Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

гр. Кюстендил, 16.03.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на шестнадесети февруари

през двехиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                         Евгения Стамова

 

при секретаря Р.С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева               гр. д. № 859

по описа за 2011 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

            М.Л.М. *** със съдебен адрес гр. К., ул. „К. б.” № *, адв. Е.Й. е обжалвал с въззивна жалба решение № 692 / 28.10.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. №  148 / 2011 г. по описа на същия съд, в частта му, в която въззивикът е осъден да заплати на „Друк Партнерс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, бул. „Самоковско шосе” № 1, ет. 3 на основание чл. 195, изр. 1, пр.последно във вр. с чл. 193, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5 204, 64 лева, представляваща направени разходи за отстраняване на недостатъците на автомобил – джип, марка „М.”, модел „Щогун V 6 – ** LWB, рама N JMAORV450TJ******, двигател № *G74R*****, придобит от ищцовото ТД с договор за покупко-продажба на МПС от 17.11.2010 г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег № 3701 по описа на нотариус Л.Х. с район на действие КРС сключен с ответника, както и сумата от 753, 16 лева разноски по водене на делото. Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Иска се отмяна и отхвърляне на иска.

            Въззиваемото  „Друк Партнерс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, бул. „Самоковско шосе” № 1, ет. 3 не изразява становище по въззивната жалба.

            КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт съобразно чл. 269 от ГПК, приема решението на КРС в частта, в която искът е уважен за правилно, поради което го потвърждава. Съображенията затова са следните:

            Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на надлежно събрани и подробно обсъдени доказателства.

            Между страните по делото е сключен договор за покупко - продажба на МПС от 17.11.2010 г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег № 3701 по описа на нотариус Л. Х. с район на действие КРС, по силата на който ответникът в качеството му на продавач е прехвърлил на ищцовото ТД като купувач правото на собственост върху автомобил – джип, марка „М.”, модел „Щогун V 6 – ** LWB, рама N JMAORV450TJ******, двигател № *G74R*****.

            В първоинстанционното производство е разпитан св. Г., който в показанията си сочи, че процесният джип е бил оставен на съхранение в негова автокъща. Ответникът довел клиенти, които подробно огледали автомобила, пробвали същия и даже го изкарали. След като се върнали свидетелят разбрал, че са се договорили и отишли да сключат сделката.

            След сключване на договора в същия ден при придвижване на автомобила от гр. Кюстендил до гр. София поради възникнали проблеми от техническо естество се наложило ищецът да потърси пътна помощ, за което уведомил ответника по телефона и поискал пътна помощ.. По молба на ответника на мястото – в близост до с. Ц.о отишъл св. Д.  със камион, с който джипът бил транспортиран до сервиз на „М.” в гр. София. В показанията си св. Д. е уточнил, че колата му била така пригодена, че ако транспортирания автомобил не може да пали, е невъзможно да бъде качен. Предвид това свидетелят е уточнил, че процесният автомобил е качен и свален на собствен ход.

            Както правилно е посочил и КРС, от приетия в първоинстанционното производство констативен протокол от 17.11.2010 г. от сервиз на Ратола и от представената калкулация на необходими средства и труд за отстраняване на повредите на процесния автомобил общата стойност на разходите за труд са 800 лева за следните дейности: смяна на ангренаж комплект, демонтаж на 2 бр. глави, шлайф глава 1 бр. и напасване на клапани, ремонт на легла и разпределителен вал.

Безспорно установено е, че ищецът е уведомил ответника за необходимостта от извършване на ремонтни дейности за проявените повреди в автомобила, за което са представени : писмо изх. № 011 / 19.11.2010 г. от ищеца до ответника / товарителница и известие за доставяне л. 10 от делото/ и писмен отговор от ответника до ищеца / л. 11 от делото/.

Във връзка с установените повреди е съставен и констативен протокол от 07.04.2011 г., в който са описани ремонтните дейности които е следвало да бъдат извършени за отстраняването им.

Като доказателства са приети фактури и касови бонове / л. 33 – 37 от делото/ към тях установяващи извършени плащания от страна на ищеца на части, консумативи и стойност на труд на обща стойност 5 204, 64 лева.

В първоинстанционното производство е прието заключение на в. л. инж. Н. В., пояснено в о. с. з. Според заключението на в. л. описаните в и.м. неизправности на процесния автомобил биха могли да настъпят при некачествено извършен ремонт, а запушването на хидравличните повдигачи  да е в резултат на наливането на масло с характеристики различни от предписаните  от завода производител.В. л  не е установило какви ремонтни дейности са извършени по автомобила, както и не е могло да установи какво е било техническото му състояние към момента на извършване на покупко-продажбата. Въз основа на изчисления  в. л. е определило като справедлива цена за отстраняване повредите по процесния автомобил в размер на  1 732, 44 лева. Според в. л. възрастта на автомобила, пробега му, както и изминатото разстояние в деня на продажбата от гр. Кюстендил до място в близост до с. Ц. /около 10 км./ не са причини за възникване на повредите по автомобила. Повредите не се дължат и на неправилна експлоатация на автомобила. В.л. е посочило, че теоретично е възможно при прегряване на двигателя поради изтичане на охладителна течност или двигателно масло да възникне авария на разстояние от 10 км.  Цените описани във фактурите са реални за действително вложени и са близки до пазарните.

С обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл. 195, изр. 1, пр. последно във вр. с чл. 193, ал. 1 от ЗЗД е уважен до размер от 5 204, 64 лева, а за разликата до предявения размер от 5 530, 80 лева е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано от ответника, в частта, в която искът е уважен.

         

                                                                       - 2 -

            Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Изводите на първоинстанционния съд относно основателност на иска с посоченото правно основание  до размер от 5 204, 64 лева дължима от ответника на ищеца за направени от последния разходи за отстраняване на появилите се след сключване на сделката неизвестни на купувача недостатъци на вещта предмет на процесния договор за покупко-продажба предвид наличието на всички кумулативно дадени предпоставки са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.

            Предвид установената по делото фактическа обстановка предявеният иск с правно основание  чл. 195, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се явява основателен  и правилно уважен до посочения размер.

           Основателността на този иск е обусловена от доказването на наличието на изброените в разпоредбата на чл. 193 от ЗЗД предпоставки: продадената вещ да има недостатъци, тези недостатъци съществено да намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, както и тези недостатъци да не са били известни на купувача при продажбата.

            В случая всички тези предпоставки са налице, тъй като безспорно установено е, че продадената вещ по процесния договор сключен между страните е била с недостатъци проявили се не при прегледа  на стоката, а по-късно, т.е касае се до скрити недостатъци проявили се при служене с вещта, чийто вид и естество са установени от събраните писмени доказателства и заключението на в.л. Несъмнено тези недостатъци не са били известни на купувача / данни за противното по делото не са налице, както не са представени и доказателства, че са му били известни/ . Така констатираните повреди в процесния автомобил касаят годността  на вещта за обикновеното употребление по смисъла на чл. 193 от ЗЗД. Безспорно установено е, че след сключване на сделката и установените повреди е бил наложителен ремонт, какъвто е и извършен, за да бъде годен автомобилът за употреба.

            Предвид изложеното неоснователни са изложените доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като КРС не е взел предвид разпоредбата на чл. 193 от ЗЗД. Неизвестно и защо неколкократно се заявява от въззивника установеното и по делото обстоятелство, че за да бъде транспортиран до сервиз за отстраняване на повредите процесният  автомобил е бил качен и свален от платформата на собствен ход, след като по този въпрос не е имало спор, а и за да бъдат осъществени правата на купувача при продажба на вещ с недостатъци не следва вещта да бъде абсолютна негодна за употреба, каквото очевидно е неправилното разбиране на въззивника.  Следва да се има предвид спецификата на вещта – МПС и това, че са установени повреди на двигателя, за да е ясно, че без отстраняването им е очевидна невъзможността  автомобилът да е годен за употреба в това му състояние.

           При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 от ЗЗД купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: може да развали договора, като върне вещта и иска обратно цената заедно с разноските по продажбата, може да задържи вещта и да поиска намаление на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. В процесния казус ищецът е предпочел да отстрани недостатъците на вещта за сметка на продавача. По делото са събрани доказателства установяващи какви повреди са открити у процесния автомобил в сервиза, в който е бил транспортиран, за което е съставен констативен протокол и калкулация. Тези документи са изпратени на ответника . От съдържанието на констативния протокол от 17.11.2010 г. и този от 07.04.2011 г. след внимателният им прочит несъмнено става ясно, че касаят именно процесния автомобил и установените повреди в същия. Предвид необходимостта от отстраняване на същите са закупувани отделни части и консумативи от ищеца, за което са представени фактури. Писмените доказателства посочени по-горе се обсъждат поотделно и в съвкупност и следва извода за това, че касаят процесния автомобил, както правилно е приел и КРС, поради което изложените доводи във въззивната жалба, че неправилно са кредитирани като доказателства не могат да бъдат споделени.  

         Задължение на купувача е да прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Без значение е кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл. 324 от ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба. В случая тези задължения са изпълнени от купувача и правата му по чл. 195 от ЗЗД са запазени. Същият е прегледал стоката към момента на сключване на договора, по който въпрос не е имало спор, а и това ес установява от събраните гласни доказателства. Към този момент обаче недостатъците не са установени. Същите са открити по начина описан по-горе след тръгване от гр. Кюстендил за гр. София. Незабавно купувачът е уведомил затова продавача искайки и съдействие за транспортиране на автомобила до сервиз, както и в последствие с гореописаните писма и приложения към тях. Въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си да възстанови направените от ищеца разходи за отстраняване недостатъците на процесната вещ, предвид което е притезанието е предявено по съдебен ред.

            Неоснователни са изложените доводи затова, че КРС не е взел предвид заключението на в. л. и неправилно е определил дължимата от ответника сума в горепосочения размер вместо в размера посочен от в. л. 1 732, 44 лева. Настоящата инстанция намира, че правилно е определен размера на претърпените от ищцовото ТД вреди изразяващи се в направени разходи за отстраняване недостатъци на  вещта, като ответникът дължи действително направените разходи. В случая не следва да се определя необходима сума по начина отразен в заключението на в. л. въз основа на изчисления, предвид това, че е установен размер на необходимите действителни разходи и в. л. е посочило, че цените заплатени от ищеца са реални и близки до пазарните цени, което е взето предвид и от първоинстанционния съд.

            Неправилно въззивникът счита, че постановеното решение не е съобразено с извода на в. л. за теоретична възможност при прегряване на двигателя поради изтичане на охладителна течност или двигателно масло да възникне авария на разстояние от 10 км.   

          Макар че е несъмнено, изрично следва да се посочи, че правните изводи на съда не могат да се основават на предположения и вероятни възможности, а на безспорно установени факти и обстоятелства. По делото нито са наведени доводи, нито се съдържат доказателства повредите в процесния автомобил да са възникнали след сключване на договора за покупко-продажба и да се дължат на посочената като теоретично възможна причина от в.л., което също е отбелязало в заключението си, че по делото липсват данни затова.

            Предвид всичко изложено следва да се приеме, че решението на КРС в частта, в която искът е уважен до размер от 5 204,  64 лева е правилно и следва да бъде потвърдено.

            В частта, в която искът е отхвърлен решението като необжалвано е влязло в сила.

            Страните не са претендирали разноски и този въпрос не се обсъжда.

           

                                                                           - 3 -                            

         

           Водим от горното, КОС

 

Р       Е        Ш       И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 692 / 28.10.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. №  148 / 2011 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ, в която М.Л.М. *** със съдебен адрес гр. Кюстендил, ул. „К. б.” № 5, адв. Е.Й. е осъден да заплати на „Друк Партнерс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, бул. „Самоковско шосе” № 1, ет. 3 на основание чл. 195, изр. 1, пр.последно във вр. с чл. 193, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5 204, 64 лева, представляваща направени разходи за отстраняване на недостатъците на автомобил – джип, марка „М.”, модел „Щогун V 6 – ** LWB, рама № JMAORV450TJ******, двигател № *G74R*****, придобит от ищцовото ТД с договор за покупко-продажба на МПС от 17.11.2010 г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег № 3701 по описа на нотариус Л. Х. с район на действие КРС сключен с ответника, както и сумата от 753, 16 лева разноски по водене на делото.

            В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                       

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: