Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

гр. Кюстендил, 16.03.2012 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на шестнадесети февруари

през двехиляди и дванадесета година, в състав :

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

 

при секретаря Р.С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                гр. д.  № 779

по описа за 2011 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

           

 

           Д.С.Д. ***, адв. М. Й. е предявил против В.И.В. в качеството й на ЕТ „В.В. – ***” със седалище и адрес на управление гр. К., кв. „***”, ул. „**” № *, вх.”*”, ет. *, ап. *  иск с правно основание чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 240, ал.1, пр.2 във вр. с  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 40 000 лева, представляваща получена и невърната от ответницата сума по договор за паричен заем от 11.06.2010 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2011 г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски по водене на делото.

            Ответницата В.И.В. в качеството й на ЕТ „В.В. – ***” със седалище и адрес на управление гр. К., кв. „**”, ул. „***” № *, вх.”*”, ет. *, ап. *  изрично е заявила, че не оспорва иска и съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

            КОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното :

            Между страните по делото е сключен договор за паричен заем на 11.06.2010 г., по силата на който ищецът като заемодател е предоставил в заем на ответника сумата от 40 000 лева при изрично постигнато съгласие , че сумата ще бъде предадена чрез банков превод. Ответницата  в качеството си на ЕТ е поела задължението да върне сумата  от 40 000 лева до 01.04.2011 г.

            Видно от представеното като доказателство от ищеца преводно нареждане  на 11.06.2011 г. сумата от 40 000 лева е преведена от ищеца в полза на ответницата по банковата й сметка .

                Между страните няма спор, че сумата не е била върната от ответницата нито до датата посочена като падеж, нито след това.             

             Горната фактическа обстановка се установява от описаните писмени доказателства.

                Преценявайки  изложените фактическите обстоятелства съдът счита предявения иск с правно основание  чл. 288 от ТЗ във вр. чл. 240, ал.1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД  за основателен и уважава същия в пълен размер за сумата от 40 000 лева.

                Безспорно установено е, че между страните е възникнало облигационно задължение произтичащо от договор за заем на пари, като договорът за заем за потребление е регламентиран с рапоредбите на чл. 240 – чл. 241 от ЗЗД. Между страните  е сключен договор за заем на пари в размер на 40 000 лева, който е реален договор. Релевантните за спора обстоятелства се  установяват от съдържанието на сключения в писмена форма договор за заем от 11.06.2011 г. и преводно нареждане от 11.06.2010 г.

             Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен в момента, когато въз основа на постигнато между страните съгласие едната страна даде, а другата - получи в заем пари.  Не е установено връщането на тази сума от заемателя. Налице е неизпълнение на парично задължение за сумата от 40 000 лева и същото следва да бъде изпълнено от ответника.

            С оглед на изложеното искът с правно основание чл. 288 от ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен като ответницата в качеството й на ЕТ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева.

                Предвид основателността на иска за главницата  основателна е и претенцията за законна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  и следва да бъде уважена..

                Налице е неизпълнение на парично задължение. При сключване на договора е определен ден за изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Това е следвало да бъде сторено до 01.04.2011 г. В указания срок същото не е изпълнено и ответницата е изпаднала в забава. На основание чл. 86 от ЗЗД за вредите от забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая претенцията за законна лихва е претендирана от датата на подаване на и.м. в съда  10.11.2011 г. и това е началният момент, от който  същата следва да бъде присъдена. Законната лихва се дължи до момента, в който задължението бъде изпълнено.                

             Предвид основателността на иска  на ищеца се дължат разноски по водене на делото в размер на  1 600 лева д.т.

                Водим от горното, КОС

Р       Е       Ш       И  :

 

         ОСЪЖДА В.И.В. в качеството й на ЕТ „В.В. – ***” със седалище и адрес на управление гр. К., кв. „***”, ул. „***” № *, вх.”*”, ет. *, ап. *  ДА ЗАПЛАТИ на  Д.С.Д. ***, адв. М. Й. на основание чл.240, ал.1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД  сумата от 40 000 лева, представляваща получена и невърната от ответника сума по договор за паричен заем от 11.06.2010 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2011 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по водене на делото в размер на 1 600 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: