РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 27.03.2012г.

                                                              

`КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети  март две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

МИГЛЕНА КАВАЛОВА

при участие на секретаря В.Б.,като разгледа докладваното от съдия Савова гр.дело №129 по описа на КОС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:     

 

 

 

            В.С.М. ***, обжалва решение №825 от 16.12.2011г.,постановено по гр.дело №1081/2011г.на Кюстендилския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск срещу ППЗК „Съзнание – 93“ – с. Катрище, ЕИК: 819363436, със седалище и адрес на управление: с. Катрище, Област Кюстендил, с правно основание чл.128, т.2 КТ,  за заплащане на сумата в  общ  размер на ****** лв., представляваща неплатено   чисто трудово възнаграждение за периода от м.септември 2005г. до м.декември 2005г., от м. януари 2006г. до м.декември 2006г., от януари 2007г. до м.декември 2007г., от м.март 2008г. до м.декември 2008г., от м.януари 2009г. до м.декември 2009г. и от м.януари 2010г. до 15.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.04.2011г. до окончателното плащане.

            Релевират се доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на решението.

            Визира се  противоречие с материалния закон – КТ в частите , касаещи правния спор,тъй като въззивницата счита,че са налице предпоставките за заплащане на трудово възнаграждение за процесните периоди, а като доводи за необоснованост се сочат изводите  на КРС ,базирани  на неточно водени ведомости при работодателя,тъй като В.М. счита,че  разплащателните ведомости са документ, доказващ плащане или неплащане, а не изпълнение или неизпълнение на трудови задължения и в случая от работодателя е било оспорено правилното водене на счетоводството в кооперацията, което въззивницата поддържа,че е неотносимо към спор за неизплатено трудово възнаграждение по КТ и отделно от това се позовава както на приетите като доказателства по делото трудови договори и допълнителни споразумения,така и  на двете приети в първоинстанционното производство  експертизи ,считайки,че същите доказват, че трудовите възнаграждения за изброените месеци и години са начислени в платежни ведомости и същите на са изплатени на ищеца срещу подпис,а това обстоятелство не е било оспорено от ответника в исковото производство.

            В.М. претендира за отмяна на атакуваното решение на КРС ,с постановяване от въззивния съд  на решение по същество, като ППЗК"Съзнание-93"-с.Катрище да й заплати  неизплатени трудови възнаграждения за периода извън този,за който претенцията е погасена поради изтекла давност.

            Депозиран е отговор от въззиваемата кооперация  ,която изразява становище,че обжалваното решение е законосъобразно и правилно , поради което моли за потвърждаването му . Въззиваемата страна се позовава на обстоятелството,че счетоводната отчетност в кооперацията за исковия период, през който председател е била ищцата, не е водена в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството-обстоятелство,  установено от приетата от съда допълнителна счетоводна експертиза, изготвена от в.л. И.Д. ,при което  поддържа,че е  правилен  изводът на КРС, че не може да се установи дали ищцата има неплатени трудови възнаграждения за исковия период и в какъв размер,с оглед на което са отхвърлени предявените искове.

            КОС приема,че въззивната жалба изхожда от страна в първоинстанционното производство , подадена е в срок,насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт,подлежащ на въззивна проверка, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което същата е допустима.

            Разгледана по същество,същата е основателна при следната фактическа обстановка:

            В хода на съдебното производство,на база представените доказателства е установено ,че с допълнително споразумение от 03.01.2006г. към трудов договор № 37/02.04.2001г. , сключено между ППЗК „Съзнание – 93“ и  въззивницата В.М., в качеството й председател, е определено на ищцата основно трудово възнаграждение в размер на 300лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 19.8 %, считано от 03.01.2005г.;респ.с трудов договор № 11/09.12.2009г., сключен между ППЗК „Съзнание – 93“ и В.М., в качеството председател на последната  е определено основно трудово възнаграждение в размер ******. и допълнително трудово възнаграждение в размер на ******., считано от 09.12.2009г.

 

            С отговора на исковата молба са оспорени в качеството им на частни документи представените с исковата молба удостоверения за дължими суми за заплати на ищцата.

 

            От  заключение, изготвено от в.л.М. Н., на база  ведомостите за заплати на ответната кооперация е констатирано , че общият размер на начислените и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 2005г. до 2010г. е 20 198.14 лева , в т.ч. за м.09.2005г. срещу начисленото чисто трудово възнаграждение на ищцата в размер на ***. няма положен подпис; за м.10.2005г. срещу начисленото чисто трудово възнаграждение на ищцата в размер на ***** няма положен подпис; за м.11.2005г. срещу начисленото чисто трудово възнаграждение на ищцата в размер на *****. няма положен подпис; за м.12.2005г. срещу начисленото чисто трудово възнаграждение на ищцата в размер на *****. няма положен подпис; за периода от м.януари 2006г. до м.ноември 2006г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на *****. няма положен подпис; за м.декември 2006г. срещу начисленото на ишцата чисто трудово възнаграждение в размер на ***** няма положен подпис; за м.януари 2007г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на *****. няма положен подпис; за периода от м.февруари 2007г. до м. септември 2007г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на 374.00 лв. няма положен подпис; за периода от м. октомври 2007г. до м. декември 2007г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на 386.93 лв. няма положен подпис; за периода от м. март 2008г. до м.декември 2008г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на **** няма положен подпис от ищцата; за периода от м.януари 2009г. до м.февруари 2009г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на 420.73 лв. няма положен подпис от ищцата; за периода от м.март 2009г. до м. май 2009г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на ****. няма положен подпис от ищцата; за м. юни 2009г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на ****. няма положен подпис от ищцата; за периода от м.юли 2009г. до м.октомври 2009г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на 423.07 лв. няма положен подпис от ищцата; за м.ноември 2009г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на *****. няма положен подпис от ищцата; за м.декември 2009г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на ***** лв. няма положен подпис от ищцата; за периода от м.януари 2010г. до м.април 2010г. срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на ***** няма положен подпис от ищцата;  за м. май 2010г.  срещу начисленото на ищцата чисто трудово възнаграждение в размер на ***** няма положен подпис на ищцата.  Сочи се и,че за процесния период не са внасяни осигурителни вноски на ищцата. Заключението е оспорено от ответната кооперация,предвид ,че в.л. не е изследвало дали ведомостите за заплати отговарят на законовите изисквания.    

            От заключението на  в.л.И.Д. се установява,че трудовите възнаграждения, посочени в таблицата по т.1 от заключителната част в общ размер *****за периода м.07.2005г.-м.05.2010г.вкл. (като се сочи и съответния брой работни дни)са начислени в платежните ведомости на ответната кооперация, като срещу същите липсва подпис на ищцата за получател,а също и,че за процесния период не са внасяни осигурителни вноски. Вещото лице Д. е констатирало, че е нарушена счетоводната система за осчетоводяване в ответната кооперация през процесния период,тъй като ведомостите за заплати за процесния период не са оформяни в съответствие със Закона за счетоводството, като на повечето от тях няма подпис на длъжностното лице, изготвило ведомостите, и на председателя на кооперацията с посочени конкретни констатации относно тези обстоятелства (липсата на подпис на посочените длъжностни лица),както и ,че заплати са изплащани и с  РКО, като същите не са отбелязани във ведомостите с номер и дата, а са осчетоводявани само в аналитичния регистър по сметка каса. Визира се и  непопълване на таблица за явяване и неявяване на работа – форма – образец 76. 

При горната фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Съобразявайки изложеното,въззивният съд счита за частично основателна исковата претенция при съобразяване с направеното възражение за погасяването й по давност (каквото  възражение за изтекла погасителна давност ответникът е направил надлежно в първоинстанционното производство за периода от 2005г. до 27.04.2008г.); респ.предвид разпоредбата на чл.358-КТ и обстоятелството,че исковата молба  е депозирана на 27.04.2011г.

            С оглед разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме  за основателен искът по  чл. 128, във вр.с чл.242- КТ,тъй като работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение за извършената работа,като въззивният  съд  се позовава  и на разпоредбата на чл. 270, ал. З КТ относно  начина на изплащане на трудовото възнаграждение - лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка.

            В настоящия случай,липсват надлежни доказателства,установяващи плащането на сумите за периода  от 27.04.2008г.до 15.05.2010г.вкл.(срвн.уточнение на иска) ,като доказателствената тежест за изпълнение на това задължение е за работодателя и ето защо в тази си част,решението – като незаконосъобразно,следва да бъде отменено.  Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ,както се посочи, изрично  предвижда, че плащането се извършва по ведомост или срещу разписка /лично или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки/ или по банков път - на влог в посочената от работника банка. Не съществува съмнение, нито противоречие в съдебната практика, че удостоверяването на това плащане е в тежест на работодателя и става чрез представяне на оригинален или производен писмен документ, съответно при нужда от специални знания и с помощта на съдебна експертиза. В съдебен процес установяване на плащането може да стане и със свидетелски показания, когато за събирането им има съгласие на насрещните страни /чл. 164, ал. 2 ГПК/ или в случаите, когато бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната /чл. 165, ал. 1 ГПК/ -срвн.изрично Определение № 475 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 43/2011 г., IV г. о.,но  във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред,а разпоредбата на чл.270,ал.3-КТ има  императивен  характер досежно  начина, по който следва да се изплаща трудовото възнаграждение (виж и Определение № 1144 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2009 г., III г. о., ГК).

            Не са събрани доказателства от вида на посочените за извършено плащане ,а същевременно съществуват данни за размера на претенцията– видно и от двете експертизи,като не се спори  по отношение обстоятелството досежно престирането на труд от страна на въззивницата за исковия период-срвн.и изложеното в отговора на ответника.Неспазването на изискванията на закона за счетоводството е извън предмета на спора ,при което – на база данните по заключение от 17.11.2011г.на в.л.И.Дермански  и данните за работните дни през съответния период ,съдът счита,че се дължи общо сумата *****.за периода 27.04.2008г.-15.05.2010г.

            Доколкото самият закон предвижда при налична изискуемост на вземанията за трудово възнаграждение ,които са парични такива , да бъде начислявана и лихва  за забава,като се съобрази с обстоятелството,че такава се претендира ,считано от предявяване на иска,от този момент – 27.04.2011г.-върху горепосочената сума съдът ще присъди и законната лихва.

            Водим от гореизложеното,Кюстендилският окръжен съд

                                                           Р    Е    Ш    И    :

            ОТМЕНЯ  решение №825 от 16.12.2011г.,постановено по гр.дело №1081/2011г.на Кюстендилския районен съд,в ЧАСТТА,,в която е отхвърлен предявеният от В.С.М. ЕГН: **********,***, срещу ППЗК „Съзнание – 93“ – с. Катрище, ЕИК: 819363436, със седалище и адрес на управление: с. Катрище, Област Кюстендил, иск с правно основание чл.128, т.2 КТ,  за неплатено    чисто трудово възнаграждение за периода от 27.04.2008г.до 15.05.2010г.-.до размер на сумата ******.ведно със законната лихва от предявяване на иска и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

            ОСЪЖДА ППЗК „Съзнание – 93“ – с. Катрище, ЕИК: 819363436, със седалище и адрес на управление: с. Катрище, Област Кюстендил, да заплати на  В.С.М. ЕГН: **********,***, сумата ******.,представляваща неплатено чисто трудово възнаграждение за периода от 27.04.2008г.до 15.05.2010год.,ведно със законната лихва от 27.04.2011г. до изплащане на задължението.

            ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение по гр.дело №1081/2011г.на КРС в останалата му част.

            Решението на КОС може да се  обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен  срок ,считано от обявяването му днес-на 27.03.2012г.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ  : 1.

 

 

                                                                      2.