Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               10.01.2014 г., гр. Кюстендил 

 

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на десети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                            АНДРЕЙ НИКОЛОВ

 

разгледа докладваното от младши съдия А. Николов в. гр. д. № 841 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

         Образувано е по жалби, подадени от: 1/ Националната агенция за приходите (НАП), чрез пълномощника И.И – гл. юрисконсулт при ТД на НАП – гр. София, офис – гр. Кюстендил, и 2/ ******, чрез процесуалния си представител адв. Кр. Р.

         Оспорва се Разпределение на суми, обективирано в протокол от 05.09.2013 г.,  по изп. дело № 20107430400398 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Е Х –  рег. № 743 и район на действие Окръжен съд – Кюстендил, в частта, с която в полза на „***** е разпределена сумата от ******

         Първият жалбоподател твърди, че органът по принудителното изпълнение неправилно е разпределил визираната сума в полза на посочената банка. Поддържа, че последната се явява кредитор на две отделни вземания, обезпечени с учредяване на две отделни ипотеки. На тази плоскост излага съображения, че незаконосъобразно ЧСИ е предназначил част от сумата, получена при реализиране на едната ипотека, за удовлетворяване на вземането по другата. Счита, че сумата от 164 020,73 лв. следва да бъде разпределена между останалите взискатели по съразмерност.   

         Вторият жалбоподател развива доводи за незаконосъобразност на разпределението в атакуваната му част, изтъквайки че ипотеката в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, имаща за предмет жилищни имоти, е нищожна, тъй като такива имоти не са съществували при учредяването й, а се касаело за комплекс с ресторантска и хотелска част. Сочи още, че съдебният изпълнител неправилно се е позовал в разпределението на Решение № 1744/14.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2471/2013 г. на Софийския апелативен съд, тъй като същото не съдържало задължителни указания как да бъде разпределена спорната сума. Обосновава процесуалната си теза и с аргументи, че банката ипотекарен кредитор следва да се счита за привилегирован взискател само до размер от 1/2 идеална част от ипотекираните имоти, тъй като толкова е делът на длъжника по изпълнителното дело от собствеността върху тях.

         Ипотекарният кредитор „*******, чрез пълномощника си юрисконсулт Св. П., оспорва и двете жалби, квалифицирайки същите като неоснователни, поради което моли за оставянето им без уважение. Навежда доводи, че и двете ипотеки са учредени в негова полза върху части на един и същ имот, който е бил предмет на публична продан като съвкупност, без купувачът да посочва отделни стойности за самостоятелните обекти. Излага съображения срещу доводите, върху които се базира оспорването в жалбата на „********

         Длъжникът П. Емануилов С., чрез особения си представител адв. М. К, счита, че жалбите следва да бъдат отхвърлени, намирайки разпределението за съответстващо на материалния и на процесуалния закон.    

         От останалите страни по изпълнителното дело не са депозирани писмени възражения, съгласно чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК.

         По реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК не са постъпили мотиви във връзка с обжалваното действие от страна на ЧСИ.

 

         Съдът намира за установено по делото следното:

         Изпълнително дело № 20107430400398 на ЧСИ Е Х е било образувано по молба на „*******” АД срещу П. Емануилов С. и „ЛОРА” ООД за удовлетворяване на парични притезания, удостоверени в 3 броя изпълнителни листове (ИЛ), издадени на 02.09.2010 г. по ч. гр. д. № 3025/2010 г., ч. гр. д. № 3023/2010 г. и ч. гр. д. № 3024/2010 г., всичките по описа на Кюстендилския районен съд (КРС).

         Взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено към публична продан на 1/2 идеална част, притежавана от П.С., в следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 41112.525.132, заедно с находящите се в него сгради с идентификатори 41112.525.132.1; 41112.525.132.2 и 41112.525.132.3, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, които имоти формират комплекс „Чешмето”, с административен адрес гр. Кюстендил, п. к. 2500, местност „Хисарлъка”.  

         Няма спор по делото, че титуляр на останалата 1/2 идеална част от визираните недвижими имоти е била Л.Н.С. ***. Видно от молба с вх. № 24220/01.11.2011 г. по описа на кантората на ЧСИ Х (вж. л. 85 от копието на изп. дело), Л. С. е заявила, че е съгласна по образуваното изпълнително дело да бъде продадена и нейната идеална част от имотите, заедно с тази на длъжника С..

         В хода на изпълнителния процес е била проведена публична продан на горепосочените недвижими имоти и съгласно протокол от 13.12.2012 г. (вж. л. 281-283 от копието на изп. дело) за купувач е било обявено ********, за сумата от *****. Като на основание чл. 496, ал. 1 ГПК органът по принудителното изпълнение е възложил имотите на дружеството купувач с постановление от 20.12.2012 г., влязло в сила на 04.01.2013 г. (вж. л. 292-293 от копието на изп. дело, том II).

         По реда на чл. 456, ал. 1 ГПК по делото са се присъединили като взискатели и други кредитори на П. Е С., а именно: 1/ „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК **** (вж. молба и ИЛ на л. 162-163 от копието на изп. дело) и 2/ „****** (вж. молба и 4 броя ИЛ на л. 205, 206,208, 210 и 212 от копието на изп. дело).

         Видно от нотариален акт № 78, том II, рег. № 4581, дело № 73/2007 г. по описа на нотариус Д. С – с рег. № 146 и район на действие КРС (вж. л. 349-351 от копието на изп. дело, том II) /по-нататък за краткост само нот. акт № 78/, П. Ем. С. и Л. Н. С. са учредили в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД договорна ипотека за обезпечаване на задължение на Т. С. В. от гр. Кюстендил върху дворно място, ведно с първия етаж от масивна сграда – Ресторант „Чешмето”, и прилежащите на този етаж мазе и идеални части от правото на строеж върху мястото.

         Според нотариален акт № 79, том II, рег. № 4586, дело № 74/2007 г. по описа на нотариус Д. С – с рег. № 146 и район на действие КРС (вж. стр. 1 и 2 от нотариалния акт на л. 344 и 345 от копието на изп. дело, том II, а стр. 3 от същия на л. 3 от настоящото в. гр. д.) /по-нататък за краткост само нот. акт № 79/ , П. С. и Л. С. са учредили в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД договорна ипотека като реално обезпечение на задължение на П.С. върху три самостоятелни жилища, намиращи се в двуетажна сграда, построена в дворното място, върху което вече е учредена ипотеката, обсъждана в предходния абзац.

         Не се спори по делото, че в крайна сметка с цитираните нотариални актове всички обекти, образуващи комплекс „Чешмето”, са били ипотекирани в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД. След нанасянето им в кадастралната карта на гр. Кюстендил, създадена по реда на ЗКИР, обектите са били заснети като поземлен имот с идентификатор 41112.525.132 и три броя сгради, находящи се в него, с идентификатори 41112.525.132.1; 41112.525.132.2 и 41112.525.132.3 (вж. скиците на л. 9-12 от копието на изп. дело).

         В контекста на гореизложеното и съобразно правилото на чл. 459, ал. 2 ГПК, се налага изводът, че „БАНКА ДСК” ЕАД се явява присъединен взискател по право досежно изпълнението върху процесните имоти.

         Не може да се сподели оплакването, направено в жалбата на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, че ипотеката, обективирана в нот. акт № 79, е нищожна, тъй като имала за предмет имоти с жилищни функции, каквито в действителност не съществували в комплекс „Чешмето” (твърдени основания за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и ал. 2, предл. 1 ЗЗД). Следва да се отбележи, че валидността, респ. недействителността на ипотеката е въпрос за съществуването (несъществуването) на реално обезпечение в полза на даден кредитор. Последното по правната си природа представлява материално субективно право, чието съдържание се формира от призната и гарантирана от закона възможност на кредитора да удовлетвори обезпеченото си притезание от стойността на ипотекираната вещ. Следователно, когато друг кредитор оспорва тази възможност, се стига до спор за материално право, който може да намери разрешението си само по исков ред. В производството по проверка законосъобразността на разпределение на суми, извършено от съдебен изпълнител, контролиращата съдебна инстанция не може да разрешава спорове в обсъждания порядък. Ето защо наличието на вписана ипотека, която е оформена редовно от външна страна, е основание за прилагането на чл. 459, ал. 2 ГПК.

         Неоснователен е и друг довод, изтъкнат от пълномощника на жалбоподателя „****, а именно, че присъединяването на „БАНКА ДСК” ЕАД следва да бъде само до размер от 1/2 идеална част от ипотекираните имоти, принадлежаща на длъжника С.. Контрааргумент срещу тази позиция на оспорващия е фактът, че, както беше отбелязано по-горе, учредените ипотеки се разпростират върху цялото право на собственост. Освен това ипотекарният длъжник Л. С. е дал съгласието си на публична продан да бъде изнесена и неговата идеална част от имотите. Ирелевантно е обстоятелството, че при учредяването на реалното обезпечение собствеността върху вещите била бездялова, защото П.С. и Л.С. се намирали в брачно правоотношение, което обаче в последствие било прекратено и това довело до образуване на обикновена гражданска съсобственост при равни квоти между двамата бивши съпрузи.

         Съобразно нормативния регламент на чл. 458 ГПК присъединен взискател по право в разглеждания казус се явява и Държавата, действаща чрез НАП, за публичните задължения на П.С., съгласно удостоверение на л. 408-409 от копието на изп. дело, том II.

         Установява се, че оспорваното в настоящото производство разпределение е второ по ред, след като първото такова е било отменено по реда на съдебния контрол, осъществяван на основание чл. 463 ГПК. С Решение от 12.04.2013 г. по гр. д. № 186/2013 г. (вж. л. 382-385 от копието на изп. дело, том II) друг състав на Кюстендилския окръжен съд (КОС) е приел, че първото извършено от ЧСИ Х разпределение на 05.02.2013 г. е незаконосъобразно, поради което го е отменил. Разпоредено е връщане на делото на органа по принудителното изпълнение за извършване на ново разпределение съобразно мотивите на отменителния съдебен акт. От последните е видно, че съставът на КОС е приел, че атакуваното разпределение не съдържа мотиви за начина на извършването му, което е преценено като пречка за осъществяване на проверка на неговата правилност. По жалба на НАП обсъжданото решение е било оспорено пред Апелативния съд в гр. София (САС), във връзка с което е било постановено Решение № 1744 от 14.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2471/2013 г. по описа на този съд (вж. л. 386-387 от копието на изп. дело, том II).

         Според мотивите на обжалваното по настоящото дело разпределение от 05.09.2013 г. (вж. стр. 3 от същото на л. 434 от копието на изп. дело, том II) съдебният изпълнител е приел, че с цитираното решение на САС са му били дадени задължителни указания, че сумата от 388 357,17 лв. трябва да бъде отделена за удовлетворяване на ипотекарния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД.

         От съдържанието на Решение № 1744 от 14.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2471/2013 г. става ясно, че апелативната инстанция е потвърдила изцяло решението на КОС по посоченото гр. д. № 186/2013 г. Съдебният състав на САС е формирал и собствени фактически и правни изводи относно законосъобразния начин, по който следва да се извърши разпределението в случая. Приел е за установено, че в резултат на двата нотариални акта за договорна ипотека, които бяха обсъдени по-горе, „целият имот (целият комплекс „Чешмето” – бел. на съдията докладчик) е  бил ипотекиран в полза на „Банка ДСК” ЕАД”. Констатирал е още, че неправилно с разпределението от 05.02.2013 г. ЧСИ е предназначил сумата от 51 592,31 лв. за Л. Н. С.. Счетено е, че „след извършване на проданта на притежаваната от нея 1/2 идеална част от ипотекирания имот сумата не е трябвало да й бъде изплащана, а е трябвало да бъде определена за „Банка ДСК” ЕАД – гр. София по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД”, както това било направено за сумата, получена по повод реализиране на ипотечното право по нот. акт № 79. След като е съобразено, че реалното обезпечение по нот. акт № 78 е учредено за гарантиране на задължение на третото лице Т. В, което не е страна по изп. дело № 20107430400398 на ЧСИ Х, е направен извод, че това не е пречка „получената от продажбата на имота по тази ипотека сума да бъде разпределена на „Банка ДСК” ЕАД – гр. София по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД”.  

         С оглед съображенията, изтъкнати в обсъжданото решение, по тълкуването и прилагането на закона, релевантен към казуса, се налага изводът, че е прието, че сумите от реализиране на обезпеченията и по двете ипотеки следва да бъдат отделени за удовлетворяване на „БАНКА ДСК” ЕАД. Съдебният изпълнил е процедирал именно по този начин и съответно се е съобразил с решението на САС, отнасящо се до отмяна на предходното незаконосъобразно разпределение. Поради тази причина липсват законни основания за отмяна по отношение на настоящото разпределение. Ето защо и не следва да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата на НАП, в която се предлага друг начин за разпределяне на сумите от извършената публична продан на ипотекираните имоти.  

         Що се касае пък до оплакванията, релевирани от ********, че Решение № 1744 от 14.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2471/2013 г. на Апелативния съд в гр. София не съдържа задължителни указания за начина на извършване на разпределението, е необходимо да се има предвид следното:

         Посоченият жалбоподател поддържа, че указанията, с които ЧСИ се е съобразил, представляват по същността си мотиви към решението, които не формират сила на пресъдено нещо, и съответно биха имали задължителен характер, само ако са ситуирани в диспозитива на съдебния акт. Така изразеното становище е неоснователно.

         По своята правна природа производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно. То има за цел атакуваните действия на органа по принудителното изпълнение да бъдат подложени на съдебна проверка, имаща за задача установяване на съответствието, респ. несъответствието им с приложимите процесуални норми. Когато контролиращата съдебна инстанция установи порочност на оспорвания акт, в нейната компетентност е да отмени същия. А в случай, че делото бъде върнато на съдебния изпълнител за законосъобразно повтаряне на отмененото действие, то указанията на съда относно тълкуването и прилагането на закона следва да бъдат съобразени. Да се приеме обратното, означава дейността на съдебната инстанция по установяване на допуснатите пороци при да се окаже безрезултатна. Една такава конструкция обаче би била в остро противоречие със същността на съдебния контрол, чиято идея е именно да се установят и съответно отстранят евентуално допуснати от изпълнителния орган нарушения на закона.

         Нужно е също да се отбележи, че съдебното решение при обжалване действията на органа по принудителното изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо по разгледания процесуален въпрос, а именно – съответствието на действието с предписаните от закона правила за неговото осъществяване. Същевременно не може да има спор, че именно диспозитивът на съдебния акт е тази негова част, която е носител на силата на пресъдено нещо.  Но указанията относно правилното приложение на релевантната нормативна уредба не могат да се съдържат в него. Те се намират в мотивите и няма изискване да се съдържат в диспозитива, за да бъдат задължителни.

         В крайна сметка може да се направи обобщаващият извод, че депозираните жалби трябва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното разпределение – потвърдено.

 

         Ръководейки се от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпределение на суми, обективирано в протокол от 05.09.2013 г.,  по изпълнително дело № 20107430400398 по описа на частен съдебен изпълнител Елица Христова –  рег. № 743 и район на действие Окръжен съд – Кюстендил, в частта, с която в полза на „******,  е разпределена сумата от ****** лв.

         В останалата си част разпределението е влязло в сила поради обстоятелството, че не е било обжалвано.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.

 

         Препис от съдебния акт да се връчи на страните, както следва:

         1. ТД на НАП – гр. София, чрез офиса в гр. Кюстендил;

         2. „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, чрез адв. К. Р.;

         3. „БАНКА ДСК” ЕАД, на съдебния адрес гр. София, ул. „Цар Калоян” № 1, ет. 6, чрез юрисконсулт С П;

         4. Л.Н.С.,***:

         5. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, на адрес гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37;

         6. Община Кюстендил, на адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1;

         7. „БУЛПЛАН” ООД, на адрес гр. Кюстендил, ул. „Александър Стамболийски” № 51 А;

         8. „ЛОРА” ООД, на адрес гр. Кюстендил, ул. „Цар Самуил” № 19;

         9. П. Емануилов С., чрез особения му представител адв. М К от АК – Кюстендил.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

 

               

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

 

 

                                                                                          2.