РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 30.03.2012г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен  съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и девети февруари  две хиляди и дванадесета година в състав:

           

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

и при участието на съдебния секретар Г. К., като разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д.№ 673 по описа на КОС за 2011  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

"ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 175133827 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „*** чрез адв. Р.Д. и /или адв. И.С., преупълномощени от адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори” със съдебен адрес гр. София, бул. *** е предявило срещу "МЕБЕЛ- ИНВЕСТ" АД с ЕИК 109025155 със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул.***иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответното дружество има парично задължение към ищцовото дружество за сумите: 29 699.64 лв.- главница по незаплатени фактури, издадени през периода  28.10.2009 г. до 28.02.2011 г.; сумата 2 457.85 лв. - законна лихва за забава, считано от 11.02.2011 г. до 09.05.2011 г.; сумата 721.15 лв. – разноски, направени в заповедното производство, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410  от ГПК по ч.гр.д.1351/2011 г. по описа на ДРС. Претендира и направените по делото разноски.

 

Ответното дружество чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на иска.

 

КОС, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.12 ГПК  приема за установено следното:

 

Въз основа на заявление по чл.410 ГПК е било образувано ч.гр.д.№ 1351/11г. на ДРС, в производството по което е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК срещу длъжника "Мебел инвест" АД гр. Дупница  за сумите : 29 699.64 лв.- главница по незаплатени фактури;  2 457-85 лв. - законна лихва за забава, считано от 11.02.2011 г. до 09.05.2011 г.; 721.15 лв. – разноски, направени в заповедното производство,  както и за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Длъжникът е възразил срещу заповедта, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение в едномесечен срок от уведомяването му след довнасяне на дължимата държавна такса.

 

В  преклузивния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят е предявил иска по чл. 422 от ГПК.

 

По делото са представени 44 бр. фактури, надлежно описани в исковата молба, в които е фактурирана стойността на доставена ел. енергия за различни периоди от време, като общата стойност по тях е 29 699.64 лв.  Представени са и общите условия  за продажба на електрическа енергия от ищцовото дружество.

 

Ответното дружество е представило нотариален акт №29, т.I, рег. №550, дело № 26/2007 г., от който се установява собствеността на дружеството върху посочените в него по поземлени имоти и сгради.

 

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото   З.Д. се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени описаните в исковата молба фактури на обща стойност 29 699.64 лв., че в счетоводството на ответното дружество също са отразени исковите фактури с изключение на фактура  0065690701/23.04.2010 г. на стойност 486.28 лв. С ДДС и остатък по фактура 0059518632/30.11.2009 г.-486.28 лв., че има партида на ответника и по нея има предходни плащания, че размерът на дължимата  главница е 29 699.64 лв., че няма повторени периоди и количества ползвана енергия по издадените фактури, както и че лихвата за периода от настъпване на изискуемостта до 09.05.2011 г. е 2 344.90 лв.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск е частично основателен по следните съображения:

 

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е изпълнил дължимата в твърдения размер насрещна престация; в полза на ищеца при условията на чл.410 от ГПК да е издадена заповед за изпълнение.

 

Претенцията си за заплащане на сумите  29 699.64 лв.- главница по незаплатени фактури е дължима по силата на облигационни правоотношения, породили задължението на ищцовото дружество да достави  електрическа енергия срещу ответното задължение  на ответника за заплащане на цената.  Налице  са търговски продажби по смисъла на чл. 318 от ТЗ. Издадени са фактури, съгласно чл. 321 ТЗ за доставеното количество ел. енергия. Съгласно чл. 13 т. 1 от Общите условия за продажба на ел. енергия  потребителят е длъжен  да заплаща стойността на   изпозваната в  обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. От назначената съдебно- счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните  се установява, че плащане по процесните фактури не е извършено, поради което ответното дружество се явява неизправна страна, която не е изпълнила задължението си и дължи  стойността на потребената от него  електрическа енергия за периода 28.10.2009 г. до 28.02.2011 г.  в общ размер 29 699.64 лв. В тази връзка предявеният иск се явява основателен и доказан и  следва да бъде уважен изцяло.

 

            Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че  искът е недоказан, тъй като представените с исковата молба фактури не са подписани от представител на "Мебел Инвест" АД гр. Дупница. По делото като доказателства са представени 44 броя фактури на различна стойност. Съдът констатира, че те действително не са подписани от представител на ответното дружество. От  заключението на вещото лице се установява, че същите са осчетоводени в  счетоводствата и на двете дружества, в т.ч. и на ответника. От тези констатации на вещото лице следва извода, че ответникът е получил процесните фактури и не само, че  не се е противопоставил с оглед разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, но същите са били предмет на съответни счетоводни операции. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая  не се установява да е налице друга уговорка, поради което  съдът счита, че за ответното дружество е възникнало задължението за заплащане на цената на доставената стока.

 

Основателна е и претенцията за заплащане на мораторна лихва. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, на основание чл. 86 от ЗЗД. В конкретния казус ответното дружество е изпаднало в забава от изтичането на 10- дневния срок по чл.19, ал.1 от  Общите условия, тъй като  до този момент е следвало да изпълни задължението си за плащане на уговорената цена. Видно от съдебно- счетоводната експертиза е, че размерът на лихвата за забава  за исковия период  е 2 344.90 в този размер ще се уважи иска, а за разликата до 2457.85 лв. ще се отхвърли като неоснователен. На същото основание следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2009 г. до окончателното заплащане на главницата.

 

Съдът счита, че по отношение на сумата  от 721.15 лв.- разноски в заповедното производство не следва да се произнася в  установителната част от диспозитива на решението, тъй като тя е законна последица от същото и се дължи от ответника като направена по делото съдебна разноска.

 

С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск е  доказан и основателен   и ще се уважи  в посочените по- горе размери.

 

С оглед на уважаването на иска ответното дружество дължи заплащане на разноски по делото в размер на 939.84 лв., определени по компесация.

 

Воден от горното,  окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "МЕБЕЛ- ИНВЕСТ" АД с ЕИК 109025155 със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. "***, че вземането на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 175133827 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „*** чрез адв. Р.Д. и /или адв. И.С., преупълномощени от адвокатско съдружие „С., Д. и партньори” със съдебен адрес гр. София, бул. *** по ч.гр.д. №1351/2011 г. по описа на ДРС съществува  за следните суми: 29 699.64 лв.- главница по незаплатени фактури, издадени през периода  28.10.2009 г. до 28.02.2011 г.; сумата 2 344.90 лв. - законна лихва за забава, считано от 11.02.2011 г. до 09.05.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.05.2011 г. до окончателното изплащане на главницата, като  за разликата до 2 457.85 лв. , представляваща законна лихва за забава, считано от 11.02.2011 г. до 09.05.2011 г. ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА "МЕБЕЛ- ИНВЕСТ" АД с ЕИК 109025155 със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. "*** да заплати на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 175133827 със седалище и адрес на управление гр. София, район „***”, ул. „*** чрез адв. Р.Д. и /или адв. И.С., преупълномощени от адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори” със съдебен адрес гр. София, бул. *** сумата 939.84 лв  /деветстотин тридесет и девет лв. и 84 ст./ лева деловодни разноски.

 

Решението  подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: