Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е


гр. Кюстендил, 20.01.2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета  година, в състав :

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                               АНДРЕЙ НИКОЛОВ

 

при секретаря В.С. след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№ 703/2013 г. по описа на КОС и  за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

 

“АРЕС-МП” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил ул.“В. Л.” №* ет.*,  ап.* обжалва  решение № 451/05.08.2013  г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д. № 287/20123 г. по описа на същия съд в частта, в която е признато за установено, съществуването на вземане спрямо него в полза на “МАЛИ НП” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Л.” №* ап.**, за което има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№49970/2012г., 75-ти състав, по описа на РС-София, за следните суми: 1 368.00 лева, представляваща общ размер на дължими плащания по договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2011г., в това число: 720.00 лева – неизплатено месечно възнаграждение за предоставени услуги за месец юни 2012г., с включен ДДС и 648.00 лева – неизплатено възнаграждение за извършени две данъчни проверки – през месец февруари и през месец март 2012г., с включен ДДС, както и 41.69 лева, представляваща общ размер на дължимо обезщетение за забава плащането на горните суми, в размер на законната лихва от 16.06.2012г. до 01.10.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 1 368.00 лева от 23.10.2012г. до окончателното изплащане. Твърди се, че решението на районен съд в обжалваната част е неправилно и се иска отмяната му и постановяване на ново от въззивния съд, с което да се отхвърли  изцяло предявеният иск.

Ответникът по въззивната жалба не е изпратил представител, който да изрази становище. В депозирания в срок писмен отговор я оспорва.

Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу  подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване  и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема че въззивната жалба е  частично основателна. Съображенията за това са следните:

От приложеното ч.гр.д. ч.гр.д.№49970/2012г. по описа на СРС се установява, че ищцовото дружество е подало заявление на 22.10.2012 г. и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение  от 29.10.2012 г.,  по силата на която, длъжникът „Арес МП” ЕООД  гр. София е осъден  да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 2 088.00 лева, представляваща  неиздължена главница  по договор за счетоводно-консултанско обслужване от 01.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2012 г. до изплащането на вземането, лихва за забава в размер на  48.01 лева за периода от 15.06.2012г. до 01.10.2012г., както и разноските по делото. Възражението на длъжника е депозирано по делото в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК. Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е предявен в съда в едномесечния преклузивен срок.

Видно от договор за счетоводно-консултанско обслужване от 01.01.2011г . между страните по делото са били в договорно правоотношение, по силата на което ответното дружество като възложител е възложило на ищцовото дружество като изпълнител, срещу възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на „Арес-МП” ЕООД, в съответствие с българското счетоводно и дачнъно законодателство/ чл.1/. Страните са предвидили, че до 01.07.2011г. месечното възнаграждение ще бъде в размер на 400.00 лева, без ДДС, а след тази дата – в размер на 600.00 лева, без ДДС, както и че за извършените данъчни проверки и ревизии се дължат еднократни възнаграждения по договореност, не не по-малко от минималната работна заплата без ДДС Договорено е било, че възнаграждението за текущо месечно обслужване се изплаща до 14-то число на месеца, подлежащ на счетоводна и данъчна обработка, а останалите – не по-късно от края на месеца, следващ месеца на изпълнение на задължението /чл.6, ал.2/.

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на дружествени дялове на 02.09.2011г. П. Г. е продал на  М. А. 500 дружествени дяла от капитала на „Арес-МП” ЕООД за сумата от 13 500 лева, като купувачът е заявил съгласието си да закупи същите, заедно със съответната на тях част от имущественото на дружеството, поемайки съвкупността от всички права и задължения, породени от сключени към момента на продажбата договори и от други фактически отношения на дружеството. Договорът е бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, с участието на преводач от български на италиански език. От договора за възлагане на услуги се установява, че на  същата дата между М. А., като представител на „Арес-МП” ЕООД и „Мали НП”, чрез управителя М.Г. е бил сключен договор за възлагане на услуга, имащ за предмет възлагане от страна на първото дружество извършването срещу възнаграждение на административно обслужване на търговската дейност на възложителя на територията на Италия и България, в това число: получаване, изпращане, контрол и обработка на документооборота /писма, товарителници, фактури/, следене на задължения и вземания с доставчици и клиенти, извършване на разплащания след оторизация от управителя, своевременно изпращане на информация за промени в българското законодателство  и др.

От протокол №1142112/31.01.2012г.  се установява, че била извършена проверка на „Арес-МП” ЕООД, като от приложения опис е видно, че през месец януари 2012г. са били представени документи от М. Г., в качеството на пълномощник на дружеството- ответник, както и че изготвеният доклад във връзка с проверката е бил, получен от Г. като пълномощник на 23.02.2012 г.  От акта за прихващане или възстановяване на НАП- ТД Пловдив се установява, че през месец март 2012г. е била извършена друга данъчна проверка, касаеща ответното дружество, за периода от 01.12.2011г. до 29.02.2012г. във връзка с подадена справка-декларация по ЗДДС за данъчен период: месец февруари 2012г., с която е бил деклариран ДДС за възстановяване. Същият е бил получен от М.Г., в качеството на представител на проверявания субект.

С нотариална покана  рег. № 2403/03.07.2012 г. се удостоверява, че М. А. в качеството си на управител на „Арес-МП” и на още две дружества,  с оглед прекратяване на договорните отношения по счетоводното обслужване, е поканил представител на  ищцовото дружество за предаване на документи, сред които и пълномощно от М. А. от 02.09.2011г. за „Арес-МП” ЕООД, всички първични счетоводни документи, касаещи дружеството, печати на „Арес-МП” ЕООД, кореспонденция, имейл адреси на клиенти и доставчици, пароли, актове за извършени проверки и т.н.

Видно от Протокол за приемане на данни на 16.07.2012г. до ТД на НАП-София ответното дружество е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период – месец юни 2012г., което действие не е било извършено чрез „Мали НП” ООД, а от В. Г. С. Представена е фактура №330/29.06.2012 г., издадена от  „Сияние” ЕООД гр.Кюстендил за сумата от 300.00 лева, представляваща стойност на извършени консултантски услуги, с получател – „Арес-МП” ЕООД.

По делото са представени фактура с №1000000054/01.06.2012г. за сумата 720.00 лева, с ДДС, за счетоводно обслужване за месец 06.2012г., с дата на плащане 14.06.2012г.;  фактура с №1000000056/26.06.2012г.  – 648.00 лева, с ДДС, за две извършени данъчни проверки за 2012г., с дата на плащане – 30.06.2012г. и фактура с №1000000059/04.07.2012г. – 720.00 лева, с ДДС, за неспазено предизвестие от 1 месец, с дата на плащане 20.08.2012г. Нито една от фактурите не е подписана от получател.

С покана изх.№5/22.08.2012г. от „Мали НП” ООД до „Арес-МП” ЕООД, ищецът, позовавайки се на едностранно прекратяване от ответника на договорните отношения между двете дружества на договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2011г. и по сключен договор за възлагане на услуга от 02.09.2011г., считано от 04.07.2012г., е уведомил „Арес-МП” ЕООД за дължими суми по двата договора, като за процесния това са фактурираните задължения, в общ размер на 2 088.00 лева. Поканата е била  получена от лице с фамилно име С., на 24.08.2012г.

По делото са представени  баланси на фирма „Арес- МП”ЕООД, отчети за приходите и разходите, отчети за собствения капитал за 2011 г.и за паричните потоци по прекия метод за 2011 г., като същите са били изготвени от М. Г. в периода м.08.2011 г. до 01.03.2012 г. След тази дата не са представени доказателства дали е изпълнявана възложената работа.

При така установената фактическа обстановка и съгласно  чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе по изрично посочените във въззивната жалба доводи на страната, обжалваща първоинстанционното решение.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно районен съд не е приел възражението за недействителност на сключения договор между страните. Това възражение е свързано с обстоятелството, че законните представители на двете дружества към момента на сключването на договора за счетоводно-консултатско обслужване са били съпрузи.. Касае се за сключен търговски договор между  две самостоятелни юридически лица, които притежават необходимата правосубектност да поемат права и задължения по него. Обстоятелството, че към момента на скючването на договора управителите на двете дружества са били съпрузи не се отразява върху валидността на същия, имайки предвид, че те действат като техни органи, а не като физически лица, както и не се установява, договорът да е сключен във вреда на някое от дружествата съконтрагенти, за да се приеме, че договорът е невалиден.

Неоснователно е и възражението на районен съд, че неправилно е приел, че договорът за счетоводно-консултатско обслужване от 01.01.2011 г. е непротивопоставим на дружеството въззивник, поради преуреждане на взаимоотношенията между страните чрез подписването на договора за възлагане на услуга от 02.09.2011 г. Съпоставяйки предмета на двата договора, се установява, че той е различен-  първия  касае извършването на  писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството възложител в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство, а с втория  е възложено на ищцовото дружество извършването срещу възнаграждение на административно обслужване на търговската дейност на възложителя на територията на Италия и България, в това число: получаване, изпращане, контрол и обработка на документооборота /писма, товарителници, фактури/, следене на задължения и вземания с доставчици и клиенти, извършване на разплащания след оторизация от управителя, своевременно изпращане на информация за промени в българското законодателство  и др.

Частично основателно е възражението, че липсва реално изпълнение на договора   по отношение на претенцията за неизплатено месечно възнаграждение за предоставени услуги за месец юни 2012 г.Вземанията на ищеца произтичат от сключен между страните договор за счетоводно- консултантско обслужване.  По своята същност той представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, като в процесния случай ищецът се е задължил да извършва счетоводно обслужване и консултации в полза на ответника срещу заплащането от негова страна на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна - т. е. че е изпълнил своите задължения да изработи договореното за ответника, който го е приел, както и каква е била цената на предоставената услуга. В случая от посоченото по- горе се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество е възложило на ищцовото срещу възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на „Арес-МП” ЕООД, в съответствие с българското счетоводно и дачнъно законодателство. Ищецът,  на когото по силата на договора е възложено изпълнението на определени дейности,  не е доказал, че е изправна страна, т.е., че изпълнил задълженията си по договора за счетоводно- консултантско обслужване за месец юни 2012 г. Представените по делото писмени доказателства  сочат изпълнение на договорните задължения  за период, предхождащ посочения месец. Най- късната дата на съставянето им е 01.03.2012 г.  Доказателства, касаещи изпълнението на възложената работа за м. 06.2012 г. не са представени. Имайки предвид, регламентираните в чл.5 от договора задължения на изпълнителя, както и обстоятелството, че дружеството- ответник е било  регистрирано по ЗДДС, то в задълженията на ищцовото дружество е било ежемесечно да изготвя необходимите счетоводни документи и да ги представя в съответните институции. Следователно, доколкото не са представени доказателства за изпълнение на договорните задължения, касаещи м. юни 2012 г, то като неизправна страна по договора не може да претендира възнаграждение. Ето защо съдът приема, че претенцията за неизплатено месечно възнаграждение за предоставени услуги за месец юни 2012 г  е неоснователна и следва да се отхвърли. В тази част решението на районен съд ще бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се отхвърли иска. Решението ще бъде отменено и в частта, касаеща присъдената мораторна лихва за времето от 16.06.2012 г. до 01.10.2012 г. за сумата над 19.75 лв. до 41.69 лв.

По отношение  на претенцията за неизплатено възнаграждение за извършени две данъчни проверки – през месец февруари и през месец март 2012г. съдът намира, че тя е доказана. От представените по делото доказателства- протокол №1142112/31.01.2012г.  акта за прихващане или възстановяване на НАП- ТД Пловдив се установява, че през посочени месеци е била извършена проверка на „Арес-МП” ЕООД, като от документацията е била оформена от представител на ищцовото дружество, поради което се дължи уговореното между страните възнаграждение.

         С оглед на неоснователността на претенцията за сумата 720 лв.- неизплатено месечно възнаграждение за предоставени услуги за месец юни 2012 г., решението на районен съд следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата над 172.94 лв., а на въззивника следва да се присъдят разноски, направени пред въззивната инстанция /държавна такса и адвокатско възнаграждение/,  определени по конпесация- в размер на 202.83 лв.

С оглед на изложеното, съдът постанови решението си.

Мотивиран от горното,  Кюстендилски окръжен съд

           

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 451/05.08.2013 г., постановено по гражданско дело № 287/2013 г. на Кюстендилския районен съд в частта, в която е признато за установено по отношение на „АРЕС-МП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К. ул.“В. Л.” №* ет.*, представлявано от управителя М. А., съществуването на вземане спрямо него в полза на “МАЛИ НП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Л.” №* ап.**, представлявано от управителя М. Г., за което има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№49970/2012г., 75-ти състав, по описа на РС-София, за  сумата 720 лв - неизплатено месечно възнаграждение за предоставени услуги за месец юни 2012г., с включен ДДС по договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2011г., както за сумата над 19.75 лв. до 41.69 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава плащането на горната сума, в размер на законната лихва от 16.06.2012г. до 01.10.2012 г., ведно със законната лихва за  сумата от 720 лева от 23.10.2012г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която  „АРЕС-МП” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.К. ул.“В. Л.” №* ет.* е осъдено да заплати на “МАЛИ НП” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Л.” №* ап.**,  сумата над 172.94 лв. до  356.89, представляваща сторени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

 и  вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРЕДЯВЕНИЯТ от  “МАЛИ НП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Л.” №* ап.** срещу АРЕС-МП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К. ул.“В. Л.” №* ет.* иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК,  за признаване за установено, съществуването на вземане  в полза на “МАЛИ НП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Л.” №* ап.**, представлявано от управителя М. Г., за което има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№49970/2012г., 75-ти състав, по описа на РС-София, за  сумата 720 лв - неизплатено месечно възнаграждение за предоставени услуги за месец юни 2012г., с включен ДДС по договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2011г., ОТХВЪРЛЯ.

ПОТВЪРЖДАВА посоченото по- горе решение в частта, в която е признато за установено по отношение на „АРЕС-МП” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.К. ул.“В. Л.” №* ет.* съществуването на вземане спрямо него в полза на “МАЛИ НП” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Л.” №* ап.**, за което има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№49970/2012г., 75-ти състав, по описа на РС-София, за сумата 648.00 лева, неизплатено възнаграждение за извършени две данъчни проверки – през месец февруари и през месец март 2012г., с включен ДДС – по договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2011г., както за сумата до 19.75 лв. , представляваща дължимо обезщетение за забава плащането на горната сума, в размер на законната лихва от 16.06.2012г. до 01.10.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 648 лева от 23.10.2012г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която  „АРЕС-МП” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.К. ул.“В. Л.” №* ет.* е осъдено да заплати на “МАЛИ НП” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Л.” №* ап.**,  за  сумата  до 172.94 лв.

ОСЪЖДА “МАЛИ НП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Л.” №* ап.**, представлявано от управителя М. Г.  да заплати на „АРЕС-МП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К. ул.“В. Л.” №* ет.*, представлявано от управителя М. А., сумата 202.83 лв /двеста и два лв. и 83 ст./лева, представляваща сторени по делото разноски за въззивната инстанция.

Решението в останалата част е влязло в сила.

         Решението  не подлежи на касационно обжалване  съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.