Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 18.11.2011.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на осемнадесети октомври

през двехиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

Евгения Стамова

при секретаря Г.А.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр. д. № 590

по описа за 2011 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

Д.И.Б. *** е обжалвал с въззивна жалба решение № 555 / 11.07.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 4831 / 2010 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Общинско предприятие „Охрана” гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител” № 64, ет. 3 искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за обявяване за недействителни допълнителни споразумения с № … / 06.10.2008 г. и № 164 / 20.11.2008 г. към трудов договор № 85 / 30.12.2004 г., като противоречащи на законовата разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КТ въвеждащи едностранно изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, относно работно място, длъжност и трудовото възнаграждение, а по отношение на първото от тях и поради липса на предписаната от закона форма – липса на изведен номер.

Въззиваемото Общинско предприятие „Охрана” гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител” № 64, ет. 3 изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и счита решението на КРС за правилно.

КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС за правилно и потвърждава. Съображенията затова са следните:

Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на надлежно събрани доказателства в първоинстанционното производство и относно която между страните няма спор.

Ответното Общинско предприятие “Охрана” e създадено с решение на ОбС Кюстендил през 2004 г., а Правилник за устройството и дейността му е приет с решение № 210 / 30.12.2004г. на ОбС Кюстендил и е постановено, то да започне дейността си, считано от 01.01.2005 г. Съгласно изричната разпоредба на чл.10, т.4 работодател на служителите в предприятието е Община Кюстендил, като договорите се сключват и прекратяват от Кмета на общината, при възможност същият с изрична заповед да упълномощи директорът на общинското предприятие да сключва и прекратява договорите със служителите, а при липса на изрична заповед като правомощие на директора е предвидено да прави предложения за сключване на трудови договори и освобождаване на служителите от ОП.

С решение № 74 от 27.03.2008 г. на ОбС Кюстендил е приета Наредба за реда за създаването, дейността, преобразуването и закриването на общинските предприятия, в сила от 04.04.2008 г. Съгласно чл.5, ал.1 от наредбата, общинските предприятия не са част от общинската администрация, а сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите в съответното предприятие е правомощие на директора.

С оглед изискването на §2 на ПЗР на горепосочената наредба за привеждане в 6 месечен срок от влизането й в сила в съответствие с изискванията на същата на правилниците за устройството и дейността на общинските предприятия, които й противоречат, с решение № 173 / 26.06.2008 г. на ОбС Кюстендил е приет нов Правилник за устройството и дейността на ОП “Охрана”- Кюстендил, отменящ предходния. Съгласно чл. 7, ал.1 от същия ответното ОП не е част от общинската администрация., а сключването, изменинето и прекратяването трудовите дговори на работниците и служителите на предприятието е правомощие на директора на същото съгласно чл. 16, т. 4.

Първоначално между ищеца и Община Кюстендил – работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ / представлявана от кмета/ е сключен трудов договор № 85 / 30.12.2004 г., с 6 месечен срок за изпитване, считано от 01.01.2005 г. по силата на който въззивникът е заемал длъжност “пазач-невъоръжена охрана”, с място на работа Община Кюстендил, ОП “Охрана“ .

Между горепосочените страни е сключено допълнително споразумение № 95 / 01.07.2005 г., с което е изменено съдържанието на трудовото правоотношение, касаещо длъжност със същия код по НКДП и с наименование “охранител”, от такова със срок за изпитване в такова за неопределено време.

Както правилно е констатирал и първоинстанционният съд в последващите допълнителни споразумения, заеманата от ищеца длъжност – “охранител” е посочвана с код по НКПД 51693002., променяно е трудовото възнаграждение и до 01.07.2008 г. основното му месечно трудово възнаграждение е било в размер на 261, лева и 5%, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Посочвано е място на работа : Община Кюстендил в ОП “Охрана”. Подаваните от ищеца до м. 07, 2008 г. молби във връзка с трудовото правоотношение / за ползване на отпуск/ са отправяни до Кмета на Община Кюстендил.

Със заповед № 797 / 24.07.2008 г. на Кмета на Община Кюстендил на основание чл.16, т.4 от Правилника за устройството и дейността на ОП “Охрана” Кюстендил е разпоредено в срок до 28.07.2008 г. отдел “Човешки ресурси” към Община Кюстендил да предаде на директора на ОП “Охрана” под опис, личните трудови дисиета на заетия в посоченото ОП персонал. С протокол от същата дата е извършено приемане и предаване на ЛТД на 39 служители от ответното предприятие, включително и това на ищеца.

На 06.10.2008 г. е изготвено допълнително споразумение, без номер на същото, в което като страни са посочени - ОП “Охрана”, представлявано от директора си В.М., като работодател и Д.Б., като служител, в което е посочено, че страните се споразумяват за следните изменения на трудовия договор, считано от 01.07.2008 г.: място на работа: ОП “Охрана”; длъжност “невъоръжена охрана” с код по НКПД 51693002, основно месечно възнаграждение в размер на 320 лева и допълнително възнаграждение 6 % клас. Споразумението е подписано от директора на ОП и не е подписано от ищеца.

На 20.11.2008 г. е изготвено допълнително споразумение № 164 със същите страни и съдържание идентично като горепосоченото съгласно място на работа, длъжност, времетраене, съгласно което обаче, считано от 01.10.2008 г. основното месечено трудово възнаграждение е в размер на 385 лева. Допълнителното споразумение е подписано от директора на ОП и не е подписано от ищеца.

В приетото ЛТД на ищеца се съдържат подадени от него молби до директора на ответното ОП - на 26.11.2008 г. за разрешаване ползването на платен годишен отпус, а

- 2 -

на 17.12.2008г. за прекратяване на този вид отпуск, поради ползване на отпуск по болест.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че трудовите възнаграждения на ищеца са били изплащани от сметка на ОП “Охрана”, открита на 02.02.2005 г. в “Интернешънъл Асет Банк”, клон Кюстендил.

Със заповед от № 51 / 15.01.2009 г. на директора на ОП “Охрана” Кюстендил е прекратено трудовото правоотношение между ответното ОП и ищеца, заемащ длъжност “охранител”, поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. Производството с предмет на разглеждане предявени от ищеца против Община Кюстендил искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, чл. 344, ал.1, т.2 и чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

С обжалваното решение КРС е отхвърлил предявените от ищеца против ОП „Охрана” Кюстендил искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за обявяване за недействителни горепосочените две допълнителни споразумения № … / 06.10.2008 г. и № 164 / 20.11.2008 г. към трудов договор № 85 / 30.12.2004 г., като противоречащи на законовата разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КТ, тъй като с тях е въведено едностранно изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, относно работното място, длъжността и трудовото възнаграждение на ищеца, а по отношение на първото от тях и поради липса на предписаната от закона форма – липса на изведен номер. решението е обжалвано от ищеца.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Предвид установената фактическа обстановка се налага извод за неоснователност на исковете с правно основание чл. 74 от КТ относно двете допълнителни споразумения, тъй като не се установи наличието на основанията за недействителност сочени от ищеца.

Изводите на КРС затова, че с двете изготвени допълнителни споразумения не е извършвана едностранно / без съгласието на ищеца/ промяна относно мястото на работа и заеманата от ищеца длъжност, а е извършена промяна относно размера на трудовото възнаграждение и същото е увеличено са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Правилно е било пояснено с обжалваното решение и това, че границите, в които следва да се разглежда настоящия правен спор са очертани от заявените основания в и. м., както и това, че в случая с произнасяне по предявените искове няма да се разреши със сила на пресъдено нещо въпросът относно това кой е бил работодател на ищеца към момента на уволнението му. Това е така, тъй като задължителното действие на решението по чл. 297 от ГПК е в рамките на пределите на силата му на присъдено нещо, които се обективират в диспозитива на решението.

Висящността на спор относно уволнението на ищеца извършено със заповед на директора на ответното ОП и същевременно предявени срещу Община Кюстендил искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. и т. 3 от КТ за ищеца обуславя наличие на правен интерес от предявяване на исковете по чл. 74 от КТ касаещи основни елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, което е съществувало – място на работа и характер на работа.

Тъй като във въззивната жалба изрично са изложени доводи, във връзка с това кой е бил работодател на ищеца следва да се има предвид, че в настоящето производство несъмнено предмет на разглеждане е трудов спор по смисъла на чл. 357 от КТ и исковете са предявени срещу ответното ОП, което има структурна самостоятелност включително и относно възникване и прекратяване на трудовите правоотношения със служителите и работниците от персонала му, независимо, че не е самостоятелно ЮЛ. Предвид това и изложеното по-горе относно статута на същото уреден с действащия правилник следва отговор на въпроса, че същото има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, която разпоредба съдържа ясно и точно легално определение на това понятие.В изложената по-горе фактическа обстановка са изложени достатъчно обстоятелства сочещи на това, че исканията свързани с ползване на отпуск и др. относно съществуването на трудовото правоотношение ищецът е отправял именно до лицето представляващо ответното ОП и не е имал очевидно съмнения относно това кой е негов работодател, още повече, че молбите не са адресирани до Община Кюстендил - кмета на същата, както е процедирано преди това. Освен всичко изложено следва да се има предвид и това, че с допълнителните споразумения, чиято недействителност се иска да бъде прогласено нямат за цел промяна на работодателя / съдържанието на същите е ясно/.

Събраните по делото доказателства не установяват мястото на работа по трудовото правоотношение с ищеца да е било променяно, включително и с горепосочените две споразумения. В и.м. е изложено твърдение затова, че мястото на работа било променено едностранно от новия работодател с изготвените от него две допълнителни споразумения. Липсва изложение на други обстоятелства сочещи обективно да е настъпила такава промяна въз основа на тези допълнителни споразумения. Същевременно се твърди, че едностранно било изменено и работното място на ищеца. Изложеното налага пояснение затова, че двете понятия – място на работа и работно място са съвсем различни и за всяко от тях се съдържа законова дефиниция, като тъждественост между тях не съществува. Както правилно е посочил и КРС според разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работа се определя седалището на предприятието, доколкото не е уговорено друго. В случая още по първоначално сключения трудов договор с Община Кюстендил мястото на работа е определено по седалище на общината, с конкретизацията - ОП „Охрана”. Впоследствие така определеното място на работа не е променяно, включително и с горепосочените допълнителни споразумения. Изложените във въззивната жалба доводи за промяна на мястото на работа не могат да бъдат споделени, тъй като очевидно не се има предвид място на работа, а работното място. Нещо повече мястото на работа не е самата Община Кюстендил или ОП „Охрана” Кюстендил, а е било седалището на всяко от тях. Изрично следва да се посочи, че седалището на ответното ОП определено съгласно чл. 2, ал. 2 от правилника е гр. Кюстендил, а адресът на управление е ул. „Демокрация” № 44 – Б, гр. Кюстендил. Адресът на управление не определя мястото на работа. Съгласно чл. 66, ал.1, т.1 от КТ мястото на работа се определя с трудовия договор, това е съществен елемент от неговото съдържание, поради и което в чл. 118, ал.1 от КТ се съдържа забрана за едностранно изменение съдържанието на трудовото правоотношение. Що се касае до работното място, то легалното определение на понятието се съдържа в §1, т. 4 от ДР на КТ, а в случая липсват данни относно това как и дали е променяно работното място на ищеца. Освен това според разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от КТ не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.

Предвид изложеното следва, че с изготвените две допълнителни споразумения не е изменено едностранно мястото на работа и в този смисъл не е настъпила промяна в съдържанието на трудовото правоотношение.

Не е налице промяна и досежно заеманата от ищеца длъжност. В решението са изложени ясни, разбираеми и подробни мотиви относно липсата на такова изменение. В съдържанието на всяко от допълнителните споразумения заеманата длъжност е посочвана с конкретен код съгласно действалата НКПД, 2005 г. и очевидно е, че се касае за една и съща длъжност, без същата да е променяна. В допълнителните

- 3 -

споразумения предмет на исковете е допусната неточност при изписване наименованието на длъжността, което не сочи за промяна в трудовата функция осъществявана от ищеца по трудовото правоотношение. По делото липсват каквито и да е доказателства установяващи да е настъпила такава промяна. Изложените във въззивната жалба доводи относно това как е преминала дейността в ответното предприятие, структурата на това предприятие и персонала на същото не касаят настоящия правен спор. Освен това невярно е твърдението, че тези въпроси не били изяснени. Конкретна информация затова се съдържа, както в отменения, така и в действащия правилник уреждащ устройството и дейността на това общинско предприятие. Липсват данни такава неяснота да е съществувала за ищеца и същият да не е бил наясно каква дейност осъществява предприятието, в което работи, какво е естеството на трудовата функция, която е следвало да изпълнява за заеманата от него длъжност.

Изложеното обуславя извод затова, че с двете допълнителни споразумения не е променено едностранно съдържанието на трудовото правоотношение с ищеца досежно мястото на работа и длъжността.

Липсва законова забрана за едностранно изменение размера на трудовото възнаграждение в смисъл увеличение размера на същото, а точно обратното - съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В случая с всяко от допълнителните споразумения е осъществено именно такова увеличение на трудовото възнаграждение, което ясно личи от съдържанието им, тъй като няма спор, че те не обективират постигнато съгласие между страните, тъй като няма спор, че волеизявление от страна на ищеца липсва, поради което и не може да се приеме наличие на съгласие. Липсата на номер в допълнителното споразумение от 06.10.2008 г. не опорочава същото и не касае неговата действителност.

Решението на КРС, с което исковете са отхвърлени е правилно и следва да бъде потвърдено.

Страните не са претендирали разноски по водене на делото пред настоящата инстанция и този въпрос не се обсъжда.

Води от горното, КОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 555 / 11.07.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 4831 / 2010 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: