Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е

 

                                                            Гр.Кюстендил, 30.03.2012г.

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в публично заседание, проведено на втори февруари, през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Мухтийска

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:Ваня Богоева

                                                                                                      Евгения Стамова

 

При участието на секретаря Г.К., след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№826/11г. по описа на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Делото е образувано по въззивна жалба подадена от В.Д.Т.,*** срещу решение на Кюстендилския районен съд от 17.09.2011г. по гр.д.№847/11г. в частта му относно: определения режим на лични контакти на въззивника с малолетното му дете-Н.В. Д. и размера на месечната издръжка, която бащата е осъден да заплаща на детето си.В жалбата се твърди, че предвидената възможност за еднодневни седмични срещи на детето с баща му, не е съобразена с трайната съдебна практика, насочена към осигуряване на възможности за задълбочаване на връзката между родителя, който не е осигурява непосредствените грижи по отглеждане на детето и последното.Според жалбоподателят издръжка в размер над 68 лева до 100 лева, не е съобразена с неговите възможности.Иска се, отмяна на решението в посочените му части и постановяване на ново, с което да бъде разширен определения от КРС режим на лични контакти с детето,като бъде включен  и съботния ден в седмичните срещи и възможност за преспиване на детето при бащата,както и да бъде отхвърлен предявения иск за заплащане на месечна издръжка за сумата над 68 лева до 100 лева.Към жалбата е представено, като доказателство ЕР №1393 от 22.06.2009г. на ТЕЛК-Благоевград, установяващо, че въззивникът поради заболяване е с намалена работоспособност на 76%.

 

            Препис от жалбата е връчен на насрещната страна - ищец в първоинстанционното производство.В срока по чл.263 ГПК писмен отговор не е постъпил.В хода на  производството пред КОС е изразено становище за неоснователност на жалбата.

 

            Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните относими към повдигнатия с жалбата спорен предмет приема за установено следното:

 

            Производството пред КРС е образувано по искова молба подадена от М. У.-*** срещу въззивника, с искане за прекратяване на сключения между тях на 15.08.2003г. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен,без произнасяне по въпроса за вината, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете:Н.В. Д. на майката, като на бащата бъде определен режим на лични контакти с детето, иск с правно основание чл.143, ал.1 СК за осъждане на ответника да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете, месечна издръжка в размер на 100 лева, и иск по чл.56 СК за предоставяне на ищцата ползването на семейното жилище, намиращо се на адрес гр.Благоевград, ул.”***, представляващо нейна лична собственост, както и иск с правно основание чл.53 СК за постановяване, след прекратяване на брака, ищцата да носи предбрачното си име „У.” без добавката „Т.”.

С решението си от 17.09.2011г., КРС е прекратил бракът между страните,поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,предоставил е на майката упражняването на родителските права върху роденото от брака дете:Н.В. Д., като е определил на бащата режим на лични контакти с детето: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00ч. до 17.00ч.,както и 15 последователни календарни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и е осъдил Т. да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, в частта му относно упражняването на родителските права по отношение на детето, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа, предоставил е ползването на семейното жилище на майката и е постановил исканата промяна в имената и.

Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба в първоинстанционното производство, не се е явявал и не е изразил становище по иска.

С въззивната си жалба, същия атакува решението само в частта относно, определения режим на лични отношения с детето и размера на присъдената издръжка за сумата над 68 лева до 100 лева,като претендира да разширен режима на личните му контакти с дете, като бъде включен и съботния ден и предвидено преспиване на детето при бащата.Относно размера на присъдената издръжка, заявява, че същата не била съобразена с обстоятелството, че е инвалид със 76% загуба на трудоспособността.

От представения пред въззивната инстанция социален доклад, изготвен–Д”СП”- Разлог се установява, че малолетното дете Н., към момента живее при майка си, че същото е в подходящо за възрастта, пола и сезона облекло, че е чувствително и силно привързано към майка си дете, което в проведения разговор със социалния работник, категорично е заявило, че не желае да приспива при баща си в Симитли.От същия социален доклад се установява, че майката разполага с финансови средства за отглеждане, възпитание и обучение на детето.Жилището, което обитават е обзаведено с необходимата битова техника и условия.

От представения от Д”СП” –Благоевград, социален доклад се установява, че жалбоподателят получава пения в размер на 190,20 лева и трудово възнаграждение в размер на 290 лева живее в добре обзаведено жилище, предлагащо възможност за осигуряване на добри условия за отглеждане на детето.

От показанията на свид.У., се установява, че след раздялата между съпрузите, бащата рядко посещавал детето, като след срещите им последното било разстроено.

 

С оглед на описаните обстоятелства, следва, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Настоящата инстанция, споделя напълно изложените от КРС мотиви, относно определения режим на лични контакти на детето с бащата в разглеждания казус.Препраща към тях и не намира за нужно да ги преповтаря.Анализът на събраните по делото  доказателства, относно критериите произтичащи от Постановление №1 от 1974г. на Пленума на ВС, ( възпроизведени в обжалваното решение), сочи по недвусмислен начин, че определеният от КРС режим на лични контакти на бащата с детето в случая, охранява в най-голяма степен интересите на малолетния. Необосновано е искането на бащата за разширяване на режима на личните му  контакти, чрез включване на съботния ден и преспиване на детето при същия.Показанията на свид. У. и данните в представения социален доклад от Д”СП”. Разлог, за това, че детето винаги е било разстроено след срещи с баща си и категорично се противопоставя да преспива при него, както и за силната му привързаност към майката и неговата чувствителност, ясно сочат, че  искането на бащата за разширяване на режима на личните му контакти с детето е неоснователно.

Неоснователна е подадената въззивна жалба и досежно определеният от КРС размер на присъдената издръжка.С оглед данните в социалния доклад, относно доходите на бащата, съдът намира, че същият може и следва да заплаща определената от първостепенния съд издръжка.Приоритет имат интересите на детето.

Подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което неоснователно е искането на въззивника  за присъждане на разноски.

Решението на КРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

           

Р     Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Кюстендилския районен съд на  17.09.2011г. по гр.д.№847/11г. решение в обжалваните му части относно: определения режим на лични контакти на въззивника В.Д.Т.,*** с малолетното му дете-Н.В. Д.,ЕГН **********, а именно всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00 до 17.00ч., както и 15 последователни календарни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката  и в частта му в която, бащата е осъден да заплаща на М. Н.У.-Т., като майка и законен представител на детето месечна издръжка за сумата над 68.00 лева до 100 лева,считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,в частта му относно упражняването на родителските права до настъпване на основания за нейното изменение или прекратява, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа.

 

В останалите части решението на КРС е влязло в сила, като необжалвано.

 

Решението на КОС може да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на същите.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: