Р      Е      Ш      Е     Н      И      Е    

                              

                          гр.Кюстендил, 01.03.2012 година

 

                   Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в

открито съдебно заседание на втори февруари  две хиляди и дванадесета година,в състав

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. МУХТИЙСКА

                        

                                                 ЧЛЕНОВЕ:      ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                            ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря Г.К.  ,като разгледа докладваното от председателя Г. МУХТИЙСКА ВГД №  467/2011  г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:        

                    Производството по делото пред въззивната инстанция  е при условията на чл.258- чл.273 ГПК в сила от 1.ІІІ.2008 г. на осн.§ 2, ал.1 от ПЗР към същия ГПК.

                   То е образувано по   въззивната жалба вх.№ 10273/30. 03. 2011 г., на ответника „АП СТОРИТВЕ”ЕООД-гр. Кюстендил, ЕИК: 200006449, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ***, представляван от А.С., депозирана чрез пълномощника му адвокат Д.Д. *** против РЕШЕНИЕ № 152/11. 03. 2011 г.по гр.д.№ 1670/2010 г. на Кюстендилския районен съд,с което на осн.чл.215  КТ   е осъдено да заплати на ищеца Д.М.К., ЕГН: **********,***, на осн. чл.215 КТ сумата от 240 евро, представляваща дължимите му командировъчни дневни пари за периода от 22.02. 2010г. до 05.03.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.04.2010г. до окончателното й изплащан,както и да заплати по

сметка на КРС на основание чл.78 ал.6 ГПК държавна такса в размер на 50 лв. и 40 лв., представляваща разликата между окончателния размер на възнаграждението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза съгласно представената справка - декларация в размер на 100 лв. и първоначално определения депозит в размер на 60 лв.

                     Въззиваемият не е депозирал отговор на жалбата и не е взел становище по нея.

                     Кюстендилският окръжен съд,преценявайки при условията на чл.269 ГПК, валидността и с оглед цялостното му обжалване и  допустимостта на първоинстанционното решение, а правилността  му само въз основа на изложеното в жалбата,за да го потвърди при условията на чл.271,ал.1т.1 във вр. с чл.272 ГПК,взе предвид следното:

                       Първоинстанционното решение е постановено от законен състав на Кюстендилския районен съд в компетентността на правораздавателната му власт да се произнесе по редовно и допустимо заявеният  пред него иск  по чл.215 КТ от К., поради, което то е валидно и допустимо.

                       Неоснователна е  жалбата на ответника „АП СТОРИТВЕ” ЕООД-гр. Кюстендил, ЕИК: 200006449, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ***, представляван от А.С., депозирана чрез пълномощника му адвокат Д.Д. ***  против осъдителното за него решение на КРС, съдържаща единственият довод за допуснато съществено нарушение на чл.193,ал.3 ГПК от районния съд с възлагането на доказателствената тежест върху него   за истинността на подписа  на ищеца за „приел” върху потвърждението за плащане от 06.03. 2010г. на спорната сума от 240 евро,представляващи командировъчни дневни пари за 12 дни за периода от 22.02.2010г. до 05.03.2010г. по 20 евро на ден.

                      Безспорно е,че  страните са сключили трудов  договор № 5/15.ІІ.2010 г.,с който  К. е бил назначен на длъжността” „общ работник - строителство на сгради”, считано от 22.02.2010г. в „АП Сторитве” ЕООД,както и че със заповед № 1/22.02.2010г.   работодателят му  го е командирован в Република Словения за извършване на обща строителна работа за периода от 22.02.2010г. до 05.03.2010г. Със заповед № 5/05.03.2010г. трудовият договор между страните бил прекратен по взаимно съгласие. Спорът е за дължимостта от бившия му работодател  на сумата в общ размер на 240 евро,представляващи командировъчните дневни пари на К. за 12 дни за периода от 22.02.2010г. до 05.03.2010г. по 20 евро на ден,тъй като  ищецът е оспорил автентичността на подписа си за „приел” върху потвърждението за плащане от 06.03.2010 г., представено от ответника с отговора на исковата молба  ,с който той е заявил,че  я е заплатил на ищеца.Законосъобразно с разпоредбата на чл.180 ГПК районният съд е квалифицирал потвърждението   за плащане от 06.03.2010г.,като частен документ, с оглед,на което след като ищецът е оспорил авторството на подписа  си върху него, страната, представила документа, следва да докаже автентичността на оспорения подпис  по силата на чл.193, ал.3 от ГПК    и тя е длъжна да установи автентичността на документа и по арг. от чл.154 ал.1 ГПК. Изводите в заключението   на в.л.Б.  от извършеното от него съдебно - графическата експертиза  и разпита му от КРС нямат    категоричен и еднозначен отговор за това,че подписът положен върху спорния частен документ след”приел” е изпълнен от ищеца, а  само предложение,че вероятно  той се подписъл в съкратен вариант от неговия подпис. С това  заключение    ,което е единственото доказателство, посочено от ответника районният съд е обосновал правилния си извод,който се споделя напълно от втората инстанция, че той не е установил при условията на пълно и главно доказване автентичността на подписа на ищеца ,  върху частния документ    срещу израза „приел” на процесната сума ,и не може да  обосновава правопогасяващото си възражение  срещу основателността на иска му по чл.215 КТ с  обективирано в него плащане на 06.03.2010 г. на спорните 240 евра.   

 

 

                      Видим от горните съображения,Кюстендилският окръжен съд  

 

                          Р Е Ш И:

        

                          ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 152/11. 03. 2011 г.по гр.д.№ 1670/2010 г. на Кюстендилския районен съд.

                          Решението не подлежи на касационно обжалване-чл.280,ал.2 ГПК.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: