РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 21.03.2012г.

 

 

`КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА 

                     ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участие на секретаря В.С.,като разгледа докладваното от съдия Савова гр.дело №52 по описа на КОС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

           

                        „ВиК" ООД – в ликвидация,гр.Кюстендил, обжалва решение №800 от 07.12.2011г.,постановено по гр.дело №1947/2011г.на Кюстендилския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество против Н.Ч. ***, иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата вземане на ищеца в размер 428.18 лв., от които 298.90 лв.-главница за доставена и отведена вода през периода 22.11.2005г. до 15.07.2008г. и 129.28 лв.-мораторна лихва, начислена през периода 22.12.2005г. до 18.04.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1204/11г. на КРС,респ.посоченото дружество е осъдено .да заплати на Н. А. деловодни разноски в размер на 200 лв.

Релевират се доводи за неправилност – незаконосъобразност  и необоснованост  на решението.

Сочи се,че правните изводи не съответстват на установената фактическата обстановка,тъй като от събраните по делото писмени доказателства - карнети с положени подписи на Н.Ч. върху тях, както и извлечение по сметка №4111-„Клиенти частно инкасо, въззивникът счита,че е установено наличието на облигационно отношение между страните, респ.че за  исковия  период дружеството е изпълнявало задълженията си да предоставя услугата - водоснабдяване и канализация.За това обстоятелство въззивникът се позовава и на приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, с която се установява, че във „В и К"ООД-в ликвидация има открити партиди на името на Н.Ч. с партиден № 1063, стр.144 и стр.34, отразяващи реално извършените записвания-отчитания по карнетите,а също и ,че са изготвени фактури, които са включени в дневника за продажби за исковия период,с посочване на количества вода ,изразходени от ответника, както и тяхната стойност на основание показанията на водомерите и записванията по карнети ежемесечно за исковия период, и същевременно-липсата на доказателства ответницата да е изпълнила задължението си за заплащане на  дължимите суми за доставените и изразходвани количества вода.

Въззивното дружество се позовава на визираните  писмени доказателства - копия от карнети на името на ответника и не споделя довода на първоинстанционния съд ,който е приел, че представените по делото карнети не са годни частни свидетелстващи документи, ползващи се с доказателствена сила, тъй като са издадени едностранно от едната страна в производството и удостоверяват изгодни за нея факти,които доводи счита за неоснователни ,предвид на това,че в същите  са записани датите на които са извършвани засичанията на водомера, показанията на същия и изразходваните количества вода и тези документи обхващат исковия период.

Иска се въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение на  КРС,като бъде постановено по същество решение, с което искът бъде уважен  изцяло.

В срока за отговор  е депозиран такъв от въззиваемата А. , с който се изразява становище за неоснователност на доводите във въззивната жалба.Поддържа се възражение,основано на разпоредбата на чл.111, б. "в" от ЗЗД за изтекла 3 годишна погасителна давност,предвид характера на вземанията на „В и К” - на периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен падеж и задължителна съдебна практика в този смисъл .Сочи се и,че поради недължимост на главницата за периода от 22.11.2005г. до 15.07.2008г., не се дължи и лихва върху нея, вземането за каквато също е погасено на осн. чл.111 б. "б" от ЗЗД.Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски в полза ва въззиваемата.

КОС приема,че въззивната жалба изхожда от страна в първоинстанционното производство,чрез надлежен представител, подадена е в срок,насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт,подлежащ на въззивна проверка, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна при следната фактическа обстановка:

Видно от приложенията по  ч.гр.дело №1204/2011г. по описа на КРС, по заявление, депозирано от въззивното дружество 13.05.2011г., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „В и К”срещу въззиваемата А. за процесните суми(срвн.разпореждане №4065 от 16.05.2011г..на КРС по посоченото дело  на КРС).

 Предвид подадено възражение, КРС е указал на заявителя ,че следва да предяви иск за установяване на вземането си ,поради което заявителят е предявил и настоящия иск пред КРС в установения 1-месечен срок(съобщението е връчено надлежно на дружеството на 01.07.2011г.,а искът е предявен на 12.07.2011г.).

От приложеното  извлечение №3289 от сметка 4111 – „Частно инкасо „ е видно,че към 18.04.2011г.,са описани 61 бр.фактури, за които се поддържа,че се  дължи заплащане на доставено за съответния период количество вода,а отделно от това – и 2бр. карнет-стр.34 за водомер 4391 и 2бр.карнет стр.144(в единия не е посочен № на водомер,а в другия за водомер №056491),в които е вписано името на ответницата (срвн.л4 - л.7от делото на КРС).Същите касаят месеци от 01.2005.до м.07.2008г.вкл.В тях  липсват подписи за абонат за цялата 2005г.,а също за м.VІІ,VІІІ и ІХ.2006г.в карнет,стр.144,респ.за м.І,ІІ,ІV и V.2007г. и м.V,VІ и VІІ.2008г. Посочените в извлечението фактури са с дати от месеците м.11.2005г.-м.07.2008г.вкл..;без посочване за кои месеци и за какви количества са отразените суми.Заключението на в.л.М.Н. отразява данните от извлечението от сметка,сочейки,че са налице открити партиди на името на ответницата,издаването на фактури ,респ.-размерът на сумата за периода 22.11.2005г.-15.07.2008г.и размерът на лихвата за забава от датата на фактурата(посочена като такава , от която настъпва изискуемостта,до датата на изготвяне на извлечението).

При горната фактическа обстановка,съдът счита предявеният иск за неоснователен,тъй като намира следното от правна страна:

Предмет на претенцията е признаване  за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на :главница -  298,90 лева, представляваща стойността на доставена питейна, пречистена и отведена канална вода по фактури за периода от 22.11.2005г. до 15.07.2008г., описани в извлечение от сметка 4111 „Клиенти частно инкасо" №3289/18.04.2011г.,както и обезщетение за забава в размер на мораторната лихва – от 129,28 лева за периода от 22.12.2005г.-18.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда  до окончателното изплащане.

За процесния период е била приложима Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ДВ бр.88 от 08.10.2004г.,където са регламентирани правата и задълженията на страните при предоставяне на услугата водоснабдяване и канализация С оглед заявеното от ищеца договорно основание за възникване на претендираното  вземане , правната квалификация на предявения иск е чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и с чл.86-ЗЗД. Фактическо основание на предявения иск са твърденията, че за процесния период ответникът е изразходвал доставена питейна вода, чиито количества и цени са отразени в представените като доказателства – карнет и извлечение  от сметка  – “Клиенти частно инкасо” на името на абоната. Предвид това в тежест на „В и К” ООД е да докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това обстоятелства - че ответникът е ползвал услугите на “В и К”, че е употребил посочените количества вода, че стойностите са изчислени на база действащите цени на тези услуги. Изброените обстоятелства следва да бъдат установени по делото от ищеца чрез пълно и главно доказване.

Въззивният съд споделя и довода на ответника,че е налице погасяване по давност за част от търсеното вземане, съгласно разпоредбата на чл.111,б."в" от ЗЗД,тъй като с изтичането на тригодишна давност се погасяват периодични вземания, каквото е  процесното - с оглед еднородността на задълженията и помесечната им дължимост,на основание неформален договор,а предвид на това,че вземането на ответника е предявено на 13.05.2011г, претенцията за периода до 12.05.2008г.вкл.е погасена и по давност.

От събраните доказателства не се установяват да е бил сключван писмен договор между страните, с който да бъдат установени параметрите за ползване на „В и К” услугите,а с оглед представените  в първоинстанционното производство копия от карнети в качеството на частни документи)при липсата на подписи на абонат именно за месеците след посочения момент,т.е.за м.V,VІ и VІІ.2008г.вкл., за които претенцията не е била погасена по давност и съответно се претендират суми – което се установява при съпоставка с данните в извлечението ,където са описани съответните фактури,то  съдът не е обвързан  да приеме, че отразените количества вода са действително доставени; респективно, че се дължат от длъжника претендираните суми и за този период. При указаните в наредбата начини на отчитане,не е налице освобождаване на ищеца при съставянето на частния свидетелстващ документ(какъвто е карнетът)да бъде полаган подпис ,а такъв - при  посочените  отбелязвания липсва,т.е. въобще не става ясно дали отчетените количества съответстват на реално изразходваните.В тази връзка съдът не  приема за действително дължими посочените суми във фактурите  с оглед невъзможността да бъдат отнесени и към данните ,отразени като количества вода в карнета.

Всичко изложено до тук води въззивния съд до извод за неоснователност (поради погасяването за указания период),респ.за недоказаност-по отношение на останалия такъв -  на претенцията, чиято основателност е предмет на въззивна проверка.Ето защо е правилен изводът на районния съд, че от длъжника не е установено да се дължат търсената сума,без значение дали е залегнала в счетоводната документация,доколкото данните в същата се основават именно на посочените  записвания-като предвид неоснователността на претенцията за главница,неоснователна се явява и акцесорната такава-за лихва.

При постановяване на решението си съдът е обвързан да разреши спора при съобразяване на правилото на чл.154, ал.1 ГПК  за разпределяне на доказателствената тежест. В настоящия случай „В и К” ООД – в ликвидация, за когото е доказателствената тежест, не е провел пълно доказване на обстоятелствата ,във връзка с които претендира размера на процесното вземане.По тези съображения изводите на двете инстанции за неоснователност на претенциите на въззивника съвпадат и решението на КРС,предмет на настоящата въззивна проверка,следва да бъде потвърдено.

Няма данни за сторени в настоящото производство разноски от въззваемата и с оглед на това такива не се присъждат за тази инстанция.

Водим от горното, Кюстендилски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №800 от 07.12.2011г.,постановено по гр.дело №1947/2011г.на Кюстендилския районен съд

            Решението на КОС не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                               

                                                                                 2.