Р      Е     Ш      Е      Н     И      Е

           

гр.Кюстендил,3.01.2013 година

 

            Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито  съдебно заседание проведено на трети декември две хиляди и тринадесета година,в състав

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                        АНДРЕЙ НИКОЛОВ

 

при участието на секретаря М.С.,като разгледа  докладваното от председателя Г.Мухтийска на гр.д.№ 751/2013 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството по делото пред въззивната инстанция е    при условията на чл.258 –чл.273 ГПК ,в сила от 01.03. 2008 г. на осн.§2, ал.1 от ПЗР на същия  по въззивната  жалба вх.№ 3453/05.03. 2013 г. на ответниците Ц.Г.С. ЕГН **********о***,  и „Ц.С.-ДИГ”ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.**** ул.”***” № **, представлявано от Ц.Г.С. по гр.д.№ 2061/2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд  срещу постановеното на  11.02.2013 г. решение    по делото ,с което съдът  признава за установено по отношение на първата ФЛ,че дължи солидарно с представляваното от нея ЮЛ „Ц.С.-ДИГ”ЕООД ЕИК *** на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.*** бул.”****”№ *** ет. **, представлявано от Е. А. и А. К.,чрез пълномощника адвокат А. В.  със съдебен адрес: гр.** бул.”***” №***,сумите по издадената му заповед за парично изпълнение по ч.гр.д.№ 386/12  на ДРС : 7 936.79 евро главница,1512.30 евро договорна лихва за период 01.12.2009-31.05.2010г.,2 225.14 евро разноски по Договор за финансов лизинг № 2170/07г.,ведно със законната лихва върху главница от 26.03.2012г.до окончателно издължаване и я ОСЪЖДА  солидарно  с него да заплати на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *** деловодни разноски в размер на 913.32 лева д.такса и 150 лева за вещо лице и на ДРС 913.32 лева д.такса, и в частта му,с която по отношение на ЮЛ „Ц.С.-ДИГ”ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.**** ул.”***” № **, представлявано от Ц.Г.С. е призната дължимостта на оспореното от него вземане за сумата 4 112 лева/2102,25/ евро по фактура № 1000001352/01.12.2011 г. Въззивниците са навели доводи за допуснати  от ДРС съществени процесуални нарушения на правото й на защита с  даване ход на нередовна искова молба, без приложен към нея  договор за поръчителството на физическото лице  , а след като е приел,че  има такъв и С. е направила възражението си по чл.147,ал.1 ЗЗД , неправилно и необосновано с естеството на лизинговия договор  и приложения към него погасителен план     приел за  начална дата  на  6-месечният срок за кредиторовото бездействие,относимо към погасяването на поръчителската й отговорност  датата на прекратяването на договора за лизинг,което съгласно чл.88 ЗЗД имало действие занапред, а не от падежите на лизинговите вноски за периода от м.12.2009 г. до м.05. 2010 г. Моли за отмяната на  първоинстанционното решение и отхвърлянето на   иска по чл.422,ал.1 ГПК.Посочените основания във въззивната жалба към аналогичното   искане  от въззивното  „Ц.С.-ДИГ”ЕООД ЕИК *** са,че в  нарушение на процесуалните правила ДРС е разпределил нему доказателствената тежест по отношение на оспорените от него фактури ,неносещи подписа на нито една от страните,и неправилно отчел осчетоводяването им,като доказателство за задълженията по тях , а за  фактура № 1000001352/01.12.2011 г. е навел довод,че не само не е осчетоводена, но и е извън уточнения от ищеца период.   

                     ВъззиваемотоПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.*** бул.”***”№ *** ет.***,представлявано от Е. А. и А. К.,чрез пълномощника адвокат М. С. Н.-САК,съдебен адрес гр.***,бул.”***” № ***,сграда ***,ет.*** е депозирало писмен отговор вх.№ 9003/12.06.2013 г., в които с подробни аргументи оспорва основателността на    въззивната жалба  и моли  въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционото решение с присъждане на сторените по делото разноски.

                      Кюстендилският окръжен съд,преценявайки служебно на осн.чл.269 ГПК валидността и допустимостта с оглед цялостното му обжалване на първоинстанционното решение, а   проверката за правилността му  ,съобразно доводите на жалбоподателите,за да го потвърди взе предвид следното:

                      С обжалваното решение  законен състав на Дупнишкия районен съд се е произнесъл по редовно заявения и  допустим иск на правно осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр.с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.141,ал.1 ЗЗД на кредитора -лизингодателПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.**** бул.”***”№ **** ет.**,признавайки съществуването на паричното вземане ,оспорено по реда на чл.414,ал.1 ГПК, по издадената му заповед за изпълнение  по приложено ч.гр.д.№386/12 г. ДРС за сумата от 7936.79 евро главница,1512.30 евро договорна лихва за периода 01.12.2009-31.05.2010г.,2 225.14 евро разноски по договор за финансов лизинг №2170/07г.,ведно със законната лихва от 30.12.2011 г. -подаване на заявление по чл.410 ГПК върху главницата по отношение на длъжниците: лизингополучателя„Ц.С.- ДИГ”  ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.*** ул.**** № **,представлявано от Ц.Г.С. ЕГН **********о*** и срещу същата в качеството й на поръчител по договора за финансов лизинг на  товарен автомобил марка МАН ,модел 41.460,който е развален,поради виновно неизпълнение на задължението от лизингополучателя за плащане на лизинговите вноски в сроковете по погасителния план.Решението е валидно,допустимо , а също с оглед наведените във въззивната жалба основания за отмяната му правилно с него ДРС е признал съществуването на паричното вземане по издадената на заявителя заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3861/2012 г. на ДРС.

                       Страните не спорят за следните релевантни за правилния изход на спора факти:,че между лизингодателя „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК **** и Ц.С.- ДИГ”  ЕООД ЕИК 109032769 със седалище и адрес на управление с.**** ул.*** № ***-лизингополучател  е сключен  на 25.10.2007 г. договор за финансов лизинг №2170/07г.  за лизингов период от 48 месеца, обхващащ съответно 48 месечни лизингови вноски, като размерът и падежът на всяка една от тях е фиксиран в приложения към него погасителен план;,че лизингодателят  е изпълнил договорното си задължение  и предоставил за възмездно ползуване   на лизингополучателя товарен автомобил м.”МАН”,модел „41 460” ;,че договорът е развален на 2.ХІ.2011 г. от лизингодателя  и в края на 2011 г.      лизингополучателят му е върнал  автомобила. Спорът на страните е за   лизинговите вноски по погасителния план за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2010 г.в размер на 7 936,79 евро,законната лихва върху тази сума от датата на заявлението 30.12.2011 г.договорната лихва от 01.12.2009 г.   до 31.05. 2010 г. и разноски по договора за застраховка ”Автокаско”в размер на 1 512,30 евро.   

                          Установява се по делото, че Ц.С. освен в качеството си на управител на дружеството лизингополучател е подписала процесния договор, общите му условия и погасителния план и в лично качество, посочено в обсъжданите документи като поръчител. От друга страна, съгласно чл. 40 и 41 от общите условия, поръчителят отговаря солидарно с лизингополучателя за всяко дължимо плащане, произтичащо от сделката. Предвид изложеното  е   неоснователно възражението на въззивницата С., че  липсва валиден договор за аганжирането на поръчителската й отговорност. Такъв е  сключен  в писмена форма и е инкорпориран в съдържанието на  лизинговата сделка.

                          В срока по чл.131,ал.1 ГПК поръчителката С. с отговор вх.№ 15563/16. 10.2012 г.  се е позовала  на приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД за неоснователността на предявения срещу нея иск на правно осн.чл.422,ал.1 ГПК.

                          Цитираната разпоредба урежда хипотеза, при която отговорността на поръчителя отпада, ако кредиторът не е предявил иск срещу длъжника след изтичане на 6 месеца от падежа на главното задължение. В тази връзка правопогасяващият ефект е детерминиран от съществуването на фактически състав, включващ: 1/ настъпване на падежа на главното задължение и 2/ бездействие на титуляря на вземането за 6-месечен срок в аспект на непредявяване на иск.

                          Възниква проблемът от кой момент при задълженията с периодично изпълнение (каквито са плащанията за лизингови вноски и договорна лихва в настоящия казус) започва да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. По-конкретно дали това става от падежа на всяко отделно задължение или релевантният момент е друг.  Нужно е да се отчете, че при периодичните задължения падежът е предварително определен и по общите правила на облигационното право длъжникът изпада в забава от настъпването му. В тази връзка може да се отбележи, че отделните плащания се характеризират с известна самостоятелност от гледна точка на забавата и съответно на началото на давностния срок. Няма никакво съмнение, че при периодичните задължения погасителната давност тече за всяко отделно плащане именно от неговия падеж. Като по последиците си давността представлява своеобразна санкция за носителя на вземането, дължаща се на факта, че същият не е направил необходимото, за да защити правата си. Върху същата семантична основа се базира и 6-месечният срок, погасяващ отговорността на поръчителя. Логиката на неговото въвеждане е, че кредиторът ще понесе неблагоприятни последици, загубвайки даденото му лично обезпечение, ако не предприеме действия за защита на своето вземане спрямо длъжника, в чиято полза се поръчителства.

                           Както се сочи в отговора на въззивната жалба, а и в решението на първостепенния съд, в практиката на ВКС е възприето, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД при договора за банков кредит тече от настъпване на предсрочната изискуемост, който момент е поставен в зависимост от уговорките между страните -  в смисъл дали е необходимо предприемане на действия от кредитодателя или предсрочната изискуемост настъпва автоматично (вж. в този смисъл Определение № 59 от 18.01.2013 г. по ч. т. д. № 737/2012, I т. о.). В разглеждания казус, макар в общите условия на лизинговата сделка (вж. чл. 39 от същите) да е предвидена възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на дължимите плащания при определени предпоставки, нито се твърди такава да е настъпила, нито се представят доказателства в този смисъл. Ето защо и разрешенията, дадени от съдебната практика досежно кредитния договор, не могат да се ползват.

                          В случая лизингодателят единствено е отправил на 27.10.2011 г. покани до главния длъжник и до поръчителя за доброволно плащане на суми, останали дължими по договора, като спрямо първия е направил и изявление за разваляне при неизпълнение в срок от 5 дни (вж. поканите на л. 19-22 от ч. гр. д. № 4288/11 г. на КРС).

                          Ето защо и в контекста на горното, следва да се приеме, че  срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД в разглеждания казус трябва да се преценява от падежа на всяка отделна престация. Липсват както формални, така и правно-логически съображения, които да мотивират обратния извод. Напротив, отделните вноски имат самостоятелен характер точно поради обстоятелството, че всяка от тях има собствен падеж, спрямо който се преценява забавата и погасителната давност, както беше изтъкнато по-горе. Следователно не може 6-месечният срок, касаещ поръчителската отговорност, да бъде отнесен,както неоснователно възразява в отговора на въззивната жалба лизингодателя към  датата на развалянето на договора-2.ХІ.2011 г.

                        В крайна сметка преценката по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, извършвана спрямо падежа на всяко отделно задължение, съгласно представения по делото погасителен план, трябва да бъде съотнесена към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 30.12.2011 г.Към тази  дата  е налице повече от 6- месечно  бездействие на кредитора да предяви иск от изискуемостта на вземанията му против длъжника,поради което за тях е погасена акцесорната поръчителска отговорност на въззивницата С. за

главницата в размер на 7 936.79 евро, касаещи периода 01.12.2009 г. – 31.04.2010 г., тъй като всяко от отделните задължения има падеж в последния ден на съответния месец, както и за договорната лихва в размер на  1512.30 евро за периода 01.12.2009-31.05.2010 г. С оглед основателността на възражението й по чл. 147, ал. 1 ЗЗД неправилно ДРС е приел по отношение на С.  солидарната й дължимост с лизингополучателя на тези парични вземания на заявителя ,снабден  с оспорената му от тях по реда на чл.414,ал.1ГПК, ,ГПК заповед за изпълнение, и въззивната инстанция отмени решението му     в установителната и осъдителната му  частти за присъдените на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *** разноски   от поръчителката.На нея на осн.чл.78,ал.2 ГПК присъди от ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ****   претендираните й и доказани деловодни разноски в размер на 756 лева.

                         Решението на ДРС е  неправилно  и в частта му,с която е признато съществуването по отношение на въззивниците на оспореното от тях парично вземане на кредитора-лизингодател за  разноските му по договора, подлежащи на възстановяване в размер за сумата 2 225, 14 евро- платена от него застрахователна премия по  застраховка „Автокаско” и комисионна за маркиране на автомобил.    Основателни са доводите на въззивниците за недължимост на тази сума    ,тъй като кредиторът,комуто са оспорили   паричното му вземане и материалната доказателствена стойност на фактура  1000001352/01.12.2007 г.  , която е без подпис на представителя на лизингополучателя, освен нея,не е депозирал други   доказателства  за установяване стореното от него плащане  на застраховка”Каско” на автомобила, а за комисионната за маркирането му,изобщо  не е посочил доказателства.Решението следва да се отмени и в  частта за разноските на кредитора-лизингодател по договора за  финансов лизинг по отношение и на двамата въззивници с отхвърлянето на иска  му по чл.422,ал.1 ГПК срещу тях.Резултатът пред окръжния съд по въззивните жалби на ответниците,налага уважаването на искането им за отмяната  на решението на ДРС и определението му от 15.07.2013 г. в частта за разноските.На осн.чл.78,ал.2 ГПК с оглед резултата от въззивната жалба окръжният съд  осъди„Пиреос Лизинг България” ЕАД, ЕИК *** да заплати на „Ц.С.- ДИГ”  ЕООД ЕИК 1**** сумата 173,748,представляващи част от сторените му разноски пред двете инстанции,изчислени съразмерно на уважената и отхвърлена част на иска по чл.422,ал.1 ГПК против него.

                         Водим от гореизложените съображения,Кюстендилския окръжен съд

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

                             ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО от 11.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2061/2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд, В ЧАСТИТЕ МУ:1. за установяване по отношение на ответницата-  поръчителка Ц.Г.С. ЕГН ********** съществуването   на оспореното вземане на лизингодателя „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.*** бул.”***”№ *** ет.***, представлявано от Е. А. и А. К.,чрез пълномощника адвокат А. В. със съдебен адрес: гр.**** бул.”***” № *** по издадената му заповед по ч.гр.д.№ 386/12  на ДРС за изпълнение солидарно с лизингополучателя  ЮЛ „Ц.С.-ДИГ”ЕООД ЕИК *** ,представлявано от нея за сумите: 7 936.79 евро главница,1512.30 евро договорна лихва за период 01.12.2009-31.05.2010г.,2 225.14 евро разноски по Договор за финансов лизинг № 2170/07г.,ведно със законната лихва върху главница от 26.03.2012г.до окончателно издължаване и е осъдена   солидарно  с лизингополучателя него   заплати на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК **** деловодни разноски в размер на 913.32 лева д.такса и 150 лева за вещо лице и 2. в частта му,с която по отношение на  ответното ЮЛ „Ц.С.-ДИГ”ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.**** ул.”****” № **, представлявано от Ц.Г.С. е призната солидарната с поръчителката му Ц.Г.С. ЕГН **********  дължимост на парично вземане за сумата 4 112 лева/2102,25/ евро по фактура № 1000001352/01.12.2007 г.,      на „Пиреос Лизинг България” ЕАД, ЕИК ****,   като вместо това постановява: 

                          2. ОТХВЪРЛЯ предявения иск  на осн.чл.422,ал.1 ГПК от   „Пиреос Лизинг България” ЕАД, ЕИК **** срещу  Ц.Г.С.   ЕГН ********** за  признаване   съществуването на  паричните му  вземания   за сумите: 7 936.79 евро главница, 1512.30 евро договорна лихва за период 01.12.2009-31.05.2010г. ,

2 225.14 евро разноски по Договор за финансов лизинг № 2170/07г. , ведно със законната лихва върху главница от 26.03.2012 г., за които му е била издадена оспорената от нея заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 386/2012 г. на Дупнишкия районен съд.

                        3. ОТХВЪРЛЯ предявения иск  на осн.чл.422,ал.1 ГПК от   „Пиреос Лизинг България” ЕАД, ЕИК ****  срещу ответното ЮЛ „Ц.С.-ДИГ”ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.*** ул.”***” № ***, представлявано от Ц.Г.С. за солидарната му с поръчителката му Ц.Г.С. ЕГН **********  дължимост на парично вземане за сумата 2 225.14 евро- разноски по Договор за финансов лизинг № 2170/07г.  , по     оспорената му заповед за изпълнение от ответното  ЕООД, с която ищецът се е снабдил по реда на чл. 410 ГПК от Дупнишкия районен съд по ч. гр. д. № 386/2012 г.

                       4.ОСЪЖДА„Пиреос Лизинг България” ЕАД, ЕИК **** на осн.чл.78,ал.2 ГПК ДА ЗАПЛАТИ Ц.Г.С. ЕГН ********** ***, Кюстендилска област сумата 756 лева,

представляващи сторените й разноски по делото пред двете инстанции, а на „Ц.С.-ДИГ”ЕООД ЕИК ***,

представлявано от нея и с аналогични на адреса й седалище и адрес на управление ДА ЗАПЛАТИ сумата 173,748 лева,представляващи част от сторените му разноски пред двете инстанции,изчислени съразмерно на уважената и отхвърлена част на иска по чл.422,ал.1 ГПК против него.

                         Решението подлежи на обжалване от   страните по делото пред Върховния касационен съд на Република България в 1-месечен срок,течащ за всяка от връчването  на преписа й от него.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

                                                   ЧЛЕНОВЕ: