П. и Н. С. са възразили срещу твърденията във въззивната жалба и са поискали потвърждаване на решението на районен съд.

В хода на производството пред въззивната инстанция  въззиваемата Н.С. е починала, поради което на основание чл. 227 от ГПК съдът е констатирал на нейно място наследниците й по закон- В.Н.К. и Н.И.К.- В.. Последните чрез упълномощените от тях адвокати са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба. 

            Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

            Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от  ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображения:

Първоинстанционното производство е  било  от образувано по предявен от Н.Н.С. и Ю.Х.П.  срещу  С. И.Г. и С.А. Г.  иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, а именно, че ищците са съсобственици на основание реализирано право на строеж- преустройство на съществуващ таван над втори етаж от сградата, отстъпено с договор за продажба на държавен жилищен имот от 28.11.1968 г. с одобрени строителни книжа и по силата на наследяването на общия им наследодател Х. Н. С., починал на 18.12.2006 г. на недвижим имот: таванска стая със сервизни помещения /масарда/, със застроена площ около 35 кв.м. над втория етаж в жилищната сграда, находяща се в гр. Дупница, на ул. „***” №*** със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: таван на жилищната сграда и от три страни двор, съставляващ самостоятелен обект в идентификационен № 68789.17.85.1.3.

В съдебно заседание на 24.09.2009 г. на основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска, като същият следва да се счита предявен на основание чл. 108 от ЗС.

В съдебно заседание на 05.11.2013 г. е допуснато изменение на иска, изразяващо се в увеличението му, като имотът следва да се счита с площ 65 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна.

 По молба на ищците  и на основание чл. 228 от ГПК в съдебно заседание на 19.02.2013 г. ответниците С. А. Г. и С.И.Г. са заличени и спрямо тях производството по делото е прекратено и вместо тях е вписан като ответник А.С.А..

            С обжалваното решение районен съд е  уважил изцяло предявеният иск  за собственост, приемайки, че ответникът не е могъл да придобие собствеността върху спорния имот, тъй като неговите праводатели не са били носители на правото на собственост, както и че ищците са собственици по силата на наследство от праводателя им Х.С..

            Окръжен съд изцяло споделя  мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

 

            С оглед установената фактическа обстановка следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:

            Ищците обосновават правото си на собственост върху процесния имот по силата на  реализирано право на строеж, отстъпено с договор за продажба на държавен жилищен имот от 28.11.1968 г. с одобрени строителни книжа и по силата на наследяването на общия им наследодател Х. Н. С. починал на 18.12.2006 г.

            Ответникът по иска оспорва претенциите на  ищците като счита, че неговите праводатели  С. и С. Г. са придобили  правото на собственост не само върху жилището, находящо се на втория етаж на жилищната сграда, но и върху процесния имот, тъй като с нотариален акт № 183, т.І, рег. № 1618, дело № 174/ 2005 г.  им е прехвърлена собствеността върху целия таван на сградата, както се позовава и на изтичане на 5- годишния срок за придобиване на имота по давност.

            Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че  ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.

В конкретния случай съдът счита, че са налице и трите предпоставки от фактическия състав визиран в чл. 108 от ЗС  -ищците са съсобственици на процесния имот вещ, ответникът упражняват фактическа власт върху същия и то без основание за това.

Предмет на делото е правото на собственост върху самостоятелен обект- апартамент с идентификационен № 68789.17.85.1.3 по КК на гр.Дупница одобрена със заповед № 300-5-56/04, състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна. По делото са  установени следните факти: Със договор за продажба на държавен жилищен имот от 28.11.1968 г. Х. и Н./Н./ С. са придобили правото на собственост върху две стаи, хол, кухня, антре, клозет, мазе в северната част на сградата и  по ½ ид.ч. от антрето в мазето и входа на мазето, ведно с целият таван на сградата, като описаните жилищни помещения се намират на втория етаж на сградата. С този договор е отстъпено и право на строеж в 65 кв.м. в  п. V-2091, кв. 137 по плана на гр. Дупница. През 1977 г. е издадено строително разрешение за построяването на таванска стая от 33 кв.м., като е бил одобрен и архитектурен проект. Видно от показанията на свидетелите правото на стоеж е реализирано през периода 1975- 1978 г., като е изграден трети етаж, който се състои от спалня, хол, кухня и санитарен възел. Същият е с площ около 63 кв.м., като височината на етажа е нормална, а до него се влиза от стълбищна площадка, като над етажа има и подпокривно пространство. От заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице К.М. се установява, че мансардното помещение със застроена площ 33 кв.м. е включено в обема на строеж със застроена площ около 63 кв.м., което представлява етаж по смисъла на закона. При тази данни може да се приеме, че с договора от 1968 г. на Н. и Х. С. е било надлежно  учредено право на строеж, което те са реализирали.  Извършеният строеж представлява самостоятелен обект, тъй като  има определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР /ср. пар.5, т.39  от ДР към ЗУТ/. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на глава IV от ЗС "Етажната собственост". По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва самостоятелно. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗС урежда възможността собственикът на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. В случая  съдът намира, че  третият  /мансарден/ етаж, представляващ по своите характеристики самостоятелен обект  е  изграден в обема на  отстъпеното с  договора за продажба на държавен жилищен имот от 28.11.1968 г право на строеж и с реализирането му за Х. и Н. С. е възникнало правото на собственост върху процесния имот.  Не може да се възприеме тезата на ответника, че със сделката, обективирана в  нотариален акт № 183, т.І, рег. № 1618, дело № 174/ 2005 г., доколкото него съществува израза „ведно с целия таван на сградата”, е прехвърлена собствеността  и върху процесния имот, тъй като  същият по естеството си не представлява обща част на сградата, а като бе посочено по- горе и представлява самостоятелен обект, годен да бъде придобит самостоятелно на всички придобивни способи.

Не може да се приеме, че ответникът е придобил имота по силата на чл. 79, ал.2 от ЗС, тъй като по делото не се установява същият да е установил явно, необезпокоявано, непрекъснато владение върху процесния имот нито сам, нито чрез другиго. Напротив от показанията на свидетелите се установява, че наследодателите на ищците са отсядали в процесния имот, както и че в етажа има багаж на Н., а от нотариална покана рег. № 5899/27.09.2011 г., отправена от С. Г. до Н.С. се установява, че ключът от процесия етаж е бил в последната.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Н.Н.С. и Ю.Х.П. са наследници по закон на Христо Николов Станоев, починал на 18.12.2006 г. Следователно те са придибили имота и по силата на наследяване.

По изложените съображения  съдът счита, че е налице първата предпоставка за уважаване иска по чл. 108 от ЗС, а именно ищците са собственици на спорния имот.

Налице е и втората предпоставка ответникът е в имота без правно основание, а от показанията на свидетелите се установява, че между първия и втория етаж е поставена метална врата, поради което ищците на могат да осъществяват правото си на собственост.

Съдът счита, че е неоснователно твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е допуснал преминаването от установителен в осъдителен иск. Разпоредбата на чл. 214, ал.1, изр.2 от ГПК сочи, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

С оглед на изложеното, окръжен съд счита, че искът е основателен и доколкото крайният извод на окръжен съд съвпада с този на районен съд, то обжалваното решение следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата В.К. се дължат деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Същата сума се дължи на Н.  К.- Владимирова като деловодна разноска.

Мотивиран  от горното, КОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение№21/08.01.2014 Г. на Дупнишкия районен съд, постановено по 1761/2012г. по описа на същия съд, с което е признато за установено по отношение на А.С.А., ЕГН ********** ***, че В.Н.К., ЕГН ********** и Н.И.К.- В., ЕГН **********, като правоприемници на Н.Н.С., починала на 24.02.2014 г. и Ю.Х.П., ЕГН ********** са собственици по силата на реализирано право на строеж и по силата на наследяване на общия им наследодател Х. Н. С., починал на 18.12.2006 г. на следния самостоятелен недвижим имот: апартамент с идентификационен № 68789.17.85.1.3 по КК на гр.Дупница, одобрена със заповед № 300-5-56/04,  със застоена площ 63 кв.м., , състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, който обект се намира в триетажна жилищна сграда, построена  в ПИ с идентификатор № 68789.17.85, стар идентификатор УПИ V-2091 в кв.137 по регулационния план на гр.Дупница от 1968 г., както и А.С.А., ЕГН ********** *** е осъден да предаде владението на В.Н.К., ЕГН ********** и Н.И.К.- В., ЕГН **********, като правоприемници на Н.Н.С., починала на 24.02.2014 г. и на Ю.Х.П., ЕГН ********** върху посочения по- горе недвижим имот.

ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.К., ЕГН ********** ***  и на Н.И.К.- Владимирова, ЕГН **********,*** сумите от по 1000 /хиляда/ лева на всяка една от тях, представляващи деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ           :