Р          Е           Ш           Е       Н       И          Е

 

гр. Кюстендил, 02.03.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на втори февруари

през двехиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Мухтийска

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                              Евгения Стамова

 

при секретаря Г.К.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                  гр. д. № 844

по описа за 2011 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

           

            Б. И. К. в качеството му на ЕТ “***.”  със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил ул.“***.” №.*** е обжалвал с въззивна жалба решение № 490 / 22.06.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 3816 / 2010 г. в частта му, в която по отношение на въззивника е признато за установено, че вземането на ЕТ ***” със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ж.к.“ ***бл.***, ет.***, ап.**  по ч. гр. д. № 3009 / 2010 г. по описа на КРС съществува солидарно срещу ЕТ “***”  със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.“***” № *** и ***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***” № ***, за следните суми: 1 024, 59 лева, представляваща главница - незаплатена цена по договор за продажба на стоки, за която е издадена фактура № 0000010494 / 12.08.2005 г., мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 675, 28 лева за периода от 13.08.2005 г. до 09.08.2010 г., 1 180, 56 лева, представляваща главница - незаплатена цена по договор за продажба на стоки, за която е издадена фактура № 0000010882 / 21.10.2005 г., мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 750, 49 лева за периода от 22.10.2005 г. до 09.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.08.2010 г. до окончателното им изплащане. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна и постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

            Въззиваемият ЕТ “***” със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к.“***”, бл.***, ет.***, ап.***   изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението да бъде потвърдено.

            Въззиваемото „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***” № *** не изразява становище по въззивната жалба.

            КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани / и след преценка на обжалвания съдебен акт, съобразно чл. 269 от ГПК, приема решението на КРС за правилно, в частта в която исковете са уважени и го потвърждава. Съображенията затова са следните:

           Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на допустими и надлежно събрани в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключения на в. л.

            Страните са били в търговски отношения, като между тях са сключвани договори за търговска продажба, по които ищецът в качеството си на продавач е продавал различни видове стоки на ответника като ЕТ. Съобразно установената практика  сделките се извършвали по седалището на продавача, където представител на купувача получавал стоките, за които били съставяни фактури.

           В първоинстанционното производство са разпитани св.Ц. и св. К.. В показанията си св. Ц., която работи като продавач във фирмата на ищеца,  сочи че обикновено за закупуване на стоки за ЕТ е идвала  неговата сестра – св. Д. К., която заявявала съответното количество и вид стоки, получавала е същите, след което съставената от св. Ц. фактура е била подписвана от нея и св. К. По този начин е процедирано и при осъществяване на процесните продажби, за които св. Ц. е издала фактура № 0000010494 / 12.08.2005 г. на обща стойност 853, 82 лева, а с  ДДС – 1 024, 59 лева и  фактура № 0000010882 / 21.10.2005 г. на обща стойност 983, 80 лева, а с ДДС – 1 180, 56 лева. Фактурите са подписани от Десислава Крумова като получател на стоките.

          По делото е прието заключение на съдебно-графическа експертиза, от което се установява безспорно, че подписите са на св. Д. К.

         От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите не са осчетоводени от купувача, не са включени в дневника за покупки и в справка-декларацията по ЗДДС за съответния месец или за следващите три данъчни периода.

         Не се спори, че плащане по процесните фактури от страна на ответниците не е извършвано.  

         На 01.08.2008 г. ЕТ “***” е продал на “***” ЕООД предприятието си, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Сделката е обективирана в писмен договор с нотариална заверка на подписите.

          На 11.08.2010 г. ЕТ “***” е подало пред КРС заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и  изпълнителен лист солидарно против ЕТ “***” и “***” ЕООД за цената по горните фактури, ведно с обезщетения за забава върху тях, по което е образувано  ч. гр. д. № 3009 / 2010 г. по описа на същия съд, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.08.2010 г.  за следните суми: 1 024, 59 лева  - главница дължима по сделка, обективирана във фактура № 0000010494 / 12.08.2005 г., мораторна лихва в размер на 675, 28 лева изтекла за периода от 13.08.2005 г. до 09.08.2010 г., 1 180, 56 лева  - главница дължима по сделка, обективирана във фактура № 0000010882 / 21.10.2005 г. мораторна лихва в размер на 750, 49 лева за периода от 22.10.2005 г. до 09.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.08.2010 г. до окончателното им изплащане. Заповедта е връчена на ответниците, които са подали възражения в законоустановените срокове по чл. 414 от ГПК.

          На ищеца на 04.10.2010 г. е връчено съобщение, с което му е указана възможността да предяви иск по чл. 422 от ГПК. И. м. е подадена в съда на 01.11.2010 г.

          С обжалваното решение са уважени исковете с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК като по отношенине на ответниците е признато за установено, че вземането на ЕТ “***” със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ж.к. “***”, бл.***, ет.***, ап.***  по ч. гр. д. № 3009 / 2010 г. по описа на КРС съществува солидарно срещу двамата за следните суми: 1 024, 59 лева, представляваща главница - незаплатена цена по договор за продажба на стоки, за която е издадена фактура № 0000010494 / 12.08.2005 г. мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 675, 28 лева за периода от 13.08.2005 г. до 09.08.2010 г., 1 180, 56 лева, представляваща главница - незаплатена цена по договор за продажба на стоки, за която е издадена фактура № 0000010882 / 21.10.2005 г. мораторна лихва за забава върху тази

                                                                       - 2 -

сума в размер на 750, 49 лева за периода от 22.10.2005 г. до 09.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.08.2010 г. до окончателното им изплащане,  като производството е прекратено  поради недопустимост на иска в частта, в която е поискано  по отношение на двамата търговци да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца  за мораторна лихва за забава върху главницата от 1024, 59 лева за разликата над сумата от 675, 28 лева до сума в размер на 675, 56 лева и за мораторна лихва за забава върху главницата от 1180, 56 лева за разликата над сумата от 750, 49 лева до сума в размер на 750, 83 лева. Решението е обжалвано от ответника ЕТ в частта, в която исковете са уважени.

          Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.

          Изводите на КРС относно съществуване на вземания за главници, представляващи дължима и незаплатена от ответниците цена за продадени от ищеца на ответника ЕТ различни по вид стоки обективирани в горепосочените фактури и обезщетения за забава в размер на мораторната лихва за горепосочените периоди са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.

По делото са събрани надлежни доказателства, от които се установява, че между страните са осъществени две търговски сделки, като правопораждащите ЮФ са гореописаните два договора за покупко-продажба. По всеки от договорите ищецът като продавач е изправна страна изпълнила задължението си да предаде процесните стоки. Безспорно установено е, че същите са получени от представител на ответника- св. Д. К. Тези обстоятелства са безспорно установени от събраните гласни доказателства. Не се спори, че плащане не е извършено. Предвид това следва извода, че задължението на купувача по двете покупко-продажби не е изпълнено, като е налице пълно неизпълнение.

Предвид изложеното следва извод за основателност на предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК, като по отношение на двамата ответници правилно предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ е признато за установено съществуването на солидарни задължения.

Правилни са и изводите на КРС относно дължимостта на обезщетения за забава в размер на изтеклите мораторни лихви.

Изложените във въззивната жалба доводи за липсата на изпълнение на  задълженията по двата договора от страна на ищеца като продавач, респективно за липсата на сключени сделки, по които да са възникнали задължения в тези размери са неоснователни и не могат да бъдат споделени.   

Касае се до неформален договор, какъвто е договорът за покупко-продажба. По него възникват две насрещни за страните задължения, като както бе посочено в случая задължението на продавача да предаде стоката е изпълнено, а след като същата е получена от купувача за него възниква задължение да заплати цената й.

Изрично следва да се посочи, че съобразно установения процесуален ред ответникът ЕТ е подал писмен отговор по чл. 131 от ГПК, в който е оспорил факта на сключване на процесните сделки, оспорил е процесните фактури, тъй като не били подписани от него или  негов пълномощник и не били осчетоводени. Твърди, че ответникът не бил изпълнил своите задължения / вероятно се има предвид ищецът, както и че неизпълненото задължение е да преде стоките/, поради което не му се дължи плащане. Други възражения не са направени, поради което тази възможност след изтичане на законоустановения едномесечен срок за отговор е  преклудирана, поради което е недопустимо едва във въззивната жалба да се излагат твърдения дали сделките били потвърдени или не.

Изрично следва да се посочи, че сключването на процесните сделки е осъществено с фактическото получаване на стоките, а че това е осъществено е безспорно установено по делото. Т.е. както бе посочено и по-горе стоките са получени от представител на ответника. За самото получаване като фактическо действие, както е посочил правилно и КРС не се изисква изрично упълномощаване, за да породи действие. Дори и да се приеме, че сделките са сключени от лице без представителна власт то в случая е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, предвид която действията се считат за потвърдени, тъй като по делото нито се твърди, нито е установено ответникът като ЕТ да се е противопоставил или да не е узнал за сключване на сделките. За яснота следва да се посочи, че цитираната законова разпоредба не свързва валидиране на действията извършени от лице без представителна власт с някакво приемане на самата сделка.Изразеното в този смисъл разбиране от въззивника във въззивната жалба е неправилно. Действията се смятат потвърдени при липса на противопоставяне и то веднага след узнаването. В случая  както бе посочено въпросът за узнаването не е бил спорен, а и не са направени възражения, че  от страна на ответника е имало противопоставяне.

Предвид изложеното правилно исковете с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК са уважени, като е прието съществуване на вземане за главници и обезщетение за забава на ищеца спрямо двамата ответници солидарно. Решението като правилно следва да бъде потвърдено в тази част.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Правилно са присъдени и разноски по водене на делото на ищеца съобразно уважената част на исковете.

Страните не са претендирали разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, поради което този въпрос не се обсъжда.

            Водим от горното, КОС

Р       Е       Ш       И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 490 / 22.06.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 3816 / 2010 г. В ЧАСТТА МУ, в която по отношение на ЕТ “***”  със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***” № *** е признато за установено, че вземането на ЕТ “***” със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.“***”, бл.***, ет.***, ап.***  по ч. гр. д. № 3009 / 2010 г. по описа на КРС съществува солидарно срещу ЕТ “***”  със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***” № *** и „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***” № ***, за следните суми: 1 024,59 лева, представляваща главница - незаплатена цена по договор за продажба на стоки, за която е издадена фактура № 0000010494 / 12.08.2005 г., мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 675, 28 лева за периода от 13.08.2005 г. до 09.08.2010 г., 1 180, 56 лева, представляваща главница - незаплатена цена по договор за продажба на стоки, за която е издадена фактура № 0000010882 / 21.10.2005 г., мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 750, 49 лева за периода от 22.10.2005 г. до 09.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.08.2010 г. до окончателното им изплащане и в частта, в която ЕТ “***”  със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***” № *** и   ***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***” № *** са осъдени да заплатят на ЕТ “***” със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ж.к.“***”, бл.***, ет.***, ап.*** разноски по водене на делото в размер на 197, 60 лева.

В станалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: