Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 06.01.2014г.

           КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                         Председател:Росица Савова

                                                             Членове :Татяна Костадинова

                                                                           Андрей Николов

при участие на секретаря Л.Н., като разгледа докладваното от съдия Савова гр.дело № 535 по описа на КОС за 2013 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

М.А.З. , ЕГН ********** от гр.Кюстендил, обжалва решение № 346,постановено на 01.07.2013г.по гр.дело № 1379/2012г.на Кюстендилския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Е.З.М.,***, сумата от 2027 лева , представляваща подлежаща на връщане сума, като стойност на неоснователното обогатяване на З. за сметка на М., изразяващо се в увеличаване стойността на собствения му недвижим имот - апартамент №32, находящ се в гр.Кюстендил ул."*** " №*** вх,.*** ет.***, вследствие на извършени от двамата, в качеството им на съпрузи, през 2008г. и 2010г. подобрения в имота и равняващо се на половината от стойността на същите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2012г., до окончателното изплащане, както и сумата от 313.89 лева , представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.

Правят се оплаквания.че решението е постановено при нарушение на материалния закон,както и че не е обосновано , несъответстващо на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства.

Материалният закон,който се визира като нарушен, е ЗЗД в частите , касаещи правния спор-конкретно чл.59-ЗЗД, тъй като се поддържа,че КРС неправилно е смесил размера на разходите за извършените ремонти с увеличената стойност на имота,каквото увеличение въззивникът счита, че не е налице.

Сочи се и необоснованост с оглед липсата на доказателства,на  база които да се направи извод,че е доказано обедняване на ищцата в размер на присъдената сума, тъй като по делото не е установено, че с вложения труд и средства ищцата е допринесла за увеличаване стойността на процесния имот. В тази връзка се сочи,че като е присъдил заплащане на разходите в размер на половината от стойността на извършените ремонти, посочени в основната и допълнителна експертиза , които се поддържа.че не са довели до увеличаване стойността на имота, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, приемайки стойността на извършените ремонтни дейности в процесния имот в размер на 4054.00 лева  изцяло за увеличаване на стойността му, квалифицирайки всички ремонтни дейности като подобрения.

Въззивникът сочи, че не е изследвана цената на процесния имот без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяване на решението по него - 01.07.2013 г., съгласно т.ІІ от Постановление №6/1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС;респ.когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости,  които увеличават цената му, но които могат да бъдат отделени от него, без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение, и е неправилно в тези случаи, в увеличената стойност на имота да се включва и цената на тези движимости,

В тази връзка въззивникът счита,че единствените подобрения, за които може да се претендира увеличение стойността на имота , са подмяната на прозорците с РVС дограма, присъединяване на терасата към помещението за кухня и полагане на ламиниран паркет в кухнята и салона на процесния апартамент, а всички останали строително - ремонти работи, осъществени по време на брака от страните , са работи по обикновено поддържане на вещта, подлежащи на изхабяване , поради което не могат да бъдат определени като подобрения на имота, увеличаващи неговата стойност. Като нарушена се посочва и нормата на чл.202 от ГПК, тъй като КРС не е обсъдил в решението си направените възражения по приемането на двете съдебно - технически експертизи, респ.не са обсъдени  възраженията на ответника относно липсата на доказателства за увеличение стойността на имота от извършените ремонтни работи,както  и приложимостта на разпоредбата на чл.231. ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се сочи още, че първоинстанционният съд при обсъждане на релевантната за спора фактическа обстановка е достигнал до неправилния извод за доказаност и основателност на предявената от въззиваемата искова претенция.; тъй като неправилно е квалифицирал ищцата като държател на имота,а се поддържа.че ищцата е извършвала заедно с ответника обикновени ремонти за запазване на имота и за да живее в него.

Въззивникът намира за неправилен и извода на КРС по приложение на чл.36. ал.2 от СК, тъй като сочи,че от събраните по делото писмени доказателства е установено, че З. по време на брака и до датата на неговото прекратяване не е възстановявал суми по кредити, а кредитът е бил рефинансиран (чрез отпускане на друг кредит) след датата на прекратяване на брака между страните, поради което се явяват лични средства на З. и изводът на КРС, че кредитът представлява средства - СИО, мотивирал издаване на решението в осъдителната му част , е неправилен.

Претендира се отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне на иска изцяло ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата М. оспорва въззивната жалба , подробно мотивирайки се в защитата по същество , като счита решението на КРС за правилно,законосъобразно ,респ.съобразено със съдебната практика.Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд приема, че въззивната жалба изхожда от страна в първоинстанционното  производство - чрез надлежния й представител .подадена е в срок, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт,подлежащ на въззивна проверка, поради което същата е допустима.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното решение, в т.ч.установяващи фактическата обстановка по делото, и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния  съд.

За да уважи претенцията за неоснователно обогатяване, първоинстанционният съд е приел, че ищцата, която е бивша съпруга на ищеца, има качеството на  държател на процесния имот, собственост на същия , тъй като е упражнявала фактическа власт върху чужда вещ, за която не са налице доказателства, че я е държала като своя - тя й е била предоставена за ползване, предвид брака й със собственика на имота, подобрения в който имот са предмет на претенцията на ищцата , при което от съда е прието правно основание на иска – по чл.59 от ЗЗД – именно с  оглед посоченото й  качество и безспорно установения по делото факт, че са извършени подобрения в този имот,(несобствен на ищцата),  които са увеличили стойността му – в каквато насока е и преобладаващата съдебна практика – срвн. Определение № 642 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 425/2010 г., III г. о.

На следващо място, с оглед доказателствата, КРС е счел, че са налице такива подобрения , доколкото е установено осъществяването им, при което посредством същите се е достигнало до  увеличаването на стойността на имота. , респ.не се касае за  необходими разноски, които са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, докато никоя от процесните ремонтни дейности не попада в понятието “необходими разноски”, тъй като  е установено,  че извършеното от страните не е било наложително, за да се предотврати разрушаването или погиването на жилището, което е било напълно пригодно за живеене, а е имало за цел да се подобрят битовите и жилищни условия за това.

В настоящото производство също не се оспорва, че приетите от първоинстанционния съд  строителни и ремонтни работи , описани в исковата молба , действително  са били извършени от страните (КРС е приел това за  потвърдено, както от позицията на ответника, така и от показанията на свидетелите и заключението на вещото лице.Н.Г..

                        Както се посочи,във въззивната жалба се релевира довод за това, че  единствените подобрения, за които може да се претендира увеличение стойността на имота , са подмяната на прозорците с РVС дограма, присъединяване на терасата към помещението за кухня и полагане на ламиниран паркет в кухнята и салона на процесния апартамент, а всички останали строително - ремонти работи, са работи по обикновено поддържане на вещта, подлежащи на изхабяване , поради което не могат да бъдат определени като подобрения на имота, увеличаващи неговата стойност.

Въззивният съд не споделя този довод, доколкото от  гласните доказателства и от експертизите е установено, че страните  са извършили в имота ремонти, които представляват подобрения, тъй като вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му  - с оглед техния характер, макар че и към момента, когато са се настанили в това семейно жилище, страните са имали възможност да го ползват по предназначението му.

След като твърденията в исковата молба са били за неоснователно обогатяване и не са били свързани с исковете за определяне по-голям дял от общото имущество, или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг, тогава съдът е длъжен да реши спора на основата на неоснователното обогатяване, тъй като след прекратяването на брака е допустимо предявяването на искове с правно основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД от единия от бившите съпрузи, срещу другия бивш съпруг за изравняване на икономически създадено по време на брака, неравенство. Не може да бъде споделен доводът за съобразяване с норми от ЗЗД, касаещи наемни правоотношения, доколкото подобренията са извършвани по време, когато страните са били в брак и подобряваното жилище е имало качество на семейно такова , собственост на единия съпруг, а не на трето лице.

В случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването (ППВС № 1/79 г.). Страната, ползваща се от закрилата на чл. 59 ЗЗД може да получи само сумата, с което се е обеднила. Това предвижда самият текст - който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Възраженията срещу заключението в първоинстанционното производство са касаели само определена крайната стойност на ремонтните дейности- определяне на непредвидените разходи, като в атакуваният акт първоинстанционният съд не е включил тези непредвидени разходи,които в.л.Н.Георгиева в допълнителното си заключение определя на 325,89 лв.,именно съобразявайки се с констатациите на  вещото лице, че разходите, които страните са направили за процесните подобрения, дори на практика са в размер, по-висок от стойността,която е дадена и приета, че  с нея се е увеличила цената на имота, вследствие на извършването им, т.е.,че е налице тъждество между стойността на ремонтните дейности, дадена в заключението, и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, в следствие на извършването им , без да се остойностяват и включват допълнителни нужни за осъществяването им дейности .Следва да се отбележи, че е взето предвид сегашното състояние ,  като е извършен съответният оглед и стойностите са дадени , при отчетено овехтяване.

Не се констатират и т.нар.движимости, които могат да бъдат отделени по начин, без увреждане на вещта, към която са прикрепени, и без това да се отрази съответно на тяхната стойност или на стойността на недвижимия имот.

По отношение доводите досежно договора за потребителски кредит и рефинансирането му извън периода на гражданския брак между страните, въззивният съд счита, че не е налице проведено пълно главно доказване на тези факти от релевиралата ги страна, доколкото е налице искане за рефинансиране по време на брачното съжителство и отпускане на нов втори потребителски заем в рамките на времетраенето на брака – първият такъв е с дата 27.08.2010г.с чиста стойност 6500лв.,искането за рефинансиране на дълг в размер 6860лв.е от 18.11.2010г., когато е отпуснат вторият заем на стойност 13 500лв., при което не е установена по надлежния ред твърдяната връзка на този заем с  последващ такъв, теглен след прекратяване на брака – при липса на доказателства за конкретното движение по втория заем от 18.11.2010г., за който е приложен единствено погасителен план(л.81 от делото на КРС).

Предвид съвпадението на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, атакуваното решение,предмет на настоящата въззивна проверка ,  следва да се потвърди.

С оглед неоснователността на жалбата на въззиваемата страна се следват разноски за настоящата инстанция, които са  в размер на 200 лв.адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, окръжен съд

 

 

                                              Р    Е    Ш    И

 

 

   ПОТВЪРЖДАВА решение № 346,постановено на 01.07.2013г.по гр.дело № 1379/2012г.на Кюстендилския районен съд, в ЧАСТТА, в която  М.А.З. , ЕГН ********** от гр.Кюстендил, е  осъден да заплати на Е.З.М.,***, сумата от 2027 лева , като стойност на неоснователното обогатяване на З. за сметка на М., изразяващо се в увеличаване стойността на собствения му недвижим имот - апартамент №32, находящ се в гр.Кюстендил ул."***" №*** вх,.*** ет.***, вследствие на извършени от двамата, в качеството им на съпрузи, през 2008г. и 2010г. подобрения в имота и равняващо се на половината от стойността на същите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2012г., до окончателното изплащане, както и сумата от 313.89 лева , разноски, съобразно уважената част от иска.

В останалата си част същото решение на КРС е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА М.А.З. , ЕГН ********** от гр.Кюстендил, да заплати на Е.З.М.,***, сумата 200 лв.разноски за настоящата инстанция.

Решението на КОС не подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.2 от ГПК.

 

                                                             Председател:

                                                                  Членове:1.

                                                                                   2.