Р    Е    Ш   Е    Н     И     Е

 

гр.Кюстендил, 30.01.2014г.

 

 

            Кюстендилският окръжен съд в открито заседание на шестнадесети януари  две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                               Председател:Росица Савова

    Членове  Татяна Костадинова           

                                    Андрей Николов

 

при участие на секретаря В.С. ,като разгледа докладваното от съдия Р.Савова гр.дело №816 по описа за 2013 г.на КОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

 

 

            Производството е по реда на част Трета, глава "XXV", чл.310 т.5 от ГПК.

 

           

            Е.Р.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д., община Кюстендил, ул. Л. N *, чрез адв.М.М. ***, обжалва решение № 572/07.11.2013г.,постановено по гр.дело № 1248/2013г.на Кюстендилския районен съд, в частта, в която на основание чл.150 СК е увеличена месечната издръжка, съгласно влязло в сила решение от 02.11.2009г., постановено по гр. д. N676/09г. по описа на КРС, която Т.  следва да заплаща на непълнолетното си дете E. Е.Т., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си С.Л.А., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. К., ул. „Р.” N *, бл.*, ет.**, от 80 лв. на  150 лв., считано от датата на подаване  на исковата молба в съда - 09.07.2013г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, платима до 10 – то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане – за разликата над 100 лв.до определения размер от съда – 150лв.месечно.

            Излагат се доводи за неправилност на атакуваното решение вследствие неговата необоснованост.Сочи се наличие на нарушение на материалния закон,  тъй като неправилно е разпределена сумата, която всеки от родителите  следва да заплаща от общата приета издръжка (200лв.) и предвид обстоятелството, че за ищцата е установен доход от 800лв. месечно , като е посочено, че същата следва да  осигурява сума от 50лв., а за въззивника  без доказан размер на доходите е определена по-голяма сума.

            Иска се отмяна на обжалваното решение на КРС в атакуваната му част и отхвърляне на иска над  посочения размер от 100лв.

            Не се правят  доказателствени искания .

            Депозиран  е отговор на посочената въззивна жалба от въззиваемата страна – чрез процесуалния представител адв.И.Д. , в който отговор се изразява становище,че решението за правилно и законосъобразно,взети са предвид обстоятелствата относно завишените нужди на детето – ученик в прогимназиалния курс, при данни и за допълнителни разходи във връзка със спортните му занимания, както и обстоятелствата  досежно възможностите за предоставяне на издръжка от страна на бащата предвид работата му в европейска страна с висок стандарт и с оглед полагането на непосредствени грижи от страна на майката, като се сочи, че  липсват основания, водещи до порочност на атакувания съдебен акт , които да са посочени в жалбата..Въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение.

            Предвид горното, КОС намира,че жалбата е допустима-като подадена в срок от легитимирана страна в процеса (чрез неин представител) срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.

            На база представените доказателства се установява следното:

            Въззивникът е баща на въззиваемия – видно от удостоверение за раждане (л.7 от делото на КРС).С влязло в сила решение N 505/02.11.2009г. на КРС, постановено по гр. д. N 676/09г., въззивникът  Е.Т. е осъден да заплаща на сина си Е.Е.Т., чрез неговата майка и законен представител С.Л. Т., на основание чл.82 СК (отм.) месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 01.04.2009г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й, платима до 10 – то число на месеца, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.Със същото решение въззивникът е бил осъден да заплаща идентична по размер сума и на дъщеря си Е. (непълнолетна към този момент, но навършила пълнолетие към момента на предявяване на настоящия иск).

Не се оспорва обстоятелството, прието и от КРС, че понастоящем въззивникът пребивава в Белгия - видно и от показанията на свид.З. А. , от чиито показания се установява още и наличие на интензивни спортни занимания с пътувания в чужбина  на въззиваемия непълнолетен .

Видно от представените в  първоинстанционното производство доказателства - удостоверение-л.12 от делото на КРС, доходите на майката С.А. възлизат на около 800лв.месечно брутно трудово възнаграждение. Установяват се завишени потребности на детето във връзка със спортните му занимания, както и ученическо облекло и пособия в прогимназиалния курс , доколкото детето е ученик в осми клас – срвн.служебна бележка от 01.07.2013г.на Карате клуб-Кюстендил ; фискален бон за сумата 284лв.във връзка с поръчка на спортно облекло от 05.02.2013г. и за сумата 110лв.- поръчка от 12.03.2013г.; квитанция за учебна униформа на стойност 41лв.

Предвид горното, въззивният съд намира от правна страна следното:

            Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна квалификация чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК.

            Съгласно посочените правни норми, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде променена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1- СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

            В случая, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка от 80 лева е определено в бракоразводното дело между родителите по гр.дело №676/2009г.на КРС-видно и от влязлото в сила решение по. същото дело,постановено на 02.11.2009г.,с което е решен и въпросът за упражняване на родителските права от майката при постановения със същото съдебно решение развод.

            За изминалия период от повече от четири  години безспорно са се изменили социално - икономически условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на въззиваемия. Завишението на потребностите е продиктувано от възрастта , в която е детето – непълнолетният Е. вече е ученик в прогимназиален курс, при което  са необходими и средства за закупуване на учебници , а потребностите от средства са нараснали също така с оглед развитие на спортните заложби на детето, като усилията на родителите,а оттам и средствата,които следва да бъдат ежемесечно отделяни , е необходимо да са в адекватен размер. Въззивният съд намира за занижен общият размер на необходимата издръжка  - предвид възрастта и изложените данни за детето същата е в общ размер на около 300лв., при което е обосновано родителите да участват поравно в осигуряването й, като се отчете и фактът,че непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на непълнолетния са за майката, а бащата вече няма данни да е задължен да осигурява издръжка за другата си низходяща-навършилата пълнолетие дъщеря.

            Предвид изложеното , след като е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето и възникналите нови обстоятелства , въззивният съд намира за правилни крайните изводите на първоинстанционния , касаещи уважаване на иска до посочения размер,още повече,че – както се посочи,в случая се касае за издръжка на непълнолетно дете,която е безусловна.

            Предвид изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е изменил размера на дължимата от въззиваемия  издръжка  на детето Е., като я е увеличил от 80 лева на 150лева месечно.

            Решението на районния съд е постановено  при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено в атакуваната му част.

            На осн.чл.83,ал.3 във вр.с ал.1 от ГПК на процесуалния представител на въззивника (особен представител в производството)  следва да се изплати от бюджета на съда възнаграждение в размер на 100 лв.,определено съгласно чл.7,ал.1,т.6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            С оглед изхода на спора, въззивникът ще бъде осъден да заплати по сметка на КОС така посоченото възнаграждение , както и държавна такса в размер на 36лв.съразмерно с обжалваната част.

 

            Водим от гореизложеното,Кюстендилският окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №572 , постановено на 07.11.2013г.по гр.дело № 1248/2013г.на Кюстендилския районен съд, в частта, в която е ИЗМЕНЕН размерът на месечната издръжка, която Е.Р.Т., ЕГН: **********, следва да заплаща на непълнолетното си дете E. Е.Т., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си С.Л.А., ЕГН: **********, съгласно влязло в сила решение от 02.11.2009г., постановено по гр. д. N 676/09г. по описа на КРС, за разликата над обжалвания размер 100 лв. до пълния присъден размер – 150(сто и петдесет)  лева., считано от датата на подаване  на исковата молба в съда - 09.07.2013г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, платима до 10 – то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, респ. в частта, в която Е.Р.Т.  е осъден да заплати по сметка на КРС на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 100.80 лв., както и разноски за особен представител в размер на 75 лв.

 

            В останалата част посоченото решение на КРС е влязло в сила като необжалвано.

           

            ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.83,ал.3 във вр.с ал.1 от ГПК на адв.М.М. *** - особен представител на Е.Р.Т. (с посочени данни) възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.7,ал.1,т.6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. , което   да се изплати от бюджета на съда.

 

            ОСЪЖДА Е.Р.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д., община Кюстендил, ул. Л. N *, да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд  държавна такса в размер на 36лв., както и разноски за особен представител в размер на 100 лв.

 

 

            Настоящото решение на КОС не подлежи на обжалване съгл.чл.280,ал.2-ГПК.

 

 

                                                                                  Председател:

 

                                                                                     Членове : 1.

 

                                                                                                       2.