Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     

                                               гр.Кюстендил, 08.03.2012г.

 

                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на дванадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                           ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря: В. С. след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 72/2012 г. по описа на КОС и за да се произнесе взе предвид:

 

 

            Адвокат Е.Д., като процесуален представител на В.С.В. с постоянен адрес гр. Дупница, жк "Б.", бл.**, ет.*, ап.* обжалва решението на Дупнишкия районен съд от 07.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2371/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу Е.Б.М. ***, действаща като майка и законна представител на малолетното дете Е.В.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 150 от СК за намаляване размера на определената с решение по гр.д. №236/2007 г. по описа на ДРС издръжка от 100 лв. на 60 лв., считано от датата на подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочат  съображения  за незаконосъоразност на постановеното решение  и се прави искане за постановяване на друго решение, с което да се уважи иска . Конкретните възражения са свързани с обстоятелството,  че районен съд не се е съобразил с настъпилите основания за промяна на присъдената издръжка, а именно влошеното здравословно състояние на въззивника и невъзможността му да полага труд, както и скъпо струващо лечение,  а също и необсъждане на показанията на свид. В. К., оспорват се получаваните доходи от майката-  в размер на 130 лв.

            В срока 263, ал.1 от ГПК  е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.

            В съдебно заседание страните не са се явили и не са изпратили представители, които да изразят старовище по исковете.

 

            Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

 

            Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден. Въззивната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съображения:

 

             Видно от влязло в сила решение от 27.05.2008 г., по гр.д. №236/2007 г по описа на ДРС е изменен размерът на месечната издръжка, която В.В. заплаща на детето си Е.В. чрез нейната майка и законна представителка Е.М., като е увеличен размера й на 100 лв., считано от 22.02.2007 г. до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Детето Е.В. е родено на *** г.

 От категоризационен протокол № 3487/2010 г. е видно, че В. е трансфериран по спешност от СПО на МБАЛ гр. Бургас с типична стенокардна симптоматика и позитивни маркери за миокардна исхемия. Посочена е диагноза: ,,ИБС. Окс. Стеми на ПСЛК при тромботична оклузия на LAD в проксимален сегмент, разрешена с PCI-тромбаспирация и имплантация на два интракоронарни медикамент излъчващи стента..”

Майката на детето работи като ,,продавач нехранителни стоки” на непълно работно време  - 4 часа, седмично 20 часа с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 135 лв., което е видно от допълнително споразумение № 76 от 01.09.2011 г. към трудов договор № 52/21.09.2010 г., майката  Тя получава месечна помощ за детето  на осн. чл. 7, ал. 1 ЗСПД в размер на 35 лв. месечно, което се установява от представеното удостоверение изх. № 94ЕЕ-25/18.10.2011 г.

Дирекция ,,Социално подпомагане” гр. Дупница  е изготвила  социален доклад и за пред въззивната инстанция, в който е посочено, че в интерес на детето е да получава месечна издръжка съобразен с потребностите и възрастта на детето..

В  показанията си  свидетелят В. Г. сочи, че въззивникът  живее в Р Италия, а през лятото се прибира в Р България. При идването си в страната през лятото на 2010 г. В. получил инфаркт, което наложило лечението му. Според свидетеля  преди да получи инфаркта е работел, а към настоящия момент не работи, живее при майка му, която работи и го издържа.

С оглед установеното по делото, окръжен съд счита, че искът за намаляване на присъдения размерна издръжката се явява недоказан, поради което решението на районен съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

  Съгласно разпоредбата на чл.142 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Следователно, за да се уважи този иск следва да се установи, че децата не са навършили пълнолетие, че е техен родител, че е налице промяна на нуждите им,  както и че е налице промяна във възможностите  на ответника да дава издръжки на децата си определения размер. В тежест на ищеца е да докаже, че от определяне на предишния размер на издръжката са се изменили съществено обстоятелствата, които са довели до намаляване на възможностите му да дава издръжка. Твърдението на ищеца е получил инфаркт, което налага получаването на медикаменти до края на живота си, както е инвалидизиран. За да удостовери влошеното си здравословно състояние, е представен единствено катетеризационен протокол от 2010 г. От същия се установява само, че ищецът има заболяване на сърцето. По делото не са представени доказателства, какво е здравословното състояние на В. към момента на предявяване на иска, налице ли е  възстановяване от заболяването- пълно или частично, провежда ли се лечение и към настоящия момент, с какви медикаменти и в тази връзка какви средства са необходими за лечението. По делото няма доказателства, същият дали е инвалидизиран, както ли и има  ли възможност да упражнява трудова дейност. Съдът не кредитира и показанията на свид. Г., който твърди, че ищецът не работи и майка му  го издържа, тъй като този свидетел няма непосредствени възприятия, доколкото самият той сочи, че живее в РБългария,, а ищецът живее в РИталия.  С оглед на изложеното съдът счита, че ищецът не е провел пълно доказване на обстоятелствата във връзка, с които претендира намаляване размера на дължимата издръжка. Същият не е декларирал, че не притежава имущество, от което да може да осигурява издръжка.

            С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното решение ще се потвърди като законосъобразно.

             Воден от горното, окръжният  съд

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решението на  Дупнишкия районен съд от 07.12.2011 г., постановено по гр. д. №2371/2011 г. по описа на същия съд.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                2.