Р Е Ш Е Н И Е

    гр.Кюстендил, 03.01.201Зг.

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември  две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател:Росица Савова
Членове:Татяна Костадинова

Андрей Николов

при участие на секретаря В.С. , като разгледа докладваното от съдия Савова гр.дело № 667 по описа на КОС за 2013 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

А.М.П., ЕГН: **********,*** N 28, обжалва решение №419, постановено на 29.07.201 Зг.по гр.дело № 933/2012г.на Кюстендилския районен съд, в частите, в които е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Д.С.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. Л. N *, В.Д.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. Л. N *, и М.С.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител" N 261, ет.6, ап.58, иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено , че А.М.П. е собственик на 3/10 ид. ч. от едноетажна еднофамилна сграда със сутерен, състояща се от сутерен и етаж, с площ от 60 кв. м., построена въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж върху УПИ XIII в кв.4, в землището на с. Ваксево (с. Тишаново), състоящ се от 600 кв. м., при съседи на имота - път, парцел XIV, имот извън регулация и парцел XII, на основание давностно владение, упражнявано през периода от 26.01.1997г. до 08.05.2012г.и в тази връзка - неотменянето на осн.чл. 537, ал.2 ГПК на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство, давностно владение и обстоятелствена проверка N 173, том II, рег. N 5701, дело N 159/07г. по описа на нотариус Д.С., с който С. М. М. *** е признат за собственик на масивно жилище с площ от 60 кв. м., построено въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен парцел XIII в кв.4 по плана на с. Тишаново, община Невестино, целият с площ от 600 кв. м., при съседи на парцела - път, парцел XIV, имот извън регулация и парцел XII, и за горепосочената идеална част - 3/10 ид.ч.

Правят се оплаквания за неправилност, поради нарушение на закона и необоснованост.

Като нарушение на материалния закон се визира Закона за собствеността в частите, касаещи правния спор, а именно чл.79 и чл.68 от ЗС - относно характеристиката на владението и срока за упражняването му. Поддържа се наличие на такова за определения от закона период от време, което въззивницата е упражнявала спрямо претендираната идеална част от процесния имот, като владението й е било непрекъснато , спокойно , явно , несъмнено .

            В жалбата се визира и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд , довели до отхвърляне на исковите претенции в указаната част, които въззивницата счита, че не кореспондират със събраните доказателства по делото - конкретно гласните такива, като се сочат свидетелски показания, че П. е ползвала идеална част от имота, правени са от нея явни подобрения и пр.; заедно с починалия наследодател на ответниците била разделила дворното място и го е обработвала, необезпокоявано от никой до снабдяването с нотариален акт от страна на наследодателя на ответниците, а на направените опити от последния да я лиши от нейното владение, досежно притежаваните от нея идеални части от процесния имот, се е защитавала.

Сочи се още по отношение на издадения по реда на обстоятелствена проверка нот.акт №173 том II общ рег.№5701 дело№159 от 2007г. на нотариус Д.С. с рег.№146,че към момента на издаването му 15.08.2007г. не е изтекъл срокът за придобивна давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, нито по ал. 2. и този нотариален акт не отразява действителните права на праводателя на ответниците в качеството му на собственик на основание наследство, давностно владение и обстоятелствена проверка на недвижимия имот, находящ се в землището на с.Тишаново.

Иска се обжалваното съдебно решение на КРС в атакуваните му части да бъде отменено като неправилно и необосновано,а въззивният съд да постанови решение по същество, като изцяло уважи предявените от въззивницата искове, ведно с присъждане на сторените от нея деловодни разноски.

Въззиваемите изразяват становище за неоснователност на жалбата.

КОС приема.че въззивната жалба изхожда от страна в първоинстанционното производство (чрез надлежен представител), подадена е в срок, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което същата е допустима.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното решение, в т.ч. установяващи фактическата обстановка по делото, и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния  съд.

Пред районен съд е бил предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, като досежно правата, които въззивницата е заявила като придобити от нея въз основа наследствено правоприемство, претенцията е уважена и решението в тази си част е влязло в сила.Спори се досежно претендираните от П. права в размер на 3/10 ид.ч от целия процесен имот, заявени като придобити въз основа на придобивна давност.

Кюстендилският районен съд е отхвърлил  иска в тази част, приемайки, че не е доказано, че промяната в намерението на ищцата да държи 3/10 ид. ч. от вещта не за останалите наследници, а за себе си, да е достигнала по недвусмислен начин до знанието  им.

Както се посочи,във въззивната жалба се релевира довод за противоречие с материалния закон - Закона за собствеността в частите, касаещи правния спор, а именно чл.79 и чл.68 от ЗС , като се поддържа,че  от П. е упражнявано владение в определения от закона период от време, като владението й е било непрекъснато , спокойно , явно , несъмнено,, изразяващо  нейното намерение да упражнява фактическата власт за себе си, и да държи имота, като свой собствен.

Въззивният съд счита,че не е налице соченото противоречие,тъй като установените чрез гласните доказателства обстоятелства относно обитаването и ползването на част от сградата в имота не могат да бъдат приравнети на владение по отношение на същия имот.

По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено,а за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владениеи тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици,т.нар.interversio possessionis, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец – изрично Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

В случая обаче,въззивницата като един от съсобствениците, чиято е доказателствената тежест при установителния иск за собственост,  не е доказала  намерението да държи имота като свой - след като е заявила и е била призната са съсобственик по силата на наследствено правоприемство на съответна идеална част  , за да е  станала владелец на идеалните части на останалите, а е обитавала  част от имота, по отношение на която няма данни дали е била обособена като самостоятелен обект за собственост,не се и претендира конкретно спрямо този обект търсеното право.

Отделно от това,според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС, наименована "придобиване и изгубване на вещни права" в разпоредбите на чл. 79 - 86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. В случая не се констатира установяване на добросъвестно владение, а данните са за евентуално начало на промяна на намерението от 2000г., но ответната страна (праводателят на въззивниците) е демонстрирал противопоставяне на същото още през 2007г. , снабдявайки се с констативен нотариален акт за същия имот, както и също обитавайки този имот , т.е.не може да се приеме и явно и необезпокоявано владение за изискуемия се от закона период от време в претендирания обем,а при положителния установителен иск ищецът е този, комуто е доказателствената тежест да установи претендираните на заявеното основание права.

С оглед изложеното, Кюстендилският окръжен съд счита, че атакуваното решение в обжалваната му част ,предмет на настоящата въззивна проверка ,  е правилно и законосъобразно  и следва да се потвърди.

            От приложеното в първоинстанционното производство удостоверение по чл.264 ал.1 от ДОПК се установява, че данъчната оценка на процесния имот, респ. цената на иска е под 5000лв.,в който  случай на основание чл.280 ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – изрично Опр.№64/17.03.2013г.по гр.дело №925/2012г.на І ГО на ВКС и др.

Водим от горното, окръжен съд

 

 

                                              Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №419, постановено на 29.07.201 Зг.по гр.дело № 933/2012г.на Кюстендилския районен съд, в частите, в които е отхвърлен предявеният от А.М.П., ЕГН: **********,*** N 28, срещу Д.С.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. Л. N *, В.Д.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. Л. N *, и М.С.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Ц. О." N ***, ет.*, ап.**, иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено , че А.М.П. е собственик на 3/10 ид. ч. от едноетажна еднофамилна сграда със сутерен, състояща се от сутерен и етаж, с площ от 60 кв. м., построена въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж върху УПИ XIII в кв.4, в землището на с. Ваксево (с. Тишаново), състоящ се от 600 кв. м., при съседи на имота - път, парцел XIV, имот извън регулация и парцел XII, на основание давностно владение, упражнявано през периода от 26.01.1997г. до 08.05.2012г.,респ.отхвърлянето на претенцията за отмяна  на осн.чл. 537, ал.2 ГПК на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство, давностно владение и обстоятелствена проверка N 173, том II, рег. N 5701, дело N 159/07г. по описа на нотариус Д.С., с който С. М. М. *** е признат за собственик на масивно жилище с площ от 60 кв. м., построено въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен парцел XIII в кв.4 по плана на с. Тишаново, община Невестино, целият с площ от 600 кв. м., при съседи на парцела - път, парцел XIV, имот извън регулация и парцел XII, и за горепосочената идеална част - 3/10 ид.ч.

            Настоящото решение на КОС не може да се обжалва

 

                                                                    Председател:

 

                                                                        Членове   :1.

 

                                                                                            2.