Р       Е     Ш     Е      Н     И     Е

 

                                         гр.Кюстендил, 15 декември  2011г.

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,в публично заседание, проведено на девети ноември, две хиляди и единадесета  година, в състав:

                                                                        Председател:Галина Мухтийска

                                                                                Членове:Ваня Богоева

                                                                                               Евгения Стамова 

                                                                                                                                                        

при участието на секретаря:Л.Н.,след като разгледа докладваното от съдия Стамова, гр.д.№678/2011г. по описа на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Производство по реда на ГПК(отм) на основание пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

 

             Делото е образувано по въззивна жалба подадена от „МУРСС” ООД, със седалище и адрес на управление:гр.Кочериново,ул.”Никола Вапцаров”№76 срещу решение на Дупнишкия районен съд от 26.09.2008г. по гр.д.№182/2005г., с което е отхвърлен, като неоснователен, предявен от дружеството срещу К.Ц.К. иск за заплащане на сумата от ** *** лева, като обезщетение за невърнатата по арендни договори от 01.03.2000г.,09.02.2000г. и 15.10.1999г. селскостопанска техника.В жалбата са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт.Твърди  се, че в процеса било установено предаване на вещите от ищеца на ответника, извършено в изпълнение на приложените договори за аренда,които ако бъдат приети за нищожни поради липса на форма, следва да бъдат разгледани, като валидни при условията на чл.293 ТЗ или като договори за наем.Посочено е, че исковата сума се претендира, като обезщетение за невърнатите вещи, предвид обстоятелството, че били изгубени и унищожени.

 

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.

 

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност,прие за установено следното:

 

 Производството пред ДРС е образувано по искова молба подадена от въззивника срещу Ц., в която  твърдейки, че между страните през 1999г. и 2000г. са сключени три договора за аренда на селскостопанска техника, описвайки вещите и заявявайки, че ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на дължимата за ползването им цена,ищецът претендира за осъждането му да заплати дължимите наемни вноски, връщане на вещите или заплащане на равностойността им.В хода на производството претенциите за заплащане на наемна цена и връщане на вещите са оттеглени,като спорът е останал висящ, единствено по претенцията за заплащане равностойността на предоставената селскостопанска техника,чийто размер е  увеличен до ** *** лева. Видно от находящите са на л.7 – л.12 от първоинстанционното дело договори е, че на 15.10.1999г., 01.03.2000г. и 09.02.2000г. между въззивното дружество от една страна, като арендодател и К. от друга,като арендатор са сключени договори, според които дружеството се е задължило да предаде на арендатора за ползване селскостопанска техника както следва: трактор, колесен ЮМЗ-6 с рег.№КН 0293 ЕТ,№двиг.640816 и инв.№1482(без динамо, предни и задни гуми, навесна система с хидроцилиндър,счупено задно стъкло);трактор колесен ЮМЗ-6Л с инв.№2171 и ДК№ КН 0231 ЕТ, двиг.№9040129 и рама №641421, плуг ПН 4х25 с инв.№1860,дискова брана БДТ-3 с инв.№494, тракторно ремарке РСД-4 с инв.№683 и рег.№ КНЕ 30 20, редосеялка СЗУ 3.6 с инв.№486( по втория договор) и трактор колесен ЮМЗ-6 КМ с рег.№КН 0056 ЕТ, № двиг.8К3234 и рама№610756( с липсващи предни и задни гуми, навесна система с хидроцилиндър, задна рамка със стъкло, предна дясна врата).В договорите е предвидено заплащане на арендни вноски за ползване на вещите, а срокът им на действие е до”връщането на тракторите в двора на арендодателя,технически изправни и окомплектовани”.В трите договора е налице клауза според която при изчезване или унищожаване на същите, арендаторът следва да плати осъвременената пазарна стойност, за нов на същия модел, към датата на съставяне на двустранен протокол.По делото е представена покана, изхождаща от ищеца до ответника за връщане на предоставените му по договора вещи в едноседмичен срок от получаване на поканата,но данни за връчване на поканата липсват.Със заключение на в.л  У. е установено, че стойността на трактори, с идентични на процесните характеристики, но втора употреба към 2005г. възлиза на по ** *** лева за всеки от тях.С въззивната жалба, ищецът визира исковата молба, като  едностранно изявление за прекратяване действието на договорите.От показанията на свид.С.Й. е, че ищецът е предал на ответника процесните вещи.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен.Съображения:

С оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, настоящата инстанция, приема, че предмет на настоящото разглеждане е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на исковата сума,като обезщетение за претърпени от ищеца вреди, в резултат погиване на вещи предоставени за ползване на ответника,по негова вина.В тежест на ищеца по така предявения иск с оглед правилото на чл.127, ал.1 ГПК(отм) е да докаже, че страните са били обвързани от валидни договори за аренда, че сам той е изправна страна по същите, като е предоставил на ответника ползването на визираната в договора селскостопанска техника,  че вещите  са унищожени по вина на ответника.Такова доказване в процеса не бе осъществено.С оглед, представените договори за аренда и показанията на  свидетеля Й., следва да се приеме за установено, че между страните е съществувало правоотношение с предмет ползване  на селскостопанска техника срещу заплащане на възнаграждение.Представените писмени договори за аренда, поради липса на нотариална заверка на подписите на страните, не установяват валидно сключване на същите, но пък от друга страна, основателен е доводът на ищеца, че в случая се касае за търговска  сделка(предвид качеството му) и доколкото ответникът е приел вещите, предмет на тези договори, то предвид установеното в  чл.293, ал.3 ТЗ се налага извода, че ответникът не е оспорил действителността на изявленията му в договорите респ. от същите е възникнало валидно правоотношение с посочения по- горе предмет.Факт е също, че ответникът  не е върнал процесните МПС(доказателства за противното от него не са ангажирани).Ищецът обаче не доказа, че автомобилите са унищожени и то по вина на ответника, в който случай за него би възникнало правото на обезщетение  в размер на равностойността им.При липса на доказателства, относно посочения правно-релевантен факт, искът не може да бъде уважен.Доколкото, с обжалваното решение искът е отхвърлен,последното като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Подадената въззивна жалба е неоснователна,поради което неоснователно е искането на въззивника за присъждане на разноски.

 

Водим  от горното, съдът

 

 

                                        Р         Е         Ш        И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение на Дупнишкия районен съд от 26.09.2008г. по гр.д.№182/2005г.

 

Решението може да се обжалва от страните пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на същите.

 

                                                                    Председател:                                                                                                Членове: