РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 02.01.2014год.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

АНДРЕЙ Н.

при участие на секретаря Л.Н. като разгледа докладваното от съдия Савова гр.дело № 562 по описа на КОС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Т.К. С. Н. К.Ц. и К.Н.С.,***, обжалват решение №307, постановено на 13.06.2013г.по гр.дело № 1101/2012г. на Кюстендилския районен съд, с което на основание чл.32 ал.2 от Закона за собствеността е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор №41112.503.2083 по кадастралната карта на гр.Кюстендил, одобрена със Заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 427 кв.м, с административен адрес: гр.Кюстендил ул."***" №***, при съседи: ПИ №41112.503.2089, ПИ №41112.503.2084, ПИ №41112.503.2092, ПИ №41112.503.2082, ПИ №41112.503.2081, ПИ №41112.503.2080 и ПИ №41112.503.2079, между: ищеца в първоинстанционното производство С.Н.С. , като съсобственик от една страна, и от друга въззивниците(ответници по иска) Т.К. С.. К.Ц. , като съсобственици и К.Н.С. - като ползвател, от друга, по скица - приложение 2 към заключение с вх.№9751/15.04.201 Зг. на в.л.инж.Д.Д., приподписана от съда и представлява неразделна част от решението - както следва:- С.Н.С. да ползва дял с площ от 128.72 кв.м. .обозначен, като дял 1 на скица, приложение 2 към заключение с вх. №9751/15.04.201 Зг. на в.л.инж.Д.Д.;- Т.К. С., Н. К.Ц. и К.Н.С. да ползват общ дял с площ от 128.89 кв.м , , обозначен, като дял 2 на скица, приложение 2 към заключение с вх.№9751/15.04.2013г. на в.л.инж.Д.Д.;- С.Н.С., Т.К. С., Н. К.Ц. и К.Н.С. да ползват общо останалата част от площта на поземления имот, обозначена, като "площ за общо ползване" на скица, приложение 2 към заключение с вх.№9751/15.04.201 Зг. на в.л.инж.Д.Д.; ;респ.въззивниците са осъдени да заплатят общо по сметка на РС-Кюстендил държавна такса в размер на 25 лева .

            Решението се атакува, като се поддържа,че  в частта, в която от съсобствения имот е обособен дял за общо ползване, е налице незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.Доводите са, че същият не е съобразен с наличието на съдебна спогодба от 23.02.1970 год. по гр.дело № 189-1/1970 год и никоя от страните по делото няма (респ.не следва да има ) претенции в тази връзка,а освен това ищецът е твърдял, че ответниците ползват 6 кв.м повече от терена, при положение, че правата на съсобствениците в имота са равни, по 1 /2 идеална част от терена на имота, при което в.л.инж.Д.Д. е дал заключение, че към момента на извършените от него замервания ищецът ползва площ от 128.72 кв.м от имота (оцветена в зелен цвят на приложената към заключението скица), а ответниците - площ от 138.72 кв. (оцветена с жълт цвят на скицата), при което разликата от 10 кв.м. следва да се присъедини към площта за общо ползване,т.е.вещото лице предлага отнемане и предаване за общо ползване от частта, която въззивниците считат, че  ползват като лице на имота, без да предложи други варианти, които да са в интерес и на двете страни по делото.

В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид.че претенцията на ищеца е за това, че при фактическото ползване на имота, той ползва по-малка част при равни права, като въззивниците не възразяват дяловете да бъдат уравнени , но при друг вариант, като това изравняване да стане в средата или в дъното на имота.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна - С.Н.С., с който се оспорва въззивната жалба, като въззиваемият счита, че решението на КРС е обосновано, мотивирано и законосъобразно. Въззиваемият се основава на заключението на съдебно-техническата експертиза, при което е установена площта в повече, която се ползва от въззивниците при измерванията на място от вещото лице Д. и заключението не е било оспорено от ответниците в съдебното заседание пред Кюстендилския районен съд.

В отговора се излагат доводи,че е налице изменение на обстоятелствата спрямо предходната спогодба, касаеща ползване на незастроената площ от парцела , тъй като след построяването на сградата - за нейното оформяне и за изграждане на съоръженията е засегната площта,ползвана от въззиваемия , а освен това въззивникът е изградил постройка в общото пространство за собствени цели.

КОС намира, че въззивната жалба, изхожда от страни в първоинстанционното производство (респ. чрез надлежния им представител), подадена е в срок, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Видно от представения протокол от 23.02.1970г., по силата на съдебна спогодба по гр.д.№189-І/1970г. по описа на Кюстендилски народен съд, К.С. и С.С. са станали еднолични собственици на самостоятелни етажи от масивна жилищна сграда в парцел Х, имот пл.№3261 в кв.263 по плана на гр.Кюстендил - К.С. – на първия етаж, а С.С. – на втория, като са запазили помежду си съсобствеността върху парцела, при права по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Същите са разпределили най-общо ползването на съсобственото дворно място, като е посочено, че към този момент празното и застроено място на урегулирания имот е 445 кв.м, съответно Кр.С. - да ползва половината по линия по средата на парцела от улицата към дъното му, откъм съседа А.Д., а С..– по същата линия откъм съседа д-р В.Ш.,в т.ч.около жилищната сграда е останала част за общо ползване.

През 1997г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот с №171 том ХХ дело №7595/1997г. по описа на нотариус при КРС, К.С. и Лиляна Спасова са дарили на двете си дъщери Т.К. С.и Н.К.Ц. първия етаж от жилищната сграда, 1/2 ид.ч. от поземления имот и съответните принадлежности, като са запазили правото си на безвъзмездно ползване на имота.

Същият поземлен имот, съгласно одобрените със Заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на Изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри за гр.Кюстендил, представлява поземлен имот с идентификатор №41112.503.2083, с площ от 427 кв.м., с административен адрес: гр.Кюстендил ул.“***” №***, при съседи: ПИ №41112.503.2089, ПИ №41112.503.2084, ПИ №41112.503.2092, ПИ №41112.503.2082, ПИ №41112.503.2081, ПИ №41112.503.2080 и ПИ №41112.503.2079.

Приблизително по средата на дворното място е изградена ограда, която започва на около 1 метър от жилищната сграда и отива към дъното му и се състои от 10 броя бетонни колове, с бетонов цокъл в основата. Въззивниците  ползват северната част от двора, образуваната от тази ограда, която част граничи с №41112.503.2082, ПИ №41112.503.2081, ПИ №41112.503.2080 и отчасти с ПИ №41112.503.2079, а южната част се ползва от С.С.. Във всяка от така образуваните части страните са изградили и държат постройки от допълващо застрояване. При фактическото ползване на имота към настоящия момент, Сл.С. ползва 128.72 кв.м, а Кр.С. – 138.72 кв.м.

От заключение с вх.№9751/15.04.2013г. на в.л.инж.Д.Д., прието в първоинстанцинното производство, се констатира,че ако частта, която се ползва от ответниците в повече, се включи в частта за общо ползване, страните ще могат да ползват равни части от имота, като е предложен одобрен от първоинстанционния съд  вариант за разпределение на ползването, при който се запазва разделението по постигнатия между страните договор в дълбочината на дворното място, като разликата е досежно част, върху която се е намирала премахната към настоящия момент постройка и тази площ (оцветена  с жълто  на изток от червената линия, изчертана в  оцветения с жълто дял на скицата – л.61 от делото на КРС,отразяваща настоящото положение, респ.на изток от ограничителната линия па скица-приложение №2-лв.62 от делото на КРС) преминава за общо ползване от страните .На скицата на л.61 от делото на КРС е отразено стълбище, което се намира в частта, която в.л.е обозначило, че следва да бъде за общо ползване, (на тази скица защриховано в жълто), като това стълбище обслужва дела на въззивниците, а има и друго стълбище, което обслужва другия дял,  при което дяловете са изравнени на предложения вариант  – за ищеца -128.72 кв.м., а за ответната(сега въззивна) страна  – 128.89 кв.м.

Видно от протокол от с.з.на 12.11.2013г.,вещото лице при усл.на чл.267,ал.2 от ГПК е пояснило,че находящата  между двата дяла полумасивна стена от бетонна основа и бетонни колове достига на места до 55-60 см в част,където представлява и подпорна стена , а в дъното на имота има долепени до нея постройки и в двете части, при което ако следва по цялото протежение на деловете да се направи изравняване (т.е.площта да стане еднаква), трябва линията по средата да се измести с 20 см ( като дължината е 25 м) към оцветения в жълто дял, а  самата дебелина на стената, която е направена между тях, е 20 см, т.е. до нея трябва да се надгради друга стена, като съществуващата да се разруши, което води до немалки разходи. На следващо място, участъкът, който се предлага за общо ползване, е с остатъци от стара постройка, която е съборена до нивелацията на подпорната стена, покрит е с ламарини, картони и пр. и е необработваема площ, освен това през 1970г. в двора е имало З сгради, а  стара жилищна постройка е съборена и след това е построена новата жилищна сграда в имота - което е отразено и в цитирания протокол от 1970 г. ,а именно, че след направата на етажите на новата сграда, старата къща да бъде съборена. Сочи още, че при досегашното ползване проходът, който се оставя за минаване между стълбището и площадката на К.С., който се качва на първия етаж, е 82 см, като счита, че е крайно недостатъчно при сегашното положение за обслужване на имота, оцветен в зелено. Освен това, за лице на имота може да се говори само откъм ул. „***", друго лице този имот няма, а останалите линии са вътрешна регулация.

При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Ползвана е нужната техническа експертиза за точното определяне на границите и площта, с оглед актуалното състояние на имота при изготвянето на кадастралната карта , респ.за съобразяване  на постройките, находящи се в имота – с оглед промяната предвид изграждане на нова жилищна сграда след 1970г.,както и тези  от допълващото застрояване,които са били построени в имота и се ползват от всяка от страните. В случая, между етажните собственици съществува спор и поради това те не могат да вземат решение как да бъде разпределено ползването на общия терен, при което разпределянето между тях следва да стане по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС .

Въззивният съд счита за правилен извода на първоинстанционния досежно целесъобразността и законосъобразността на посочения вариант.Същият е съобразен с трайното състояние досежно ползване на съответните постройки и не се засяга неправомерно площ откъм лицето на имота , както се твърди от въззивната страна.С него не се предписват преустройства и определените площи съответстват на правата на страните,определена е площ за общо ползване около основната сграда , като не се констатира неудобство , по-голямо от обичайното, при ползване на така ситуираните дялове.

По изложените съображения въззивният съд намира,че решението на КРС,предмет на въззивната проверка - като правилно и законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

            Воден от гореизложеното,Кюстендилският окръжен съд

 

                        Р   Е   Ш   И   :

 

     ПОТВЪРЖДАВА  решение №307, постановено на 13.06.2013 год. по гр.дело №1101/2012г. на Кюстендилския районен съд.

         Настоящото решение на КОС може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен  срок от връчването му.

 

 

                              Председател:

 

 

                                                                                  Членове:1.

 

 

                                                                                                   2.